Защитеният доход, на който не може да се налагат запори и да се насочва принудително изпълнение за неплатени публични задължения, се увеличава от 250 лв. на 510 лв., а от догодина – на 560 лв. С предложения за мащабни изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), огласени за обществено обсъждане, от Министерството на финансите предлагат той да се изравни с минималната работна заплата (пълния текст на законопроекта виж тук).

Подобна промяна беше направена преди повече от година в Гражданския процесуален кодекс, където несеквестируемият доход беше обвързан с минималната работна заплата.

За публичните изпълнители обаче все още действа чл. 213 ДОПК и те продължават да оставят на длъжниците само 250 лв. месечно. Сега се предлага т. 5 на първата алинея на разпоредбата да гласи: „Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно“. Така на длъжниците на държавата ще остават два пъти повече средства, а сумата ще се увеличава с нарастването на минималната заплата.

„Доколкото целта на разпоредбата е гарантиране на доход, който да осигури на длъжника минимален стандарт на живот, е възприето позоваването на ежегодно определяната стойност на минималната работна заплата с акт на Министерския съвет. По този начин несеквестируемият доход е определяем, но не е посочен като конкретна стойност, което да налага честа промяна, съобразена с обществените отношения и свързаното законодателство“, пише в мотивите към законопроекта.

Според друга промяна в ДОПК длъжниците вече няма да избират кое свое задължение към Националната агенция за приходите да погасят. Ако до започване на принудителното събиране по сметката на публичния изпълнител постъпи сума, с нея ще се погасява задължението, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането. Това следва от предложената промяна в чл. 169 ДОПК. В момента длъжникът сам заявява кои свои задължения към НАП иска да погаси – дали да са тези за данъци, тези за осигуровки или за здравни вноски. „По този начин е налице риск от погасяване по давност на по-рано възникналите задължения“, обясняват от МФ. И затова предлагат първо да се погасяват най-рано възникналите задължения.

С проектозакона се променя и начинът на оценяване на активите, върху които се налагат обезпечения. В момента за фирмите водеща е балансовата стойност на активите, докато за физическите лица в различните случаи се вземат предвид данъчната оценка, застрахователната и придобивната стойност. Сега се предлага (чл. 195, ал. 6) за всички обезпеченията да се извършват по данъчна оценка за недвижими имоти, по застрахователна стойност за моторни превозни средства или други движими вещи, а ако вещта не е застрахована – по балансова, съответно придобивна стойност.

Проектът предвижда, че публично вземане, предявено в производство по несъстоятелност, няма да се погасява с изтичане на 10-годишната абсолютна давност. Това е нова хипотеза, която се добавя към съществуващите в чл. 171, ал. 2 ДОПК – когато задължението е отсрочено или разсрочено, или когато изпълнението е спряно по искане на длъжника.

В мотивите за промяната се посочва, че след като изтекат 6-те месеца от откриване на производството по несъстоятелност, в които публичният изпълнител не е успял да продаде имуществото на длъжника, след това то се предава на синдика. Така, докато трае цялата процедура по фалита, може да изтече 10-годишната давност за публичните вземания. „Следва да се отбележи, че Търговският закон регламентира спирането и прекъсването на давността за вземанията на всички кредитори, но предвид специалния характер на чл. 171, ал. 2 от ДОПК (според някои съдилища по несъстоятелността) спрямо разпоредбите на Търговския закон и задължението на органите по приходите да отпишат публичните вземания с изтекла давност, се създава риск от неприемане или неудовлетворяване на приети публични вземания в производството по несъстоятелност“, обясняват от МФ.

Важна промяна се прави и в чл. 63 ДОПК. Като се предлага експертизата, възложена в хода на едно ревизионно производство, да може да бъде използвана за целите и на друго такова. Условието е да се изследва същият обект при пълна идентичност на предмета и задачата. „Промяната е свързана с производства, в които се установява отговорност за данъчни и/или осигурителни задължения по реда на чл. 19 от ДОПК и чл. 177 от ЗДДС“, обясняват авторите ѝ.

Освен това законопроектът предвижда правилата за доказване при ревизиите (по чл. 116 ДОПК) да се прилагат и при данъчните проверки. Именно в хода на тези проверки се установява има ли укрити приходи и съответно след приключването им се прави преценка дали да започне ревизия. Според МФ обаче стесненият в момента обхват на приложението на чл. 116 от ДОПК – само в ревизионното производство, може да доведе до погрешна преценка за необходимостта от възлагане на ревизия.

Основна част от законопроекта е посветена на това как се доказва, че условията на търговските и финансовите взаимоотношения между свързани лица (контролирани сделки) съответстват на тези, които биха били установени между независими лица при съпоставими обстоятелства, включително и че сделките са осъществени по пазарни цени. Това ще става с т. нар. документация за трансферно ценообразуване.

Такава документация ще се поддържа под формата на т. нар. местно досие. То трябва да съдържа обща информация за дейността и собственика на компанията, както и данни за контролираните сделки и прилаганите методи за определяне на пазарните цени.

Местно досие ще трябва да имат само фирмите с нетни приходи от продажби над 16 млн. лв. или с балансова стойност на активите им над 8 млн. лв.

„Промените, свързани с въвеждането на задължение за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване, ще доведат до допълнителни разходи за лицата, които попадат в обхвата на предложените правила. Отчитайки този факт, в проекта е ограничен кръгът на задължените лица, фокусирайки се върху сделки на по-висока стойност и лица, които ще разполагат с ресурсите (човешки и финансови), необходими да отговорят адекватно на новите изисквания. Следва да се отчете и обстоятелството, че огромната част от засегнатите лица са членове на многонационални групи, които вече са задължени да изготвят документация за трансферно ценообразуване във формат местно и обобщено досие в съответните юрисдикции. От тази гледна точка броят на лицата, които ще понесат допълнителна административна тежест, няма да е значителен“, твърдят от МФ.

7
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Мунчо
Мунчо
06 ноември 2018 17:09
Гост

Много правилно предложение, 250 лева отдавна са мизерна сума за каквото и да било.

Човек
Човек
06 ноември 2018 17:11
Гост

Справедливо е, че този доход не е обвързан с линията на бедност, която е по-ниска от минималната заплата и бележи границата на абсолютната мизерия.

Спец
Спец
06 ноември 2018 17:15
Гост

Прагът за трансферното ценообразуване също е адекватен, въобще данъчните ме изненадват приятно. С изключение на промените за касовите апарати, които трябва да сменяме, НАП е една от най-добре работещите институции.

Петко
Петко
06 ноември 2018 17:17
Гост

НАП са подли и хитри – вижте промяната за давността на задълженията, която покрива данъчните, ако не се усетят навреме или пропуснат някой.

мнение
мнение
06 ноември 2018 19:39
Гост

Тъпо е предложението да не може да избираш кое задължение погасяваш. Това ще значи-плащаш здравна осигуровка, а парите ще отиват за плащане на глоба за неправилно паркиране. И човек ще остава без медицинска помощ, въпреки,че е внесал здравна осигуровка. Това не следва да се допуска за плащанията за здравна осигуровка!

Аида
Аида
07 ноември 2018 8:42
Гост

Става въпрос за погасяване при изпълнително дело. Вече направиха новата им информационна система „Събиране“ по този начин да разпределя сумите, така че сега просто ще си го регламентират законово.

неизвестен
неизвестен
07 ноември 2018 9:01
Гост

А каква е идеята за т. 3 от чл. 213 ДОПК, че нещо не я видях:
чл. 213, т. 3. „сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството“;