Програма достъп до информация:
Върховните съдилища могат да сезират КС само заради висящо дело
ВАС е длъжен да е първа инстанция по делата на правителството и министрите, заявяват от организацията в становище по конституционното дело
Относими текстове от Конституцията
Върховните съдилища нямат право да сезират Конституционния съд (КС) извън хипотезата на висящ пред тях конкретен правен спор, по който са се натъкнали на закон, който противоречи на Конституцията. Тази теза развива Програма достъп до информация в становище по конституционно дело №13/2017 г.
Предмет на делото е искането на Пленума на Върховния административен съд (ВАС) КС да разтълкува чл. 125, ал. 2 от Конституцията. Върховните съдии питат дали тази разпоредба ги задължава да се произнасят като първа инстанция по споровете за законосъобразност на актовете на правителството и министрите.
Както „Лекс“ вече писа, становищата по въпроса не са еднозначни. Представители на правната наука, поканени да дадат становища по конституционното дело, като проф. Дончо Хрусанов и проф. Иван Тодоров, както и бившият конституционен съдия Благовест Пунев, застъпват тезата, че ВАС е длъжен да гледа тези дела като първа инстанция. Такова е и становището на президента Румен Радев и на Министерския съвет.
Висшият съдебен съвет и правната комисия на Народното събрание обаче са на мнение, че Конституцията не задължава ВАС да е първа инстанция по делата срещу актове на правителството и министрите. Такава е и позиция на самите върховни съдии, изложена в искането им до КС (виж позицията на ВАС и пълните становища на изброените специалисти и институции).
Програма достъп до информация застъпва тезата, че нормата на Конституцията е ясна и от нея следва задължение за ВАС да е първа инстанция по споровете за законосъобразността на актовете на кабинета и министрите.
Но поставя и въпроса дали искането на Пленума на ВАС въобще е допустимо. От ПДИ правят анализ на първите две алинеи на чл. 150 от Конституцията (виж карето) и стигат до извода, че двете върховни съдилища нямат правото да сезират КС, извън случаите, когато са се натъкнали на противоконституционност при разглеждането на конкретно дело.
„Съотношението между двете алинеи на чл.150 от КРБ в случая на двете върховни съдилища може да бъде разбирано по два начина. Единият е да се приеме, че в допълнение към общото правомощие да се обърне към Конституционния съд, съответната върховна съдебна инстанция разполага с допълнителното правомощие да поиска и тълкуване в хода на висящо съдебно производство. Вторият е да се приеме, че ВАС и ВКС разполагат с правомощието да сезират Конституционния съд именно и единствено в случая, когато в конкретен правен спор са констатирали възможно несъответствие между закон и Конституцията. Ние сме на становище, че правилно е второто разбиране, доколкото волята на конституционния законодател е била да се предостави възможност на върховните съдилища в хода на конкретната правораздавателна дейност, която е тяхната присъща дейност, да инициират производство пред Конституционния съд, за да постигнат правораздаване, което е в съответствие с Конституцията. По този начин те обезпечават правото на страните да получат разрешение на конкретен правен спор с конституционосъобразен съдебен акт“, пише в становището на ПДИ.
В него се сочи, че правомощието на върховните съдилища да сезират КС е проявна форма на конституционната жалба в случаите на засягане на индивидуални права. „Да се приеме обратното означава да се допусне върховните съдилища да се отклонят от присъщата си, предписана им от Конституцията дейност, и да поставят на КС въпроси извън пределите ѝ“, сочат от Програма достъп до информация.
От организацията твърдят, че „ако се позволи на върховните съдилища да поставят въпроси in abstracto относно конституционосъобразността на законите, която власт би ги доближила до политическите власти“.
„Присъщата на съдебната власт характеристика във връзка с правораздаването е тя да е независима и безпристрастна. Това включва определение, според което тя следва да се ръководи единствено от закона и да е дистанцирана от политическата дейност. В този смисъл тя е не-политическа власт, за разлика от законодателната и изпълнителната, които се формират вследствие на избори за политически представители на гражданите. Ако се допусне такова разширително тълкуване на правомощието за сезиране на Конституционния съд от ВАС и ВКС, това би било в нарушение на принципа за разделение на властите, установен в чл.8 от Конституцията“, пише в становището.
В него се посочва, че ако се приеме, че върховните съдилища могат да сезират КС по всички въпроси, предвидени в чл.149, ал.1 от Конституцията (виж карето), „такава власт на върховните съдилища обаче е явно несъразмерна с властта, с която те разполагат, която е правораздавателна, но не и политическа, тъй като не е получена от суверена“.
До къде се простира правомощието на върховните съдилища да сезират КС е въпрос, който не е поставян от години и досега е разрешаван еднозначно от конституционните съдии. Пример в това отношение е определение №1/1997 г. на КС. С него до разглеждане е допуснато искане на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС за отмяна на текстове от Наказателно-процесуалния кодекс. Тогава КС приема, че двете върховни съдилища имат право да го сезират и извън предвидената в чл.150, ал.2 от Конституцията хипотеза на конкретен правен спор.
„Това правомощие на ВКС и ВАС е изрично предвидено и липсва каквото и да е нормативно основание да бъде ограничавано. В полза на такова тълкуване е и обстоятелството, че от гледна точка на структурирането на съдебната власт, не е логично и оправдано главният прокурор да има по-големи възможности за сезиране на КС от типичните представители на съдебната власт, каквито са ВКС и ВАС“, пише в определението (виж пълния текст на определението на КС).
Друг пример за застъпваната през годините позиция на КС по въпроса е решение №3 от 5 април 2005 г. по к.д. №2/2005 г. В него е записано: „По същество нареждането на ВКС и ВАС сред оправомощените субекти да сезират КС в чл. 150, ал. 1 от основния закон означава, че двата върховни съда могат да отправят искане, отнасящо се до всички предвидени в чл. 149, ал. 1 от Конституцията правомощия на КС, защото изброяването на субектите в конституционната разпоредба поставя в равнопоставено положение всеки един от тях“.
Дали КС ще промени практиката си, ще стане ясно с решението му по искането на ВАС.
По него ПДИ излага серия от аргументи в полза на тълкуването, че Конституцията задължава ВАС да гледа като първа инстанция делата на министрите.
Един от тях е, че самите върховни съдии считат разпоредбата на основния закон за ясна т.е. няма нужда от произнасяне на КС. От организацията цитират Тълкувателно решение №4 от 22 април 2004 г. по ТД №4/2002 г. на Общото събрание на съдиите във ВАС. В което се казва: „Жалбите срещу актове, издадени от заместници на министър, ръководител на ведомство, непосредствено подчинено на МС, или областен управител по силата на изрична заповед за заместване, са подсъдни като първа инстанция на Върховния административен съд.”
Освен това от ПДИ са изследвали стенограмата от заседанията на Великото Народно събрание при обсъждането на чл.125 от Конституцията и са установили, че текстът е бил ясен на депутатите и дискусия по него не е имало. Изтъкват и друг аргумент: „Подходът, според който ВАС е длъжен да се произнася по законността на актовете на МС и министрите, е разпространен в правните системи на другите европейски държави. Така например, върховната съдебна инстанция в системата на административното правосъдие на Франция, Испания и Португалия е задължена да разглежда като първа съдебна инстанция именно законосъобразността на актовете на правителството и министрите. Това законодателно разрешение е в съответствие с принципа за правна симетрия“.
Освен това в становището се казва, че статистиката показва, че делата във ВАС намаляват. „Също така не е отчетена много различната натовареност на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, а вероятно на съдиите в отделните отделения на ВАС. Ако този наистина съществен проблем бъде надлежно отчетен от страна на ръководството на съда, вероятно ще бъдат намерени и гъвкави решения, различни от тълкуването на Конституцията пряко волята на приелите я народни избраници“, твърдят от ПДИ.
От организацията определят искането на ВАС като „важен тест пред един блюстител не просто на законността, но на конституционността, какъвто е Конституционният съд“. И заявяват: „От съществено значение е той да не се подадде на предложения за тълкуване с неясен резултат. Опазването на Конституцията и на автентичността на законодателната воля, която стои зад съдържанието на нейните разпоредби, е опазване на заложените в нея ценности, зад които застанаха преди близо три десетилетия избраните от гражданите техни политически представители“.
6
Коментирайте
Ама как се изложиха ВАС с това питане…И ката ден някой им го натяква
Така е
Абсолютно неприемливо! Главният прокурор да може да сезира КС за каквото си иска, а ВКС и ВАС да не могат!
Ne sam viarval, che shte go kaja – ama prav e bil Ivan Grigorov navremeto
Странна теза, но имат своята логика
„…ако се позволи на върховните съдилища да поставят въпроси in abstracto относно конституционосъобразността на законите, която власт би ги доближила до политическите власти“.
Откога го говоря, ама няма кой да ме чуе. Работата им е да прилагат законите, а не да се занимават с тяхната конституционосъобразност.