Разпоредба от Закона за ДДС ще е предмет на 14-тото дело на Конституционния съд (КС) за тази година. Той е сезиран от Висшия адвокатски съвет (ВАдС) с искане да обяви за противоконституционна четвъртата алинея на чл. 102 от ЗДДС (пълния му текст виж тук).

Атакуваният текст от закона е в сила от 2018 г. и предвижда: „За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл, 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания, осъществени през този период“.

Според ВАдС той погазва шест разпоредби на Конституцията (чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 17, ал. 3, чл. 19, ал. 2 и чл. 60, ал. 1).

И обяснява в какво се състои проблемът, като за по-ясно го илюстрира с пример. Законът въвежда задължителна и доброволна регистрация по ДДС. Общото правило за задължителната е в чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, който регламентира, че при достигане на оборот от 50 000 лв. данъчно задълженото лице (ДЗЛ) е длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнат този оборот. В този случай то се смята за регистрирано от момента на получаване на съобщението за регистрация и започва да начислява ДДС за всяка облагаема доставка, като при изпълнение на условията за това, има право да му бъде възстановен данъчен кредит.

„В разглежданата хипотеза в чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, ДЗЛ е достигнало оборот от 50 000 лв. за задължителна регистрация за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително и текущия, без значение дали това е станало с една или повече доставки, като за задължението за регистрация е предвиден 7-дневен срок, но от датата, на която е достигнат оборотът. Това означава, че ако лицето достигне облагаемия оборот напр. на 5 число от месеца ще трябва да се регистрира в 7-дневен срок от тази дата. Но ако е достигнал оборота за по-дълъг период от два месеца, задължението за регистрация ще възникне в 7-дневен срок от изтичането на съответния данъчен период. Т.е., хипотетично, в първия случай лицето достига 50 000 лв. на 5 юни 2019 г. и следва да се регистрира до 12 юни 2019 г., а във втория, достигайки оборота отново на 5 юни 2019 г., задължението за регистрация ще може да бъде направено до 7 юли 2019 г., обяснява Висшият адвокатски съвет.

И изтъква, че драстичната разлика в сроковете за регистрация по ДДС предпоставя условия за неравно третиране на данъчнозадължените лица без това да бъде оправдано. „И ДЗЛ достигнало оборота за период по-дълъг от 2 месеца и ДЗЛ, което го е достигнало за по-къс период или само с една доставка, извършват дейността си при равни икономически и правни условия, в съответствие с чл. 19, ал. 2 от КРБ и при регистрацията им по ЗДДС ще носят еднакви права и задължения, от където следва, че различният срок за тази регистрация е неоправдан“, пише адвокатурата до КС.

Според нея в пряко противоречие с основния закон е начисляването на данък и за доставката, с която се надхвърля облагаемият оборот, както и начисляване на данък за доставките на услуги, по които лицето е получател, както и за облагаемите вътрешнообщностни придобивания осъществени през този период.

Освен това в искането се подчертава, че на практика чл. 102, ал. 2 ЗДДС санкционира този, който е пропуснал срока за подаване на заявление за регистрация по ДДС, а за това си има специална разпоредба, която въвежда имуществена санкция от 500 до 5 000 лв. „Видно от текста на разпоредбата за неизпълнение на административното задължение се предвижда имуществена санкция, а не налагане на данъчно задължение, което се обосновава и на задължителното разграничение, което се прави в европейското и българско законодателство, между санкциите с имуществен характер и данъчните задължения“, обясняват адвокатите.

Нещо повече, с предвидените за него в атакуваната разпоредба последици се нарушава принципът за съразмерност на нарушението и наказанието. „За илюстрация, на лице достигнало облагаемия оборот за период между 2 и 12 месеца и пропуснало срока за подаване на заявление за задължителна регистрация може да се наложи единствено имуществената санкция предвидена в чл. 178 от ЗДДС, докато при същите обстоятелства в тежест на лице надвишило прага за регистрация за по-малко от 2 месеца, допълнително се налага и невъзстановим ДДС за разгледаните по-горе доставки, включително тази, с която се превишава прагът. Очевидно, освен дискриминационно, подобно повторно санкциониране на едно и също нарушение на административно задължение се явява несъразмерно на тежестта на неизпълнението“, пише в искането до КС.

В него се сочи още, че чл. 102, ал. 4 ЗДДС погазва и конституционния принцип, че данъците трябва да съответстват на доходите и имуществото.

„Създадените с чл. 102, ал. 4 от ЗДДС наказателни по своя характер разпоредби противоречат драстично на принципа за данъчен неутралитет и на недискриминационния характер на ДДС, тъй като според разпоредбата облагането на редица доставки зависи единствено от подаването на заявление за регистрация по ЗДДС в един относително кратък срок. Третирането на конкретна сделка като облагаема или необлагаема, обаче, не може да зависи единствено от изпълнението или неизпълнението на едно административно задължение (подаване на заявление за регистрация в срок). Конкретно в случаите по чл. 102, ал. 4, във вр. с чл. 96, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС, доставката, с която се прехвърля размерът на облагаемия оборот, както и доставките, извършени в периода от надхвърлянето на оборота до изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявление в срок, се третират като облагаеми единствено поради неспазването на горния срок“, обясняват още адвокатите.

За докладчик по делото в КС е определен Анастас Анастасов.

17
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Съмнение
Съмнение
21 ноември 2019 16:01
Гост

Толкова е ясно всичко. Обаче с КС винаги има едно вълнение какво точно ще постановят.

Анонимен
Анонимен
21 ноември 2019 12:48
Гост

Изключително красноречив пример са дали във връзка с двата случая. Абсурдно е да се третират неравно данъчнозадължените лица.

Така е
Така е
21 ноември 2019 16:01
Гост

Абсолютно съм съгласен. Поредната недомислица на българския парламентарист.

Жоро
Жоро
21 ноември 2019 12:44
Гост

Принципът за съразмерност на нарушението и наказанието не бива да се нарушава. А в случая е точно така.

Анонимен
Анонимен
21 ноември 2019 12:07
Гост

Е, пак се сетиха! След година да установят, че разпоредбата е противоконституционна.

страдфорд
страдфорд
21 ноември 2019 12:14
Гост

бама срок за сезирането на КС, може и след 20 години да е

Уви
Уви
21 ноември 2019 16:02
Гост

Тук е така. Пък и с тоя сложен механизъм за сезиране, КС е една непристъпна крепост за повечето адресати на НА.

дали
дали
21 ноември 2019 12:03
Гост

Въпросната разпоредба е очевидно проблематична. Очевидно налага различен стандарт за едни и за други. Означава ли това противоконституционност обаче?

Естествено
Естествено
21 ноември 2019 16:03
Гост

Неоснователното неравно третиране е противоконституционно, разбира се.

лош пророк
лош пророк
21 ноември 2019 11:38
Гост

Дано да съм лош пророк, ама като гледам докладчикът кой е… май няма да нъде допуснато това дело. Не би получил такава тегава материя като ДДС иначе

Анонимен
Анонимен
21 ноември 2019 12:17
Гост

А, него Радев го предложи. Няма да се излагаме сега, я.

Анонимен
Анонимен
21 ноември 2019 12:20
Гост

Ехооо, кого е предложил, че не разбрах. Я си актуализирай информацията. Пак е с буквичката „А“.

ГРОБ
ГРОБ
21 ноември 2019 11:31
Гост

Дааам, това си е класическо двойно наказание за забавяне на заявление за регистрация. Поредната поправка прокарана с преходни и заключителни разпоредби от ГРОБ

Анонимен
Анонимен
21 ноември 2019 12:42
Гост

С тези поправки загробиха малкия бизнес.

Магазинер
Магазинер
21 ноември 2019 16:15
Гост

ГЕРБ систематично „работят, работят, работят“ срещу малкия и среден бизнес в България.

Анонимен
Анонимен
21 ноември 2019 11:24
Гост

Доста интересно дали КС ще допусне това искане. Виждам, че е дадена обоснова за допустимост, но… доста е ограничена възможността за сезиране на КС от ВАдвС.

адвокат
адвокат
21 ноември 2019 11:24
Гост

колега, ама дори адвокатите се регистрираме по ДДС, дето се казва, ако не можем за този закон да сезираме – здраве!