Допустимо ли е някои актове на съда да не се мотивират или това да се прави, само ако бъдат обжалвани? Отговор на този въпрос поиска Пленумът на Върховния административен съд (ВАС) от Конституционния съд (КС), като отправи искане за тълкуване на основния закон.

От решението на КС ще зависи дали ще се отвори възможност за ускоряване на делата и разтоварване на съдиите от писане на обстойни мотиви по всички видове дела.

Искането на ВАС е за тълкуване на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, която предвижда, че „актовете на правораздаването се мотивират“. Според върховните съдии разпоредбата изисква изясняване от КС в три основни насоки. Първата е всички съдебни актове ли са „актове на правораздаването“.  „Какви характеристики следва да притежава един съдебен акт, за да бъде категоризиран като акт на правораздаването по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията? Кои съдебни актове не са актове на правораздаване по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Република България?“, пита в тази връзка Пленумът на ВАС.

Освен това поставя и въпроса валидни ли са „актовете на правораздаването“, които не са мотивирани?

А последното питане, на което иска отговор от КС, е дали е допустимо в изрично посочени със закон случаи, излагането на мотиви към определени „актове на правораздаването“ да бъде осъществено след подаването на жалба срещу постановения акт.

Обоснованият интерес от даването на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от Конституцията следва от неяснотата ѝ и от възможността за различното възприемане на нормативното ѝ съдържание, обясняват върховните съдии. И посочват, че лаконичното изискване актовете на правораздаването да се мотивират, не определя ясно и недвусмислено коя дейност е правораздаване, всички съдебни актове ли са актове на правораздаването, кои са характеристиките им и какви са конституционните изисквания за тяхната валидност.

Всъщност искането им до КС е следствие от конференция на Висшия съдебен съвет в Бургас, посветена на ефективността на правосъдието, на която бяха обсъдени проблемите с натовареността на магистратите и необходимостта от възприемане на нов стандарт във връзка с произнасянето и писането на мотиви по определени дела. В нея участва председателят на ВАС Георги Чолаков. Тогава пред магистратите той заяви: „Въпросът за мотивирането на съдебните решения е особено дискусионен в момента. Ако КС допусне искането и направи автентично тълкуване на конституционната норма , това ще даде възможност законодателят да извърши промени в съответните закони, свързани с необходимостта за изготвяне на мотиви към някои съдебни актове. Това ще има голям ефект в посока намаляване на натовареността на цялата съдебна система и като цяло ще доведе до по-бързо правосъдие за гражданите. Става дума за някои видове охранителни и заповедни производства, каквито са например разводите по взаимно съгласие, молбите по гражданската регистрация (смяна на име), установяване на факти (за раждане, смърт, отсъствие). Смятам, че не е необходимо да се изписват подробни мотиви, тъй като в тези случаи нямаме спорещи страни. Достигането на подобна цел е в интерес на обществото и съответства на европейското разбиране за модерно правосъдие”.

В искането си до КС върховните съдии изтъкват изключителната важност на това той разтълкува какво има предвид Конституцията под акт на правораздаване. „Съдилищата са овластени да осъществяват спорна администрация на гражданските отношения (разрешаване на неправни спорове, като например разрешаването на споровете между съпрузите относно упражнението на родителските права спрямо децата и относно ползването на семейното жилище в производствата по Семейния кодекс) и безспорна администрация на гражданските отношения (т. нар. охранителни производства)“, пишат те. И посочват, че има различни становища за характера на актовете при осъществяване на спорна и безспорна администрация, т.е. дали са правораздавателни или не. Като дават пример, че според едното виждане правораздаването обхваща и издаване на охранителни актове.

ВАС изследва обстойно практиката на Конституционния съд до момента за това коя дейност е правораздавателна. И стига до следния извод: „Характеристиките на правораздаване има дейността, която се изразява в независимо и самостоятелно решаване на правни спорове в условията на състезателност, чието начало се поставя със съответно сезиране и чийто краен акт се ползва със сила на пресъдено нещо. Съдилищата не само правораздават, но могат да извършват и административна дейност в съдебна форма (да постановяват съдебни актове в производства по спорна и безспорна съдебна администрация), която не притежава някоя/някои от гореизброените характеристики и съответно да постановяват актове, които нямат правораздавателен характер“.

Върховните съдии дават пример с охранителните производства, при които липсва правен спор. Като посочват, че актът, с който завършват, е с превантивен характер и цели да предотврати правонарушенията в областта на гражданските отношения, а не да даде защита срещу незаконосъобразното им развитие.

Доброволната юрисдикция (каквато са охранителните производства) няма признаците на правораздаването. При това, не всяко проявление на съдебно управление на граждански правоотношения е охранително производство, а само в определени случаи, възложени на съда от закона. Доколкото липсва ред, по който съдът да осъществи намеса, се прилагат общите правила на ГПК“, изтъква ВАС.

И заключава: „Само защото на съда е възложено извършването на определени фактически действия по компетентност, не означава, че той правораздава в същинския смисъл на понятието“.

Затова според ВАС конституционните съдии трябва да разтълкуват чл. 121, ал. 4 от Конституцията, за да могат да бъдат отделени сред различните актове, които постановява съдът, тези, с които осъществява правораздавателни правомощия и само за тях да бъде задължително писането на мотиви.

Що се отнася до другия голям въпрос – за характера на мотивите и валидни ли са актове, които не са мотивирани, ВАС напомня, че теорията и практиката са разделени във вижданията си. Като посочва, че според едното разбиране със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на решението, а мотивите към решението не са част от него. Застъпниците на тази теза приемат, че решение без мотиви не е нищожно, а неправилно.

Според другото виждане решението е нищожно, когато липсват мотиви, които да отразяват какво е прието за установено от фактическа страна, въз основа на какви доказателства, как съдът прилага към тях конкретни правни норми и как е стигнал до съответните правни изводи, както и че формалните мотиви са по същество липса на мотиви.

В искането си до КС върховните съдии посочват, че въпросът за мотивирането на решенията е особено дискусионен в момента и изброяват как на конференцията в Бургас магистрати са поставили много въпроси и са дали различни предложения. Сред тя са – в мотивите съдът да акцентира само върху доводите на страната, за която решението поражда неизгодни правни последици. Или съдът да обяви първоначално само диспозитива на решението, а да изложи мотиви към него, само при постъпила допустима жалба. Друга идея е съдът да не се мотивира по доводите на страна, която е допуснала в производството употребата на език на омразата. Има предложение и съдът да не мотивира разпорежданията, с които оставя без движение или връща жалба на страна, която явно злоупотребява с правото на жалба (например по т.нар. каскадни дела, когато се жали пореден отказ на съда да освободи страната от плащане на държавна такса). Съдии са предложили и да се изготвят бланкови мотиви по определени категории дела.

„Така повдигнатите въпроси остават неизяснени на конституционно ниво. Нито теорията, нито практиката могат да бъдат преосмислени или консолидирани, ако не се разтълкува конституционната разпоредба, според която актовете на правораздаването се мотивират“, завява ВАС.

Какво да се прави по висящи дела при обявяване на закон за противоконституционен 

Какво се случва с висящите дела, когато КС отмени приложимия по делото закон? Може ли невинаги обявяването на закона за противоконституционен да означава възстановяване на предишната му редакция? Какви са последиците, когато КС отмени решение на Народното събрание или указ на президента?

Това са другите три въпроса, по които ВАС реши да поиска тълкуване от КС в отделно искане.

Те са много близки до тези по други две дела, които вече са образувани от конституционните съдии. Едното е по искане на състав на ВАС, който на практика, за да получи отговор на въпроса как трябва да се преценява законосъобразността на административния акт след обявяването на приложимия по делото закон за противоконституционен, поиска от КС да отмени две разпоредби от Гражданския процесуален кодекс и Административнопроцесуалния кодекс (АПК), за които твърди, че са взаимно изключващи се (повече за това искане виж тук).

Друг въпрос, който поставя Пленумът на ВАС, пък е сходен на искането на състав на Върховния касационен съд (ВКС) за тълкуване на чл. 151 от Конституцията за това какви са последиците от обявяването за противоконституционен на закон с еднократно действие, по повод на т. нар. царски имоти (повече за искането виж тук, а за последвалата го правна дискусия тук и тук).

Върховните административни съдии формулираха искането си до КС за задължително тълкуване чрез следните въпроси:

  1. Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията на РБ?
  2. Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен ненормативен правен акт – решение на Народното събрание или указ на президента?
  3. При какви условия се проявява възстановителното действие на решение на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ?

По първия във ВАС има противоречива практика и това е един от мотивите на върховните съдии да поискат задължително тълкуване от КС. Като подчертават, че в решението от 1995 г. (решението виж тук), с което конституционните съдии обявиха какви са последиците от обявяването на закон за противоконституционен, няма отговор на много важни въпроси. Преди близо 24 години КС прие, че когато „се обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“. Ето обаче какво според ВАС е останало неизяснено след него: „Какво става и следва ли да бъде зачетено конститутивното действие на тези решения спрямо заварените правоотношения и висящите съдебни производства по повод на такива правоотношения. Чрез прилагане на обявения за противоконституционен закон или чрез неприлагането му, поради признаване на настъпилата промяна? Ако е чрез признаване на настъпилата правна промяна, тогава би трябвало да се признае обратно действие на решенията на КС, с които се обявява за противоконституционен закон спрямо такива заварени правоотношения и висящи съдебни производства“.  А ВАС заявява, че такова частично обратно действие следва да бъде дадено изрично от КС.

Върховните съдии припомнят, че самите те са разделени на две в тезите си. Според една част от тях решението на КС има действие и по отношение на висящи, незавършени, но възникнали въз основа на обявената за противоконституционна разпоредба правоотношения, а издадените индивидуални административни актове са незаконосъобразни и подлежат на отмяна, независимо, че към издаването им законът е бил действащ.

Други са на твърдата позиция, че решението на КС има действие само занапред, а административните актове, издадени въз основа на обявен в последствие за противоконституционен закон, са законосъобразни и не подлежат на отмяна, тъй като при издаването им законът е бил действащ.

„Следва изрично да бъде подчертано, че аргументите в така оформените две групи становища в практиката на Върховния административен съд относно действието на отменителните решения на Конституционния съд са приложими спрямо всички заварени правоотношения, не само спрямо административните такива, предвид факта, че обявяването на противоконституционност на закон може да окаже влияние във всички сфери на обществения живот“, пише Пленумът на ВАС.

Заради друг проблем, останал необсъден в решението на КС от 1995 г., ВАС поставя въпроса дали след като с обявяването за противоконституционна на една разпоредба, винаги се възстановява действието на предходната ѝ редакция. Като върховните съдии искат да знаят дали това възстановително действие е безусловно, или ще приложимо, но при определени условия. „Въпросът е актуален, предвид нежеланата възможност възобновилата действието си разпоредба да се окаже в противоречие с обновения междувременно закон или в противоречие с действащото законодателство въобще, предвид динамично развиващите се обществено-икономически отношения и съответната им правна регулация към момента на възстановяването. Възможна е и хипотеза при която предходната разпоредба, още преди изменението или допълнението си да е била противоконституционна, поради което спрямо нея не би следвало да се допуска възобновително действие. Такава последица противоречи на принципа на правовата държава по чл.4, ал.1 от Конституцията“, изтъква ВАС.

Затова върховните съдии настояват КС да очертае условията, при които е възможно настъпване на възстановителното действие на неговите решения, с които се обявява за противоконституционен закон. Според тях те трябва да бъдат изведени от духа и принципите на Конституцията. Така с това питане те на практика отварят възможността пред Конституционния съд да преразгледа или поне да коригира виждането си от 1995 г.

Като Пленумът на ВАС дава своето виждане как да стане това и посочва, че не трябва да се допуска автоматично възстановително действие на предходен закон или разпоредба в два случая:

  • когато този предходен закон или разпоредба са несъответни на закона като цяло, или на отделни негови части към момента на влизане в сила на конституционното решение
  • когато този предходен закон или разпоредба също противоречат на Конституцията, както и обезсиления.

12
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Тъй
Тъй
05 юли 2019 10:14
Гост

Добре. Нека се даде отговор на тези въпроси. Независимо какво се пита и дали е състоятелно, дали можел да се извлече от теорията и доктрината или пък от някакво обикновено езиково тълкуване на нормативните актове, фактът, че са зададени тези въпроси, е показателен, че съдилищата имат нужда от формален акт на КС, в който да пише какво да правят. Изуминителното в случая е, че КС сътществува от 30 години, а такъв основошполагащ въпрос се задава чак сега. Как изобщо работи правораздаването у нас?

МАРИН МАРИНОВ
МАРИН МАРИНОВ
04 юли 2019 23:32
Регистриран

искането за издаване на тълкувателно решение по въпроса кои актове на правораздаването следва да бъдат мотивирани е неоснователно ,а изложените в него съображения са несъстоятелни ,по следните съображения всеки съдия който е завършил юридическо образование следва в теоретичен план да познава правилата за тълкуване на правните норми в това число и подходите за тълкуване на правните норми не може конституционният съд да се превръща в адвокатска кантора която да дава правни консултации за смисъла неопределена конституционна правна норма ясно в конституционноправната норма на член 121 алинея 4 от конституцията посочва че всички актове на правораздаването се мотивират под понятието актове… Покажи целия коментар »

Кръстев
Кръстев
04 юли 2019 9:39
Гост

Много ясно, че не е допустимо да не бъдат мотивирани, а това да се прави, само ако бъдат обжалвани. Нали, за да бъдат обжалвани, трябва да бъде анализирана логическата връзка: установени факти; правни изводи; вътрешно убеждение; акт по същество… Къде освен в мотивите се вижда тази логическа връзка?

Анонимен
Анонимен
03 юли 2019 18:06
Гост

Сезирането на КС с „питане“ е противозаконно. Сезирането следва да става само по пътя на възражението – да е налице казус/закон срещу който някой от имащите право за сезиране на КС има възражение, че е противоконституционен. КС не е консултативен орган. Правото му да тълкува Конституцията не е пряко а косвено с оглед разглеждането на съответния казус. В случая няма казус, следователно питането е недопустимо. Спомнете си питането на Н. Филчев от 2003 г. за „великото НС“ и решението на КС по този повод, което направи сегашната Коонституция непроменима и вечна. Чолаков, и не само той са слаби юристи, за… Покажи целия коментар »

МАРИН МАРИНОВ
МАРИН МАРИНОВ
04 юли 2019 23:42
Регистриран

какъв юрист да е Чолаков като е бивш нотариус и в кратуната но само нотариални производства този човек въобще е несъстоятелен не само като юрист а и като индивид

На хранилка
На хранилка
03 юли 2019 18:02
Гост

Коментираната разпоредба е пределно ясна и няма нужда от тълкуване. Това че на някои не им се работи не е основание да правят опит за прокарване на подобни безумни идеи. Вместо това тези същите, да си вземат чантичките и да си ходят вкъщи като освободят заеманият от тях щат за по-мотивирани и нехленчещи от тях…

Бай Иван
Бай Иван
03 юли 2019 15:55
Гост

аз пък за пореден път казвам,че тук във форума пишат недоучени юристи и разни близчаи – чл.121,ал.4 КРБ ясно казва че се мотивирт съдебните актове,без изключения. „Великата“ идея да не се мотивират актове,които няма да се обжалват не е на фамозния Чолаков, ами на Австрия – там такива актове не се мотивират. Само че там си имат законова уредба за целта, а тук без такава, искат да изкълчат чл.121,ал.4 от Конституцията. Така че, престанете да пише глупости

Анонимен
Анонимен
03 юли 2019 12:54
Гост

доколкото разбирам от КС се иска да направи някакъв каталог?! тук – може без мотиви, тук – не. същественият въпрос всъщност е когато мотвиите са задължителни, липсата им дали води до нищожност или неправилност на решението. и се съгласявам с колегата „позитивист“ – някои състави по-добре да не пишат…

позитивист
позитивист
03 юли 2019 12:40
Гост

Истината е, че някои съдии страдат от тотална болна графомания. То не е само обем, то са безсмислени кухи фрази, то са изречения от по половин страница. А когато разбираш материята, можеш да обясниш и да постановиш кратко и ясно… накратко – по-добре да не пишат мотиви, че масово не стават за четене

Анонимен
Анонимен
03 юли 2019 12:39
Гост

Писането на обстойни мотиви по всички видове дела отнема много време и ресурси. Ако КС проявят здрав разум и премахнат това изискване, ще се улесни много работата на магистратите.

добрееее
добрееее
03 юли 2019 12:31
Гост

Чолаков за пореден път показва, че мисли изключително практично и не седи само да ляля по весесета, а действа! Този ход е изключително удачен, защото произнасянето на КС ще има стимул и възможност за натиск дори за законодателни промени

Анонимен
Анонимен
03 юли 2019 12:35
Гост

Върши си работата човекът, а не като един друг върховен шеф.