Конституционният съд (КС) да обяви за противоконституционна отмяната, направена преди повече от 5 години, на разпоредба от Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА), която даваше широка възможност за отмяна на арбитражни решения, поиска състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).

Става дума за възможността за отмяна на арбитражно решение на основанието, че то „противоречи на обществения ред на Република България“, която до 2017 г. беше уредена в чл. 47, т. 3 ЗМТА (измененията в ЗМТА виж тук). Състав на ВКС с председател Боян Балевски и с членове Кристияна Генковска (докладчик) и Анджелина Христова твърди, че премахването на чл. 47, т. 3 ЗМТА е противоконституционно и иска от КС да върне старото положение, заедно с уредбата, че след като арбитражното решение бъде отменено на това основание спорът става неарбитрируем. Т.е. ако заинтересованият иска да продължи делото, ще трябва да го води по общия ред пред държавните съдилища.

Практическият ефект е, че страни, които доброволно са избрали да уреждат споровете си пред търговски арбитраж, губят едно от основните предимства на тази процедура, заради които тя е предпочитана от бизнеса и най-вече от чуждите инвеститори – бързината.

Всъщност общественият ред е институт, създаден да пази българския правен ред от чужд правен ред – главно на държави от третия свят, а не за осъществяване на защита.

Във фундаменталното си изследване „Арбитражът като способ за решаване на имуществени спорове“ доц. д-р Венцислава Желязкова, която освен доцент по международно частно право е и член на Президиума на Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата, сочи, че заличаването на противоречието с обществения ред като основание за нищожност или унищожаемост на арбитражното решение е „разумно, теоретично и практически оправдано“. Тя обяснява, че то е останало в ЗМТА до 2017 г., тъй като законът първоначално е имал за предмет международния търговски арбитраж, а съображението за противоречие с обществения ред е институт на международното частно право.

Такова е разбирането и на проф. д-р Йорданка Зидарова, застъпено още през 1976 г. в основополагащия в тази материя труд „Общественият ред и международното частно право“, а именно, че: „… институтът на обществения ред в международното частно право е елемент от действието на отпращащите норми, когато в резултат на тяхната диспозиция се привлича чужд закон. Следователно неговата роля е тази на ограничител, бариера срещу приложението на разпоредби, които иначе нормално са предвидени да уредят гражданското отношение с международен елемент …“ (с. 73).  В тази връзка, в същата монография, проф. Зидарова посочва още, че институтът на обществения ред има своето приложение и в арбитражната практика, в частност – на Арбитражния съд при БТПП към този момент, „който има непосредствено отношение към гражданските правоотношения с международен елемент, а оттам и към приложението на чуждото право.“ (с. 199).

Възниква въпросът как решение на български арбитраж, постановено от български арбитри и прилагащи българско право, може да противоречи на българския обществен ред, т.е. на основополагащи правни принципи. Защото по същата логика и за всяко влязло в сила решение на български съд, включително и на ВКС, може да се твърди, че може да противоречи на българския обществен ред. Трябва ли това да се проверява? Естествено – не.

Да върнеш стар закон заради висящо дело

Делото, заради което съставът на ВКС решава да сезира КС, е по искане на Агенцията за публичните предприятия и контрол (бившата Агенция за приватизация) за отмяна на решението на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата (АС при БТПП) от декември 2021 г., с което той постанови, че фирмата собственик на „Параходство Български морски флот“ АД – „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД, дължи на държавата малко над 25,3 млн. лева неустойка по договора за приватизация от общо претендираните от нея 52,2 млн. лева.

От определението на ВКС става ясно, че недоволна, че искът ѝ за над 26,9 млн. лв. е отхвърлен, АППК е поискала отмяна на арбитражното решение (повече за решението на АС при БТПП виж тук). Именно агенцията твърди пред съда, че решението противоречи на обществения ред, въпреки че такова основание за отмяна в ЗМТА няма.

Ето как съставът на ВКС мотивира защо един отменителен закон се явява приложим по висящото пред него дело: „В рамките на проверката за допустимост на иска за отмяна на арбитражното решение на въведеното от ищеца основание противоречие на обществения ред на Република България сезираният съд следва да приложи действащото право, т.е. чл. 47, ал. 1 от ЗМТА в актуалната му редакция, в контекста на което да приложи и разпоредите на § 8, ал. 5, б.„а“ и ал. 6 ПЗР на ЗИД на ГПК (обн., ДВ, бр. 8 от 2017 г.). Поради изложеното посоченият отменителен закон се явява пряко приложим към спора по висящото пред ВКС дело“.

Извън самия спор, по който решението е постановено от най-авторитетния арбитражен съд в страната и дава балансирано разрешение, уважавайки частично исковете на двете страни, стои въпросът дали е нормално да се отправя искане за възстановяване на преценка за обществен ред от съда спрямо арбитражните решения с оглед на конкретно дело.

Какво твърди ВКС

Балевски, Генковска и Христова застъпват пред КС виждането, че с премахването на възможността ВКС да отменя арбитражни решения заради противоречие с обществения ред е нарушено правото на защита на гражданите (по чл.56 от Конституцията), и на юридическите лица (по чл. 122, ал.1 от Конституцията), „както и постигането на общата (по чл. 117, ал. 1 от Конституцията) цел на дейността на съдебната власт – защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата“.

Според ВКС липсата на възможност за отмяна на основание на противоречие с обществения ред не осигурява условия за пълноценно осъществяване на правото на защита. „Тя (отмяната – бел. ред.) е проява на държавния контрол върху арбитража, поради което регулацията е повелителна. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 47 от ЗМТА, като други пороци не са основания за отмяна. Всички те са насочени към проверка на процесуалноправната законосъобразност на арбитражното решение и е изключена преценката за материалната му законосъобразност“, пише съставът на ВКС.

Той излага пред КС тезата, че основанието „противоречие на обществения ред“ обезпечава зачитането на основни ценности, охранявани от повелителни правни норми, образуващи основите на правопорядъка в държавата. Спира се в тази връзка и чл. V от Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения и това, че това основание за признаване на чуждестранни арбитражни решения фигурира в нея.

В искането се сочи още, че „правото на ЕС изисква по пътя на държавния съдебен контрол на арбитражното решение да е предвидена възможност за обсъждане от националната юрисдикция на основните разпоредби на правото на Съюза и за евентуално отправяне на преюдициално запитване по тълкуването им до СЕС, а с отмяната на чл. 47, т.З, предд. 2 от ЗМТА тази възможност е осуетена“ (пълния текст на искането виж тук).

Виждането на правната наука

Прегледът на съдебната практика отпреди премахването на противоречието с обществения ред като основание за отмяна на арбитражното решение показва, че страните са се позовавали на него бланкетно, за да постигнат преразглеждане на спора по същество.

Ето точно какъв е коментарът на доц. д-р Венцислава Желязкова, който беше споменат по-горе, относно това основание за отмяна на арбитражните решения: Що се отнася до другото основание „противоречие с обществения ред на Република България“, заличаването на това основание по мое скромно мнение е разумно, теоретично и практически оправдано.

По своята същност съображение за обществен ред е институт на международното частно право, което дава законово основание на сезирания съд да не приложи чуждото материално право тогава, когато резултатите от неговото прилагане водят до резултати, които са в явно противоречие с основаните принципи на правната система на сезирания съд. Основание за недопускане признаването и изпълнението на чуждестранно съдебно решение е противоречие с обществения ред на държавата, в която се иска изпълнението (чл. 45, ал.1, „а“ от Регламент „Брюксел Ia”, чл.  117, т. 5 от КМЧП). Противоречието с обществения ред на държавата, в която се търси изпълнението, е предвидено и като основание за непризнаване и недопускане изпълнението на чуждестранни арбитражни решения – чл.V.2.б „б“ от Ню-Йоркската конвенция. Следователно, общественият ред парира действието на чужда правна система или действието на чуждестранно съдебно решение, тъй като резултатът, който се преследва противоречи на основните принципи на правовия ред на държавата, в която се търси признаване. При прилагане на чуждо право (избрано от страните или обективно приложимо) към спора по същество арбитраж с място в България би следвало да приложи съображението за обществен ред в хода на арбитражното производство, ако са налице предпоставките за това…“

Т.е. българският съд понастоящем може да проверява всяко чуждестранно решение за противоречие с обществения ред. Това беше и причината да се отмени изискването за проверка за противоречие на обществения ред спрямо решенията на български арбитражи.

С въвеждането на неопределено понятие, което да служи за отмяна на български арбитражни решения, рязко ще се увеличат исканията за отмяната им от недоволните страни. Така на практика ВКС ще се превърне не в отменителна, а в във втора редовна инстанция на арбитража.

Арбитражът ще изгуби едно от основните си предимства – бързина при решаването на спора. А една от основните причини чуждестранните инвеститори да предпочитат да защитават интересите си пред арбитраж, е именно тя.

53
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
05 юли 2022 18:53
Гост

Ей същата тази Желязково, която услужливо цитирате, изобщо не праска поръчкови решения по арбитражни дела, вервайте!

Александър
Александър
03 юли 2022 10:07
Гост

Отмяната на обществения ред, като последна линия на защита на конституционните права, на практика позволи и на малкото нормални арбитражни съдилища в страната да функционират извън границите на този обществен ред. Искането до Конституционния съд е закъсняло от датата на влизане в сила на законодателното изменение, но след 30.04.2020 г. КС ще се изправи срещу проблема с едно своя практика, когато конституционните съдии решиха, че обявените за противоконституционни разпоредби, които касаят отпадане на законов текст, не могат автоматично да възстановят нормата действала преди това. Т.е. тази празнота пак трябва да се попълни по обичайния законодателен ред – чрез изменение на… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
04 юли 2022 15:01
Гост

Няма нито едно решение на български арбитраж, което да е в противоречие с обществения ред.

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 14:30
Гост

Комунистите са мръсни до последно. Друго няма да кажа.

БМФ
БМФ
01 юли 2022 14:15
Гост

Прочетох статията, прочетох коментарите и имам въпрос – искам и аз като вас да захлебя нещо от Киро Домусчиев, към кого да се обърна? Ще се хвърлям на амбразурата самоотвержено като вас.

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 14:28
Гост

Явно не сте юрист, статията е за право и за принципни положения относно арбитража, Киро е странична тема, но изглежда заради него са на път да пр…ат смисъла от арбитраж

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 17:46
Гост

В статията доста подробно са изложени и мотивите на съда – съвсем балансирана е. И проблемът не е Киро, който едва ли някой от форума познава. Проблемът е, че прецакват арбитража като институция и освен това исканията са безумни – че така могат да се иската да се отменят примерно 20 закона, които се отменят един други – чак да крумовите закони. А и как се иска противокнституционност на несъществуваща норма? И накрая как български арбитраж с български арбитри, прилагащ българско право ще е нарушил българския обществен ред? Да се иска и отмяна на съдебните решения поради противоречие с обществения… Покажи целия коментар »

БМФ
БМФ
03 юли 2022 9:23
Гост

Проблемът в случая е точно Киро. Тази масирана медийна „интелектуална мощ“ откъде ли се появява при всяко негово дело за приватизцията на БМФ?
От приемането на ЗМТА текстът за обществения ред си го имаше, а през 2017 г. го отмениха без никакви мотиви и с преходна разпоредба. Случайност?

анонимен
анонимен
03 юли 2022 12:31
Гост

Каква случайност?! Просто най-сетне някой проумя, че ЗМТА вече няма отношение към чуждите арбитражи, а само към вътрешните. Представяш ли си основание не дори за отмяна, а за обжалване – противоречие с обществения ред и ще разбереш безумието на тази разпоредба за акт на българска юрисдикция.
Пристрастният тук е ВКС, защото 5 години спа и баш за делото на Киро се активизира. Това не е ли показателно?

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 11:08
Гост

Вече дозина колеги и съдии казаха, че Румен Гечев е говорил с всички от ръководството на ВКС и от състава, от които зависи това дело. Веднага последва определението на съда. Месеци след образуването на делото и с безумното искане да се отмени закон за отмяна, а не разпорезба, която е действаща. Така може да се иска да се отмени всичко до Крумовите закони – като по-ефективни. Какви още чудеса ще блъвне правораздавателната ни система. А уж съдът бил независим. Майтап.

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 11:10
Гост

Да, аз работя в съда без да съм съдия и го виждах два пъти в последните две седмици.

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 12:13
Гост

И какво е искал този уникален палячо – дърт комуняга? Да вземат флота от Домусчиев, да вземат едни пари от него или какво друго?

Хахахах
Хахахах
01 юли 2022 10:12
Гост

Да, колегата по-долу е категорично прав в частта за действието на решение на КС за отменяне на текст от закон прогласено в РКС № 3/28.04.2020 г.
За мен КС ще отклони искането, но Народното събрание е редно да гласува текста от 2017 г, който е действал в ЗМТА.

Сега действащото е отказ от юрисдикция, което е малоумие.

Хахахах
Хахахах
01 юли 2022 10:07
Гост

Арбитражът е платен съд!
Дори си измислят процесуални правила в нарушение на ГПК, така че хич да не ми се правят на ощипани.
Категорично ВКС е прав!

Анонимен
Анонимен
30 юни 2022 22:47
Гост

Съставът на ВКС пише: „отменителен закон се явява пряко приложим към спора по висящото пред ВКС дело“. Това е изключително груба грешка! Прилага се действащото право и то подлежи на преценка за съответствие с конституцията. Не може да се прилага разпоредба, която я няма. Една отменена разпоредба може да е променяна десетки пъти – може ли да се иска отмяна на десетки закони, които са променяли дадена разпоредба – естествено не, защото само действаща разпоредба е относима към едно съдебно дело и съставът може да се иска нейната отмяна. Ако ще се иска отмяна на закон, който отменя разпоредба, това… Покажи целия коментар »

Бозьо Кифлев
Бозьо Кифлев
01 юли 2022 7:10
Гост

пленумът на ВКС откога гледа дела??? Чл. 150 КРБ (2) Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. Чл. 65 ЗСВ … . … . Общото събрание, пленумът на Върховния касационен съд и пленумът на Върховния административен съд са органи на съответния съд, произнасят се само в определените в закона случаи, дават становища, приемат правила и решения с явно гласуване и мнозинство повече от половината от присъстващите съдии. Чл. 111 ЗСВ (2) Пленумът на Върховния касационен съд: 1. изслушва кандидатите за председател на съда… Покажи целия коментар »

анонимен
анонимен
01 юли 2022 7:36
Гост

Очевидно се визира ОСТК. Баш нейна работа е да се сбере, а и ако има мнозинство, да сезира КС, ама явно няма и е играно чрез състав, което в конкретния случай е нелепица. Виждали сме страни да си избират съд, ама съд да си избира закон?! – евалла- това е нововъведение! И позор!

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 9:09
Гост

Не гледа дела, а сезира КС на основание чл.150, ал.1 от Конституцията. Напр. Пленумът на ВАС неколкократно е сезирал КС.

Анонимен
Анонимен
30 юни 2022 20:24
Гост

Г-н Стайков, не се намесвайте в дейността на съставите като фактически председател на ВКС – дали това не се нарича търговия с влияние? Преди Балевски да стане председател на този състав, същият състав отхвъпрли смехотворното искане на Агенцията за приватизация за „спиране на решение по установителен иск“. Искане, за което всеки преподавател би скъсал дтудент на изпит, а всеки образован юрист ще си падне от смях. Сега се изправяме пред нов идиотизъм в съдебната практика – да се иска отмяна на отмяната на закон – и то то поради възможност Български арбитраж, с Български арбитри и приложимо Българско право да… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
30 юни 2022 20:26
Гост

Е, не е тайна, че Евгени Стайков беше мнооого близък с г-жа Захарова и сега фактически командва съда и си „говори“ със съставите. Нищо ново под слънцето.

анонимен
анонимен
30 юни 2022 21:36
Гост

Браво, колега! Това е скодоумие и трябва да се каже в прав текст.
Сега ми е много интересно какви мнения ще дойдат по делото в КС, ако въобще бъде допуснато. Аз да ви кажа, не бих го допуснал – ТОВА НЕ Е ПРИЛОЖИМ ПО ДЕЛОТО ЗАКОН. В статията е подбран много хубав цитат по въпроса, от който лъсва безумието

Гешев е радост
Гешев е радост
30 юни 2022 19:51
Гост

В никакъв случай от писанията на състава на ВКС не се носи аромат на банкноти.

анонимен
анонимен
30 юни 2022 20:07
Гост

От по 500 евро

Анонимен
Анонимен
30 юни 2022 20:28
Гост

Може би само аромат на търговия с влияние…

Анонимен
Анонимен
30 юни 2022 19:44
Гост

Поредното доказателство, че здравият разум бавно, но сигурно напуска ВКС. След многострадалното ТР от 23.06.2022 г. на ОСГТК, сега поредна глупост. Да искаш отмяна на отменителен закон от преди 5 год. е абсурд – къде спахте 5 год бе другари. Изглежда обаче, че някой не е прочел РКС № 3/28.04.2020 г., с което КС изостави старото си тълкуване от 1995 г. и прие, че „Решението на КС, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие“. При туй положение се пита в задачата – за какъв чеп му трябва на ВКС туй дето го… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
30 юни 2022 18:05
Гост

Понятието „несъвместимост с обществения ред“ в арбитража е МЧП понятие. То изобщо е неприложимо при вътрешни арбитражи с участието само на български юридически лица и касаещи техни права и имущества в България. А процесния случай не е международен арбитраж. Очевидно се преследват някакви други цели с това конституционно дело. Предполагам, че Янаки ще ги отсвири. Той е от стара коза яре.

Zaki
Zaki
30 юни 2022 17:44
Гост

Не бива да себдопуска рбитражът да изгуби едно от основните си предимства – бързина при решаването на спора.

Чочо
Чочо
30 юни 2022 17:45
Гост

Нито да се изпуснат чуждите инвеститори.😄

Чавдар
Чавдар
30 юни 2022 17:38
Гост

Нищо чудно КС да не го допусне за разглеждане.

Кирил
Кирил
30 юни 2022 17:41
Гост

И с право.

Анонимен
Анонимен
30 юни 2022 20:31
Гост

Ако КС е съд на място ще установи, че няма как да има правен интерес от искане български арбитраж от български арбитри с приложимо българско право да постанови решение в противоречие с български обществен ред. Но дали КС не е политически орган е спорен въпрос.

Мики
Мики
30 юни 2022 17:34
Гост

Напълно подкрепям становището на доц. д-р Венцислава Желязкова.

ЗМТА
ЗМТА
30 юни 2022 17:04
Гост

ЗМТА възпроизвежда основанията на Нюйоркската конвенция за отмяна на арбитражни решения. В Конвенцията това основание го има, има го и в националните закони на другите ратифицирали страни, но нашият законодател е по-велик от всички тях.

Анонимен
Анонимен
30 юни 2022 17:23
Гост

Да си припомним наименованието на конвенцията – Конвенция от Ню Йорк от 10 юни 1958 г. за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. Демек не за постановените от местен арбитраж. Общественият ред е относим, когато става дума да признаеш акт на чужд арбитраж, така че хайде по-задълбочено

Михаил
Михаил
30 юни 2022 17:36
Гост

Имайки впредвид кои ни бяха нормотворците при гербавите…

Анонимен
Анонимен
30 юни 2022 20:47
Гост

Това просто не е вярно. В огромния брой случаи държавите по Нюйоркската конвенция не предвиждат обществен ред да нътрешните си арбитражи.

Калин Бръмбаров
Калин Бръмбаров
30 юни 2022 16:32
Гост

Да бе, че да се тури ръка И на работещите институции!

Анонимен
Анонимен
30 юни 2022 16:13
Гост

Нужно е по законодателен ред да се въведат като основания за отмяна – вероятна нищожност/недопустимост и очевидна неправилност.

Анонимен
Анонимен
30 юни 2022 16:21
Гост

А, бе, викам да закрием арбитража и да се приключи тази мъка. Да си ходят онези ми ти тъпи чуждестранни инвеститори и после да закрием и държавата. Не, да я отменим с касационно решение! На смесен състав на ВКС и ВАС

Ogdijd
Ogdijd
30 юни 2022 16:33
Гост

Най-добре – и трите на камара. За по-сигурно!

анонимен
анонимен
30 юни 2022 15:23
Гост

Това основание категорично трябва да се върне от законодателя. Свидетели сме на безпринципни и неиздържани арбитражно решения (не коментирам конкретния случай). Въвеждането на неарбитрируемост на потребителските спорове не реши окончателно проблема и понастоящем много атбитражи нямат общо с правото, а въртят друг тип търговийка.

Анонимен
Анонимен
01 юли 2022 19:05
Гост

Основанието за отмяна поради противоречие с обществения ред не може да е лек срещу арбитражно решение, когато убеждението на арбитрите е било формирано по начин, който няма нищо общо със закона.
По времето, когато това основание съществуваше, ВКС също го прилагаше избирателно.
Всъщност истинският проблем е безумният начин, по който се правораздава.

плаче за чл. 6
плаче за чл. 6
30 юни 2022 14:26
Гост

Добре, де, само на мен ли ми изглежда абсурдно страна да се позовава на несъществуващо основание в закона и съдът да каже – о, я да го върнем?! Основанията било за отмяна, както е в случая, било за просто обжалване, не може да се сменят в средата на процеса. Това какво дело в Страсбург прави, бедна ви е фантазийката. Какво то и да реши ВКС, какво и да е решил арбитражът, все тая. Ако е толкова зле положението със ЗМТА, да се бяха събрали в търговска и да го опраскат, ама може би не всички са на един акъл.

Любов
Любов
30 юни 2022 14:13
Гост

Положението е бой по Домусчиев

честно казано
честно казано
30 юни 2022 14:15
Гост

И изконна омраза на някои съдии във ВКС към арбитража. Живко Сталев сигурно се обръща в гроба.

Анонимен
Анонимен
30 юни 2022 21:28
Гост

И око това е право,,,

Анонимен
Анонимен
30 юни 2022 14:11
Гост

Аз ако съм на КС, доста ще се замисля дали да допусна. Да се отмени отмяна и то насред висящо дело, а не по искане примерно на ОСТК на ВКС. Изглежда с оглед личността, ако питате мен. Или е чист опит от страна на ВКС да угоди на държавата.

state of law
state of law
30 юни 2022 14:12
Гост

Всичко изглежда като да е срещу Домусчиев. Хич не съм му фен, но да преразглежда целия правов ред само за да го опраскаш, това не е правова държава

????????
????????
30 юни 2022 14:06
Гост

Добре, де с правото на ЕС как седи въпросът? Не е ли по-чисто, да се вкара едно основание за отмяна противоречие с ПЕС, отколкото с обществения ред. Ох, май същото безумие става.

4567
4567
30 юни 2022 14:06
Гост

Даааам. ВКС иска той да решава всичко и никой да не го ограничава. Брависимо

отменихме арбитража
отменихме арбитража
30 юни 2022 14:04
Гост

Ако КС реши да отмени отмяната – колко абсурдно звучи, ще обезсмислим арбитража. За какво да имаш подобна клауза, като в обществен ред влиза каквото се сетиш и ВКС като не му хареса нещо в АР, ще го отменя – и според зависи по коя точка от чл. 47 ЗМТА – или директно ще те праща към исков ред, който ти си искал да избегнеш, или пак ще те връща в арбитража. А то недоволни винаги има, нали затова е спор.

Анонимен
Анонимен
30 юни 2022 14:02
Гост

Направо да премахнем арбитража, а. Безумно искане от ВКС

анонимен
анонимен
30 юни 2022 13:59
Гост

Искаме да колим и да бесим и на всички да се месим е положението