Повече от две години не може да се намери съдия в Софийския градски съд (СГС), който да разгледа иск за бавно правосъдие на жена, която твърди, че е пострадала тъкмо от мудните действия на съда.

Преди 4 години тя е завела иск за 3000 лева срещу Софийския районен съд (СРС) и СГС, като още през 2017 г. районният съд е осъдил сам себе си да плати 1500 лева обезщетение на жената, но е отхвърлил иска срещу градския съд. Жената е обжалвала решението и делото стига до СГС през пролетта на 2018 г., но и до днес не е започнало, тъй като всички съдии са се отвели. До момента отводите са над 150.

Казусът на жената започва през 2011 г., когато тя подава заявление за издаване на заповед за изпълнение в СРС. Тя твърди, че строителна фирма ѝ дължи 7690 евро неустойка по договор от 2007 г. Според него фирмата е трябвало да изгради и предаде за ползване комплекс от 5-двуетажни сгради в София до 2008 г. Жената купила предварително една от сградите, но разрешителните за ползване били издадени чак през 2010 г.

Съдът издал заповед за изпълнение, но фирмата подала възражение. Жената предявила иск за установяване на дължимостта на вземането, като поискала и обезпечение – да бъдат запорирани банковите сметки на строителя.

На 20 октомври 2011 г. СРС разпоредил на ответника да се изпрати препис от исковата молба за отговор, без да се произнесе по искането за обезпечение. Според чл. 395 от ГПК обаче молбата за допускане на обезпечение се разрешава в деня на подаването. Съдът се произнесъл по нея едва на 17 ноември 2011 г.

Ищцата твърди, че така ответникът се е разпоредил с парите в банковите си сметки и това е осуетило бъдещото изпълнение на съдебния акт.

Освен това, делото се проточило, тъй като съдът го насрочил чак за 26 март 2012 г., а решението било постановено след още 3 месеца. Според ищцата било забавено и връчването на книжата, тъй като въззивната жалба на ответника от 25 юли 2012 г. била връчена едва на 15 октомври 2012 г.

Последвали още два месеца проточване за отстраняване на нередовности по жалбата. Градският съд насрочил заседание за година по-късно – 31 октомври 2013 г. Тогава пък било установено, че не е внесен пълният размер на държавната такса и така делото било отложено за 22 май 2014 г. Едва на 8 декември 2014 г. СГС постановил решението си (виж тук), с което било признато за установено, че фирмата дължи на жената неустойката, за която претендира.

Тя твърди, че заради забавянето от 2011 г., така и не успяла да си получи дължимото и е загубила вяра в правосъдната система.

Още през 2015 г. подала заявление за обезщетение за бавно правосъдие, което било отхвърлено. Министерството на правосъдието не го удовлетворило, тъй като приело, че продължителността на делото не надхвърля разумния срок за две инстанции.

Така през 2016 г. тя завела иск в СРС по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като претендира районният и градският съд да я обезщетят солидарно с 3000 лева.

В исковата си молба жената пише, че продължава да търпи вреди, изразяващи се в разрушаване на доверието в държавността, създаване на чувство за малоценност, напрегнатост, безпомощност и безрезултатност от действията ѝ, които се засилвали от чувството за безнаказаност, което наблюдавала в ответника.

Становището на председателя на СГС било, че молбата е неоснователна, защото действията на въззивния състав били в съответствие със задължението да съблюдава процесуалните норми и да прилага правилно закона. Делото било насрочено във възможно най-кратки срокове, като трябвало да се отчита натовареността на СГС и е приключило за година и седем месеца. Според председателя на СГС по-бързо насрочване било невъзможно заради натовареността на състава. Освен това, председателят лично установил забавяне при решаване на делата и издал заповед, с която е задължил съдията да изготви актовете си. Така той приема, че проблемът с пренатовареността е бил идентифициран и са взети мерки. Според него обща продължително пред двете инстанции от 3 години 5 месеца и 20 дни е разумна.

Председателят на СРС също е оспорил иска. И той не намира продължителността на делото за неразумна и също изтъква голямото натоварване в районния съд. Съдебният състав, разглеждал делото, тогава имал общо 1384 дела, а решението му било постановено в тримесечен срок.

Делото за бавно правосъдие е приключило в СРС през 2017 г., когато съдия Пенка Велинова е решила, че искът на жената е частично основателен само срещу районния съд. Според нея обаче е неоснователно твърдението, че делото е гледано неразумно дълго.

„Напротив, при голямата натовареност на съдебния състав, той се е произнасял в срокове, близки до инструктивните, съобразени с възможностите на съдебния състав. Изключение от този извод е налице единствено по отношение на срока, в който съдът се е произнесъл по искането за налагане на обезпечителна мярка. Според чл. 395 от ГПК съдът следва да се произнесе по това искане в деня на постъпването му. Произнасянето с над 30 дни след постъпване на искането, води до извод, за неразумно забавяне, тъй като законодателят го е свързал с необходимост от бързина“, пише в решението на СРС (пълния му текст виж тук).

В него съдия Велинова казва още, че според показания на свидетел, това забавяне се е отразило неблагоприятно на психиката на ищцата, която го свързва с осигуряване на възможност на строителната фирма да се разпореди с имуществото си. Съдът обаче е преценил, че справедливото обезщетение за неразумното забавяне в произнасянето е 1500 лв., за което отговорност носи държавата чрез районния съд.

Съдия Велинова намира за напълно неоснователен искът срещу СГС, защото не констатира неразумни забавяния на делото на втора инстанция, като също се мотивира с натовареността на съдиите.

„Не се установиха необосновани забавяния в действията на съдебния състав при СГС, предвид данните за натовареността му, както и за сроковете, в които се произнасял. Необоснован е и изводът, че с обездвижване на делото за събиране на държавната такса е довело до неразумно забавяне на делото във времето. Това процесуално действие е било извършено с оглед задълженията на съда да следи за редовността на въззивната жалба и е в съответствие с процесуалния закон“, се казва още в решението.

26
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Харакири
Харакири
29 декември 2020 19:44
Гост

Имаше законопроект „съд да не съди себе си“ , обаче от Народното събрание си направиха оглушки и не го приеха . В СГС има над 150 съдии – докато всички си направят отвод делото може се търкаля с години . ДА ПРОМЕНЯТ ЗАКОНА и проблемът няма да съществува и ще се спази практиката на ЕСПЧ.

Анонимен
Анонимен
29 декември 2020 14:45
Гост

Ами отводите на съдиите от СГС са в пълен унисон с практиката на ЕСПЧ за правото на справедлив процес, която е формирана именно по български казус.

ала бала
ала бала
29 декември 2020 15:06
Гост

айде не дрънкай глупости – по “българския казус“ отвода касае целия съд, за да се гледа от друг ОС, а не последователни отводи на всички съдии в него

НИКОЛАЙ СТАТКОВ
НИКОЛАЙ СТАТКОВ
29 декември 2020 14:24
Гост

какви са тези стотици отводи, три са достатъчни, а и контрола го няма ……..
или има злоупотреба с власт!

при мен се правят на разсеяни. ВАС мълчи виновно по жалбата за обещетение по преследване, но подбужда долните съдилища за образуване нови дела по допълващите жалби.

ала бала
ала бала
29 декември 2020 11:01
Гост

а защо не подаде направо жалба до ЕСПЧ? явно е че няма ефективно вътрешно-правно средство по смисъла на чл.13 ЕКПЧ? Като ЕСПЧ разгледа жалбата й, тези тук да си дремят колкото си искат

Анонимен
Анонимен
29 декември 2020 13:54
Гост

Защото делата пред ЕСПЧ продължават поне по 5 години….

НИКОЛАЙ СТАТКОВ
НИКОЛАЙ СТАТКОВ
29 декември 2020 14:06
Гост

там жалбите ги обявяват за недопустими и остава правото на бунт!

ала бала
ала бала
29 декември 2020 15:02
Гост

e, и двата горни аргумента са резонни, но пък да чака тук, е съвсем неприемливо – те на практика й отказват “достъп до съд“

Asparuhov
Asparuhov
29 декември 2020 9:22
Гост

То малко като да се състезаваш с Охлюв. Много мерак имаш ама не става нищо, защото е бавен.

Анонимен
Анонимен
29 декември 2020 9:22
Гост

Повече такива дела трябва да има, защото не може толкова бавен и мотав съд да имаме.

Анонимен
Анонимен
29 декември 2020 9:21
Гост

СГС защо се гаври с жената?

Анонимен
Анонимен
29 декември 2020 9:20
Гост

Затова реформа!

Nikolov
Nikolov
29 декември 2020 9:20
Гост

Бавно ни е правосъдието и това не е новост. НЕ е

Харизанов
Харизанов
29 декември 2020 9:19
Гост

Щеше да е смешно ако не бе тъжно.

Опенхов
Опенхов
29 декември 2020 9:19
Гост

Майтап. Не могат да разгледат дело за бавност и бавнота, защото …. са бавниии

Харизанов
Харизанов
29 декември 2020 9:20
Гост

Щеше да е смешно ако не бе тъжно! ТЪЖА! ТЪГУВАМ! ТЪГОТА!

Vivan
Vivan
29 декември 2020 9:17
Гост

Обидно за всеки съдия е да се отведе от дело с единствения мотив, че правораздава в съда, срещу който е насочен искът.

.....
.....
29 декември 2020 10:30
Гост

Що говориш глупости? Съдът, в който съдията работи и прарораздава, е страна по делото. Я си виж чл. 22 ГПК и тогава ми говори кое било обидно и кое не

123
123
29 декември 2020 11:48
Гост

Разбира се, че е обидно – изпълнявам „указанието“, което не е към мен, да се погледне чл. 22 ГПК. И не виждам нито абсолютни, нито относителни основания за отвод. Но как не се намери един въззивен състав да разгледа това дело? То не е от страх, очевидно е, че когато първият състав си е направил отвод, останалите също не са искали да гледат делото – като за по-лесно. Но този път СГС със сигурност ще бъде осъден по чл. 2б ЗОДОВ. И втора – ако има масови отводи, се прави един списък на съдиите, за да може по-бързо да се… Покажи целия коментар »

12345
12345
29 декември 2020 9:15
Гост

Подобни случаи поставят един въпрос, който стои откакто започна активното подаване на искове по ЗОДОВ срещу съдилищата. Трябва ли съд да гледа дело срещу себе си? Че сега е допустимо, допустимо е, такава е подсъдността, но трябвали такава практика да продължава? Какъв е проблемът, да се предвиди процедура подобна на препирнята за подсъдност и делото да се изпраща от ВКС, съответно ВАС в друг равен по степен съд?

вътрешно инфо
вътрешно инфо
29 декември 2020 9:19
Гост

Че то големият проблем е именно във ВКС и ВАС. Да дам малко вътрешно инфо – при последните промени в ЗОДОВ в парламента имаше брутална съпротива да се предвиди, че когато искът е срещу ВКС, делото трябва да се гледа от ВАС. Много е добре да зависи от самия теб дали се осъдиш или не… Впрочем отводи във ВКС по такива дела не съм видял

Харакири
Харакири
30 декември 2020 17:48
Гост

А това е много правилно – ВАС да гледа делата срещу ВКС . Маса трудови дела имаше срещу ОТВЕТНИКА ВКС и ВКС си ги разгледа , и разбира се ги отхвърли . Може и да не са били прави хората…..ами ако са били ?

Харакири
Харакири
29 декември 2020 20:44
Гост

Не е нужно да се прави това . Според неприетият от НС законопроект делото се праща служебно на съседния съд и се приключва . В случая делото щеше да е отишло в Костинброд , после в Окръжен съд-София и нямаше да има никакъв проблем . Но защо да се обръща внимание на реални проблеми , вместо да се прокара някой лобистки законопроект и да падат парички ?

Анонимен
Анонимен
29 декември 2020 9:09
Гост

Какви ли са мотивите за отводите? Подобно отношение е недопустимо! След като СРС е разгледал и в СГС да не се правят на ударени. Подсъдността по закон е такава и делото трябва да се гледа, вместо да се бяга от него.

Анонимен
Анонимен
29 декември 2020 13:03
Гост

§97 от Решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Димитров и Хамънов срещу България“ от 10.05.2011 г., § 47-51 от мотивите на решението на ЕСПЧ по делото „Михалков срещу България“ от 10.04.2008 г. За 10 години все трябваше да има законодателна промяна, която да предвиди, че друг съд трябва да гледа делото, а не отговорността да се прехвърля върху съдиите. Съдия в СГС не може да разгледа делото, тъй като това не би бил справедлив процес по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ, която толкова обичате. Има обилна практика на Съда в Страсбург, който всички много обичат,… Покажи целия коментар »

обезпечението, човече
обезпечението, човече
29 декември 2020 9:05
Гост

Провалът е с обезпечението – да се произнесеш след почти месец е ферапантно нарушение и именно то стои в основата на чувството за произвол и безнаказаност на неправомерно поведение на ответника по първия иск. Това си е и за дисциплинарно наказание