Допустима ли е молба за съдебна защита срещу нов акт на домашно насилие, при положение че вече е издадена заповед за защита на същото лице, с която спрямо същия насилник са наложени мерки, чиито срок не е изтекъл?

На този въпрос ще отговори Гражданската колегия на Върховния касационен съд с тълкувателно решение.

Тълкувателното дело е образувано след сигнал на председателя на Софийския районен съд Александър Ангелов за противоречия в съдебна практика при приложението на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Точният въпрос, на който ГК на ВКС трябва да отговори, е следният: „Допустима ли е молба по реда на ЗЗДН за съдебна защита срещу нов акт на домашно насилие, следващ по време издадена в полза на същото пострадало лице заповед за защита по чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с която спрямо същия ответник/извършител е наложена мярка по чл. 5 ЗЗДН, чийто срок не е изтекъл?

В предложението си за образуване на тълкувателно дело заместник-председателят на ВКС и ръководител на ГК Светла Димитрова посочва, че има влезли в сила въззивни решения и определения на Софийския градски съд (СГС), в които са възприети противоречиви взаимноизключващи се разрешения по този въпрос.

В първата група актове на СГС магистратите приемат, че след като вече има постановено съдебно решение и въз основа на него е издадена заповед за налагане на мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, то пострадалият от него няма правен интерес от подаването на друга (последваща) молба до съда за защита по реда на ЗЗДН, в която се твърди нов акт на домашно насилие, извършен от същия човек.

Според тези съдии мярката по чл. 5 от ЗЗДН има безсрочен характер, за незабавното изпълнение на заповедта за защита следят полицията и прокуратурата, а освен това след последните промени в Наказателния кодекс (чл. 296, ал. 1 НК) неизпълнението на заповедта за защита от домашното насилие вече е престъпление.

Тези магистрати приемат, че с вече издадената заповед е изчерпан редът за съдебна защита по ЗЗДН, защото новите случаи на домашно насилие не трябва да се установяват от гражданския съд по реда на този закон, а от органите на наказателното производство, тъй като вече са престъпление, което се установява по реда на НПК. Съдиите сочат и процесуалната забрана за установяване на престъпно обстоятелство от гражданския съд (чл. 17. ал. 1 – in fine ГПК). И изтъкват, че наказателноправната защита е по-интензивна, като в тази връзка се сочат и мерките за неотклонение, включително „задържане под стража“, както и мерките за защита на пострадалия в наказателното производство.

Във втората група от актове обаче се застъпва друга теза. Съдии от СГС приемат за допустима нова молба за защита от съда по реда на ЗЗДН при нови случаи на домашно насилие, независимо че вече може да има издадена заповед за защита на същото лице срещу същия насилник.

Тези магистрати се основават на чл. 1, ал. 2 от ЗЗДН, според който отговорността по този закон не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя, както и на различните по вид, степен на интензивност и продължителност мерки за защита, които могат да бъдат наложени от съда за различните актове на домашно насилие в рамките на различни или на едно и също производство по ЗЗДН.

Те приемат още, че след като отговорността за домашно насилие не изключва наказателната, то и последната не изключва първата, т.е., че търсенето на съдебна защита по реда на ЗЗДН не може да бъде отказано заради това, че съществува и наказателнопроцесуален ред за защита. „Съдът дължи защита срещу всеки акт на домашно насилие (чл. 4, ал. 1 ЗЗДН) и че след като мерките за защита по чл. 5 ЗЗДН са различни, то няма пречка при един акт на домашно насилие, предмет на едно дело, да бъдат наложени едни мерки по вид, степен на интензивност и продължителност, а при друг – последващ акт на домашно насилие, предмет на друго дело – други мерки, като единственото изискване е за еднократност на наложените мерки по отношение на един акт на домашно насилие“, изтъкват съдиите от втората група, става ясно от искането за образуване на тълкувателно дело.

Определена е комисия от съдии от ГК на ВКС в състав Мими Фурнаджиева (докладчик), Боян Цонев и Ваня Атанасова, която трябва да изготви проекта на тълкувателно решение.

10
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Да.
Да.
25 юни 2019 15:17
Гост

Да, допустима е. За срокът след изтичане на предната. И ако включва допълнителни мерки.

МАРИН МАРИНОВ
МАРИН МАРИНОВ
18 юни 2019 11:23
Регистриран

Отговора на въпроса , поставен за тълкуване е следния: Допустима е искова молба , по силата на която се претендира издаване на нова заповед за защита ,след като вече такава е издадена, спрямо същия нарушител и в полза на същото лице ,но само досежно ограничаване на приближаването на пострадалото лице и налагане на глоба , но е и когато се претендира издаване на заповед за защита от домашно насилие за забрана нарушителя да се въздържа от акт на насилие , тъй като вече издадената заповед за защита от домашно насилие , по силата на която се забранява на нарушителя да… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
17 юни 2019 16:57
Гост

То пък полицията като се е забързала да взима мерки. Разбирам, че повечето насилия се извършват нощно време, че нямат хора. Обаче като им сигнализираш за шум от съседите нощем например, не стига, че идват след часове, ами и нищо не правят.

Анонимен
Анонимен
17 юни 2019 16:59
Гост

Такива са правомощията на колегите. Не могат да влязат в апартамента при първият сигнал, ако не им отворят.

Анонимен
Анонимен
18 юни 2019 13:38
Гост

и като им отворят – ето ти да се почерпиш 20 лева и не се разкарвайте вече. И ефект 0

Анонимен
Анонимен
17 юни 2019 16:47
Гост

Не виждам защо в първата група актове на СГС се твърди, че жертвата няма правен интерес от подаване на жалба. По този начин тя уведомява органите, че издадената заповед не се спазва.

Пейо
Пейо
17 юни 2019 16:41
Гост

Това тълкувателно се налага от живота и съдиите няма какво толкова да го мислят. За насилниците една заповед нищо не значи, особено щом се е стигнало до втори акт на насилие. Втора заповед не би променила кой знае какво, но все пак ще даде повод на полицията и прокуратурата да се размърдат.

Анонимен
Анонимен
17 юни 2019 16:25
Гост

Неотдавна ми се наложи да се прибера малко по-късно от обикновено. Градският транспорт вече беше „заспал“, та вървях пеш към къщи. На бул. „България“ станах свидетел на следната сцена – патрулка беше паркирана в близост до един блок. От нея бяха излезли трима униформени, които обиждаха и налагаха легнал на земята на мъж, който очевидно бе неадекватен. Беше прекалил с чашката. В близост имаше млада жена, която се беше свила и плачеше. Не гледаше към мъжа. А полицаите му викаха „А сега защо не биеш“. Тъкмо да се намеся, когато един възрастен мъж отиде при полицаите и им каза да… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
17 юни 2019 16:51
Гост

Така е. Обаче не напразно от пияния бяга и лудият. Голям процент от мъжете посягат на жените след употребата на алкохол. Не че това е начинът, полицаите да го бият. Просто насилието поражда насилие.

Анонимен
Анонимен
17 юни 2019 16:14
Гост

Не мога да приема тезата, че след първата заповед, друга при нов случай на домашно насилие, не може да се издаде. Това е гавра с всички жертви на домашно насилие. Знаете ли колко усилия им коства на тези жени да се обърнат към властите? А какво прави съдът. Отказва. Дори да се приеме, че първата е безсрочна, издаването на втората заповед има и едно друго много важно значение за жертвите -моралната подкрепа, да видят, че на някого им пука. И за това трябва да помислят не само съдиите, но и полицаи, и прокурори.