Европейското право допуска национална правна уредба, която задължава съда против волята на двама обвиняеми с противоречиви интереси да отстрани наетия от тях общ адвокат и да им позволи да упълномощят нови, или при необходимост сам да им назначи служебни защитници. Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) в решение по български казус, по който му беше отправено преюдициално запитване от Специализирания наказателен съд.

Сагата със свиленградските митничари

То е по дело срещу осем митничари от Свиленград. Те искали подкупи от шофьорите, които преминават през българо-турската граница, за да не проверяват колите и камионите, а в края на смяната си разделяли парите. Всички са арестувани през нощта на 2 срещу 3 май 2012 г. и са обвинени в участие в организирана престъпна група. Впоследствие четирима от тях сключват споразумения с прокуратурата, но то така и не е одобрено от съда и делото е върнато на прокурора за повдигане на нови обвинения.

Разследването се е проточило и позовавайки се на действалата тогава, но вече отменена, процедура по глава 26 от НПК за разглеждане на делото от съда по искане на обвиняемия, митничарите сезират с такова искане спецсъда. Той дава три месеца на прокуратурата, за да приключи делото и да предяви обвиненията и разследването. Срокът изтича на 29 януари 2015 г. Започват безкрайни опити на прокуратурата да призове двама от митничарите – Николай Колев и Стефан Костадинов. Но те и адвокатите им или са в болница, или са служебно ангажирани. Така обвинението не е предявено на Колев и Костадинов. Съдът констатира, че са налице съществени процесуални нарушения и дава още един месец на прокурора, в който отново заради служебни и здравословни причини, изтъквани от обвиняемите и адвокатите им, те не се явяват за предявяване на обвинението.

На 22 май 2015 г. Специализираният наказателен съд установява, че прокурорът не е отстранил съществените процесуални нарушения. И макар да излага хипотезата, че Колев, Костадинов и адвокатите им са злоупотребили с правата си, за да изтекат сроковете и делото да бъде прекратено, спецсъдът приема, че са изпълнени условията за прекратяване на производството. Но не прекратява наказателното производство, а само съдебното. Така делото отива във въззивната инстанция, която постановява, че спецсъдът е трябвало да прекрати наказателното производство. В тази ситуация Специализираният наказателен съд решава да отправи преюдициално запитване.

Отменената глава 26 от НПК и правото на ЕС

Основният въпрос в него е свързан с правилата на отменената междувременно процедура по глава 26 НПК за внасяне на делото в съда по искане на обвиняемия. Спецсъдът най-общо пита дали подобен национален закон е съвместим с правото на ЕС. И макар процедурата, за която отправя въпрос, вече да не съществува в НПК, съдът в Люксембург е отговорил.

„Член 325, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която въвежда процедура за прекратяване на наказателното производство като предвидената в членове 368 и 369 от Наказателно-процесуалния кодекс, доколкото тази уредба се прилага към производства, образувани за тежка измама или друга тежка форма на незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза в митническата област. Националният съд следва да осигури пълното действие на член 325, параграф 1 ДФЕС, като при необходимост не приложи посочената правна уредба, но същевременно следи за спазването на основните права на обвиняемите лица“, пише в решението.

Разяснения за правото на защита

Спецсъдът поставя пред СЕС и въпроси, свързани с правото на защита, които възникват в казуса с митничарите.

Единият е свързан с това, че двама от тях имат общ адвокат, но противоречиви интереси. Спецсъдът е обяснил на СЕС, че чл. 91, ал. 3 и чл. 92 от НПК предвиждат, че съдът трябва да отстрани адвоката на един от обвиняемите, който е бил или е такъв и на друг, ако защитата на единия противоречи на тази на другия. В такъв случай адвокатът е длъжен сам да се отведе, а ако не го направи, прокурорът или съдът трябва да го отстранят. В противен случай те допускат съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на акта на прокурора или на съда.

В тази връзка българският съд иска тълкуване на Директива 2013/48 и дали тези правила в НПК влизат в противоречие с нея.

СЕС първо отбелязва, че срокът за транспонирането на директивата е изтекъл на 27 ноември 2016 г. и тя е приложима по делото, заради което е отправил запитването си българският съд.

„От акта за преюдициално запитване е видно, че разглежданата в главното производство правна уредба цели да гарантира правото на обвиняемите на ефективна защита. Следва обаче да се отбележи, че тази цел, която отговаря точно на целта на член 3, параграф 1 от Директива 2013/48, е легитимна и тази правна уредба е пропорционална на целта“, пише съдът в Люксембург.

И подчертава, че не трябва да има конфликт в интересите при адвоката, за да се гарантира ефективността на правото на защита. Съдът пише, че отстраняването на този адвокат и заместването му с други упълномощени от обвиняемите или служебно назначени, изглежда, може да гарантира ефективността на правото на защита и на правото на достъп до адвокат.

Затова заявява в решението си: „Член 3, параграф 1 от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която задължава националния съд против волята на двама обвиняеми да отстрани упълномощения от тях адвокат, поради това че интересите на тези обвиняеми са противоречиви, и допуска този съд да позволи на посочените лица да упълномощят нов адвокат или при необходимост сам да назначи служебно двама адвокати на мястото на първия.

Съдът в Люксембург тълкува и разпоредбите на друга директива – 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство. И заявява, че тя допуска подробна информация относно обвинението да бъде предоставена на защитата след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди началото на пренията пред него, или, когато така предоставената информация впоследствие е изменена, след началото на тези прения, но преди съвещанието, при условие че съдът вземе всички необходими мерки, за да гарантира спазването на правото на защита и справедливия процес.

„Член 7, параграф 3 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд следва да се увери, че на защитата е предоставена ефективна възможност за достъп до материалите по делото, като при необходимост този достъп може да се предостави след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди началото на пренията пред него, или, когато в хода на производството са представени нови доказателства по делото, след началото на тези прения, но преди съвещанието, при условие че съдът вземе всички необходими мерки, за да гарантира спазването на правото на защита и справедливия процес“, пише още СЕС.

 

4
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Живко Йорданов
Живко Йорданов
07 юни 2018 13:51
Гост

Нагледен пример за ефективността на правото на ЕС, срещу „типично български номера“ в процеса!

Vyzmyten
Vyzmyten
05 юни 2018 15:52
Гост

Deloto s mitni4arite be6e pylen paradox.

5-ко
5-ко
05 юни 2018 15:47
Гост

Поредното мъдро решение на ЕС

Анонимен
Анонимен
05 юни 2018 15:49
Гост

Надявам се това да не е ирония, защото след това решение ще се избегнат редица процесуални нарушения.