Нова редакция на чл. 272 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с цел намаляване на обема на работа на въззивните граждански и търговски съдии предлага комисията по натовареност към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Предложението беше обсъдено днес от кадровия орган и със 7 на 3 гласа бе решено да бъде изпратено в работната група по ГПК в Министерството на правосъдието.

Текстът следва да придобие следната редакция: „Чл. 272 Въззивният съд мотивира своето решение включително и чрез препращане към фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд“.

Сега нормата гласи: „Чл. 272. Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд“.

В мотивите към предложението се казва и защо се налага изменението: „В момента въззивният съд, при потвърждаване на първоинстанционното решение, мотивира своето като може да препрати и към мотивите на първата инстанция. ОСГК на ВКС в Тълкувателно решение №1 от 2013 г. приема, че дори и в случаите, когато въззивният съд приема мотивите на първоинстанционния състав в обжалваното решение и съответно препраща към тях, то това не освобождава въззивната инстанция от задължението ѝ да изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Утвърденото тълкуване на чл. 272 от ГПК практически обезсмисля целта ѝ, доколкото въззивният състав и в случаите, когато споделя изцяло съответните правни изводи на първоинстанционния съд, е длъжен да развие същите изводи в текста на въззивното решение. Това се отнася и до фактическите констатации по спора – дори въззивният съд да приеме, че в тази част обжалваното решение не страда от пороци, то той също дължи да преповтори чрез обсъждане вече установените от първата инстанция факти“.

Комисията обяснява, че действително цялостната уредба сочи, че дейността на въззивната инстанция е решаваща, т.е. съдът дължи решаването на материално-правния спор „чрез своя преценка на фактите и съответното им субсумиране под приложимите правни норми“, както и отговор на всички направени с въззивната жалба оплаквания и доводи. „Но тази дейност на съда не обуславя необходимост в текста на въззивното решение да се възпроизвеждат вече установени от първата инстанция факти и правни изводи, които въззивният съд намира за правилни и достатъчно обосновани, поради което е достатъчно да констатира това в мотивите на решението си и да препрати към тях. Решенията на отделните съдебни инстанции са винаги в рамките на един спор и съставляват едно цяло“, се казва още в мотивите.

Затова комисията е на мнение, че чл. 272 от ГПК трябва да се промени. Тя очаква и практически ефект от изменението, а именно то да доведе до намаляване на обема на работа на въззивните граждански и търговски съдии, респективно на общата натовареност, доколкото в рамките на окръжните съдилища ще спомогне за преразпределение на кадровия ресурс като цяло в гражданските отделения.

Предложението не беше посрещнато положително от някои членове на Съдийската колегия.

Олга Керелска най-напред възрази срещу това кадровият орган, който няма законодателна инициатива, да твори закони.

„Не може да се занимаваме с този въпрос. Съгласно правомощията, имаме възможност да предлагаме становища по законопроекти, да направим забележки и да ги внесем в Пленума на ВСС. Нямаме процесуалната възможност да предлагаме законодателни изменения. Вярно е, че тази практика започва да пробива при нас, но тя не намира опора в закона“, заяви Керелска.

После по същество добави, че предложението няма да има почти никакъв практически ефект. „Предложената редакция на чл. 272 от ГПК не е удачна и не променя по същество сегашната. Дори и да бъде приета от работната група по ГПК в Министерството на правосъдието, тя няма да промени тълкуването, което е направила Гражданската колегия на ВКС“, посочи Керелска.

Даниела Марчева, която е председател на комисията, предложила изменението, заяви, че идеята за редакция на тази норма е на съдии от столичните градски и апелативен съд и че е била обсъдена от широк кръг граждански и търговски магистрати.

Тя допълни, че в работната група по ГПК постоянно постъпват предложения и те се обсъждат, но работата върви трудно, съдиите там трудно намирали подкрепа от останалите членове – ЧСИ, нотариуси, адвокати, почти нищо смислено, като предложения, не се възприемало.

Тя обясни, че идеята на новата редакция на чл. 272 ГПК е да се облекчи работата на въззивните съдии при писането на мотиви по граждански и търговски дела. И даде за пример Австрия, където ако страните заявят, че няма да обжалват решението, въобще не се пишат мотиви. Марчева посочи, че у нас това е невъзможно, защото по Конституцията актовете се мотивират, но поне може да се даде възможност на съдиите да пишат по-кратки такива дори и когато не потвърждават първоинстанционното решение като използват фактическата обстановка, когато е изяснена.

„Ние какво искаме да направим, да обясняваме на въззивните съдии как да си пишат мотивите. Да кажат „Аз съм съгласен с мотивите, изложени в изречение второ на страница трета?!?! Правните изводи почиват на фактически констатации“, възрази  Керелска.

Според Атанаска Дишева предлаганото изменение е безпредметно. Самата тя също не видя практически смисъл в промяната. По думите ѝ смисълът е същият като в действащата норма, по чието приложение има богата съдебна практика.

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков вметна само, че аналогичен на действащия чл. 272 от ГПК е възпроизведен и в АПК. Става дума за чл. 221 АПК, който обаче се отнася до касационната инстанция и предвижда, че „когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд“. Тепърва административните съдии ще трупат практика, каза той, тъй като тази нова възможност в АПК влезе в сила от 1 януари 2019 г.

Севдалин Мавров предложи въпросът с изменението в ГПК да бъде отложен и изтъкна, че като дългогодишен наказателен съдия самият той не е компетентен в тази материя и е по-добре да има становище на правната комисия на ВСС. По думите му трябва да се изиска становището и на граждански и търговски съдии в страната. Но това не беше възприето от колегията.

Даниела Марчева заяви, че Съдийската колегия трябва да има политика за справяне с натовареността.

В крайна сметка със 7 на 3 гласа кадровият орган реши да изпрати предложението на работната група в МП.

„Лекс“ се допита до въззивни граждански съдии дали предлаганата редакция на чл. 272 от ГПК ще облекчи работата им. Отговорът беше, че предложението не е революционно. И при сега действащата норма, когато страните не спорят по фактите, а само по правото, магистратите пишат няколко изречения, без детайли, какво е установено от фактическа страна. В случаите, в които препращат към цялото решение на първоинстанционния съд, мотиви се излагат по отделните оплаквания в жалбата.

Съдиите не очакват изменението на чл. 272 от ГПК да доведе до същественото им разтоварване. Но важното е, че няма и да навреди, казват те.

10
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
16 януари 2019 0:47
Гост

А, браво! Марчева, а дали просто да не се пише ръкописно върху решението на първата инстанция „потвърждавам“. Така ще отпадне всякаква натовареност и ангажимент за „забавление“ с правото. Не гражданските, а наказателните съдии пишат обилно по фактите дори напълно да ги възприемат. И към нищо не могат да препращат. Ама това ли е болката на правораздването?! Айде нищо да се пишем. И да спрем да мислим, ако щете. Че за всички да е удобно. Пък ако само ни плащат едни пари, че да не пишем съвсем, а пък гражданите да се чудят защо, как и пр. – най-добре, а?

Анонимен
Анонимен
15 януари 2019 11:46
Гост

те така всички ще потвърждават, бе! защо да си създават проблеми. дайте само с едно „потвърждавам“ върху пътроинстанционното решение да минаваме.

xxx
xxx
15 януари 2019 10:27
Гост

Отдавна не съм чел по-голяма глупост! И сега при потвърждаване се посочва, че изводите на първата инстанция са правилни и безпротиуворечиви, че почиват на установените факти и тн. А и да не сме в мезозойската-кредитна ера, никой не преписва, визирам мотивите на първата инстанция във второинстанционното решение, функцията копи-пейст отдавна е измислена… Само се имитира дейност и може да се стигне до там, че да има немотивирани решения на инстанция по фактите, на един решаващ съд

Рада Госпожина
Рада Госпожина
15 януари 2019 15:33
Гост

Точно така, колега, Вие го казахте- имитира се дейност с преписване. Защо тази суета?! Какво, да не би да се притеснявате, че като не пълните решенията с хиляди излишни абзаци като коледна пуйка, ще лъсне колко работите?!

Магистрат
Магистрат
15 януари 2019 10:25
Гост

Oбемът на работа на въззивните граждански и търговски съдии нараства постоянно, а с предложеното изменение ще се облекчи натовареността ни.

Анонимен
Анонимен
15 януари 2019 10:20
Гост

Би било добре да се приеме редакцията.

Двойна работа
Двойна работа
15 януари 2019 10:21
Гост

Няма смисъл да се преповтарят вече установените от първата инстанция факти.

Анонимен
Анонимен
15 януари 2019 16:55
Гост

А ако фактите не са изложени коректно ? ( нерядко се прави умишлено това)

мара
мара
15 януари 2019 20:55
Гост

Що за въпрос?!!! Тогава няма да ги споделяте, тоест, няма да препращате към тях въобще!!

адвокат
адвокат
16 януари 2019 12:03
Гост

Натовареността на съдиите може да се разтовари с командироване на още съдии, а не с поредния удар върху ГПК. Добре, че Живко Сталев не е свидетел на продължаващия позор!