Отказ за вписване на искова молба в Сливница накара състав на Върховния касационен съд (ВКС) да даде подробни разяснения, с които да сложи край на практиката на страните да се поставят непочиващи на закона изисквания като тези, заради които е постановен.

Освен това върховните съдии Дияна Ценева (председател на състава), Бонка Дечева (докладчик по делото) и Ваня Атанасова са установили, че няма съдебна практика по въпроси като дали е необходимо изрично разпореждане на съда за вписване на искова молба, която по закон подлежи на вписване, както и дали може да се впише неин препис, или трябва да се представи оригинал. Липсва практика и за представителството на гражданите и юридическите лица пред съдията по вписванията и дали за него трябва да се прилага чл. 32 от Гражданския процесуален кодекс, който определя кой може да бъде пълномощник на страна по гражданско дело.

В определението (пълния му текст виж тук) си върховните съдии напомнят, че правилните отговори на тези въпроси може да се извлекат от задължителната практика, но тъй като очевидно това не се е случило и пред него стои незаконосъобразен отказ за вписване на искова молба, ще се заеме да ги разясни.

Стъпвайки на тълкувателно решение №7/2012 г. на Гражданската и Търговската колегии на ВКС, Ценева, Дечева и Атанасова припомнят, че вписване на искова молба може да бъде отказано само ако тя не отговаря на две изисквания – в нея да са ясно идентифицирани страните и имотът.

След това върховните съдии припомнят, че вписването или отбелязването на искови молби се извършва по искане на страната, след като документът е постъпил в съда и по него е събрана дължимата такса (чл.12 от Правилника за вписванията). За това не се изисква нарочен акт на съда, а вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията.

„От това, че Правилникът за вписванията не изисква нарочен акт на съда – разпореждане за вписване на исковата молба, за да бъде вписана, е изведено задължението на съдията по вписванията да провери молбата за съответствието ѝ с правилото на чл.6 ПВ (чл.12 ал.1 изр.2 ПВ). Тази проверка включва преценка само за това подлежи ли исковата молба на вписване и индивидуализирани ли са страните и недвижимият имот. Когато съдът е разпоредил изрично вписване, съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка, защото тогава той е проверил редовността на исковата молба“, обяснява ВКС.

И се заема да отговори на другия въпрос, по който е установил неправилни съждения на долните инстанции – а именно може ли за вписване да се представи препис на исковата молба или задължително трябва да се представи оригиналът.

Първо върховните съдии припомнят, че вписването у нас се извършва по персоналната система, като исковите молби се вписват по партидите на ответниците. Вписват се актове, а не молбата за вписване, подчертава ВКС

„Общо изискване за представяне на оригинал и преписи е залегнало и в чл. 8 ПВ. Съгласно чл. 12 ПВ, преписът от молбата се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в който е образувано делото. Изискването не следва да се разбира буквално. Щом може да бъде вписана само постъпила в съда искова молба, то оригиналът от нея не може да бъде върнат – по нея е образувано дело, от което не могат да се отделят части“, посочват съдиите Ценева, Дечева и Атанасова.

И разясняват, че смисълът на изискването за представяне на оригинал от исковата молба е да се обезпечи идентичността на тази, постъпила в съда, с представената за вписване. „Тази цел се постига с наложилата се практика в голяма част от съдилищата съдът да издава заверен препис от постъпилата пред него исковата молба, която да се представи за вписване. Същественото е съдът да удостовери, че представената за вписване искова молба е постъпила в съда. Официално завереният препис от държавен орган (съд) има същата доказателствена сила каквато има и оригиналът. Така изискването да се представи за вписване оригинал и преписи от исковата молба е изпълнено, а след вписването оригиналът (официално завереният от съда препис) може да се върне в съда, пред който делото е образувано за да се удостовери извършеното вписване“, пише в определението.

По отношение на другия въпрос – кой може да представи искова молба за вписване, ВКС припомня, че вписването на нотариалните актове се извършва по писмена молба на нотариуса, който ги е извършил, а на всички други актове или преписи от тях – по писмена молба на страните, на нотариус и на всеки, който има интерес от вписването (чл. 4 ПВ).

„Нормативният акт, уреждащ вписването не е предвидил специални правила за представителство на гражданите и юридическите лица пред съдията по вписванията“, заявяват върховните съдии. И подчертават, че за молбата за вписване не се прилага чл. 32 ГПК, защото „нормативният акт, регламентиращ действащите правила за вписването предвижда възможност за по-широка инициатива за представяне на актове за вписване“. „Достатъчно е само лицето да има интерес от вписването“, посочват Ценева, Дечева и Атанасова.

И изрично заявяват, че съдията по вписванията не може да проверява представителната власт за предявяване на иска. „Тази проверка излиза извън неговите правомощия по чл. 6 ПВ във вр. с чл. 12 от същия нормативен акт. Тя се извършва от съда по висящото исково производство. Ако представителната власт не е надлежно учредена при предявяване на иска, тя може да бъде потвърдена и по-късно, като процесуални действия без представителна власт се считат валидни от момента на извършването им. Ако поради липса на представителна власт производството бъде прекратено, това ще бъде основание за заличаване на вписването на основание определението за прекратяване“, обясняват върховните съдии.

Всички тези въпроси, по които дава подробни разяснения ВКС, са получили „грешни“ отговори в казус с вписване на искова молба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Съдията по вписванията в Сливница, а после и Софийският окръжен съд отказват да я впишат на няколко основания. Първо, защото е представен препис от исковата молба, а не оригиналът. Второ, защото няма разпореждане на съдия за вписване на исковата молба, а тя „явно е нередовна, тъй като производството е прекратено, но определението не е влязло в сила“. Отказът е мотивиран и с това, че исковата молба е подадена чрез пълномощник, който е държавен инспектор в териториалната дирекция на КПКОНПИ във Велико Търново, за когото няма доказателства, че е с юридическо образование, каквото е изискването на чл. 32, т.3 ГПК.

ВКС обаче разпорежда исковата молба да бъде вписана.

16
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Хайде пак
Хайде пак
07 октомври 2019 16:32
Гост

Отново едно решение, важно и закъсняло.

Несъгласен
Несъгласен
07 октомври 2019 16:32
Гост

Не е закъсняло решението, защото няма как да се постанови ТР без да има натрупана константна противоречива практика, това отнема време!

Доволен
Доволен
07 октомври 2019 16:33
Гост

Аз съм доволен от решението, защото е доста обяснително, освен че е задължително.

Наблюдател
Наблюдател
07 октомври 2019 16:46
Гост

Да, има колеги, които все са доволни, като не трябва да седнат сами да помислят…

Радев
Радев
07 октомври 2019 16:46
Гост

Колеги, не му е мястото тук!

Критик на ВКС
Критик на ВКС
04 октомври 2019 21:12
Гост

Решение № 692 от 30.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2009 г., III г. о., ГК- в обратен смисъл. Нещо повече, колеги, при унищожаване на делото това, което остава от него, е исковата молба и постановените актове, с които производството е приключило. В случай че печатът от СВ е поставен на представен впоследствие препис (макар и заверен от съда), същият ще бъде унищожен и няма да останат следи от извършеното вписнан (освен при подробна проверка по партидите на лицата в СВ). На мен лично не ми се е случвало съдия по вписванията да е съгласен да постави печата… Покажи целия коментар »

ново 20
ново 20
04 октомври 2019 16:50
Гост

Практика не случайно липсва – нормален съдия по вписванията няма да откаже да впише ИМ на подобни основания!

Анонимен
Анонимен
04 октомври 2019 16:29
Гост

да се иска изрично разпореждане за вписване, когато то трябва да бъде извършено по силата на закона е безумие. но в провинцията, била тя и близка до столицата и с контролно-отменителна инстанция в софия, безумията са масови

адв. силистра
адв. силистра
04 октомври 2019 16:31
Гост

Да се следват изискванията за представителство по ГПК е не по-малка тъпотия, но нейсе. Иначе сте прав, колега.

фенът
фенът
04 октомври 2019 14:27
Гост

признавам, че съм луд фен на 290-ките! те са свършили повече работа за ограмотяване на т. нар. правна общност от много научни трудове, защото новата касация, дето вече ни е стара и ни разказва играта, застави колегията да чете практика. а когато практиката е компетентна и кадърно написана, защото сме чели някои състав на ГК, които могат с изказа си и оплетената мисъл да те доведат до мисли за самоубийство, запознаването с нея е като прозрение.

Анонимен
Анонимен
04 октомври 2019 14:36
Гост

аз благодаря на lex, че следи съдебната практика. много полезно.

1974
1974
04 октомври 2019 16:49
Гост

ще се съглася, тази квазитълкуватена дейност се оказа изключително удачна. освен това се дават прости и ясни указания за съдилищата.

Анонимен
Анонимен
04 октомври 2019 14:00
Гост

КПКОНПИ пак се уредиха.

дерибеи
дерибеи
04 октомври 2019 14:20
Гост

какво са се уредили, няма спор, че искът трябва да бъде вписан, а те умни глави са си дописали изисквания, които не знам откъде за изсмукали. Изумява ме най-вече трактовката за преписа, който по същество е оригинал … Такова нещо срещам за първи път!

Анонимен
Анонимен
04 октомври 2019 13:53
Гост

Учудва ме решението на Софийския окръжен съд. Особено мотивът им, че е внесен препис.

Анонимен
Анонимен
04 октомври 2019 13:54
Гост

ВКС не за първи път им оправя нелепите решения. Поздравления за колегите от ГК.