На 25 юни 2020 г. беше внесен законопроект за промени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и по-конкретно създаването на нов чл. 112а, който да урежда за първи път в гражданското ни право института на „абсолютната погасителна давност“ със срок от 10 години.

Предложената нова разпоредба гаси:

„Чл. 112а (1) С изтичането на десетгодишна давност, се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването и, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за:

  1. задължения на физически лица, упражняващи търговска дейност като еднолични търговци;
  2. задължения, произтичащи от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване.“

Към настоящия момент тази материя е регламентирана единствено в аспект на данъчното законодателство и нормите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Това би помогнало да се синхронизират вече наложената практика и процесуални норми с нуждите на гражданския оборот и събирането на гражданскоправни притезания.

Инициативата на групата народни представители е породена от желанието за премахване фигурата на „вечния длъжник“, като абсолютната давност се явява алтернатива на другия обсъждан вариант за справяне с проблема – създаване на нормативен акт уреждащ фалита на физически лица, потребителската несъстоятелност или т.н. закон за частния фалит. И двете решения, по един или друг начин, са възприети от европейските ни партньори, при които имат действаща законова рамка и осъществяват икономическата и социалната си функция. Единствено в България тази материя няма уредба за частните правоотношения. Това провокира тази поредна законодателна инициатива, но и нуждата от широк обществен коментар, тъй като както практиката, така и предварителните анализи показват, че има доста недостатъци в тези нововъведения, които ще натоварят правораздаването.

Сега действащата уредба в ЗЗД дава срокове за обща давност в разпоредбите на чл. 110 до чл. 120, докато в данъчното ни законодателство е регламентирана абсолютна погасителна давност в чл. 171, ал. 2 от ДОПК и последствията от нея в чл. 173 от ДОПК. Именно вече съществуващите норми на този институт и относимата практика по него могат да се използват дори по аналогия, за да се изяснят основните процедури по прилагането му.

Предложената промяна в ЗЗД е недостатъчна. Нужни са и допълнения в тази насока на процесуалния закон – Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Следва да се регулира начинът на позоваване на абсолютна давност – в кой етап на производството и под каква форма може да се възрази на това основание; да се посочи основанието на осъдителния установителен иск и т.н. Или обратно – би ли настъпил този погасителен способ по силата на закона; от кой момент; кой ще е компетентният орган, който ще установи изтичането на абсолютния давностен срок – задължително съд чрез продължителното исково производство или ще се даде специална компетентност на частните съдебни изпълнители за този материалноправен въпрос, при безспорно установен начален момент на изискуемостта, единствено да констатират настъпилата погасителна давност; какво ще е действието във времето на новата разпоредба; за кой вид вземания, за каква част от тях, тъй като ал. 2 на предложения нов чл. 112а е непълна.

Бързи примери могат да се дадат с издръжката за минал период след настъпване на законово основание за прекъсването ѝ или за дължимите трудови възнаграждения. Прилагането спрямо тях на абсолютна давност в определените хипотези намалява защитата на правоимащите, която за правната доктрина е приоритетна. Не на последно място тези изискуеми от години вземания, за които не е настъпила общата погасителна давност поради основанията в чл. 110 и 111 от ЗЗД, генерират и разноски във водените по тях изпълнителни дела. Те не са малко перо в общите задължения на длъжника и често натоварват авансово платилия ги взискател или съдебния изпълнител в случаите, когато директно ги търси от длъжника. Това са все въпроси с изключителна практическа важност, на които досега не е даден еднозначен отговор, а решенията им не се покриват напълно от практиката в областта на общата давност.

Въпреки изоставането ни в законодателството на тази материя от другите европейски държави, това не е задължително негатив. Недостатъците, проявили се във времето, дават възможност за анализ на едни лесно предвидими последствия и за нашия граждански оборот, а добрите практики – да се усвоят директно. Главният минус във въвеждането на потребителската несъстоятелност или на контрапроекта за абсолютна давност е първоначалното рязко повишаване на съдебните производства. За пример в Румъния, само за първия месец на влизането в сила на разпоредбите за личен фалит, заявления са подали над 30 000 души. За вече прекомерно натоварената ни съдебна система това би представлявало труднопреодолим натиск от многобройни новообразувани производства, които ще доведат след себе си единствено разходи за различни неотложни нужди на съдилищата. Делата по несъстоятелност на физически лица са предвидени като такива с недължими от длъжника разноски и всички разходи ще бъдат за сметка на бюджета. Така те ще генерират по-големи разходи още преди да са осъществили целта на самото производство.

С последните промени в законодателството, както и със задължителната тълкувателна практика на съдилищата, в значителна степен се увеличиха правните възможности за всички частни лица да оспорват своите задължения и тяхната процесуална равнопоставеност. Това обаче води след себе си и негативни резултати. Шиканирането в процеса ще се увеличи, при приемането на промяна свързана с абсолютната давност, подпомогнато и от бавното правораздаване. Във вариант с фалит на физическо лице пък говорим за дълги и сложни производства по доказване на добросъвестност и неплатежоспособност, за които трябва да се натрупа съдебна практика.

Възприетият размер на абсолютния давностен срок в различните правни системи не е правило, а варира. В тази връзка възможно решение на част от възникващите проблеми е увеличаването на този срок с допълнително до 5 години, т.е. общо до 15 години. Това би помогнало на бранш като този на колекторските фирми, факторинговите компании и тези занимаващи се с изкупуване на вземания, чиито огромен процент от работата е свързан със събиране на стари задължения, за които няма настъпила обща давност, но абсолютна би ги погасила. Поддържа се мнението, че и двете възможности за отписване на задължения от физическите лица ще доведе до злоупотреби и влошаване на бизнес средата като цяло.

При вече затрудненото от различни фактори събиране на вземания, абсолютната погасителна давност поставя кредиторите в още по-неблагоприятна позиция. Направените от тях разходи са в по-голям период от време от една 10 годишна давност, защото тя започва да тече по общо правило от дата на изискуемостта на вземането. Докато се стигне до изясняване на тази времева точка, кредиторът вече е направил разход и търпи неблагоприятни последици от липсата на невъзстановения актив.

Получава се така, че длъжникът се ползва от един актив, който при различни условия не може да му бъде взет принудително за повече от 10 години, но същият се е обогатил с него.  Подобно обогатяване обаче не осъществява фактическия състав на института на неоснователното обогатяване, защото почти всички парични заеми са скрепени с правно основание – договор/сделка под различните им форми и видове. Кредиторът е в ситуация, в която прави единствено разход. Това би довело до затруднения и голяма несигурност в гражданския оборот, а за да се преодолее тази несигурност, кредитодателите ще повишат цената и условията по своите услуги. Малко вероятно е при липса на изпълнение срещу това физическо лице за период от няколко години, в хипотезата на обявен частен фалит, то да успее да придобие активи, които да са му достатъчни за връщане на взетото.

Аналогично е с абсолютната погасителна давност –  лице, което за повече от 10 години не е направило погасяване, статистически, а и чисто житейски, е малко вероятно след това да успее да изчисти задължението си. Като позитив за двете тези се изтъква прекъсването на безрезултатното трупане на невъзстановими разноски от кредитори и съдебни изпълнители.

Не на последно място, следва да се анализира и влиянието на абсолютната погасителна давност в материалния закон върху друга важна за практиката в изпълнението процесуална норма на ГПК – 2-годишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка) или т.н. „перемция“. Резултатът ще е позитивен за кредиторите и съдебните изпълнители. Посочената разпоредба би се обезсмислила при паралелно наличие на чл. 112а от ЗЗД. Започване, прекратяване и последващо ново откриване на последователни изпълнителни производства поради липса на валидни изпълнителни действия е безпредметно увеличаване на повтарящи се еднотипни разноски в тежест на титуляра на вземането и изпълняващия, както и забавяне на удовлетворяването.

Логично е при наличие на абсолютна давност и с цел максимално оползотворяване на 10-годишния срок, започнатите изпълнителни производства да са висящи до момента на погасване на вземането на това основание, независимо колко продължителни са били те и периодичността на изпълнителните действия в тях. Абсолютната давност би защитила в по-голяма степен длъжника от 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, припокрива го и съответно го прави нефункционален.

Приемането на промени в законодателството, дали чрез въвеждане на абсолютна погасителна давност, или на частния фалит, трябва да е прецизирано и обвързано с детайлен анализ на възможните последствия от икономическа гледна точка, за да не позволят нито един добросъвестен и търсещ правата си кредитор да пострада чрез загуба на вземането си. Всеки вариант намира своите противници и поддръжници, но най-важно е отражението му в обществената сфера за един по продължителен период от време. Абсолютната погасителна давност би изпълнила тези критерии като едно по-евтино и бързо осъществимо решение, на което следва да се даде приоритет.

 

 

27
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Ехо
Ехо
08 юли 2020 8:39
Гост

Аз съм ЗА въвеждането на абсолютната давност, но само ако отпадне ограничението да не се продава единствено жилище.

Адвокатозавър
Адвокатозавър
06 юли 2020 18:58
Гост

Наистина трябва да се обмислят нещата , особено що се касае до бавното разглеждане на делата . Какво е виновен един кредитор в София , който чака ТРИ ГОДИНИ съдебно решение от СРС , после чака година и нещо на въззивна инстанция за насрочване и една година за решение от СГС …..и хоп , ако е предявил иска си с 1-2 години закъснение като е чакал доброволно плащане и абсолютната давност чука на вратата . Адски е несправедливо проблемите на съдебната власт да се прехвърлят на ищците . И пак ще намажат не обикновените хора , а най-големите мошеници ,… Покажи целия коментар »

Време е за давност за здравните осигуровки на безр
Време е за давност за здравните осигуровки на безр
06 юли 2020 17:59
Гост

Давност трябва да има ,както в западните страни на глоби или дълг към смешната и жалка българска здравна система. Здравното авто осигуряване за безработни! Това е против човешката природа,аморално и безкруполно!

Обективен
Обективен
06 юли 2020 14:01
Гост

10 години абсолютна давност, но считано от изпълнителния лист и перемпцията да остане. Така ще има баланс както за кредитора, така и за длъжника. Другият балансиран вариант би бил 10-годишна абсолютна давност, считано от възникване на задължението, но давностният срок да спира да тече само в съдебното производство за първоначално установяване на вземането / осъждане на длъжника, като да се възобновява веднага след влизане в сила на окончателното съдебно решение, тоест да доизтича след това и при зачитане и на първоначално изтеклия срок (изтекъл преди завеждането на съдебното дело). След това, но и винаги в изпълнителния процес (дори паралелно със… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
06 юли 2020 12:16
Гост

Няма нищо по-смешно на този свят от крокодилските сълзи. Седнал частен съдебен изпълнител да плаче за абсолютната давност с фалшивите лицемери аргументи, че съдилищата ще бъдат натоварени, че ще възникнели проблеми, да не се бърза, да се чака не знам си какво… Да не би случайно да сте анизирали, че ако се приемат тези промени, ще ви намалее чувствително работата защото в момента събирате поне 50-60 % погасени вземания. Да си бяхте казали истината.По можеше да ви повярваме.

Анонимен
Анонимен
07 юли 2020 17:56
Гост

Явно и материала не си прочел от бързане да храчиш. Написано е, че са необходими допълнения. Както и че сме изостанали с въвеждането на подобен институт. В нито една част от статият не се намеква дори ЧСИ да имат нещо против да бъде уреден върпосът с абсолютната давност. Сълзите ще дойдат в последствие, след промените, които се правят урбулешката – от адвокати, съдии, ЧСИ, длъжници и взискатели. Защото накрая пак ще се чудим какво да правим с набързо изаканото от „законодателя“. Ще се гласува някакво недомислено предложение, чийто мотиви, впрочем, са по-кратки дори от статията. Трябва да се вложи повече… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
07 юли 2020 19:00
Гост

Много добре съм го прочела. Толкова прозрочно е написано, че няма накъде повече. Под фалшива загриженост се демонстрира уж ангажираност към темата с една-единствена цел – да се бави и протака до следващия век. В държави с въведена абсолютна давност И процедури за личен фалит не е настъпил края на света. Няма и да настъпи, колкото и да се опитвате да ни го внушите.

Анонимен
Анонимен
06 юли 2020 11:21
Гост

Много позитивни промени. Дано нормотворците ни проявят здрав разум.

Рени
Рени
06 юли 2020 11:20
Гост

За съжаление изоставането ни в законодателството от другите европейски държави не е само относно на тази материя.

има Фл и ФЛ
има Фл и ФЛ
06 юли 2020 9:58
Гост

Въвеждането на частен, личен или както искате да го наречете фалит е пълна глупост. Такъв може да има само за ФЛ развиващи икономическа дейност, а не са всичкото гражданя. За тях вариантът е давността. А ние този проблем искаме да решим, а не как да фалират адвокати или архитекти например. Тъй че хайде малко да се пипнат нещата в ЗЗД и ГПК и ще стане работата, защото това положение с дълговете и след смъртта е кошмар, който не може да се търпи повече

Рики
Рики
06 юли 2020 11:15
Гост

Ужасно е просто. Не мога да разбера защо трябва да плащам АЗ заеми на родителите си?

Андрешко
Андрешко
06 юли 2020 11:16
Гост

Защото банките днес са съвременните бирници. И няма по-големи кожодери от тях.

Кукуригу
Кукуригу
06 юли 2020 13:02
Гост

И аз не мога да разбера защо трябва да получаваш ТИ имотите на родителите си, ама нА… имало причина и за едното, и за другото.

222
222
07 юли 2020 12:14
Гост

Никой не те кара да плащаш. Правиш отказ от наследство или приемане по опис и всичко е ОК. Не знам защо толкова обичат да говорят хора, които не познават темата.

Анонимен
Анонимен
16 ноември 2020 17:49
Гост

А хубаво ли е, когато се ползват жилища, купени със заетите пари, без обаче да се връщат?

Кирилова
Кирилова
06 юли 2020 9:52
Гост

Добри промени. Хайде дано върже

Харалампи
Харалампи
06 юли 2020 9:51
Гост

Браво за статията! Само тук могат да се четат тези неща

Фен
Фен
06 юли 2020 11:17
Гост

Да, малко такива медии останаха. Пеевски сложи ръка на повечето за съжаление.

Фреди Ф
Фреди Ф
06 юли 2020 9:51
Гост

Трябва да се уреди фалита на частните лица

Тошков
Тошков
06 юли 2020 9:51
Гост

Добри промени

Анонимен
Анонимен
06 юли 2020 9:49
Гост

Въпросът е доста сложен и статията маркира част от проблемите. Истината е, че само с една гола, недомислена норма в ЗЗД не се решават нещата. Трябва да се направят и съответни промени в ГПК, трябва се чуе мнението на специалисти по облигационно право и граждански процес.

навсякъде, всеки ден, всеки час
навсякъде, всеки ден, всеки час
06 юли 2020 9:53
Гост

A защо да усложняваме нещата – възражение по всяко време и пред всеки орган или организация, който трябва да приложи давността. Да, ще има чуденка от кой момент е настъпила изискуемостта, защото това е най-важното., но ще се нагласят нещата

Димитрова
Димитрова
06 юли 2020 9:46
Гост

Дано нещата се наредят и частния фалит вече не е такава драма

Опенхов
Опенхов
06 юли 2020 9:45
Гост

здаване на нормативен акт уреждащ фалита на физически лица, потребителската несъстоятелност или т.н. закон за частния фалит. И двете решения, по един или друг начин, са възприети от европейските ни партньори, при които имат действаща законова рамка и осъществяват икономическата и социалната си функция.

Как го казваха французите?
Абе като цяло си е казус.

RupitU
RupitU
06 юли 2020 9:44
Гост

Отново вярвам в правовата държава !

Хриси
Хриси
06 юли 2020 11:18
Гост

Айде, не избързвай толкова!

Щефан
Щефан
06 юли 2020 9:44
Гост

Добре е