Делото срещу съдийката Румяна Ченалова отново е в прокуратурата. Състав на Апелативния специализиран наказателен съд потвърди връщането му на държавното обвинение като напълно се съгласи със Специализирания наказателен съд, че има допуснати съществени процесуални нарушения.

Румяна Ченалова беше пратена на съд в края на 2016 г. за длъжностно и документно престъпление. Според прокуратурата тя ги е извършила при разглеждане на дело по искова молба на „ОЕТ – Обединени Енергийни търговци“ ЕООД срещу НЕК. Престъплението по служба било извършено с 14 отделни деяния, с които Ченалова нарушила ЗСВ и ГПК, с цел да се набави облага за ОЕТ. Според обвинението тя не видяла нередностите в исковата молба на ОЕТ, а по нея не били платени дължими държавни такси с общ размер от 434 105.14 лв. За НЕК настъпили вредни последици от направените запори, а облагата на ОЕТ са неплатените държавни такси. Документното престъпление пак е свързано със същото дело – става дума за поправка в протокол по него.

В началото на миналата година съдия Вера Чочкова прекрати делото, след като прецени, че изобщо не става дума за престъпления, защото действията на Ченалова попадат в обхвата на функционалния ѝ имунитет. САС обаче заяви, че дело трябва да има и го върна на градския съд. След повторното разпределение и отводи на съдиите Величка Маринкова и Мирослава Тодорова, делото стигна до съдия Даниела Талева, която също го прекрати, но заради процесуални нарушения, а не за липса на престъпление. В разпореждането на СГС се казваше, че за някои от деянията на Ченалова във връзка с обвинението за престъпление по служба, прокуратурата е посочила едновременно, че бившата съдийка не е изпълнила служебните си задължения, а в същото време ги е нарушила, което води до вътрешно противоречие на обвинителния акт. Според съда по този начин Ченалова не може да разбере в какво е обвинена, тъй като неизпълнението на задължения означава, че е породено от нейно бездействие, докато нарушението на служебно задължение предполага активни действия, с които Ченалова да е нарушила посочените норми. През септември Софийският апелативен съд окончателно върна делото на прокуратурата, след като се съгласи с изводите на градския съд.

Тогава прокуратурата внесе обвинителния акт в Специализирания наказателен съд. Но на 12 февруари съдия Николай Димитров отново върна делото на държавното обвинение като мотивите му съвпадаха с тези на СГС.

В протеста си пред АСНС от прокуратурата заявили, че по време на разпоредителното заседание на първата инстанция са нарушени правата ѝ, защото спецсъдът не дал възможност на обвинителите да изразяват становище.

Според АСНС обаче това не е така. „От удостовереното в съдебния протокол на проведеното на 12.02.2018 г. открито съдебно заседание не се установява претендираното превратно упражняване на процесуални права, нито неупражняване на процесуални задължения. СНС е съблюдавал стриктно основните принципи на наказателното производство на непосредственост, устност, състезателност, равенство на процесуални права на участие и на средства на защита в процеса, регламентирани в чл. 11, 12, 18, 19 НПК“, твърдят съдиите Даниела Росенова, Румяна Илиева и Красимира Райчева.

И обясняват, че прокурорите са били изслушани по всеки един от въпросите, които са били поставени на обсъждане пред първата инстанция, няма данни някои от техните искания или възражения да не са допуснати или да са отхвърлени, нито за проявена избирателност, неоправдано пренебрегване или неоснователно толериране на някоя от страните.

При гарантирано от съда равенство на страните да участват в производството, включително и като оспорят позицията на насрещната страна, липсата на процесуални действия на съда, препятстващи упражняването на процесуални права от участниците в производството, доводът за „недопустим субективизъм по отношение на прокуратурата, като една от страните в състезателния съдебен процес“, се преценява за неоснователен“, констатира АСНС.

Нататък въззивната инстанция коментира допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство срещу Ченалова, които преди това са били установени от СГС, потвърдени от САС и отново констатирани от спецсъда. Припомнени са мотивите на градския и апелативния съд, с които делото е било върнато на прокуратурата и този съд изтъква, че дадените от тях указанията за извършване на определени процесуални действия са задължителни за органите на предварителното производство.

Новият обвинителен акт е идентичен с предходния, който е намерен от САС за несъобразен с изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК. В тежест на наблюдаващия прокурор е било да изпълни дадените му в потвърдителния съдебен акт на САС задължителни указания за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, което не е било сторено. Внеслите коментирания титул държавни обвинители са се задоволили да извършат фрагментарни допълнения на обвинителния акт, подчертани с наклонен шрифт на стр. 3 – относно съдържанието на разпоредбите на чл. 128 и чл. 129 ГПК и задълженията на съдията-докладчик, стр. 4 – че към датата на допускане на обезпечение на предявения иск „недостатъкът“ на исковата молба не бил отстранен, тоест „обвиняемата не следвало да предприема никакви действия по обезпечаване, а тя предприела такива“, стр. 7 – досежно задължението за съда, което се съдържа в разпоредбата на чл. 374 ГПК. Така посочените допълнения на обвинителния акт обаче по същество не съставляват процесуално действие по отстраняване на изрично и изчерпателно изброени от съдебните състави съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита и правото на обвиняемата да разбере в какво престъпление е привлечена в това качество, предвид и бланкетната норма на разпоредбата на чл. 282 НК“, посочва апелативният спецсъд.

АСНС споделя извода на първата инстанция за това, че обвинителният акт съдържа вътрешно противоречие за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – относно „вменените форми на изпълнително деяние – наруши или не изпълни служебните си задължения, както и период на осъществяване на цялостната продължавана престъпна деятелност и този на всяко едно от деянията, включени в продължаваното престъпление“.

Цитирайки чл. 129, ал. 1 от ГПК, апелативният спецсъд заявява, че за да бъде нарушена тази норма, се изисква фактическо бездействие, т.е. Ченалова да не провери редовността на исковата молба, да не съобщи на ищеца да отстрани допуснатите нередовности и т.н. Така се реализира формата на изпълнителното деяние „не изпълни служебните си задължения“, различна от така вмененото от обвинителя активно действие от страна на обвиняемата, поради което е налице противоречие между словесно описание на извършено нарушение по служба и съответна правна норма, регламентираща задължението по служба, аргументират се от АСНС.

Наред с това, продължава съдът, посочените конкретни правила за поведение следва да бъдат относими като установяват служебни задължения на длъжностното лице, привлечено към наказателна отговорност, а не такива, които визират задължения на други лица. И обяснява какво има предвид. Прокуратурата твърди, че Ченалова не е изпълнила задълженията си по чл. 128, т. 2 ГПК. А с този текст са вменени задължения на ищеца. Разпоредбата гласи следното: „Към исковата молба се представят: пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник; документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат; преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците“.

АСНС е открил и още едно нарушение в обвинителния акт – дублиране и припокриване на времевите периоди по аналогични обвинения относно едни и същи нарушения или неизпълнения на служебни задължения от страна на Ченалова.

Апелативният специализиран наказателен съд приема за правилно заключението на първата инстанция, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са фактически и правно обосновани формата и видът на вина, като съставомерен елемент от субективната страна на коментирания престъпен състав.

„Изложени са изводи за наличието на специалната цел, като не е обоснован другият признак от субективната страна – прекият умисъл на дееца на вмененото престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК, който обхваща съзнаване за нарушаване или неизпълнение на определени задължения и предвиждане настъпването на значителни вредни последици…

Въззивният съдебен състав преценява, че установените несъответствия на обстоятелствената част на обвинителния акт с минималните стандарти, регламентирани в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК и в ръководните указания на ТР № 2/2002 г. ОСНК не съставляват „предявени изисквания към прокурорски акт, които надхвърлят многократно заложените от законодателя в чл. 246 НПК“, поради което наведеният в частния протест довод в този смисъл, се преценява като неоснователен и следва да бъде отхвърлен“, заключава АСНС.

Определението е окончателно.

2
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Писна ми
Писна ми
14 март 2018 18:49
Гост

Колко пъти съдът трябва да върне на поправителен прокуратурата, за да си вземе тя поука? То бива вироглавство, бива, ама чак пък толкова…

Владимир Христов
Владимир Христов
15 март 2018 0:19
Гост

Това заради нарушенията ли се прави или понеже по едно време се бяха скарали две каки? Така се изрази премиера.