Правомощието на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори не може и не следва да се упражнява по конкретно наказателно производство или преписка, образувани по сигнали срещу него. Това заявява обвинител №1 Иван Гешев в становище до Конституционния съд (пълния му текст виж тук).

То е по делото, в което КС на практика трябва да отговори дали е възможно някой прокурор да е независим от главния и да го разследва ефективно, ако извърши престъпление. Иван Гешев го е изпратил още в началото на месеца, но заради извънредната ситуация с епидемията от коронавирус, то остана вън от общественото внимание.

Междувременно Висшият адвокатски съвет (ВАдС) застъпи тезата, че КС не може да реши проблема кой може да разследва главния прокурор, а са необходими промени в Конституцията. И макар КС да допусна питането до разглеждане, според адвокатурата той трябва да се десезира от него, защото ако се произнесе, ще се превърне в позитивен законодател. Въпреки тази си позиция, ВАдС все пак дава и своя отговор на казуса, като на практика достига до същия извод като главния прокурор – че той не може да осъществява надзор за законност и методическо ръководство, когато по отношение на него държавното обвинение осъществява дейност, насочена към разкриване, установяване, доказване и повдигане на обвинение за извършено престъпление (с пълния текст на становището на адвокатурата можете да се запознаете тук).

Въпросът до КС беше поставен от Министерския съвет заради приетите от него промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предлага шефът на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Проектът предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с мандат от 7 години. А с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител №1. Това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията. Причината за това становище е, че в чл. 126, ал. 2 основният закон регламентира, че „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Така правителството реши да попита Конституционния съд следното: „В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когото прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си “ като елемент от правовата държава?“.

В становището си по делото главният прокурор първо се спира на независимостта на магистратите и изтъква, че тя е гаранция за свободно формиране на вътрешното убеждение, основано единствено на събраните доказателства и на закона. „Затова и контролът за правилността на постановените актове се осъществява от изградена, според Конституцията пирамидална структура на съдилищата и съответната ѝ на прокуратурата, по ред, предвиден в процесуалните закони“, пише той.

Иван Гешев посочва, че върховните съдилища осъществяват върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. И заявява: „Съответно на тази функция е правомощието на главния прокурор по осъществяване на надзор за законност и методическо ръководство на дейността на всички прокурори (чл. 126, ал. 2 КРБ). Основният закон не конкретизира съдържанието на това правомощие. Такава конкретика липсва и в Наказателно-процесуалния кодекс, който буквално възпроизвежда конституционната разпоредба в нормата на чл. 46, ал. 5“.

Той обяснява, че някаква яснота за рамките, в които главният прокурор осъществява това свое правомощие, дава Законът за съдебната власт (чл. 136, ал. 5), според който надзорът за законност и методическото ръководство на дейността на всички прокурори е за точното и еднакво прилагане на законите и за защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

В становището си Гешев посочва, че границите на правомощието на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство са очертани и в разпоредбата на чл. 127 от Конституцията, където са изброени правомощията на прокуратурата. И заявява: „Въпреки че Конституцията не съдържа други ограничения на изключителното правомощие на главния прокурор при упражняване на надзора за законност и методическо ръководство, това не означава, че то може да се упражнява в разрез с основните принципи: на правовата държава (чл. 4 КРБ), на равенството на всички граждани пред закона (чл. 6, ал. 2 КРБ), както и с принципа за независимост на органите на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 КРБ). Няма ограничение в обхвата на надзора за законност и методическото ръководство по отношение на законите, които могат да бъдат негов предмет и на лицата, спрямо които се отнася (засяга всички прокурори)“.

Гешев припомня, че през 2006 г. КС е отказал да тълкува чл. 126, ал. 2 от Конституцията и е посочил, че как главният прокурор осъществява функциите си за надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички обвинители е въпрос, свързан с организацията и дейността на прокуратурата, т.е. отговорите трябва да бъдат търсени в ЗСВ и НПК.

Затова в становището си до КС той се заема с това, като подчертава, че първо трябва да бъдат отграничени правомощията на главния прокурор като административен ръководител от тези, които произтичат от длъжността „прокурор“.

Какви граници поставя ЗСВ

Иван Гешев заявява, че след промените в ЗСВ от 2016 г. прокуратурата остава единна, но вече не е централизирана. „Връзката на йерархична субординация и централизация е запазена само в отношенията на административните ръководители на прокуратурите помежду им и с главния прокурор“, пише той до КС.

И сочи, че са създадени и допълнителни гаранции за ненамеса във вътрешното убеждение на прокурорите при произнасянето им по преписки и дела както в НПК, така и ЗСВ – премахнати са „възможностите за влияние и подмяна на преценката на решаващия прокурор чрез необоснована отмяна на прокурорски актове и произволни указания при упражняване на инстанционния и служебния контрол“.

Иван Гешев изтъква, че ЗСВ (чл. 136, ал. 5) ясно регламентира, че той осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи, но не въобще, а само за точното и еднакво прилагане на законите и за защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

„В изпълнение на тези си функции главният прокурор издава писмени инструкции и указания относно дейността на прокуратура (чл. 138, т. 6 ЗСВ), ръководи контролната дейност в прокуратурата, която има за цел да обезпечи точното и еднакво прилагане на законите от прокурорите и следователите (чл.138, т. 7 ЗСВ), съвместно с министрите и ръководителите на други държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор (чл. 138, т. 8 ЗСВ)“, обяснява той в становището си.

И заявява: „Функциите му като административен ръководител, включително и при упражняване на правомощията по надзор за законност и методическо ръководство, не могат да окажат въздействие върху който и да е прокурор при решаване на конкретно наказателно производство“. Като припомня, че прокурорите са несменяеми и имат функционален имунитет и допълва, че „премахването на централизацията на прокуратурата и на прякото подчинение на всеки прокурор на главния прокурор също е достатъчно сериозна гаранция за ненамеса във вътрешното убеждение“.

Правомощията по НПК

„В наказателното производство главният прокурор може да реализира това си правомощие (да осъществява методическо ръководство и надзор върху дейността на всички прокурори – бел. ред.), използвайки различни способи – издаване на актове за методическо ръководство до всички прокурори и/или следователи, които не се отнасят за конкретно дело и касаят приложението на материалния или процесуалния закон; упражнявайки изрично възложени му от закона правомощия (напр. по чл. 195, ал. 5; чл. 243, ал. 10; чл. 420 НПК), осъществявайки инстанционен или служебен контрол по отношение на прокурорски актове по конкретни дела. При последната хипотеза надзорът за законност се осъществява чрез преценка на обосноваността и законосъобразността на проверявания прокурорски акт“, заявява Гешев.

И припомня, че той, като всеки обвинител от горестояща прокуратура, може писмено да отменя или изменя прокурорски актове, но не и ако са били предмет на съдебен контрол. Но подчертава, че законът го задължава да дава писмени и мотивирани указания, и то само за прилагането на закона, без да засяга вътрешното убеждение на прокурора, чийто акт изменя или отменя.

„По конкретни преписки и дела, които касаят главния прокурор (например подадени сигнали и/или започнати разследвания срещу него), той не може и не следва да cе намесва, включително и като осъществява надзор за законност и методическо ръководство. Конституцията и законът (НПК и ЗСВ) съдържат достатъчно гаранции срещу такава намеса“, заявява Иван Гешев пред КС.

И припомня, че този, срещу когото се извършва проверка или се води наказателно производство, не може да участва като решаващ орган, нито като такъв, осъществяващ инстанционен или служебен контрол по делото – това е абсолютно основание за отвод, а неизпълнението му винаги предпоставя отмяна на постановения акт.

Тази забрана е валидна не само във всички фази на наказателното производство, но и в случаите, когато главният прокурор трябва да изпълни някое от изрично възложените му от процесуалния закон (НПК) правомощия – например по чл. 420 НПК, посочва Гешев. И заявява, че върховната надзорна функция, предоставена на главния прокурор, е белег на принципа на правовата държава, защото е гаранция за защитата на правата и свободите на гражданите и юридическите лица и тя трябва да бъде подчинена на него.

Така той стига до извода, че правомощието на главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията не може и не следва да се упражнява по конкретно наказателно производство или преписка, образувани по сигнали срещу него.

18
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
празни приказки
празни приказки
27 март 2020 10:30
Гост

Да, на теория всичко е много лесно. Но на практика, при положение, че главният държи цялата прокурорска колегия, от която зависи кариерата на всеки прокурор, а пък на този така измислен шеф на ИВКП още повече, как да е независим… Празни приказки и от адвокатите и от Гешев

Дидо
Дидо
27 март 2020 10:51
Гост

Естествено, че ПК ще застане зад гърба му. А и кой прокурор ще си прецака кариерата.

Попов
Попов
27 март 2020 9:12
Гост

Твърдо трябва да се установи контрол/

Тодоров
Тодоров
27 март 2020 9:11
Гост

То лошото е, че каквото ни е правораздаването, такъв ни и прокурора.

Дидо
Дидо
27 март 2020 10:53
Гост

Е нали спечели състезанието с един кон. Нелепа история.

Велислава
Велислава
27 март 2020 9:11
Гост

Милиционер. Какво следите вие? Изнасяха картини от къщата на Божков в чували. Това да не е изнасяне на обелки от картофи бе ?

Лимоновски
Лимоновски
27 март 2020 9:10
Гост

Еми добре, обаче този човек каза, че Божков е престъпник. Как го реши това? Ако не е склонявал никого към проституция или там какви обвинения имаше? Няма гаранция за нищо от това.

Анонимен
Анонимен
27 март 2020 9:45
Гост

Е, ако е чист като сълза, защо не дойде да се изправи пред съда? Хората даже и психолог му предлагаха.

обективен
обективен
27 март 2020 11:46
Гост

Ако знаеш какви са условията в ареста на Г.М. и ти да си, и невинен да си, няма да дойдеш, особено пък ако имаш скътан за такива случаи скрит милиард.

Кирилова
Кирилова
27 март 2020 9:09
Гост

Подкрепям този човек. Смятам, че може да постигне промяна и по-голяма прозрачност

Анонимен
Анонимен
27 март 2020 10:55
Гост

Да, голяма промяна! Ще доразрие кочинката на Цаци.

Блуждаещ УМ
Блуждаещ УМ
27 март 2020 9:09
Гост

Ами да прави това, което е разписано. защо хвърля обвинения по този или онзи без да е доказано нищо. И като знаем, че няма и да се докаже.

Пепко
Пепко
27 март 2020 9:06
Гост

Важно е да има правосъдие. И поради тази причина трябва да се гарантира, че всеки един човек ще получи такова и ще бъде безпристрастно. Уви това малко куца в България, но се надяваме, че ще се подобри.

Емилева
Емилева
27 март 2020 9:08
Гост

Е то куцаше и момента с разтрелите по улиците, пък вижте, че от 10 години такива кажи речи няма. Всичко се оправя, но трябва време, още повече в България. Реформатор, койхто прави тези промени за 2-3 години е велик. Така е Кемал в Турция. Но понеже тук чак такива хора нямаме, затова стават малко по-бавно нещата

тикволог
тикволог
27 март 2020 11:53
Гост

Наивник ! България вече не е правова, а диктаторска държава на Боко Тиквата и престъпната му шайка. В такива държави съд и прокуратура са под чехъл. Знам го от опит като съдия при диктатурата на Тодор Живков, чийто идеен наследник е Тиквата. Тогава действаше „телефонното право“. Лошото е, че скоро почти всички ще закуцаме в прекия и в преносния смисъл.

Винтра
Винтра
27 март 2020 9:06
Гост

Иван Гешев го е изпратил още в началото на месеца, но заради извънредната ситуация с епидемията от коронавирус, то остана вън от общественото внимание.

Само да няма и много други неща, които остават вън от общественото внимание. Дано. Просто дано

Щилян
Щилян
27 март 2020 9:04
Гост

Е то остана и да има право. Има си хас.

Анонимен
Анонимен
27 март 2020 9:00
Гост

Това е красотата на правото – по различни пътища стигаш до верния отговор 😉 И ВАдвС, и Гешев са прави. Всъщност приятно съм изненадан от становището му