Законът за здравното осигуряване (ЗЗО) в чл. 80 регламентира, че споровете по изпълнение на договорите между Регионалната здравноосигурителна каса (РЗОК) и изпълнителите на медицинска помощ се решават по съдебен ред, но не урежда подсъдността. Поради това съдебната практика беше призвана да стабилизира подсъдността и съответно установи константния и безпротиворечив извод, че до въвеждането на институт на административен договор в позитивното ни право предвиденият в чл. 80 ЗЗО съдебен ред за решаване на споровете по изпълнение на договорите между касата и изпълнителите на медицинска помощ е редът на осъдителното исково производство по Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Както Върховният касационен съд (ВКС) и Върховният административен съд (ВАС) поотделно, така и смесени състави на двете съдилища по повдигнати препирни за подсъдност заключват в съдебните си актове, че до нормативното уреждане на институт на административния договор, договорите за оказване на медицинска помощ възникват като юридически факт на гражданското право, респективно компетентни да разгледат исковете за изпълнение на паричните задължения, произтичащи от тези договори, са общите граждански съдилища. Така е изрично постановено в Решение № 87 от 7.06.2010 г. по т.д. № 730/2009 г. на ВКС, ТК, II Т.О., Определение № 809 от 26.10.2016г. по т.д. № 862/2016 г. на ВКС, ТК, I Т.О., Определение № 30 от 6.04.2011 г. по адм. д. № 22/2011 г., смесен 5 чл. с-в на ВАС. Но освен категоричния извод за подсъдността, в съдебните актове четем съображенията на върховните съдии за необходимостта от законодателно регламентиране de lege ferenda на института на административния договор (така в Определение № 124 от 16.11.2007 г. по адм. дело № 144/2007 г., смесен 5 чл. с-в на ВАС и в особено мнение към Тълкувателно постановление № 5 от 21.06.2007 по тълк. дело № 3/2007 г.).

През септември 2016 г. законодателят въведе института на административния договор в АПК. В чл. 19а АПК се даде легално определение за административен договор, а в кръга на споровете, подсъдни на административните съдилища, се включиха споровете относно изпълнението на административен договор. Като всяка нова уредба институтът постави пред практиката множество въпроси и проблеми, един от които даде основание за нови препирни за подсъдност между административните и общите съдилища. В основата на препирните лежи въпросът за действието във времето на разпоредбите, регламентиращи института на административния договор.

Смесените състави на ВКС и ВАС, компетентни да разрешат препирните за подсъдност по реда на чл.135, ал.4 АПК, приеха, че нововъведената разпоредба на чл.19а от АПК е материалноправна и като такава няма обратно действие, съответно урежда възникнали правоотношения занапред. Следователно договорите за оказване на медицинска помощ, сключени преди влизане в сила на измененията в АПК от септември 2016 г. (ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г.) не са административни договори. Така се приема изрично в Определение № 3 от 19.01.2018 г. по адм. д. № 78/2017 г., смесен 5 чл. с-в на ВАС, Определение № 41 от 3.05.2018 г. по адм. д. № 23/2018 г., смесен 5 чл. с-в на ВАС и др. Без значение за подсъдността на споровете, произтичащи от изпълнението на договорите за медицинска помощ, е обстоятелството, че срокът на действието им може да се разпростира и след измененията в АПК от септември 2016 г. или че с последващи анекси и допълнителни споразумения договорите са изменени или продължени. Смесен състав на ВКС и ВАС е имал възможност да се произнесе по такъв специфичен казус, приемайки че допълнителните споразумения, които са сключени след промяната на АПК от септември 2016 г. и изменят договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки „нямат самостоятелно правно значение и не могат да бъдат дефинирани като административен договор, изменящ съглашение с друго правно естество.“ (така Определение № 3 от 19.01.2018 г. по адм. д. № 78/2017 г., смесен 5 чл. състав на ВАС).

Друга група препирни за подсъдност се отнася до спорове за изпълнение на договори за оказване на медицинска помощ, сключени след измененията в АПК от септември 2016 г. Разглежданият от съдилищата въпрос вече е дали договорите, сключени след като в позитивното ни право е уреден институтът на административния договор, отговарят на характеристиките за такъв по смисъла на чл.19а АПК. Според чл. 19а АПК административният договор е предвидено в закона писмено съглашение между административен орган и гражданин или организация по въпроси от значим обществен интерес, с което се създават права и задължения за страните по административния договор. От легалната дефиниция следва, че административен договор се сключва само в случаите, в които специален закон изрично предвижда това. Доколкото към момента на сключване на договорите за оказване на медицинска помощ същите не са регламентирани като административни договори по силата на специален закон, а именно в ЗЗО, то исковете за тяхното изпълнение не са подсъдни на административните съдилища. Така изрично се е произнесъл Върховният административен съд в Определение № 8318 от 20.06.2018 г. по адм. д. № 6866/2018 г., VІ отд. на ВАС, съгласно което „договор сключен с изпълнителя на болнична помощ по чл. 45 от ЗЗО, съдържа белезите на административен договор по смисъла на чл. 19а и сл. от АПК, но към момента на сключването му, в Закона за здравното осигуряване липсва изрична правна уредба, че договорите, по които страна са изпълнителите на болнична помощ по чл. 45 от ЗЗО, са административни договори“.

С измененията в АПК от септември 2018 г. договорите, сключвани с изпълнителите на медицинска помощ, са изрично уредени като административни договори в специалния закон. С нов чл.45а ЗЗО, влизащ в сила от 1 януари 2019 г., се регламентира, че договорите, сключени между НЗОК, съответно РЗОК по чл.45 ЗЗО с физически или юридически лица, са административни договори. С преходна разпоредба е уредено, че съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища. Заварените съдебни производства по спорове за изпълнение на договори, сключени преди влизане в сила на закона, продължават да се разглеждат по реда на ГПК пред гражданските съдилища. Така се произнесоха изрично Върховният касационен съд и Върховният административен съд в смесен петчленен състав с Определение № 16 от 28.02.2019 г. по гр. Д. № 4/2019 г., в което се приема, че „при липсата на изрична нормативна уредба на административния договор в Закона за здравното осигуряване, който е специален закон по смисъла на чл.19а, ал.1 АПК (ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г.), споровете за изпълнение на сключените с НЗОК договори … следва да бъдат разглеждани по общия исков ред“. Според върховните съдии това следва и от новата разпоредба на чл.19ж АПК (ДВ, бр.74 от 2016 г.; изм., бр.77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), която изрично предвижда, че споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд, тоест доколкото не е предвидено друго със специален закон, съдебните производства по спорове относно изпълнение на административните договори, сключени с НЗОК преди влизането в сила на чл.45а ЗЗО, следва да се разгледат по реда на ГПК пред гражданските съдилища, в който смисъл е §149, ал.4 ЗИД на АПК (ДВ, бр.77 от 18.09.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). Тези изводи на смесеният петчленен състав са възприети в последващата съдебна практика – Определение № 236/05.04.2019 г. по ч.т.д. № 787/2019 г. на ВКС, II Т.О. и Определение № 194/24.04.2019 г. по ч.т.д. № 362/2019 на ВКС, I Т.О.

Така с измененията в АПК от септември 2018 г. и съдебната практика на смесените състави на върховните съдилища се внася яснота относно подсъдността на споровете по изпълнението на договорите между болничните заведения и НЗОК.

6
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Колега
Колега
15 май 2019 11:46
Гост

Подсъдността е важна, но изясняването ѝ е нищо в сравнение с необходмисотта от бързина на съдопроизводството. И е недопустимо да се приемат изменения, които „да поставят въпроси пред практиката“, т.е. такива изменения, които да не изясняват детайлите в разглежданата материя до степен, че съдът да не знае компетентен ли е или не.

Анонимен
Анонимен
13 май 2019 17:46
Гост

Точен и задълбочен анализ. С много съдебна практика.

колега
колега
13 май 2019 14:55
Гост

Колегата прави много силен анализ на проблема. Действително в последните години съдебните спорове за неплащане на надлимитна дейност в цялата страна нараснаха. Няма яснота в Националните рамкови договори, а сега двата закона в систематика решават въпроса за компетентността на съда. Много добра тема и за доктрината

Anonimen
Anonimen
13 май 2019 10:00
Гост

Интересен анализ на практиката на върховните съдилища в тази насока.

lyndon
lyndon
13 май 2019 8:01
Гост

след промените в АПК от 2016 излязоха две монографии за административния договор, помня и една статия от К. Лазаров и И. Тодоров в Административно правосъдие, но по моему е време за съвременна разработка с практика по въпроса. това да си го кажем за нас остава нещо ново, което е полезно да се подреди подобно на тази статия, която обаче е по тесен въпрос

Анонимен
Анонимен
13 май 2019 7:53
Гост

А какво се случва с договори с анекси след влизането в сила на промените в ЗЗО и АПК? Следвайки предишната логика на смесените състави дали следва делата да се гледат по ГПК, или АПК?