За по-малко от два месеца от началото на годината Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) образуваха трето тълкувателно дело.

В него ще трябва да дадат отговор на въпроса от кой момент поражда действие отмяната на Постановление на Пленума на Върховния съд №3/18 ноември 1980 г. и прилага ли се то за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди да бъде отменено. Той е поставен от Висшия адвокатски съвет (ВАдС).

Именно тези две колегии с тълкувателно решение от 26 юни 2015 г. (пълния му текст виж тук) обявиха за загубило сила, възприетото с ППВС №3/1980 г. виждане, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес за принудителното осъществяване на вземането.

Както „Лекс“ писа, Висшият адвокатски съвет е установил, че върховните съдии са разделени във виждането си дали тази отмяна на постановлението има своеобразно обратно действие.

Според част от съдиите във ВКС давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26 юни 2015 г., тече от момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като давност в изпълнителния процес тече, както се прие преди 5 години. Т.е. те застъпват тезата, че отмяната на ППВС №3/1980 г. има обратно действие.

Според друга част от върховните съдии отмяната на ППВС №3/1980 г. няма обратно действие и следователно давност върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26 юни 2015 г., не тече. Те заявяват, че когато става дума за първоначално приети тълкувателни постановления и решения, те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който тълкуваната норма е влязла в сила, т.е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било дадено от върховните съдии. Но подобна обратна сила нямат тълкувателните решения, които са приети, тъй като е настъпила промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други разпоредби, или в обществено-икономическите условия, които правят старото виждане неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона.

Проектът на тълкувателно решение, което трябва да сложи край на противоречията в практиката, е възложен на Марио Първанов и Борис Илиев (докладчик) от Гражданската колегия и на Камелия Ефремова от Търговската колегия.

 

16
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Едикойси Анонимен
Едикойси Анонимен
22 февруари 2020 14:56
Гост

Обръщам внимание, че ППВС № 3/1980 г и ТР ВКС № 2/26.06.2015 г не тълкуват една и съща правна норма а две различни норми от ЗЗД. Така предмет на тълкуване с ППВС № 3/1980 г е чл. 115, ал. 1,буква „ж“ от ЗЗД, според който – „Давност НЕ ТЕЧЕ докато трае СЪДЕБНИЯТ ПРОЦЕС относно вземането.“ Видно от Мотивите на цитираното ППВС се приема че ИЗПНЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС е част от СЪДЕБНИЯ ПРОЦЕС, относно вземането, следователно, докато трае изпълнителния процес ДАВНОСТ НЕ ТЕЧЕ ! Предмет на тълкуване с ТР ВКС № 2/26.06.2015 г е чл.116, буква „в“ от ЗЗД, според който –… Покажи целия коментар »

123
123
21 февруари 2020 17:20
Гост

Не е странно, „Странно“. Прочети тази разпоредба – „Чл. 50. (1) Тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. (2) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) По изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му“. А тъй като тълкувателните решения не се „обнародват“, ВКС и ВАС не могат дори и предвидждат „преживяване“ на стари ППВС, респ. действие „занапред“ на ТР. Тази разпоредба се прилага само и… Покажи целия коментар »

123
123
21 февруари 2020 17:24
Гост

А и изразът „органът, издал акта за тълкуване“, означава, че единствено органът, който е издал тълкувания акт, притежава компетентност да предвижда „действие за напред“ на тълкувателния акт. Затова трябва да се отклони това искане за тълкуване на очевидна правна норма и ВКС да прилага закона.

Анонимен
Анонимен
21 февруари 2020 15:08
Гост

Да не говорим пък за изключително грешното твърдение в доста съдебни актове напоследък, в които съдията се е вкопчил в твърдението, че давност не е е текла до 26.06.2015 г., при категорични данни за настъпила перемция преди тази дата. Перемцията не е нов институт, и щом е настъпила, давност тече, защото делото вече не е висящо. Дори да се приеме, че ТР от 2015 г. няма обратно действие, това не означава, че при настъпила перемция давността не тече до заветната дата 26.06.2015 г.

Анонимен
Анонимен
21 февруари 2020 14:04
Гост

Борето Илиев в здравомислещ човек. Не решава той, но очаквам разрешение не в стил Белазелков

мисли навреме
мисли навреме
21 февруари 2020 14:06
Гост

здравомислещ или не, трябвало е да се мисли през 2015 г. и категорично да се даде сила само занапред на новото тълкуване. не е направено и изходът от делото е ясен. освен ако сега не го извъртят някак, но просто не виждам как

Христо
Христо
21 февруари 2020 14:10
Гост

Какво против имате съдия Белазелков? Той е блестящ юрист. Да не говорим за изключителния му принос в разработването на изследователски и обучителни методологии за повишаване и поддържане на професионалната квалификация на съдиите.

Анонимен
Анонимен
21 февруари 2020 14:03
Гост

ЗНА казва и друго – по изключение органът, издал акта за тълкуване може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му.
Тук ВКС не е направил това с ТР по дело 2/2013 г., значи – явно ще е налице общият случай на тълкуване, което има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува.

Stranno
Stranno
21 февруари 2020 15:58
Гост

ЗНА се прилага за нормативните актове САМО. Не за тълкувателни решения и постамовления на ВКС. Чл. 46 е за тълкуване на правни норми, създадени от законодателя. Тука работата е друга така че хич не намесвайте ЗНА

Анонимен
Анонимен
21 февруари 2020 14:02
Гост

Много са продуктивни пък тез. А решенията им кой знае кога ще излязат.

Николай
Николай
21 февруари 2020 14:03
Гост

Хубавите работи стават бавно 🙂

Анонимен
Анонимен
21 февруари 2020 14:09
Гост

Да, 5 години след като е забъркана кашата, тепърва ще почват да го мислят

хау
хау
21 февруари 2020 14:13
Гост

Истината е, че никой не е искал да ограничи действието само за напред т.е за нововъзникнали юридически факти. И това е съвсем логично – най-простичко казано – новото актуално тълкуване се приема за по-добро и за това получава и обратно действие. Не може през 2020 г. да допускаме разбиране като от социалистическата икономика, че давност не тече. Работа се върши навреме или не се брои за свършена

Симо
Симо
21 февруари 2020 14:18
Гост

По-добре късно, отколкото никога. 🙂

интересно
интересно
21 февруари 2020 13:58
Гост

Въпросът е доста комплексен. От една страна ЗНА ти казва – Тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. От друга обаче при промяна не в закона, а в тълкуването му, ще е несправедливо да бъде приложено това несъщинско обратно действие

където не е текло, няма да тече
където не е текло, няма да тече
21 февруари 2020 14:00
Гост

Именно – до 26 юни 2015 г. ППВС №3/1980 г. е било в сила. Правните последици от ТР №2/2013 г. са само занапред, но не и за юридически факти, настъпили преди това.
Където давност не е текла, няма да тече 😉