След повече от две десетилетия на устойчива, макар и не изобилна, съдебна практика, преди няколко години първо в доктрината, а после и в някои съдебни решения се зароди ново разбиране за едно престъпление, уредено в Наказателния кодекс през 1995 г. – лихварството.

В основата на спора е тълкуването на чл. 252 , ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), уреждащ основния състав на престъплението. Разпоредбата гласи: „Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, предоставя платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца“.

Това е престъпление против паричната и кредитната система, т.е. то охранява самата финансова система и пазарните принципи на нейното функциониране, а не е в защита на пострадалите от прекомерната лихва, например. Самата разпоредба е създадена като наказателноправен отговор срещу нароилите се в зората на прехода финансови пирамиди.

Големият въпрос, по който спорят съдиите, най-общо може да бъде опростен до това – кой може да бъде наказан по чл. 252 НК. Дали по този текст от Наказателния кодекс могат да бъдат преследвани лихварите, които по занятие дават заеми от собствените си пари срещу лихва, или наказателната репресия се насочва само срещу този, който без банков лиценз, влогонабира и раздава кредити?

Както „Лекс“ писа, преди почти две години по искане на Висшия адвокатски съвет (повече за него виж тук) Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) образува тълкувателно дело, по което трябваше да даде отговор на въпроса: „Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, представлява ли банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение, осъществява ли състава на престъпление по чл. 252, ал. 1 НК?“ (повече за тълкувателното дело виж тук).

Разделението сред върховните съдии ясно илюстрира едно от последните им решения по дело за лихварство. То е постановено в началото на годината от състав, председателстван лично от шефката на съда Галина Захарова. Тя и колегата ѝ Теодора Стамболова отменят осъдителната присъда на лихвар (подведен е под отговорност за отпуснати заеми срещу голяма лихва на шестима души в нужда) и го оправдават, възприемайки тезата за несъставомерност на деянието му, а третият член на състава – Бисер Троянов, подписва решението с особено мнение, в което отхвърля тяхното виждане (пълния текст на решението виж тук).

Тълкувателното решение, което трябва да сложи край на споровете, обаче все още не е факт и преди да бъде постановено състав на ВКС реши да се обърне към Съда на Европейския съюз (СЕС) с два въпроса, които стоят в основата на решението за това кой от двата прочита на чл. 252 НК е правилният, т.е. дали държавата преследва със силата на наказателното право лихварите, които раздават заеми срещу огромна лихва и с това си докарват редовен доход, или тя се задейства само в „екзотичната“ хипотеза, когато някое физическо лице е набрало средства от над 30 души и след това от тях е раздавало кредити.

Преюдициалното запитване (пълния му текст виж тук) е отправено от състав на ВКС с председател Валя Рушанова и членове Деница Вълкова и Татяна Грозданова (докладчик по делото) с искане СЕС да го разгледа в спешно производство. Повод за него е дело именно с типичния случай на лихвар и съставът търси тълкуване на европейското законодателство, за да реши дали да потвърди осъдителната му присъда, или да го оправдае. А причината да му е нужно това тълкуване е, че тъкмо от прочита на няколко норми от правото на ЕС, извличат аргументите си застъпниците на тезата, че българският НК на практика не преследва дребните лихвари.

Заем от 100 лв. с 50 лв. месечна лихва

Фактите по случая, заради който е сезиран СЕС, са следните – за общински съветник в Кнежа (вече бивш) в малкия град било известно, че дава заеми срещу лихва на хора в нужда. Пред първата инстанция са разпитани много свидетели, които го потвърждават. Той е подведен под наказателна отговорност за няколко заема, които дал на две жени. Детето на първата било болно и тя изпитвала финансови затруднения, от свой братовчед научила, че общинарят дава пари с лихва. Първо взела 100 лв., които трябвало да върне до месец с 50 лв. лихва. Като гаранция кредиторът взел дебитната ѝ карта и ПИН кода за нея. Жената получила плащане от социалните служби и върнала 150-те лева. После взела още два заема – от 100 лв. с лихва 50 лв. и от 30 лв. с лихва 30 лв. Мъжът сам изтеглил 150 лв., а 60 лв. тя му дала на ръка. После жената блокирала картата си, защото кредиторът отказал да ѝ я върне, тъй като според него тя му дължала още пари.

Другата жена пък взела от него заем от 200 лв. с 80 лв. лихва. Той прибрал и нейната банкова карта. В продължение на осем месеца тя плащала само месечната лихва. После на три пъти взела от него още три заема от по 200 лв. всеки със същата лихва. Когато по банковата ѝ сметка постъпвали средства, с мъжа отивали до банкомат и тя му отброявала дължимата за съответния месец обща сума за лихвите по заемите, задържала остатъка от изтеглените пари за себе си и предавала дебитната си карта на лихваря. След година подала жалба срещу него в прокуратурата в Плевен.

Първите две съдебни инстанции осъждат мъжа за лихварство по чл. 252 НК – присъдата е 3 години условно с 4 години изпитателен срок, постановена е и частична конфискация на имуществото му.

Да потвърди или да оправдае

Изправени пред това дело, върховните съдии Валя Рушанова, Деница Вълкова и Татяна Грозданова, заявяват в преюдициалното си запитване, че за да вземат решение как да постъпят и дали да изоставят „дългогодишната си и доскоро неизменна практика относно съставомерността на предоставянето на паричен кредит от физическо лице по занаят („лихварство“) като престъпление по чл. 252, ал. 1 НК“ се нуждаят от изясняване на две определения, които дава Регламент 575/2013. Те са за кредитна институция и за лиценз. Според регламента:

„кредитна институция“ означава предприятие, чийто предмет на дейност е да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити за своя сметка;

„лиценз“ означава издаден от органите документ, независимо под каква форма, с който се предоставя правото за извършване на дейността;

„Тълкуването на посочените разпоредби на Съюзното право има значение за определяне на действителното съдържание на отделните елементи на престъплението по чл. 252, ал. 1 НК, с което на национално ниво се защитава хармонизираната уредба на банковия и финансов сектор от възможни престъпни посегателства“, обясняват трите върховни съдийки.

И сочат пред СЕС, че съдържанието на елементите на престъпния състав по чл. 252, ал. 1 НК се изяснява от нормите на извъннаказателните закони, които регулират дейността на банките – към днешна дата Законът за кредитните институции (ЗКИ), защото там са определенията забанкова сделка“, „банкова дейност“, „банков кредит“, „финансова институции“, „финансови сделки“,  „платежни услуги“ и т.н.

В преюдициалното си запитване върховните съдии излагат историческото развитие на разпоредбата. Те обясняват, че банковата дейност у нас изисква лицензия, която се издава само на юридическо лице. И извън обхвата ѝ са серия от сделки, които се извършват от т. нар. небанковите финансови институции. За разлика от банките те не се нуждаят от лицензия, а функционират при уведомителен режим.

Освен това напомнят, че българското наказателно право не познава корпоративната наказателна отговорност и следователно престъпление по чл. 252, ал. 1 НК може да извърши само физическо лице. Същевременно физическите лица (съгласно чл. 240 от Закона за задълженията и договорите) могат да дават пари назаем с лихва, ако са уговорили такава писмено със заемателя.

Върховните съдии разясняват пред СЕС, че се приема, че кредитирането между юридически или физически лица не е престъпление, когато се извършва в единични случаи, а не системно, по занаят и като източник на доходи за лицето. Като виждането на установената практика е, че влогонабирането и кредитирането са най-присъщите на банките сделки, но законът не задължава банките да предоставят кредити единствено от привлечения влогов капитал. Затова изводът на споделящите я съдии е, че „след като законодателят е инкриминирал извършването без разрешение на всякакви банкови сделки, то това се отнася и до банковия кредит, който е поставен под разрешителен (лицензионен) режим, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗКИ“.

„В отделни засега решения на Върховния касационен съд тази практика е изоставена. Прието е, че предоставянето по занятие на заеми с лихва със средства, които не са набрани чрез публично влогонабиране (т. нар. „лихварство“), не може да се дефинира като „банкова сделка“. Подсъдимите са оправдани от касационната инстанция и съображенията за това са, че разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НК е приложима само за дейностите, за които е предвиден разрешителен (лицензионен) режим“, излагат виждането на другата група техни колеги Рушанова, Вълкова и Грозданова.

И сочат, че мотивите за тезата, че кредтирирането без влогонабиране не попада под ударите на чл. 252, ал. 1 НК, са, че ЗКИ е съобразен с изискванията Регламент 575/2013 и определението в него за кредитна институция. „Съвместното извършване на публично привличане на влогове или други възстановими средства и кредитирането със средства, набрани чрез публично влогонабиране са същественият признак в определението за кредитна институция (банка). То е типичната, основна дейност, представляваща изключителен банков монопол, която не може да бъде извършвана от никое друго физическо или юридическо лице. Този извод се налагал и при съпоставянето на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКИ с чл. 3, ал. 1, т. 3 от същия закон, съгласно който финансова институция е лице, различно от институция и индустриален холдинг, чиято основна дейност наред с другите такива, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 ЗКИ, е отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. При това положение, след като кредитирането със средства, които не са набрани посредством публично привличане на влогове или други възстановими средства, е финансова сделка, за чието извършване съгласно чл. 3а, ал. 1 ЗКИ е предвиден регистрационен, а не лицензионен режим, то извършването на подобна дейност по занятие не е престъпление“, препредават логиката в това виждане трите върховни съдийки.

Затова те искат СЕС да разтълкува, при това спешно, дали когато регламентът дава дефиницията за кредитна институция (виж я по-горе) и употребява съюза „и“, „който свързва дейността по публичното привличане на влогове или други възстановими средства с дейността по предоставянето на кредити, означава, че кредитните институции осъществяват кредитирането единствено с публично привлечени средства и не могат да извършват кредитиране и със средства, получени от други източници, например – събрани такси, лихви и т.н. „Колебанието какъв е точният смисъл на определението по чл. 4, § 1, т. 1 от Регламент (ЕС) 575/2013 година се поражда и от установената в чл. 9, § 1 от Директива 2013/36/ЕС изрична забрана за лица или предприятия, които не са кредитни институции, публично да привличат влогове или други възстановими средства, както и от разпоредбите на т. 1 и т. 2 от Приложение І Списък на дейностите, подлежащи на взаимно признаване на Директива 2013/36/ЕС, в които двете дейности са самостоятелно обособени“, обяснява ВКС.

Освен това сочи, че изпитва затруднение и по въпроса как следва да тълкува определението за лиценз в регламента (виж го по-горе). „Съществено за предмета на делото пред запитващата институция е да се изясни дали съдържанието на израза „документ независимо от формата, с който се предоставя правото за извършване на дейността“ обхваща както лицензията (при разрешителния лицензионен режим), така и удостоверението (при разрешителния регистрационен режим)“, заявяват българските върховни съдии.

И формулират въпросите си към СЕС така:

1.Следва ли определението за кредитна институция, дадено в чл. 4, § 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на 25 Регламент (ЕС) № 648/2012, да се тълкува в смисъл, че предоставянето на кредити се осъществява единствено със средства, които са от публично привлечени влогове или други възстановими средства или кредитната институция може да извършва кредитиране и със средства, получени от други източници?

2. Как следва да се тълкува съдържанието на „документ независимо от формата, с който се предоставя правото за извършване на дейността“ по чл. 4, § 1, т. 42 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 и включва ли то както разрешителния лицензионен, така и разрешителния регистрационен режим за дейността по кредитиране?

43
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Гергана
Гергана
15 юли 2022 16:41
Гост

Та да го бяха решили вече, кога ще излезне

Мирча Кришан
Мирча Кришан
03 юли 2022 15:13
Гост

ВКС са 98% лихвари.

Анонимен
Анонимен
03 юли 2022 7:42
Гост

Не съм съгласен с рестриктивната практика, но начинът, по който са формулирани въпросите, не е съвсем удачен.

RtVKw
RtVKw
02 юли 2022 9:57
Гост

Далечно ми е наказателното право, още повече практиката по чл.252 НК.
Но ми се струва много йезуитско съдържанието на вложените в състава на престъплението понятия „лиценз“ и „банкова дейност“ в
текст, приет преди приемането ни в ЕС, да се търси в регламенти и директиви.

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 23:51
Гост

Жестока излагация на вкс с това преюдициално.

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 21:33
Гост

За банковата дейност е без значение дали кредитирането е с влогонабраните средства или други собствени. Достатъчно е, лицето да оперира изобщо като банка, т. е. като набира публично средства, без да е необходимо точно тях да използва при кредитиране. А и как може да се разбере от целия капитал на банката дали именно този от влогонабиране е предоставен за кредита.
Честно, не разбирам смисъла на това запитване, но няма лошо СЕС, на чийто авторитет явно се разчита много, да каже последната дума.

уеишщкс
уеишщкс
01 юли 2022 22:33
Гост

И аз не го разбирам. Опитах, но не ми е смислено някак.
Всеки, който дава заеми с лихва редовно /по занятие/ на практика извършва такава забранена дейност, т.к. това е банкова дейност без съответния лиценз.

Адвокат със сак
Адвокат със сак
01 юли 2022 17:30
Гост

Не е достатъчно да се санкционират наказателно. Лихварите „защипват“ с договор имоти – купуват ги на изчакване. Там е трудният проблем.

Като е придобит имот, става безсмислено.

Нищо не помага при това. Трябва да се види, ако е все още сериозно, като явление – тоест предварителното удовлетворяване, да се помисли над по-тежка санкция от облигационен тип – нищожност на сделката.

Превенция някаква също – тук няма много начини. Мъчно е доказването на нищожност.

Андреев
Андреев
01 юли 2022 14:48
Гост

То в това дело присъства обсебване(на дебитна карта) и изнудване.. там е проблема. Тоя човек как ще го играе лихвар, ако не обсебва и изнудва в последствие??? Пълни глупости, българския съд е на много ниско ниво, как може за толкова елементарни казуси да се занимават ВКС, че дори и СЕС. Искам да кажа, че съдебната система трябва ГОДИНИ ГОДИНИ да се ангажира за да разреши спор за 200 лв. Жалка картинка

Агент Ковалски
Агент Ковалски
01 юли 2022 21:06
Гост

Присъства и 249 от НК. Общо взето е един букет от престъпления, а извършителят е привлечен към наказателна отговорност за възможно най-трудното за доказване.

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 14:21
Гост

Казусът е ясен от време оно, само на ВКП и на ВКС започна да им просветва след толкова много години.

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 12:10
Гост

Въпросите в преюдициалното запитване, според мен, са напълно неадекватни и дори и СЕС да отговори по същество, то по никакъв начин нито ще им помогнат да си решат делото с лихваря, нито да се промени практиката по чл. 252 НК, което си е работа на НК на ВКС, а не на СЕС. Лично мнение, разбира се….

Добри
Добри
01 юли 2022 15:42
Гост

Първо трябва да се види защо е приет чл.252 НК и след това да се разсъждава.

Чочо
Чочо
01 юли 2022 12:02
Гост

Айде, отново СЕС ще ни решава проблемите.

Щерев
Щерев
01 юли 2022 11:58
Гост

Тази жена как може да остави дебитната си карта на лихваря.

редови районен
редови районен
01 юли 2022 11:37
Гост

Класата на Галина Захарова е огромна! И решението на ВКС за пореден път го потвърждава. Под ударите на този текст на закона, могат да попаднат не само лихварите, но и всички хора, които са давали повече от 2 пъти заеми в живота си, например на брат си, на сестра си, включително и без да са им вземали лихви! И в същото време, ако се регистрираш като небанкова финансова институция (легален лихвар), тогава можеш да си безобразничиш колкото си искаш и не попадаш под ударите на келявия текст на чл. 252 НК. Лихварството е огромен бич (заради безобразията, които лихварите правят),… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 17:58
Гост

Уговорката за лихва е задължителна , така че няма как без нея . Колкото до ЮЛ , което действа като финанс. инстит. ,защо да има проблем ? Това е легалена търговска дейност , която се осъществява в норма със свободата на стопанската инициатива според Конституцията . Изнудването и тем подобни са друга бира. Изнудват много хора , а не само лихварите .

Правен корифей :)))
Правен корифей :)))
01 юли 2022 11:36
Гост

Дървена философия!

Anonimen
Anonimen
01 юли 2022 11:33
Гост

Е, как може да отмениш осъдителната присъда на лихвар, при покожение че е давал заеми срещу талива високи лихви?

Бисер
Бисер
01 юли 2022 11:35
Гост

А бързите кредити? Същото е. И ако случайно закъснееш с вноската, те гонят до дупка.

Аз Аз
Аз Аз
02 юли 2022 13:24
Гост

Случайно не закъснявай, а и никой не те кара да взимаш. Бързите кредити са за глупаците.

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 11:02
Гост

Бах ти. Един състав на ВКС иска да зачеркне арбитража, сега пък други от съда искат да бастисат лихварството

Доминик
Доминик
01 юли 2022 10:57
Гост

Добре де, не може ли да се забрани на куцо и кьораво да дава кредити и да го играе бирник или лихвар? В 16ти век не е имало закони, но сега има.

uljп
uljп
01 юли 2022 16:03
Гост

може, ако се промени текста на ЗЗД, че всеки има право да дава заеми, срещу лихва, ако е уговорена- чл.240, ал.2 ЗЗД.

Аз Аз
Аз Аз
02 юли 2022 13:29
Гост

Каква е разликата от това да вземеш бърз кредит от кредитна институция и да вземеш заем от „куц и кьорав“ лихвар? С какво първият е по-добър от втория? Не е ли по-добре лихварите да ги облагат с данъци и да си работят без да се притесняват?

Доминик
Доминик
01 юли 2022 10:57
Гост

Лихваря си царува.

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 10:56
Гост

Информативна и готина статия

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 10:53
Гост

Лихварството е истинска чума от векове

Тити
Тити
01 юли 2022 11:41
Гост

Да не ти се налага да вземаш заем от такива хора.

адвокат
адвокат
01 юли 2022 10:42
Гост

Имам спомен, че съм чел решения на състава на Захарова в обратния смисъл. Не бях запознат с решението, посочено в статията. Много интересен обрат

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 10:56
Гост

И на мен ми беше интересно

12321321
12321321
01 юли 2022 10:40
Гост

Нека да припомним, че всичко тръгна от една статия в „Съвременно право“ и после изведнъж се оказа, че у нас лихварят е цар. Не обвинявам автора ѝ известен професор, но намирам за крайния резултат от това тълкуване за правно нетърпим.

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 10:54
Гост

Уви, запазила се е тенденцията лихваря да е цар от преди векове още

Добри
Добри
01 юли 2022 14:39
Гост

След като чл.252 НК е приет заради финансовите пирамиди защо се съдят хора за дадени заеми. Ако даванет на заеми е толкова голям бич за българското общество да се приеме мов член в НК .

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 21:36
Гост

Много разумен въпрос.

отсъстващият законодател
отсъстващият законодател
01 юли 2022 10:38
Гост

В такива ситуации в цивилизования свят се прави тълкуване от автора – НС, или директно се изменя нормата, така че да не буди съмнение как следва да бъде тълкувана и какво поведение санкционира. Ама ние не сме нормална държава, нямаме парламент на място

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 10:55
Гост

Ами супер. Не сме цивилизовани

Доминик
Доминик
01 юли 2022 10:58
Гост

Цивилизована страна? България?

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 11:00
Гост

Точно. В това НС са се хванали за гушите, само себе си гледат и няма да направят нито корекция, нито тълкуване

Хари
Хари
01 юли 2022 11:50
Гост

То вече и държавата ни е един разграден двор.

а то - тъй
а то - тъй
01 юли 2022 10:35
Гост

Еееех, тъй става в живота. Един известен в миналото наказателен съдия, днес адвокат, разказваше как един подсъдим му казал: Въртите си члена, както си искате, г-н съдия! А то – тъй

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 10:54
Гост

Така беше

Доминик
Доминик
01 юли 2022 10:58
Гост

Да, точно така