Висшият съдебен съвет (ВСС) няма право на оценка дали едно законодателно решение е целесъобразно, за да изземе правомощие на друг орган. Това се казва в решение на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), с което е обявено за нищожно решението на Съдийската колегия на ВСС за налагане на наказание „забележка“ на Даниела Тошева от Софийския районен съд (СРС). Наред с това ВАС обяви и за незаконосъобразно предхождащо решение на СК на ВСС, с което пък преписката по дисциплинарното производство срещу Тошева беше върната на председателя на СРС Александър Ангелов, за да я санкционира със същото наказание.

През лятото на 2017 г. тогавашният и.ф. шеф на СРС Стефан Милев внесе в Съдийската колегия предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия Тошева за това, че в периода 2015 г. – 2017 г. неоправдано е забавила 249 дела, като не е изготвила актовете си повече от три месеца след последното съдебно заседание.

Дисциплинарният състав е предложил на СК на ВСС да прекрати производството в частта за забава в периода от 2015 г. до 30 септември 2016 г. поради изтичане на давността, а за останалата част да приеме, че съдия Тошева не е извършила нарушение. Предложението на състава е въз основа на цялостен анализ на работата на съдийката, който е показал, че тя не е проявила небрежност и нежелание за работа. Напротив – отнасяла се е отговорно и организирано към задълженията си, оставала е и след работно време, за да пише делата си, отложила е лечението на тежко заболяване, за да предотврати отсрочването на дела, изготвяла е актове и по време на отпуска си за временна неработоспособност и най-важното – въпреки всички препятствия, е успяла да осигури качествено и справедливо правосъдие предвид изключително ниския процент на отменени решения.

На 25 септември 2018 г. СК на ВСС обаче решава да върне част от материалите на председателя на СРС, който да накаже съдия Тошева със „забележка“.

Седмица по-късно – на 2 октомври, колегията вече е на друго мнение. Тя отменя решението си да изпрати материалите на Александър Ангелов и с 8 на 5 гласа решава сама да наложи наказание „забележка“ на съдия Тошева.

Следва да се отбележи, че към онзи момент от компетентността на административния ръководител, а не на СК на ВСС, е да налага това най-леко наказание.

По този повод ВАС казва в решението си: „При анализа на фактите

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е съсредоточила своите усилия върху определянето на размера на наказанието без да изясни съдържанието на нарушението, тежестта му и формата на вината.

Поставила е акцент в своите дискусии и върху компетентността на административния ръководител на СРС да наложи съответстващото се наказание „забележка“. Това е довело до издаване на актове, имащи противоречащо съдържание досежно оценката на правомощията на дисциплинарнонаказващия орган“.

Нататък ВАС прави анализ на законодателната уредба към момента на налагане на наказанието на съдия Тошева и последващите изменения в ЗСВ.

Според чл. 308, ал. 1, точки 2-4 и 6 от съдебния закон от компетентността на Съдийската колегия е да наложи едно от следните наказания – намаляване на заплатата, понижаване в ранг или в длъжност, освобождаване от административна длъжност или от системата изобщо.

Според чл. 320 от ЗСВ колегията може да наложи наказание, да не наложи такова, да определи по-леко или по-тежко или да върне предложението на дисциплинарния състав на съответния административен ръководител, когато става дума за най-лекото – „забележка“.

Важна за правомощията на СК на ВСС в качеството ѝ на дисциплинарнонаказващ орган е именно последната разпоредба, след като нейните членове са се обединили около резултата, че за твърдяното нарушение са несъответни наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 6 ЗСВ. Налице е ясно диференциране на носителя на дисциплинарната власт, във връзка с което разпоредбата на чл. 314, ал.6 ЗСВ посочва, че когато в случаите по чл. 308, ал.1, т. 2, 3, 4 или 6 ЗСВ съответната колегия прецени, че няма основание за налагане на наказание от изброените, тя връща преписката на административния ръководител. Последният е този, на когото законодателят е предоставил изричната компетентност да налага най-лекото дисциплинарно наказание. Дали това законодателно решение е целесъобразно Върховният административен съд и Висшият съдебен съвет нямат право на оценки“, казва в решението си ВАС.

Върховните съдии отбелязват, че през пролетта на тази година, след поредните промени в ЗСВ, бе дадена възможност и на кадровия орган да определя наказание „забележка“. И тогава парламентът е направил автентично тълкуване на нормата, отбелязва ВАС, според което това правомощие се дава и на колегиите, за да се ускори дисциплинарната процедура. Но към момента на наказването на съдия Тошева, не е съществувала такава хипотеза и случаят следва да се разглежда въз основа на действащите към 2018 г. разпоредби в ЗСВ.

Принципът за самостоятелност, уреден в чл. 10, ал. 1 АПК императивно установява, че по-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от органа, овластен за неговото разглеждане и решаване, освен ако това е предвидено в друг закон.
Дисциплинарната отговорност като материалноправно правоотношение (произтичащо от магистратското правоотношение), възникнало върху конкретен неправомерен по своето естество юридически факт (дисциплинарно нарушение) между определени субекти на правото (носителят на дисциплинарната власт и извършилият дисциплинарно нарушение магистрат), включва като основен компонент на своето съдържание и реализацията на съответната мярка на принуда (в случая конкретното дисциплинарно наказание).
Изследвайки основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 1 АПК по така изведените компоненти и предвид действалата нормативна уредба към момента на ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия Тошева, СК на ВСС не е била компетентният орган за налагане на наказанието „забележка“ по чл. 308, ал.1, т.1 ЗСВ. Оспореният акт е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК“, заключава ВАС.

Нататък върховните съдии се спират по съществото на спора. Те отбелязват, че изцяло споделят изводите на дисциплинарния състав, че не трябва да се налага наказание на Даниела Тошева. Нещо повече, ВАС напълно се съгласява с доводите на съдийката в жалбата ѝ, че липсват мотиви за съставомерността на нарушението и в частност за виновното ѝ поведение.

„Констатираната от дисциплинарния състав на ВСС обективна невъзможност за изпълнение на изискването за постановяване на съдебни актове в разумен срок поради свръхнатовареност на съдията не е стояла на вниманието на мнозинството от членовете на СК на ВСС, подкрепили оспореното решение. Налице са констатации за неравномерност в натоварването и отсъствие на ясна отчетност от административното ръководство на Софийския районен съд за съобразяване на обективното индивидуално натоварване на отделните съдии“, се казва още в решението на ВАС.

Върховните съдии обясняват, че дисциплинарната отговорност се реализира при доказано нарушение, което се обуславя от: действие или бездействие, което обективно не съответства на правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна.

Вината, като психично отношение на дееца към деянието и последиците му, не се извлича от субективни твърдения, а от обективните факти. Последните сочат, че привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат се е отнасял отговорно и организирано към своите задължения в правораздаването. Полагал е труд и в извънработно време. Отложил е лечението на констатирано тежко заболяване, за да предотврати отсрочването на планирани заседания. Изготвял е проекти на съдебни актове в периода на отпуск за временна неработоспособност, но най-важното съумявал е при всички препятстващи работата му фактори да осигурява качествено и справедливо правосъдие (установен е изключително нисък процент отменени съдебни решения)“, изтъква ВАС.

Затова заключава, че изводите на членове на Съдийската колегия за извършени от съдия Тошева нарушения са неточни, а решението на кадровия орган за връщане на материалите на председателя на СРС, който да ѝ наложи наказание „забележка“ трябва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Решението е обжалвано от Съдийската колегия.

5
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Радикален
Радикален
14 август 2019 10:33
Гост

ВСС в този си състав не трябва да има право за нищо, свързано с оценяване на магистрати. Отдавна не е независим орган.

Анонимен
Анонимен
12 август 2019 13:35
Гост
Анонимен
Анонимен
12 август 2019 13:25
Гост

С поредните промени в ЗСВ, просто развързаха ръцете на кадровия орган да определя наказание „забележка“.

Анонимен
Анонимен
12 август 2019 13:21
Гост

СК на ВСС вместо да наказва съвестни колежки, най-накрая да вземе мерки относно натовареността в СРС.

Анонимен
Анонимен
12 август 2019 13:23
Гост

Реформата така и не се усети тук. Само временни решения с командироване на съдии. А районният съд в София е един от най-натоварените. Човешките възможности имат краен предел.