Дежурствата на съдиите трябва да бъдат заплащани като извънреден труд без значение дали и колко дела са разглеждали, защото са на разположение през цялото време.

Това става ясно от окончателно решение на Софийския градски съд (СГС) (пълният текст на решението на СГС) по дело, заведено от районния съдия от София Делян Дилков. Масова практика в съдилищата е на дежурните съдии да не се плаща извънреден труд, ако по време на дежурството им не са постъпили дела. Такъв е и конкретният случай от 21 февруари 2016 г., когато Дилков е бил дежурен в Софийския районен съд (СРС) и е бил в съда, но не постъпили дела и не му бил изплатен извънреден труд.

От ръководството на съда му обяснили, че според указания на Висшия съдебен съвет (ВСС), извънреден труд се плаща само за действително отработените часове по време на дежурство. Проблемът е в тълкуването на решение на ВСС от 2003 г. за правилата за определяне на допълнително възнаграждение за магистратите за времето на разположение при дежурства през почивни и празнични дни.

Съдиите също имат различна практика по време на дежурства в зависимост от населеното място и разстоянията. На някои места те дежурят от разстояние, тъй като не изисква много време да отидат в съда, когато бъдат уведомявани за постъпило дело.

Искът на съдия Дилков е основан на чл. 220 от Закона за съдебната власт, който предвижда, че „допълнително възнаграждение за извънреден труд на съдия, прокурор и следовател се заплаща само за изпълнение на служебни задължения в празнични и почивни дни“ и препраща за неуредените въпроси към Кодекса на труда (КТ).

Отново спор кой е работодател на магистратите

Дилков заведе делото срещу ВСС, но посочи като евентуален ответник и СРС, тъй като и вижданията за това кой е работодателят на съдиите – кадровият орган или съдът, в който работят, също са различни. По този въпрос районният и градският съд в София имат различно виждане – както по този казус, така и по друго дело, за което „Лекс“ писа. То е заведено от съдия Валерия Ватева от СРС за мораториума върху заплатите на магистратите. Тя предяви иск срещу ВСС, също с евентуален ответник СРС, като на първа инстанция го спечели. Градският съд обаче беше категоричен, че работодател е съдът, а не Висшият съдебен съвет. Нещо повече, градските съдии обезсилиха и върнаха делото на Ватева на първата инстанция, след като приеха, че ВСС се явява горестоящ орган на работодателя, а надлежен ответник по дело на служител е само работодателят и районният съд в случая не може да бъде посочен само като евентуален ответник.

Както „Лекс“ писа миналата година, на първа инстанция Дилков също спечели делото си за парите за дежурства с ответник Висшият съдебен съвет, който беше осъден да му плати 170 лева с лихвите за дежурството от 2016 г. Тогава съдия Ивета Антонова прие, че времето, през което съдията следва да бъде на разположение трябва да се приема за работно. За да стигне до този извод, тя се позова на ТР № 8/2013г. на ОСГК на ВКС, на практиката на Съда на ЕС, както и на Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, която се отнася за всички области на дейност в частната и публичната сфера, с изключение на транспорта.

По спорния въпрос – кой в работодател на съдиите, Антонова застъпи становището на проф. Васил Мръчков и проф. Емил Мингов, което се споделя в решения на Конституционния съд и на Върховния касационен съд, а именно, че магистратите имат особен статут и правоотношенията с тях не са трудови по смисъла на Кодекса на труда, нито са служебни по Закона за държавния служител. Тя прие, че става въпрос за самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт. А възникването, изменението и прекратяването на магистратските правоотношения се извършва с решения на съответната колегия на ВСС.

Съставът на СГС (председател-Розинела Янчева, докладчик-младши съдия Светослав Спасенов и Ралица Димитрова), на който се падна делото на съдия Дилков, обаче не споделя виждането, че съдебният съвет е работодател на магистратите. Според втората инстанция „магистратите полагат труд по силата на специфичен вид правоотношения с трудов характер в съответния орган на съдебна власт, който се явява техен работодател до прекратяването на правоотношението, като този извод не се променя от спецификата на трудовото правоотношение на магистратите, произтичаща от обстоятелството, че се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет“.

Градският съд напомня, че Законът за съдебната власт препраща към Кодекса на труда (КТ), а той пък (в чл. 61, ал. 2) предвижда, че за длъжности, определени в закон или акт на Министерски съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Т.е. в случая на магистратите – работодател е съдът, а договорът се сключва с горестоящият ВСС.

Затова СГС приема, че ответник по делото е районният съд, а не кадровият орган. За разлика от градските съдии, гледали делото на съдия Ватева, този състав не обезсилва решението на първата инстанция, а посочва, че при отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността по съединените с него искове. Така, СГС приема за безспорно, че съдия Дилков е бил на работа и осъжда районния съд да му плати възнаграждението от 170 лева с над 20 лева лихви по него, но също като първата инстанция отхвърля иска му до пълния размер от 207 лева.

Когато си на разположение, това е работно време и се плаща

Втората инстанция изтъква, че „ищецът е бил на разположение на ответника в сградата на Софийски районен съд, като дори  непосредствено да не е изпълнявал своите трудови задължения, предвид липсата на дела, по които да вземе участие, той е престирал своята трудова сила (предоставил я е на разположение на ответника Софийски районен съд), като при възникване на ситуация изискваща неговото участие в открито съдебно заседание за разглеждане на постъпило в СРС наказателно дело, ищецът е бил на разположениe и е могъл да осъществи своите трудови задължения по време на възложеното му със заповед от председателя на съда дежурство“. В решението се казва, че това време представлява т. нар. несъщинско работно време, поради което и служителите, които са на разположение на работодателите – на територията на предприятието, имат право на възнаграждение за предоставената на разположение трудова сила.

Градските съдии са категорични, че цялото дежурство се зачита като работно време, като също цитират практиката на Съда на ЕС и посочват, че тя е правнообвързваща, независимо че преюдициалните запитвания не са отправени от български съдилища.

„Следователно, съобразно задължителните указания на СЕС по тълкуването и прилагането на общностното законодателство, когато по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, т.е. когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време, респективно се дължи възнаграждение за престираната работна сила“, пише в решението на СГС.

Извън удовлетворението, че с окончателно съдебно решение е постановено, че трябва да получава възнаграждение за дежурствата, които дава, съдия Дилков няма да спечели пари след воденото дело. Това е така, защото е осъден да плати на ВСС 150 лева разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и още 36 лева на районния съд.

7
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
12 март 2019 15:35
Гост

Очаквам рязко да се повиши конкуренцията между абонираните за съботно-неделните дежурства – Дилков, Проданова, Дойнова и Ангелова. Интригата се заплита

Предизвикай земеделието
Предизвикай земеделието
12 март 2019 12:59
Гост

Цял живот се занимавам със земеделие – ора нивата, прекопавам, нося си хляб и сирене на работа. И се чудя с какво допринася този спор за благото на човечеството и на света около нас? Дърво ли ще порастне,посев ли ще поникне? Нищо, едно голямо нищо. По съществото си районният съдия пита дали трябва да му се заплати за това че си е разходил хемороидите до сградата, където работи. Защото ако е на нивата, няма да има затлъстяване и други такива болести. Към кого да се обърна ако по време на работа ме удари градушка?…

Ентелегент
Ентелегент
12 март 2019 13:59
Гост

Само така! Колко повече комбайнеро-ентелегенти в таз държава, толкоз повече ще прокопсаме! За куко ни е туй право – яде ли се, пий ли се, мога ли с него да нахраня добитъка като удари градушка реколтата, а аз нямам застраховка?

Анонимен
Анонимен
12 март 2019 12:52
Гост

Въпреки, че магистратите са със особен статут и правоотношенията с тях не са трудови е редно за работодател да се счита този, който им дава заплатите.

Анонимен
Анонимен
12 март 2019 12:13
Гост

Справедливо решение. Дежурството си е дежурство, съдията няма вина, че не са постъпили дела.

Някой си
Някой си
12 март 2019 11:54
Гост

Много важно решение и по двата казуса. И все пак ми се струва, че не е правилно на дежурните съдии да им се плаща извънреден труд, т.е. двойно повече. Справедливо е да им се плаща, но ставката да е като за обикновен работен ден. Така ще се избегне проблемът с това дали са имали дела или са дежурели от дивана вкъщи.

Петър
Петър
12 март 2019 11:58
Гост

Съгласен съм, че е важно и дано има последствия, но ако започне да се плаща, мисля си, че няма да си седят вече вкъщи на дивана. Иначе, ако в събота-неделя си цял ден в съда, не виждам защо да не се плаща тъкмо извънреден труд.