До 20 000 лв. глоба, при това налагана всеки месец при упорство, заплашва действителните собственици на фирми, които не предоставят на собствените си дружества подходяща, точна и актуална информация за себе си и подробни данни за притежаваните от тях права.

Това е една от промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), които предлага министърът на финансите Владислав Горанов.

Пълният текст на законопроекта

Публикуваният за обществено обсъждане законопроект идва по-малко от седмица след като на 31 май 2019 г. приключи кампанията за обявяване на действителните собственици на фирмите и след две изменения на ЗМИП само за месец.

Повод за поредните промени в закона е приетата на 30 май 2018 г. Директива 2018/843 за изменение на Директива 2015/849 от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Тя трябва да стане част от законодателството на всяка държава в ЕС до 10 януари 2020 г. А Горанов заявява, че ако българското законодателство не отговаря на изискванията на новата директива, това „ще се отрази негативно на процеса по присъединяване към Валутния механизъм ІІ (ERM ІІ) и към Банковия съюз“.

С предлаганите изменения в ЗМИП (нови ал. 7 и 8 на чл. 63 от ЗМИП) за действителните собственици на учредените у нас юридически лица и други правни образувания се създава задължение да предоставят на собствените си фирми и на определените в тях лица за контакт „цялата информация, която е необходима, за изпълнение на задълженията по чл. 61, 62 и предходните алинеи“.

Въпросните разпоредби задължават фирмите да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация за физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни за притежаваните от тях права. Те са длъжни да я предоставят при поискване на финансовото разузнаване в ДАНС, както и на другите органи с компетентности по ЗМИП, в определения от тях срок.

„Чрез създаването на нови ал. 7 и 8 в чл. 63 от сега действащия ЗМИП се въвежда изискването на Директивата за формулиране на изрично задължение за действителните собственици – физически лица да предоставят на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и на физическите лица за контакт цялата информация, която е необходима, за изпълнение на задълженията им по заявяване на вписване. Въвеждането на подобно задължение е насочено към създаване на допълнителни гаранции за способността на юридическите лица и други правни образувания да изпълнят задълженията си за заявяване за висване в предвидените в ЗМИП случаи на информация за своите действителни собственици“, завяват в мотивите си от МФ.

Изпълнението на това ново изискване законопроектът скрепява с нови санкции (нови ал. 6 и ал 7 на чл. 118 от ЗМИП):

Ал. 6 Физическо лице действителен собственик на юридическо лице или друго правно образувание, което не изпълни задължението си по чл. 63, ал. 7 се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 20 000 лв.

Ал. 7 Действителен собственик, който, след като е наказан с глоба по ал. 6 за неизпълнение на задължението си по чл. 63, ал. 7, не предостави необходимата информация в определения срок, се наказва съгласно ал. 6 всеки месец до предоставянето ѝ.

Размерът и механизмът им са същите като на санкциите, които заплашват юридическото лице, което не подаде в срок заявление за това кои физически лица са реалните му собственици.

За първи път се урежда какво се случва, ако се установи, че декларираната информация за действителните собственици, не съответства на тази вписана в регистрите. Като законопроектът предвижда, че „се уведомява прокурорът и му се предоставят всички материали”. Дружествата, които установят такова несъответствие при проверка на клиентите си, също ще са длъжни да уведомяват държавното обвинение.

В тези хипотези, „се преценява и сезиране на компетентния да разпореди промяна на вписаните обстоятелства съд“, гласи още новата ал. 13 на чл. 63 от ЗМИП.

3
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Спомени
Спомени
07 юни 2019 9:11
Гост

Добре, но само при поискване от ДАНС и „други институции с компетентност по ЗМИП“ ли? Т.е. не по принцип, а само като те разследва ДАНС. Ама ДАНС не разследва когото трябва. Който трябва да се разследва най-много, замалко да стане шеф на ДАНС, нали помните?

Някой
Някой
06 юни 2019 17:13
Гост

Какви са тези ООД и АД, в които съдружниците не знаят кой е действителния собственик? Освен, ако не става въпрос за фирми за точене на ДДС, но там така или иначе няма на кого собственикът да съобщи исканата информация.

Анонимен
Анонимен
06 юни 2019 17:11
Гост

Това изискване е толкова глупаво и излишно, не знам от къде им хрумват такива простотии.