Данъчното облагане на печалбите на международните корпорации от години е предмет на нестихващ дебат. Периодично общественото мнение в различни краища на света е предизвикано от публикации в медиите, които разкриват, че едни от най-мощните международни корпорации плащат символични корпоративни данъци.

Методи за данъчна оптимизация

Традиционният метод за данъчна „оптимизация“ дълги години наред минаваше през учредяването на дъщерни дружества в юрисдикции, известни в правния жаргон като „данъчен рай“, към които, посредством сделки между различни дружества от същата група, се насочваха печалбите на корпорациите. В последните години обаче големите международни корпорации започнаха да изоставят този метод. Това се дължи на ред причини, сред които най-вече сериозните репутационни щети, свързани с подобна корпоративна структура, както и рискът от теч на информация, на който бяхме свидетели през последните години. Към това се прибавят и мерките, предприети от властите в различни краища на света, като например в Европейския съюз, който в края на 2017 г. обяви списък с юрисдикции, които квалифицира като „неоказващи съдействие за данъчни цели”, последно актуализиран в началото на 2021 г.[1]

Поради тези причини големите международни корпорации все по-често се ориентират към друг тип данъчна „оптимизация“, базирана на сложна корпоративна структура, попадаща под юрисдикциите на държави, които не се считат за „данъчен рай“. Схемите са най-различни, но като цяло основната идея е една и съща. Така например, корпорацията създава нарочно дружество, понякога дори без физическо присъствие, нито служители („нарочното дружество“), на което прехвърля собствеността на нематериалните си активи, най-често интелектуална собственост (патенти, марки, софтуер, ноу-хау в разнообразни форми, като например технологични, маркетингови и логистични решения, достъп до клиенти и пр.). Това дружество после сключва лицензионни договори с останалите дъщерни дружества на корпорацията, разположени в целия свят, които реално осъществяват производствена или търговска дейност (дистрибуция и продажба на крайни потребители). По силата на тези лицензионни договори, последните получават правото да ползват, срещу заплащане, интелектуалната собственост на нарочното дружество. Успоредно с това, корпорацията иска от данъчните администрации издаване на т.нар. предварителни данъчни становища (ПДС). В тези ПДС, данъчните власти утвърждават предложен от корпорацията метод за определяне на трансферните цени между дружествата в групата, с което на практика се определя как ще се облагат с корпоративен данък печалба дъщерните дружества, намиращи се под тяхна юрисдикция, за определен период от време (обикновено 5 или 10 години, подновяеми).

В повечето случаи, в така издадените ПДС данъчните власти приемат, че съответното дружество е генерирало голяма част от печалбата не благодарение на собствените си функции и дейност, а благодарение на интелектуалната собственост, която де юре не му принадлежи и която използва срещу лицензионно възнаграждение. По тази логика данъчните власти често приемат тезата на корпорацията, а именно, че дружествата, извършващи реална производствена или търговска дейност, са длъжни да заплатят значително възнаграждение на нарочното дружество за нематериалните активи, които то е лицензирало.

Така нарочното дружество на практика „изсмуква“ голяма част от печалбата, реализирана от дъщерните дружества, реално осъществяващи производствена или търговска дейност, под формата на възнаграждение за интелектуалната собственост, която им предоставя.

Едновременно с това, нарочното дружество не се облага с данък или с минимален такъв, например поради особената му правна форма, под която е учредено (например командитните дружества, чиито съдружници са граждани на трета държава не се облагат с данък печалба в някои държави членки) и/или поради това, че според приложимото национално право лицензионните възнаграждения са предмет на особен режим и облекчено данъчно облагане (какъвто е случаят в много държави членки на ЕС).

Данъчните власти по света, включително и в немалко държави членки на ЕС, издават подобни ПДС, водени от легитимни подбуди. В практиката корпорациите често поставят като условие за бъдещи инвестиции в съответната държава издаването на подобни ПДС, които им осигуряват предвидимост в данъчното облагане в идните години. В замяна на това, държавите се надяват на разкриване на нови работни места и на нови инвестиции в престижни за икономиката сектори, особено в областта на информационните технологии, фармацевтиката, енергетиката, автомобилостроенето и пр.

Този феномен често се описва като „състезание към дъното“ (race to the bottom), доколкото редица държави са готови да предлагат все по-привлекателно данъчно третиране, за да убедят съответната корпорация да се установи на тяхна територия.

Правото на Европейския съюз

През 2015 г., Европейската комисия (ЕК) за първи път се противопостави на редица ПДС в различни държави членки (Люксембург, Нидерландия, Ирландия, Oбединеното кралство и Белгия), които са довели, според нея, до незаконосъобразно намаляване на данък печалба на някои от най-големите международни корпорации, сред които Apple, Amazon, IKEA, Starbucks, Engie, McDonald’s, Fiat и др. Според ЕК, тези корпорации са платили в пъти по-малко корпоративен данък, отколкото биха платили местни компании в сравнимо положение, което представлява недопустима държавна помощ. ЕК разпорежда корпорациите да платят неправомерно спестения данък на хазната на съответната държава членка. Например в решението си относно данъчното облагане на Apple в Ирландия, ЕК счита, че корпорацията е спестила 13 млрд. евро данъци в периода от 2003 до 2014 г., които трябва да плати на ирландската хазна.

Някои от засегнатите корпорации обжалват решенията на ЕК пред Общия съд на ЕС. Наскоро Общият съд на ЕС произнесе решенията си по някои от най-знаковите дела (решения от 14 февруари 2019 г., Белгия и Magnetrol International/Комисия, T‑131/16 и T‑263/16; от 24 септември 2019 г., Люксембург и Fiat Chrysler Finance Europe/Комисия, T‑755/15 и T-759/15; от 24 септември 2019 г., Нидерландия и др./Комисия, T‑760/15 и T-636/16; от 15 юли 2020 г., Ирландия и др./Комисия, T‑778/16 и T‑892/16; от 12 май 2021 г., Люксембург и Amazon/Комисия, T‑816/17 и T‑318/18, от 12 май 2021 г., Люксембург и др./Комисия, T‑516/18 и T‑525/18). В тях той потвърди някои от решенията на ЕК и отмени други. Макар и съдебните решения да се отличават с голяма степен на фактическа и правна сложност, те дават отговор на най-важния въпрос, а именно:

Разполага ли Европейският съюз с компетентност да се произнася по въпроси, свързани с данъчното облагане на големите международни корпорации и, ако да, по какъв начин?

Отговорът на този въпрос може да бъде обобщен по следния начин.

Първо, основният проблем се състои в това, че Европейският съюз няма компетентност в областта на прякото данъчно облагане. В частност, той не може да определя нито кръга на данъчно задължените лица, нито данъчната ставка на преките данъци, нито начина, по който следва да се определя данъчната основа. Всяка държава членка суверенно решава тези въпроси. Европейският съюз може единствено да контролира дали мерките, които държавите членки приемат в областта на преките данъци, не нарушават разпоредбите и принципите на правото на ЕС, като например забраната на дискриминация и забраната за отпускане на държавни помощи.

Така, въпреки че ЕС няма компетентност да определя преките данъци, и по-конкретно данък печалба, с които дружествата следва да бъдат облагани, нито да контролира данъчните решения на националните власти, той е компетентен да проверява дали данъчното третиране, отредено на дадена корпорация, не е равносилно на държавна помощ, забранена от Учредителните договори. С други думи, всяка държава членка може суверенно да определя преките данъци, така както намери за добре, при условие обаче, че по този начин не предоставя селективно предимство на определени дружества в ущърб на други, което би представлявало забранена държавна помощ. Упражняването на тази компетентност на ЕС не води до скрита данъчна хармонизация, тъй като тя има за предмет не да уеднакви приложимите правила в областта на преките данъци, а да предотврати привилегированото данъчно третиране на определени дружества.

Така, на практика, контролът на държавните помощи е механизмът, който позволява на ЕК да следи дали международните корпорации плащат адекватно корпоративен данък във всяка държава членка.

Второ, при положение, че правото на ЕС не съдържа разпоредби в областта на прякото данъчно облагане, как ЕК следва да осъществява този контрол?

Краткият отговор на този сложен правен въпрос е следният: като прилага разпоредбите на националното право, т.нар. „принцип на сделката между несвързани лица“ и правилата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Схемите, описани по-горе, се основават на договори, сключени между свързани дружества, които са част от същата международна корпорация. Поради тази причина, клаузите на тези договори, и в частност уговореното възнаграждение по тях, не задължително отговорят на клаузите, които биха договорили несвързани лица. Така, ако приложимото национално право предвижда, че печалбата, реализирана от стопанската дейност на интегрирано дружество, трябва да се облага все едно че е формирана от сделки, извършени при пазарни условия (между несвързани лица) – както впрочем предвиждат под една или друга форма почти всички държави членки – то ЕК може да използва като аналитичен инструмент т. нар. „принцип на сделката между несвързани лица“, за да провери в частност дали възнаграждението по лицензионните договори, възприето от националните данъчни власти, отговаря на пазарните условия, дори и приложимото национално право да не предвижда изрично подобен принцип.

Този принцип се превръща в основния инструмент, с който разполага ЕК, за да осъществи контрол по отношение на данъчното третиране на международните корпорации.

Въпросният принцип е доразвит с подробни правила в няколко документа на ОИСР. Въпреки че тези документи нямат правно-обвързваща сила за държавите членки, Общият съд потвърждава, че ЕК може да се позовава на тях, за да илюстрира начина, по който данъчните власти е трябвало да преценят дали сделките между дружествата в корпорацията отговарят на принципа на сделката между несвързани лица. Тези документи всъщност съдържат богат арсенал от правила, на които ЕК, а и държавите членки биха могли да се основат.

Трето, доказателствената тежест е върху ЕК. На практика, тя трябва да докаже, че дружество, намиращо се в сходна ситуация с тази на дружество, част от международната корпорация, би платило данък печалба по-висок от този, който последното е платило в приложение на ПДС. Това е така, тъй като в областта на държавните помощи, именно ЕК е тази, която трябва да докаже, че всички условия за квалифициране на дадена мярка като държавна помощ са налице. Тъй като контролът на ЕК се осъществява именно в рамките на компетентността й в областта на държавните помощи, върху нея пада и доказателствената тежест.

Всъщност, Общият съд на ЕС отменя някои от решенията на ЕК именно защото тя не е доказала надлежно, че съответната корпорация се е възползвала от селективно предимство. За да докаже това, ЕК трябва, най-общо, или да използва конкретни примери на несвързани дружества, които са сравними със съответната корпорация – което често се оказва особено трудно или да основе проверката си на собствен анализ на евентуалното данъчно третиране на съпоставимо хипотетично (несъществуващо) несвързано дружество. Задачата допълнително се усложнява и поради това, че част от въпросните нематериални активи, доколкото те са иновативни и дори секторноопределящи, обективно често носят голяма добавена стойност и следва да бъдат справедливо възнаградени. На практика се оказва, че тази задача е особено трудна, но не и невъзможна, както сочи фактът, че Общият съд на ЕС потвърждава част от решенията на ЕК.

Така, по същество, Общият съд на ЕС заключава, че ЕК е компетентна да проверява дали данъчното третиране, предоставено от държава членка на международна корпорация, представлява забранена държавна помощ, и ѝ предоставя необходимите правни инструменти за тази проверка.

От друга страна обаче, доказателствената тежест, която поради сложния фактически и правен характер на тези дела, е особено висока, пада върху ЕК. Така предизвикателството пред ЕК е да изгради административен, експертен и организационен капацитет, който да й позволи да отговори на високите изисквания на Съда.

Г-7 и търсенето на дългосрочно решение

Механизмът на държавните помощи – макар че позволява на ЕК да надникне в данъчното третиране на международните корпорации в държавите членки и евентуално да коригира някои особено занижени данъчни облагания – нe може сам по себе си да реши кардинално проблема. Той не е замислен с цел да задава позитивни правила относно данъчното облагане. В най-добрия случай, той може да укаже това, което държавите членки не могат да правят в областта на прякото данъчно облагане.

Ето защо трайно решение може да се постигне единствено чрез преосмисляне на правилата за пряко данъчно облагане в глобален план и в частност на начина на формиране на данъчната основа, така че да се постигне справедливо разпределение на правото на всяка държава на облагане на международните корпорации.

Някои държави членки, като например Франция, решиха да не чакат постигане на глобално решение и самостоятелно приеха национално законодателство, което облага с данък приходите (без ДДС) – а не печалбата – на годишна база, генерирани от дигитални услуги на нейна територия (например таргетирани онлайн реклами, платформи, свързващи търсенето и предлагането на отделни пазари) на „дигиталните“ гиганти.[2]

Целта на споразумението от началото на юни тази година в Корнуол (Великобритания) между лидерите на Г-7 бе да се постигне глобално решение на проблема. Тази уговорка бе подкрепена месец след това от 130 държави в рамките на ОИСР[3], сред които и България[4].

Най-общо идеята се състои в това големите международни корпорации да плащат корпоративен данък във всяка държава, в която осъществяват реална производствена или търговска дейност, като по този начин гореописаните методи за данъчна „оптимизация“ губят своята атрактивност. Така например най-големите мултинационални корпорации – тези с глобален оборот над 20 млрд. евро – ще са предмет на нови правила. Ако те са генерирали над 10 % печалба в глобален мащаб, между 20 и 30 % от печалбата им, надхвърляща 10%, ще бъде разпределяна под формата на корпоративен данък между юрисдикциите, в които корпорацията е реализирала приходи, т.е. където услугите ѝ или продуктите ѝ са консумирани (при условие, че приходите от тази територия са най-малко 1 млн. евро или за държави с БВП под 40 млрд. евро – при приход от 250 000 евро). Ключовото решение тук се състои в това, че това разпределение зависи единствено от оборота, реализиран на съответната територия. Така, най-големите корпорации в света ще трябва да плащат данък печалба и в България, ако горните условия са спазени.

Както винаги обаче, дяволът е в детайлите. Само времето ще покаже дали договорката на лидерите на Г-7, така както бе подкрепена в рамките на ОИСР и която е предвидена да бъде прилагана от 2023 г., ще получи конкретно измерение или ще стане жертва на поредните изключения, дерогации и вратички в данъчните  законодателства.

[1] Заключения на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели (2021/C 66/10)
[2] Présentation de la taxe sur les services fournis par les grandes entreprises du secteur numérique
[3]  Statement on a Two-Pillar Solution to Address the Tax Challenges Arising From the Digitalisation of the Economy
[4] Одобрена е позицията на страната ни за предстоящите преговори в ОИСР за данъчното облагане на дигиталната икономика

39
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
26 юли 2021 19:00
Гост

Защо тук кесарят дере по 1000 кожи от дребните фирмички т.е.от 99%. …и Господ Иисус попита св.Петър „От кого кесарят събира данъци….-от своите деца ли или от чуждите?“, а Петър учудено отговори – „разбира се, че от чуждите Господи“….

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
20 юли 2021 4:41
Регистриран

Т.н „данъчен рай „е интересна форма за избягване на плащане на данъци в ДЧ и стимул за разкриване на нови работни места .За да не се третира като държавна помощ се прилага само за стартиращи компании в области иновативни, но само за определен период от време,т.е.под условие.За РБ е подходящо .Или може да се прилага само за нетрансгранични мощни компании,а за малки предприятия.

редник Корнезов в кое поделение беше войник?
редник Корнезов в кое поделение беше войник?
19 юли 2021 17:47
Гост

В кое поделение лицето Корнезов отслужи задължителната за неговия набор войнска повинност-наборна военна служба, задължителна до 31 декември 2007г? Питам, като завършил випускът преди него-2002г., и на когото държавата не позволи дори да изкарам следдипломния си стаж като съдебен кандидат, две седмици след държавния изпит по НП науки-в родната казарма.

Анонимен
Анонимен
19 юли 2021 18:29
Гост

Защо до българския казан в ада няма дяволи…

до 19 юли 2021 18:29
до 19 юли 2021 18:29
19 юли 2021 18:41
Гост

Момко, има правила, и еднаква важимост. Оказва се,че задължителната наборна казарма не е била задължителна за всички. Само ахмаците като мен , спазващи правилата подариха младостта си в казармата-и то след Университета. Щото се оказа,че можело и да не ходиш в казармата,нищо,че беше задължително. тарикатско, а.

Хаха
Хаха
19 юли 2021 21:56
Гост

като си отбил военната си служба, какво излезе от тебе?

до хаха
до хаха
20 юли 2021 6:36
Гост

Така де-честността да спазиш правилата нищо не значи, пред хитростта да ги избегнеш.

Анонимен
Анонимен
19 юли 2021 22:11
Гост

Е, чакайте да видим какво е написал, сега – аз като съм служил назастава и съм най-големият хищник София, не означава да няма място иза другите.

Книги.

Хаха
Хаха
19 юли 2021 22:44
Гост

Ваньо, Ваньо хайде по-спокойно

Леля
Леля
20 юли 2021 6:30
Гост

Това не е обект на статията . Пък и казармата е служба на народа . Какво лошо ? Някой го приемат ,като работа и са доволни .

двоен аршин на закона
двоен аршин на закона
20 юли 2021 6:35
Гост

Дори в периода 2003г-2006г военните съдилища осъждат десетки младежи, заради отказ да служат в армията наборната повинност, по различни причини-най-вече поради убеждения, или обикновено нежелание, а последната присъда на отказал да служи в армията е от…2007г. Присъдите по правило бяха ефективни, и се изпълняваха обикновено в Кремиковското общежитие, много рядко е прилагано условно осъждане. Десетки разбити съдби на млади хора, които не искаха да служат задължителната наборна служба, докато техни връстници се хитричко отърваваха от казармата-неясно как, нали уж беше задължително. И въпреки ясния закон, се оказва,че имало начин да не служиш в армията наборна повинност, когато беше задължителна, и… Покажи целия коментар »

tax
tax
19 юли 2021 16:24
Гост

полезна статия но остават въпросите за законно данъчно планиране и дали си намаляват данъчните приходи на държавата в която е дейността за сметка на държавата от където е корпорацията. Най – лесният път за покриване на нови и нови разходи са данъците но те имат мярка защото иначе водят до сива икономика.

Анонимен
Анонимен
19 юли 2021 11:13
Гост

Tax haven няма нищо общо с „данъчен рай“ (tax heaven???).

Анонимен
Анонимен
19 юли 2021 9:17
Гост

Няма как да избягаш от данъците обаче…

Kapone
Kapone
19 юли 2021 10:58
Гост

По цял свят е така. Просто трябва да си ги плащаш.

адв. Маринков
адв. Маринков
19 юли 2021 9:17
Гост

Ами някой страни са си виновни бре. Да не искаха да щавят по толкова кожи от една корпорация, нямаше да е такъв зор да се правят схеми за скриване на данъци.

Anonimen
Anonimen
19 юли 2021 11:08
Гост

Човек каквото сам си направи…

Живко
Живко
19 юли 2021 9:16
Гост

Странно.

Benaglevska
Benaglevska
19 юли 2021 9:16
Гост

Добре е това. Интересни методи измислят, никога няма да са склонни да си плащат данъците съвестно.

Симо
Симо
19 юли 2021 11:09
Гост

Зависи. Има съвестни хора, които не мислят така.

Пич
Пич
19 юли 2021 9:15
Гост

Чудна статия. Беше интересна и любопитна.

Kики
Kики
19 юли 2021 11:11
Гост

И много полезна преди всичкото.

Manoleva
Manoleva
19 юли 2021 9:15
Гост

Да, интересно е да разберем как богатите стават по-богати.

Димо
Димо
19 юли 2021 11:13
Гост

Въртят едни пари…. Със сигурност не е от икономия на банички.

Абагард
Абагард
19 юли 2021 9:14
Гост

А аз се чудя тук кога някой ще се сети да даде данъчни облекчения на фирми, които инвестират в държавни болници, спорт, култура.

Дидо
Дидо
19 юли 2021 11:15
Гост

Тук само се чудят как да ограбят фирмите. Особено малките.

Bobi M
Bobi M
19 юли 2021 9:14
Гост

Ясно е де. Чудят се как да избегнат плащането на данъците и в някаква степен имат право. Данъците на места са с ужасен процент.

Nikolov
Nikolov
19 юли 2021 9:13
Гост

Все се чудят как да преметнат закона.

Фики
Фики
19 юли 2021 11:18
Гост

Такъв е манталитетът на Ганьо.

Анонимен
Анонимен
26 юли 2021 18:03
Гост

Ганьо, а вие какъв сте – от Марс сигурно. Защо тук кесарят дере по 1000 кожи от дребните фирмички. …и Господ Иисус попита св.Петър „От кого кесарят събира данъци….-от своите деца ли или от чуждите?“, а Петър учудено отговори – „разбира се че от чуждите Господи“….

ни власт, ни господар
ни власт, ни господар
19 юли 2021 8:29
Гост

Много поучително и ограмотително четиво. Нямаш компетентност в областта на данъчното облагане, използваш механизмите за контрол над държавната помощ. Не бях следил темата и ми беше много интересно, признавам

0909
0909
19 юли 2021 7:56
Гост

Големите корпорации могат и да плащат големи подкупи. Покажеш ли им какво може се направи, това е просто покана да извадят портфейлите.

Яначко бомбата
Яначко бомбата
19 юли 2021 8:05
Гост

така, така, колега, ама на ниво ЕС поне тръгнаха нещата. корупцията ще се окаже най-големият бич за развитите западни общества. слушах интервю на вицепрезидентката на съюза датчанката и като я гледам, ако не се размърдаме, ще ни наритат и нас. чакам ВСС в четвъртък как ще отиграе бомбата на Яначко

0909
0909
19 юли 2021 8:27
Гост

E, kak, ще го отсвирят с 200…

Лозан
Лозан
19 юли 2021 11:20
Гост

На там вървят нещата.

Чочо
Чочо
19 юли 2021 11:19
Гост

Така е. За разлика от малките.

eyes wide shut
eyes wide shut
19 юли 2021 7:42
Гост

Който иска, може. Може и да си затваря очите, да каца с дизелов двигател на Луната, но безобразията не изчезват като си заровиш главата в пясъка, а само ти щръква друга част 😉 да не пиша коя, че да не ме санкционират модераторите, ама вие си знаете

Анонимен
Анонимен
19 юли 2021 7:48
Гост

ЕС доста дълго си затваря очите, колега. Минаха години преди да решат да скочат на корпорациите. А малкият Корнезов е удоволствие да се чете, наричам го малък, защото за мен баща му беше голям!

Анонимен
Анонимен
19 юли 2021 7:35
Гост

Колкото си по-богат, толкова по-алчен ставаш. Много интересно и образователно четиво. Страхотен е този Корнезов!