Върховният административен съд (ВАС) образува две нови тълкувателни дела, които са от значение за контрола за законосъобразност на действията на местната власт и за защитата на правата на хората с увреждания.

По дело №5/2022 г. на ВАС (пълния текст на искането за образуването му виж тук) са поставени два въпроса, свързани с обжалването на актовете на общинските съвети (ОС).

Първият гласи: В производството по оспорване на решение на общински съвет по смисъла на чл. 45, ал. 11 във връзка с ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) кой акт е предмет на съдебен контрол: първоначално приетото решение на общинския съвет или второто решение на общински съвет, с което се изменя или потвърждава първоначално приетото решение?“.

Става дума за хипотезата, при която кметът или областният управител са върнали за повторно разглеждане решение на ОС и съветът след това го е потвърдил или изменил. Оказва се, че съдиите са разделени за това кой всъщност е оспореният пред тях акт, когато казусът стигне до съд.

Според едното становище предмет на съдебната проверка е първото решение. Застъпващите го изтъкват, че в ал.11 на чл. 45 ЗМСМА законодателят използва израза „измененият или повторно приетият акт“, когато сочи какво подлежи на оспорване. Някои съдебни състави приемат, че ако второто решение има пороци, те се констатират, но поради несамостоятелния му характер и неотделимостта му от върнатия за ново обсъждане акт, по него не се дължи произнасяне.

Тези съдии изтъкват, че с второто решение не е налице ново волеизявление, тъй като повторното приемане на акта е един от двата способа, чрез които общинският съвет отстоява пред кмета или пред областния управител, позицията си за законосъобразност на върнатия акт. И сочат, че второто решение се разглежда само като завършващо фактическия състав на приемането на първоначалното решение на общинския съвет.

Други върховни съдии обаче са на мнение, че на оспорване подлежи именно второто решение на ОС, тъй като едва с него настъпват правните последици. Те изтъкват, че кметът и областният управител имат две възможности –  да върнат акта на общинския съвет за ново разглеждане или да го обжалват пред административния съд. „Когато областният управител, респ. кметът, е избрал да не оспори пред съда едно решение, а да го върне за ново обсъждане, върнатото решение не влиза в сила и подлежи на обсъждане от общинския съвет (чл. 45, ал.7 ЗМСМА), а общинският съвет може да го отмени, да го измени или да го приеме повторно (чл. 45, ал. 9 ЗМСМА). Върнатите за ново обсъждане решения подлежат на оспорване пред съда само ако съветът не се произнесе по тях в определения от закона срок. Когато е налице повторно приет акт, той следва да е предмет на оспорването“, заявяват те.

Вторият въпрос, на който ще отговорят върховните съдии по петото си тълкувателно дело за годината, е свързан с оспорването на наредбите на местната власт. Той гласи: В производството по раздел III на АПК „Оспорване на подзаконови нормативни актове“, включително и при оспорване по реда на чл. 45, ал. 8 и/или ал. 11 от ЗМСМА на решение на общинския съвет, с което се приема подзаконов нормативен акт, кой акт е предмет на делото пред компетентния съд: подзаконовият нормативен акт или актът на органа, с който подзаконовият нормативен акт е приет?“.

Най-често застъпваното в съдебните актове становище е, че предмет на оспорване е решението на общинския съвет, с което се приема наредба или правилник. Други съдии обаче изтъкват, че решението на ОС няма отделно самостоятелно значение, поради което се проверява само издаденият нормативен акт.

„Доколкото подзаконовите нормативни актове обаче, в т.ч. тези, издавани от органите на местната власт, могат да бъдат оспорвани и както от органите (т.нар. привилегировани оспорващи, поради това, че по закон не доказват правен интерес), посочени в чл. 45 ЗМСМА, и само за актовете издавани от общинските съвети, така и по общия ред по чл. 185 АПК от лица, които имат правен интерес за това, а също така и от прокурора по реда на чл. 16 АПК, то въпросът за това кой е актът, предмет на съдебен контрол – подзаконовият нормативен акт или актът, с който подзаконовият нормативен акт се приема, следва да бъде поставен общо, като се отчете практиката на ВАС по дела по оспорване на административни нормативни актове в цялост. Освен това, в практиката на ВАС се наблюдават, макар и не често срещани случаи, при които предметът на делото – подзаконовият нормативен акт или актът, с който той се приема, се определя нееднозначно и създава проблем при определянето му“, обяснява председателят на ВАС Георги Чолаков в искането си за образуване на тълкувателното дело.

Другото новообразувано тълкувателно дело на Върховния административен съд цели да реши окончателно въпроса кои организации могат да водят дела срещу наредбите и правилниците, засягащи правата на хората с увреждания (пълния текст на искането за образуването му виж тук).

Въпросът по него е формулиран по следния начин: „Имат ли юридическите лица с нестопанска цел, регистрирали се в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като организации на и за хора с увреждания по смисъла на § 1, т.12 от допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания, в правно-организационната форма на фондации за осъществяване на дейност в частна полза, правен интерес от оспорването на подзаконови нормативни актове, засягащи хората с увреждания, които не членуват в същите организации и с които организациите нямат сключен договор за социалната услуга „застъпничество“?“.

На проблема в практиката са се натъкнали от Административен съд – Силистра и то все по повод на дела, заведени от една и съща фондация срещу наредби на общинските съвети в различни градове. Фондация „Гринберг“ е атакувала серия от подзаконови нормативни актове на местната власт, които засягат хората с увреждания, но се оказва, че съдиите във ВАС имат различно виждане за това дали тя има правен интерес от завеждането на делата.

Според част от върховните съдии оспорването от фондацията е допустимо. Те най-общо сочат, че тя е създадена като организация на хора с увреждания (по смисъла на §1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания). Според устава ѝ има за цел да предоставя правна помощ на и за хора с увреждания и да поема застъпническа роля от тяхно име в защита на правата им, което може да осъществява и чрез дела срещу незаконосъобразни подзаконови нормативни актове.

Тези съдии изтъкват, че макар фондацията да е създадена в частна полза, тя има правен интерес да оспори подзаконовите нормативни актове, отнасящи се до хората с увреждания. Те се позовават на тълкувателно решение №2 от 12 февруари 2010 г. на ВАС по Тълкувателно дело №4/2009 г., според което организациите с нестопанска цел могат да оспорват подзаконов нормативен акт, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица.

Според други техни колеги обаче оспорването на фондацията е недопустимо, тъй като липсва пряк и личен интерес от него. Те твърдят, че предметът на дейност и целите на фондацията, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, сами по себе си не са достатъчни за да обосноват правния интерес.

Според тях във всеки случай трябва да се извършва преценка засегнати ли са лични права и законни интереси на оспорващия или на неговите членове. „Освен наличие на изискването за пряк интерес от оспорване, следва да се проследи и установи засягане на интерес, който има характер на непосредствен и личен“, посочват тези съдии. И сочат като допълнителен довод за липсата на правен интерес, че „Гринберг“ не извършва дейност в обществена полза в сферата на защита на хората с увреждания.

22
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Закривай!
Закривай!
04 август 2022 13:55
Гост

Върховния административен съд следва да бъде незабавно закрит, а инсталираните там-уволнени, без преназначаване, и без закешване с 20 заплати обезщетение. Необходим е само един Върховен съд от 12 съдии, а не да са стотици, както са сега.
Много вождове, малко индианци.

изпити за съдии, и видеоизлъчване!
изпити за съдии, и видеоизлъчване!
04 август 2022 14:09
Гост

В добавка, до закриването-необходимо е провеждане на атестационен, периодичен изпит, за инсталираните във Върховните съдилища. Изпитващи трябва да са лица, извън съдебната система. Изпитът следва да е по цялото право, а не по материята на правораздаване. При провал(какъвто няма да има, защото всички са знаещи) да бъде извършено уволнение, лустрация от съдебната система, анулиране на дипломата, връщане на заплатите , до суми не в давност. С цел обективност-изпитващия да не знае дали изпитва действащ съдия, или дипломант по право-а това е възможно, защото държавните изпити са и с писмена фаза. Тоест изпитът да се проведе сега, по време на държавните… Покажи целия коментар »

Верка
Верка
04 август 2022 16:05
Гост

Завършила съм СУ, но не споделям последното.
Ако ще се изпитват – наред, всичко под контрол! Иначе няма смисъл.

Кирилов
Кирилов
04 август 2022 13:07
Гост

За мен е редно организациите с нестопанска цел могат да оспорват подзаконов нормативен акт.

Михаил
Михаил
04 август 2022 13:08
Гост

Да изчакаме решението. Не че ще е скоро.

Дичо
Дичо
04 август 2022 13:03
Гост

Интересно ще е решението за защитата на правата на хората с увреждания.

Красен
Красен
04 август 2022 13:04
Гост

Не бързай. Надали ще се произнесат скоро.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
04 август 2022 10:34
Гост

Ее, първият въпрос е много странен (ефемизъм за тъп), при положение, че има предвидена отделна разпоредба за обжалване на акта на ОС преди изменението/потвърждаването, и то на две места – преди административната процедура по общите правила (ал.3) и след нея (ал.8 ) – специален ред с оглед разтягането на сроковете. Въпросната разпоредба, която е предмет на тълкуване е доста ясна- касае само изменения/потвърдения акт по две причини: – така е написана буквално, а когато говорим за правомощия на държвен орган трябва да внимаваме с границите, в които могат да бъдат упражнявани, било то и от съд, за да не изпаднем… Покажи целия коментар »

Проскубания бухал
Проскубания бухал
04 август 2022 10:40
Гост

В допълнение по т.2, според мене решението на ОС за приемане на наребда реално погледнато е акт с еднократно действие по имплементиране на правила с многократно такова – норми.
P.S. Когато се приемат правилници за прилагане на закони, кое е се обжалва правилникът или постановлението на МС?

Хахахах
Хахахах
04 август 2022 9:51
Гост

Атакувал съм в адм. съд няколко наредби на ОбС Пловдив.
ВИНАГИ съм оспорвал текст от Наредбата или в цялост поради нарушена процедура по приемането ѝ, а не актът с който е приета.
Това тълкувателно дело показва, колко неграмотни върховни съдии има във ВАС.

Фицата
Фицата
04 август 2022 9:37
Гост

Време беше най-накрая да се изясни този спорен въпрос

Каролина Ненкова
Каролина Ненкова
04 август 2022 9:38
Гост

Чакай да се изясни първо

Чавдар
Чавдар
04 август 2022 9:36
Гост

Светлина в тунела

Пацо
Пацо
04 август 2022 9:36
Гост

Даже в два тунела

Проскубания бухал
Проскубания бухал
04 август 2022 11:21
Гост

Тунелите са от по 5-6 метра макс, няма нужда от изкуствено осветление, но сме наели фирма с техници и трябва да си оправдаят заплатите.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
06 август 2022 13:48
Гост

Лошото е, че с тези си умения, качеството на работа е ниско и може да ни падне някоя лампа на главата.

Darin
Darin
04 август 2022 9:31
Гост

Разбира се, че оспорването от фондацията е допустимо.

Вяля
Вяля
04 август 2022 9:33
Гост

Според устава й организацията има за цел да предоставя правна помощ на и за хора с увреждания и да поема застъпническа роля от тяхно име в защита на правата им, което може да осъществява и чрез дела срещу незаконосъобразни подзаконови нормативни актове.

Щерев
Щерев
04 август 2022 9:34
Гост

Защо си чешете езиците?! Нали ВАС затова образува тълкувателни дела по въпроса

Жоро Спасов
Жоро Спасов
04 август 2022 9:30
Гост

Важни решения за хората с увреждания

£&@
£&@
04 август 2022 9:35
Гост

💡💡💡💡💡

Михаела
Михаела
04 август 2022 9:29
Гост

Интересно!