Министърът на правосъдието Данаил Кирилов да поиска Службата за структурните фондове на Европейската комисия да помогне на България, за да стане и у нас медиацията ефективен способ за разрешаване на спорове. Това предлагат членът на Висшия съдебен съвет Даниела Марчева, председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, директорът на Националния институт на правосъдието Миглена Тачева и председателят на Съюза на юристите Владислав Славов в писмо до Кирилов.

На практика процедурата изисква министърът на правосъдието първо да се обърне към колегата си Владислав Горанов да бъде отправено такова искане до Брюксел.

Идеята на Марчева, Негенцова, Тачева и Славов е ЕК да помогне при изработването на стратегия и пътна карта за развитие на медиацията в България. Като посочват, че вече са провели предварителни разговори с представители на Службата за структурни реформи и Министерството на финансите, които са изразили одобрение на идеята за използване на този механизъм.

 „Намираме за ненужно да се излагат аргументи в подкрепа на тезата за полезността на медиацията както за обществото, така и за правосъдната система, защото е безспорно, че тя спестява време и ресурси, както на съдебната система, така и на обществото като цяло, като води едновременно до намаляване на натовареността на съдилищата и повишаване на качеството на правораздаването“, пишат четиримата автори на предложението до Данаил Кирилов.

В писмото си те припомнят препоръката на експертите на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ) , че страната ни трябва да има цялостна стратегия за медиация.

„Към този момент липсват институционалност, съответна регулация и контрол, което несъмнено затруднява въвеждането на задължителна медиация и като цяло осуетява пълноценното използване на този институт като алтернативен метод за разрешаване на съдебни и извънсъдебни спорове“, заявяват Марчева, Негенцова, Тачева и Славов.

Те подчертават, че в пътната карта към Актуализираната стратегия за съдебна реформа Министерството на правосъдието е посочено като водеща институция по отношение на приемането на пакет от мерки за намаляване на натовареността на магистратите, включително чрез засилено използване на алтернативни форми за решаване на спорове. „Важно е да се посочи, че в настоящия момент държавата не участва в необходимата степен в процесите на организация и управление на медиацията, като предоставената широка автономия на медиатори и техни сдружения е довела до хаотична инфраструктура и липса на цялостен подход за разработване на медиацията“, констатират четиримата юристи.

В писмото си до Данаил Кирилов те цитират анализ, според който има дефицити в действащия у нас правен регламент на медиацията и те са както по отношение на приложното ѝ поле, така и по отношение на изискванията към медиаторите – „те са занижени с оглед необходимостта от лични и професионални качества, професионален опит, възраст, образователен ценз, профил на обучението, носене на отговорност, последващ контрол и обучение и т.н.“.

„Необходим е много по-структуриран подход, чрез който да бъде уреден механизъм за контрол и оценка на качеството на предоставената услуга, последиците от неспазването на изисквания и критерии и т.н.“, посочват Марчева, Негенцова, Тачева и Славов.

Опирайки се с констатацията на CEPEJ, че, поради фрагментирания подход към медиацията в България, нейното качество е несигурно, те се съгласяват с препоръката на комисията, че трябва да бъде разработена пътна карта с конкретни цели и списък от дейности, за да заработи медиацията ефективно у нас.

Според Марчева, Негенцова, Тачева и Славов ръководната роля следва да се поеме от Министерство на правосъдието, което да бъде подкрепено от Висшия съдебен съвет и Висшия адвокатски съвет и да действа в сътрудничество с Националния институт на правосъдието и професионалната организация на медиаторите в България. Самото създаване на цялостна стратегия и пътна карта за прилагане на медиацията, включително въвеждането на задължителна такава по някои видове дела, според тях обаче е най-добре да бъде осъществено с помощта на Службата за структурни реформи към ЕК.

20
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Христо Иванов
Христо Иванов
26 февруари 2020 15:21
Гост

По тази програма за структурни пари не се отпускат пари на държавата, а се предоставя експертна помощ, тоест, ЕК плаща на външни експерти, които тя сама наема, за да предоставят тази помощ. Затова не става дума за усвояване на европейски пари, а за експертна помощ, която на този етап няма кой да организира и предостави.

Санчо
Санчо
26 февруари 2020 14:59
Гост

Пак крива ракета пък после космосът виновен. Пълни простотии зад които се крие едната алчност за усвояване на европейски пари и командировки. ЗАЩОТО самата същност на медиацията предполага пълна доброволност и желание на страните и което изключва априори каквато и да е „задължителност“ като етап от съдопроизводството. Съдът установява или отсъжда за спорни права и никак не е работа на Мин.на правосъдието и ВСС да се ангажират и занимават с проблем извън полето на дейността си освен ако това не е някакъв отказ от правосъдие. Всеки читав адвокат знае, че преди съдебната фаза страните многократно опитват доброволно решение. Практически всеки… Покажи целия коментар »

Христо
Христо
26 февруари 2020 14:19
Гост

Сефте! Дани Кирилов е безпомощен.

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2020 13:46
Гост

Е, толкова ли няма у нас кой да създаде цялостна стратегия и пътна карта за прилагане на медиацията? Или това не им е приоритет.

Filip
Filip
26 февруари 2020 12:56
Гост

Струва ми се, че тук има известна доза лобизъм. А и толкова безработни медиатори има в момента.

Georgi
Georgi
26 февруари 2020 12:53
Гост

Безспорно медиацията е ефективен способ за разрешаване на спорове. Друг е въпросът, че на нас все някой трябва да ни помага.

Anonimen
Anonimen
26 февруари 2020 12:54
Гост

Най вече е начин за намаляване на натовареността на съдилищата и повишаване на качеството на правораздаването.

987
987
26 февруари 2020 12:03
Гост

Идеята на Марчева и сие не е лоша. Има страни в ЕС, които имат натрупан опит в медиацията и може да ни помогнат с експертна помощ. Не е нормално години наред държавата да не обръща внимание на този алтернативен метод, а той може да бъде много полезен – не само за хората, но и за съдиите.

123
123
26 февруари 2020 12:02
Гост

Какво има да помагат от ЕК, нашите да не би пак пари да искат, вместо да се хванат да свършат нещо полезно…

анонимен
анонимен
26 февруари 2020 12:01
Гост

Ако адвокатската защита стане задължителна, това няма ли допълнително за затрудни разрешаването на спорове чрез медиация?

адвокат
адвокат
26 февруари 2020 12:06
Гост

Такъв проблем не се наблюдава в цивилизования свят към който уж все се стремим, но така и не ставаме част от него.

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2020 12:00
Гост

Всъщност задължителната медиация може да се въведе пилотно най-вече по някои търговски спорове. И сега адвокатите на страните извършват своеобразно посредничество, подпомагат преговорите или директно ги провеждат. Това е най-логичното поле на действие.

кокалът
кокалът
26 февруари 2020 11:45
Гост

Медиацията в България ще остане само на хартия докато не стане задължителна по някои видове дела. Тук обаче адвокатите се борят много активно да прилапат кокала, като искат да бъде въведена и задължителна адвокатска защита, затова виждате името на г-жа председателката в това писмо

какво те бърка
какво те бърка
26 февруари 2020 11:46
Гост

А какво против задължителната адвокатска защита имате? Не е ли логично, че при едно такова производство е добре да си съветван от компетентен човек?

за потребителите
за потребителите
26 февруари 2020 11:54
Гост

Бърка ме решението по дело C‑75/16 СЕС, който прие, че Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда използването на процедура по медиация при споровете по чл.2, §1 от тази директива като условие за допустимост на съдебния иск или жалба във връзка с тези спорове, доколкото подобно изискване не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система.… Покажи целия коментар »

медиатор
медиатор
26 февруари 2020 11:59
Гост

Значи остават делбите и разводите! Малко ли е? И даже е напълно логично, че точно там има най-много драма и нужда от намеса за спогодяване на страните

анонимен
анонимен
26 февруари 2020 12:05
Гост

Разковничето е в думата „компетентен“. Ако е толкова компетентен, колкото подписала писмото… не, благодаря.

Jee
Jee
26 февруари 2020 12:00
Гост

Трябва да стане задължителна стъпка за възможно разрешение при много спорове, а не по усмотрение на съдиите да се предлага на страните.

адвокат
адвокат
26 февруари 2020 12:08
Гост

Адвокатите преди всичко искат да бъдем част от цивилизования свят, а после мислят за кокъла. И ти мислиш за кокала, защото едва ли си на фотосинтеза.

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2020 12:24
Гост

Тия ги говорете на някой друг. Добър пример за драпане са особените представители. Защитата, която оказват, в 90 % се изчерпва с несвързани и нелогични писания в рамките на 1 страница. Но не пропускат да обжалват на 3 инстанции само заради собствения си хонорар. Та така и с медиацията и задължителната адвокатска помощ ще стане.