Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) глоби с 55 000 лв. Националната агенция за приходите (НАП) за абсурден случай, при който са запорирани сметки на жена, въпреки че нито имената ѝ, нито рождената ѝ дата съвпадат с тези на длъжница, издирвана от германските власти.

Историята е започнала на 2 януари 2018 г., когато от Германия в НАП пристига искане за събиране на задължения на българската гражданка И. (собствено име) Г. (фамилно име). Тя е посочена като управител на регистрираната в Германия фирма „Dogus food“.

Три дни по-късно служител от специализираната дирекция на НАП, която се занимава с подобни запитвания, пише на германците и иска те да разменят във формуляра си местата на собственото и фамилното име на търсената българка и така длъжник вече не е И. Г., а Г.И. В искането на чуждата държава всъщност липсват данни за презимето на длъжницата, няма и такива за моминското ѝ име.

Вместо да изиска информация за тях (това е направено едва през март 2019 г.), служителят на НАП прави справка в ЕСГРАОН и там попада на Г.Б.И., която след това подава жалбата до Комисията за защита на личните данни, довела до солената глоба за НАП.

Така служителят на приходната администрация предава Г.Б.И. на публичен изпълнител, като човек, който дължи над 169 000 лв. за данъци в Германия. През 2019 г. са наложени запори на нейни банкови сметки и на колата ѝ. Жената се свързва с публичния изпълнител, за да му каже, че никога не е била в Германия и не дължи данъци там. Едва тогава е поискана допълнителна информация от Германия и се оказва, че тяхната длъжница има различно моминско име, различна дата на раждане и различен постоянен адрес в България.

Това е трябвало да бъде установено година по-рано, става ясно от решението на КЗЛД, в което се обяснява, че НАП има специални процедури за такива случаи, когато искане от чужда държава за българин-длъжник не съдържа достатъчно информация за идентифицирането му. Правилата в приходната агенцията са, че трябва първо да се изиска допълнителна информация, а ако запитващата държава не може да предостави такава и затова не може да се установи точно кой е длъжникът, преписката се прекратява.

Въпреки това, служителят на НАП е направил справка в ЕСГРАОН, констатира КЗЛД, като изброява данните на Г.Б.И., които е извадил от там – три имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, семейно положение, номер на лична карта. „Лични данни, които са неправомерно събрани“, заявява комисията и подчертава, че длъжницата и Г.Б.И. имат различно бащино име, дата на раждане и постоянен адрес.

„Данните са събрани в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД доколкото липсва условие за допустимост за тяхното събиране, а в последствие и тяхната употреба за образуване на изпълнително дело срещу жалбоподателката за събиране на вземане в размер на 169 315,37 лв., постановление за налагане на обезпечителни мерки – а именно запор на налични и постъпващи суми по сметка в банка и запор върху МПС“, заявява КЗЛД.

Като посочва, че в последствие незаконно са събрани и данни за банковите сметки на жената. „Осъщественото в последствие обработване на личните данни на жалбоподателката, а именно предоставянето им на съответните банки с изпратени до тях запорни съобщения също е незаконосъобразно. Доколкото липсва основание за обработване на личните данни на жалбоподателката като длъжник по изпълнителното дело, незаконосъобразни и в нарушение на чл. 6, § 1 от Регламента са и действията по предоставяне на личните данни на жалбоподателката в обем от имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, на Централния регистър на особените залози с искане за вписване на запора в регистъра“, заявява комисията.

КЗЛД подчертава в решението си, че нарушението на етапа на събиране на личните данни впоследствие е довело и до тяхната неправомерна употреба.

И заключва, че личните данни на Г.Б.И. са обработени от НАП, в нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (отменен) и на чл. 6, §1 от Общия регламент за защита на данните.

„Същото не е съобразено с изискванията за законосъобразност и допустимост на обработването на лични данни, извършено е без съгласието на жалбоподателката и без да е налице нито едно от останалите условия за допустимост на обработването посочени в цитираните разпоредби, а именно същото не е извършено в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни, не е необходимо за защита на живота и здравето на физическото лице, нито за изпълнение на задача в обществен интерес или за упражняване на правомощия, предоставени на администратора със закон, или за реализиране на законните интереси на администратора, пред които интересите на физическото лице нямат приоритет“, заявява комисията.

И се заема да определи подходящата мярка, която да наложи на НАП. Установявайки, че нарушението е довършено и е неотстранимо, КЗЛД стига до извода, че е целесъобразно да наложи имуществена санкция и заявява, че тя „ще има предупредително и възпиращо действие и ще допринесе за спазване на установения правов ред“. „Като освен чисто санкционна мярка, реакция на държавата към извършеното нарушение на нормативно установените правила, имуществената санкция има и дисциплиниращо действие. Администраторът е длъжен да познава закона и да спазва неговите изисквания, още повече, че дължи необходимата грижа, предвидена в ЗЗЛД и Регламента и произтичаща от предмета му на дейност, кадровия и икономически ресурс“, пише в решението.

За да определи точно 55 000 лв., комисията взема предвид като смекчаващи обстоятелства, че нарушението е първо такова за НАП, погазени са правата на едно физическо лице, а и приходната агенция вече е прекратила принудителното изпълнение срещу жената и е отменила наложените запори на 3 юли 2019 г. „Като утежняващо обстоятелство е отчетено, че нарушението, което касае различни форми на обработване налични данни, а именно събиране, предоставяне и употреба, е довършено с акта на своето извършване и е неотстранимо, а същото е станало известно на КЗЛД в следствие сезирането ѝ от потърпевшото лице“, посочва комисията. И добавя още, че става въпрос за голям обем лични данни, както и това, че за жената са произтекли вреди – което приема за безспорен факт, тъй като са запорирани сметките ѝ и са ѝ причинени безпокойство и притеснения. Освен това нарушението е продължило година и половина.

Решението на КЗЛД може да бъде обжалвано пред съда.

25
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Валентин
Валентин
13 ноември 2019 18:30
Гост

А банковите такси за запорирана банкова сметка кой ще ги плати? Четете внимателно тарифите на банките редовно. Има нови изненади. Банките започнаха да въвеждат нова такса – при запориране на сметка. Например в Прокредит банк тази такса е 150 или 250 лева. На месец! Месечно обслужване на разплащателна сметка, по която е наложен запор – 150 лева НА МЕСЕЦ. При получено разрешение за временно разпореждане: 250 лева НА МЕСЕЦ. Освен това Прокредит банк има месечна такса от 10 лева по депозитни и спестовни влогове, които бяха без такса когато е сключван договора с банката (банката едностранно променя условията по договора).… Покажи целия коментар »

Уволнение
Уволнение
13 ноември 2019 17:34
Гост

Чиновникът, който е издевателствал над невинната жена да си ходи.

Оставки, веднага
Оставки, веднага
13 ноември 2019 17:35
Гост

Щом той го е направил, очевидно това е практиката на НАП. Ровят в ЕСГРАОН и не им пука за GDPR. Тоя случай си е за оставка на цялото ръководство.

Анонимен
Анонимен
13 ноември 2019 10:50
Гост

Със сигурност тези наглеци ще обжалват пред съда. Пълни обирджии! Как се живее без доходи толкова време?

Е, и?
Е, и?
13 ноември 2019 17:36
Гост

И да обжалват няма да им се размине!

Кики
Кики
13 ноември 2019 10:41
Гост

Ето как безхаберието и претупването на служителя от НАП може да ти обърне живота с главата на долу.

Ханс
Ханс
13 ноември 2019 10:43
Гост

Да направиш справка по ЕГН, да не видиш разликата в двете и да размениш умишлено имената си е живо престъпление. Добре, че служителят от Германия си върши работата съвестно.

Симеон
Симеон
13 ноември 2019 10:46
Гост

А и повече от година да не направи справка в ЕСГРАОН! Разбирам, че са натоварени, ама чак пък толкоз. Половинчата работа.

Европеец
Европеец
13 ноември 2019 17:36
Гост

В Германия не са и сънували, че може да се работи по българския начин.

DPO
DPO
13 ноември 2019 10:33
Гост

Ето, че GDPR работи, колкото и да не ви пука за регламента и да си мислите, че е поредната тъпотия на ЕС. Впечатлен съм и от комисията за личните данни, които този път са си свършили работата перфектно.

Човек
Човек
13 ноември 2019 10:35
Гост

Докато глобите за нарушения на публични институции не станат персонални, за мен GDPR не е достатъчно ефективен. Стига с тази колективна отговорност, дето никой не я носи.

Юли
Юли
13 ноември 2019 16:15
Гост

Превенцията срещу тези и подобни безобразия е само глоба за виновника. Българинът се разбира, само когато му бръкнеш в джоба.

Все пак...
Все пак...
13 ноември 2019 17:37
Гост

Редно е да не палщаме ние всички за безхаберието на отделни служители.

Анонимен
Анонимен
13 ноември 2019 10:28
Гост

Добре, че публичният изпълнител е излязал свестен човек и се е вслушал в твърденията на пострадалата. Иначе щеше да се случи абсолютно недопустим произвол, тормоз и престъпление.

Анонимен
Анонимен
13 ноември 2019 16:13
Гост

въпросът е, че не е трябвало въобще да се стига до него, а неправомерната справка за лични данни, която поставя началото на цялата идиотска история, въобще не е трябвало да се състои. ама теси ровят в регистрите както си искат. бедна ние фантазията какво правят чиновниците с достъп до тези данни с тях

Диего
Диего
13 ноември 2019 10:25
Гост

Този служител на НАП е за незабавно уволнение, впечатлен съм, че е положил специални усилия да изкара невинната жена виновна. Защо е поискал от германците да й разменят имената? Намирисва ми на намерение да изнудва пострадалата, иначе не виждам логика да прави такива умишлени манипулации.

обикновен глупак
обикновен глупак
13 ноември 2019 11:08
Гост

А обикновена тъпотия или хайде в случая необикновена?

Сантяго
Сантяго
13 ноември 2019 11:08
Гост

В България обаче такива некадърници ги повишават. Навсякъде е пълно с калинки. Жалко за тормоза и нервите, които е изхабила жената.

Анонимен
Анонимен
13 ноември 2019 10:22
Гост

Сега пострадалата жена трябва да скъса НАП от съд и да получи обезщетение за вредите, които са й нанесени. Тук случаят е ясен и конкретен, не е небъдница като с изтичането на личните данни на милиони българи.

точно така!
точно така!
13 ноември 2019 10:27
Гост

самото решение явно констатира наличие на вреди, а в съда просто ще трябва да се докаже размерът им. друг е въпросът, че НАП сигурно ще обжалват…

апк
апк
13 ноември 2019 10:28
Гост

В такива моменти се кефя на новите такси за касация в АПК и най-вече и че се премахна привилегията за администрацията да е освободена от такси

Анонимен
Анонимен
13 ноември 2019 10:30
Гост

Ами да обжалват, гадовете. Интересно какви мотиви ще изкарат при толкова явно и установено нарушение.

Ина
Ина
13 ноември 2019 10:21
Гост

И какво сега – пак ние данъкоплатците ще платим глобата на безхаберния чиновник нарушител! Сигурна съм, че той ще си получи ДМС-то, все едно нищо не е било.

Възмутен
Възмутен
13 ноември 2019 10:19
Гост

Поредният пример, че на НАП въобще не им пука за гражданите, за личните им данни, за сигурността им и въобще за нищо, освен да им прибират парите. Възмутително е как една държавна институция не спазва никакви закони и правила и се смее ехидно чрез лицето на Горанов.

Данъкоплатец
Данъкоплатец
13 ноември 2019 10:38
Гост

Като е за прибиране на пари са първа топка. Гонят те за стотинки, начисляват лихви. Висиш на опашка, за да ти обяснят от къде са тези задължения. А и заради тях не могат да ти издадат удостоверение, че не дължиш данъци. А като им удариха данните, поне да се бяха засрамили малко и да се извинят.