Председателят на Окръжен съд-Варна:
Всичко гениално е просто – трябва да намалим формализма в гражданския процес
Уж евтиният вариант да не се строи Съдебна палата, всъщност ще излезе много по-скъп през годините, казва още Марин Маринов
Марин Маринов
Марин Маринов завършва „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1998 г. и още тогава започва работа в съдебната система като младши съдия в окръжния съд във Варна. От 2000 г. е съдия в районния съд в града, като от 2001 г. до 2006 г. е заместник-председател и ръководител на Наказателното отделение.
От 2 октомври 2006 г. е съдия в окръжния съд във Варна, като две години по-късно става и заместник-председател и ръководител на Търговското отделение.
На 16 април 2014 г. Висшият съдебен съвет го избра за председател на ОС-Варна, а само преди дни Съдийската колегия единодушно му гласува доверие за втори мандат като шеф на съда.
Г-н Маринов, Съдийската колегия единодушно Ви избра за втори мандат като председател на Окръжен съд-Варна. Един от аргументите, които се чуха, беше, че сте основен двигател за намиране на решение за нова съдебна палата в града. Всеизвестно е, че този проблем е дългогодишен и някак все не бива разрешен. Имаше и изнесено заседание на Висшия съдебен съвет във Варна по този повод. Бившият министър на правосъдието Цецка Цачева беше поела ангажимент за търсене на варианти за нова сграда. Какво всъщност се случва, има ли някакво движение по въпроса?
Това е въпрос, който е свързан с десетилетния нерешен проблем пред съдебната власт и обществеността на град Варна. Факт е, че избрах построяването на Съдебна палата във Варна за своя кауза и предприех редица действия за обединяване на юридическата общност в региона, след което въпросът да бъде поставен пред представителите на местната и централна власт. Беше доста трудно, защото когато критериите са занижени, повечето хора престават да си дават сметка кое е нормално и кое е компромис и започват да си живеят в мир с това, което им се предостави, вместо онова, което им се дължи.
Логично е след няколко неуспешни опита за намиране на решение по казуса „Съдебна палата Варна“, скептицизмът сред обществеността и представителите на юридическата професия да не е малък, което изискваше определена обществена и медийна активност, за да се припомни, че е крайно време да се разреши и този проблем.
По повод тържественото отбелязване на 140-годишнината от създаването на Окръжен съд-Варна беше организирано и провеждането на изнесено заседание на ВСС, което е без прецедент в най-новата история на България. Успех беше, че за пръв път официално ръководителите на всички съдебни органи, адвокатурата и представителите на местната власт заявиха желанието си за построяване на нова Съдебна палата, която да обедини всички институции в града.
Министърът на правосъдието и ВСС признаха, че това във Варна е възможно. Поет беше ангажимент за установяване статута на държавни терени, намиращи се в геометричния център на града, които, по мнението на главния архитект на Варна, са най-подходящи за построяването на такава обществена сграда. Фактът, че се спряхме на държавни терени, на комуникативно за града място, вдъхна оптимизъм за развитието на този проект.
Последната официална информация е, че към терените няма вещни претенции, което е повод за оптимизъм. В България е естествено към всеки незастроен публичен имот да има по един или няколко частни интереса, но се надявам държавата да отстои докрай интересите на обществото и правосъдието. Минаха повече от 6 месеца, без да е ясен отговорът на Министерство на правосъдието.
На заседанието на СК на ВСС на 23 април беше посочено и че за да бъде разрешен проблемът със сградата, трябва да има единно мнение на съдиите от Варна. Защо няма такова и кое не може да ви обедини?
Преди изнесеното заседание на ВСС от 25 октомври 2018 г. колегите от всички основни съдилища на Варна с декларации подкрепиха идеята за изграждане на една съдебна палата. Идентично становище изразиха колегите от прокуратурите и ръководството на адвокатурата. Всички становища са изпратени на ВСС, така че оправданието с липсата на единно мнение не е актуално.
Въпреки това, не намирам за сериозно да се поставят въобще такива условия, защото построяването на Съдебна палата не е работа на съдиите, а е проблем на държавността.
Отнасям се с уважение към всяко различно мнение, но то заслужава внимание само ако е професионално и аргументирано. След като преди половин година министърът на правосъдието и представляващият ВСС заявиха изрично единна официална позиция, единственият път е да се следва изпълнение на взетото решение.
Най-потърпевши от липсата на палата в града са гражданите, представителите на бизнеса и адвокатурата. Магистратите във Варна показаха, че могат да работят и при неподходящи условия, но все по-трудно е да отговаряме на изискванията за модерно правосъдие и няма по-силен аргумент за необходимостта от промяна.
Липсата на нормални битови условия отразява ли се на работата на съдиите и по какъв начин?
Отразява се по много начини и всичките са неблагоприятни за бързината и качеството на правораздаването. Понеже всяко нещо е полезно, когато се ползва по предназначение, ще припомня, че нито една съдебна институция във Варна не се помещава в сграда, проектирана и строена за осъществяване на правосъдна дейност.
Конкретно в съдилищата липсват достатъчно на брой и големина съдебни зали; в нито един съд във Варна няма зала, която може да побере повече от 30 човека едновременно. Особено тежък е този проблем в Окръжния съд, в който при щат от 68 съдии има общо три помещения, пригодени за съдебни зали, в които може нормално да се правораздава. Често се разглеждат дела с висок обществен интерес и с голям брой участници в съдебния процес. Производствата са дълги и продължават понякога с дни, което блокира работата на останалите съдии и забавя другите дела. Справянето е с цената на много компромиси и лични усилия, което винаги създава напрежение и недоволство у хората, които искат тяхното дело да се разгледа по-бързо. Това е желанието и на съдиите, но поради липсата на зали ефектът от много техни усилия се губи. Припомняли сме многократно, че в Окръжния съд две подземни помещения са пригодени за съдебни зали и в тях се гледат дела, което води до неприятни асоциации, освен че създава поредица неудобства.
Друг сериозен проблем е, че в нито едно от четирите съдилища няма адвокатска стая, в която защитниците да се запознаят на спокойствие с делата, да се срещнат с клиентите си или да си облекат тогата. Няма никаква възможност да се отделят пространства, поради простата причина, че всички налични такива, в това число и в коридорите, са усвоени, като са превърнати в деловодства и фронт-офиси.
Съдиите работят масово по 2-3 в кабинети и често трябва да се съобразяват с дежурствата на колегите си, да работят в извънработно време или в почивни дни. Служителите се намират в още по-нездравословни условия, принудени да се трудят по 5-6 души в тесни пространства, предназначени за не повече от 1-2 човека. Така тежки са условията за работа и в административния, районния и апелативния съд в града. През изминалата година създадохме някакви удобства за достъп на хората в неравностойно положение, но сме наясно, че сме в дълг и към тази социална група.
Друг важен въпрос е свързан с ефективността на разходите. В момента съдебните институции в града се помещават в 5 сгради, което води до излишни разходи при трансфер на делата и ежедневни неудобства. Едно е да се отоплява, осветява и охранява една сграда, друго е да са пет. Уж евтиният вариант със спестяването на средства за строеж на Съдебна палата е всъщност много по-скъп през годините. Много по-добро за хората и евтино за държавния бюджет е да се проектира и построи Съдебна палата, която да е предназначена за правосъдие, да е на комуникативно място за варненци и посетителите на града, както и да дава възможност за достъп на всички.
Още един сериозен проблем е невъзможността да се съобразяваме с нововъведенията. Процесуалните правила се променят непрекъснато, като целта е бързина и ефективност на производството. При изчерпаните възможности на материалната база, няма сериозни предпоставки за модернизация и съобразяване с новите изисквания. А предстои продължаване на процесите на дигитализация и въвеждане на електронно правосъдие. Имаме доста идеи за модернизиране на правосъдието и въвеждане на технологиите, но в сегашните наши условия срещаме сериозни трудности.
Освен сградният проблем, кои са другите, с чието разрешаване ще се заемете през втория си мандат като председател?
В своята концепция съм се спрял на основните насоки, свързани с развитието на кадрите, подобряване на материалната база и техническите системи за управление на дела.
Задължително трябва да се оборудва зала за видеоконференции в съда, което по финансови причини не успях да реализирам през изминалите години.
Ще продължим да развиваме практиките по препращане към медиация в съдебния район, както и да подобряваме организацията в центъра по медиация към районния и окръжния съд във Варна.
Ще положа усилия за популяризиране на медиацията и сред адвокатите, както и за „изнасянето“ и́ преди съда.
Ще продължим работата по партньорските проекти с висшите и средни училища на Варна, в която сфера обхванахме над 6000 души през изминалите три години, както и ще следваме мерките в медийната и комуникационна стратегия на съда, които съм описал подробно.
Вашият предшественик и настоящ председател на Апелативен съд-Варна Ванухи Аракелян отбеляза при изслушването си пред СК на ВСС, че през втория си мандат ще акцентира върху мерки за справяне със стреса на работното място. Вашите наблюдения какво показват – в окръжния съд има ли нужда от подобни мерки?
Във Варненския окръжен съд не сме отчели проблеми с нивата на стреса в работата, въпреки че съдът е сред натоварените в страната, а в същото време е с най-ниското съотношение съдии към служители от специализираната администрация – 1 към 1.19. Винаги съм се старал да бъдем гъвкави в организацията на работа, да реагираме бързо при сигнал за генерирано напрежение или стрес и вероятно това ни е предпазило от притеснителни нива на стреса в екипа на съда. Самите колеги също не споделят за подобен проблем в ежегодните проучвания за удовлетвореност от работата в Окръжен съд-Варна.
Регулярните медицински прегледи, през които преминава персоналът, не са дали индикации за съществуване на сериозен проблем със стреса. Да, със сигурност го има, както вероятно е с всяка работа, която е свързана с хора и комуникация, но смятам, че е в рамките на нормалното.
Неотдавна някои членове на съвета отбелязаха, че се обръща повече внимание на проблемите на съдилищата в София, а не толкова на тези в страната. Дори се чу репликата за проява на „двоен аршин“. Вие усещате ли подобно отношение?
След като някой е казал така, вероятно е имал основание за подобен извод. Различните институции в правораздавателната система са изправени пред своите специфични предизвикателства, а специалният подход, който се налага при решаването на проблемите, не трябва винаги да се отчита като проява на двоен стандарт. Странно е, когато към еднакви проблеми се подхожда различно или не се заимства положителният опит.
Сещам се, че преди няколко години Районен съд-Варна имаше идентична натовареност със Софийския районен съд, но колегите от Варна успяха да се справят със свръхнатоварването без непрекъснато преливане на щатове и без нито един съдебен помощник. За сравнение другите големи районни съдилища – тези в София и Пловдив са обезпечени с достатъчен брой съдебни помощници, докато колегите им във Варна и Бургас се справят от години само със собствени усилия. По правило в нашите географски ширини не се обръща внимание на онзи, който си върши работата и не създава проблеми, без значение какво му струва това. Но дадох пример за проява на двоен стандарт в щатовете на сходни правораздавателни единици, които примери винаги създават напрежение и не бива да продължават.
Следва да признаем, че комисията „Съдебна администрация“ при ВСС предприе някои промени и през изминалата година бяха обезпечени със щатове на служители „Връзки с обществеността“ много съдилища, което ще подобри комуникацията с медиите и адекватния образ на съда в обществото. Тук е ролята и на председателите на съдилищата, които следва да поставят пред ВСС навреме и открито проблемите за решаване, за да не се задълбочават.
През изминалата година се проведоха подобни общи форуми по инициатива на ВСС, което е чудесна идея за вътрешна комуникация и еднакъв подход на решаване на проблемите в системата.
Сега е актуална темата за промени в ГПК. От дългогодишната Ви практика като съдия има ли някои изменения, които според Вас са належащи?
Промените в законите са правомощие на парламента, но понеже всичко гениално е просто, следва да се насочим към намаляване формалните изисквания към процеса. Безсмислено е да се пишат дълги мотиви по дела с минимални материални интереси, защото това хаби излишен времеви ресурс на съдиите.
Не виждам също логика да се провежда открито съдебно заседание по въззивни дела, по които страните не желаят събиране на нови доказателства и дори не се явяват, защото това ненужно удължава съдопроизводството.
Време е да се мисли сериозно за система, при която заповедните производства да бъдат разпределяни за разглеждане между всички районни съдии в страната, което ще отнеме тежестта от работата на най-натоварените съдилища и неминуемо ще ускори процесите на дигитализация на съдебните процедури, както и уеднаквяване на практиката.
Полезно би било задължителното препращане към медиация по някои облигационни дела с неголям интерес, както и по споровете с т.нар. „монополисти“ да намери място в ГПК, за да се подкрепи този модерен институт на създаване на култура на общуване и разрешаване на конфликти в обществото. В края на месец май в Бургас ще се провежда форум, организиран от ВСС, по тази тема и очаквам много интересни предложения.
В Министерството на правосъдието има и работна група по промени в ЗСВ. Една част от измененията ще обхванат атестирането. Обсъждали ли сте въпроса с колеги и виждате ли проблемни моменти в сегашната уредба? Какво трябва да се промени?
Понеже съм част от тази работна група и в следващите заседания предстои обсъждането на промените, ще си запазя правото да изложа онова, което мисля на работните срещи.
Това, което споделих на изслушването пред ВСС не е тайна за никого. Сегашната система на атестиране „буксува“, защото е централизирана, концентрирана е върху няколко колеги и е тежка откъм формални правила. Не се ползва по никакъв начин информацията, натрупана през годините за развитието на един магистрат, а се прави моментна „снимка“ на база на няколко негови дела и статистиката за определен период. Само че моментната форма е временна, докато класата е вечна. Никой друг, освен съдиите от горните инстанции, не знае по-добре какви са качествата на един магистрат и това знание не се ползва в момента по никакъв начин.
Факт е, че конкурсите за повишаване отново са блокирани, поради съществуващата форма на атестиране, което ни връща години назад и възстановява толкова критикуваните практики на безкрайно командироване.
Т.е. предлагате децентрализация на процедурите по атестиране? Така няма ли риск от проява на субективизъм?
Сегашният модел на оценяване забавя сериозно процедурите и кариерното развитие. Следва да се търсят механизми да бъде подпомогната Комисията за атестирането и конкурсите, за да не върши цялата атестационна процедура, а да дава крайната оценка на базата на обективни правила. Така ще се постигне еднаквост на национално ниво.
Бавната процедура в момента води до друга форма на субективизъм, като командированите съдии обичайно печелят надпреварата за вакантните длъжности, на които вече работят.
Пред общото събрание на ОС-Варна по повод процедурата за избор на председател, Вие казвате, че са въведени правила за ограничаване на всякакви семейни и други неформални обвързаности с администрацията. Принципът е „по един от семейство“. Какво наложи въвеждането на тези правила? Много ли роднински назначения е имало преди това?
Правя уговорката, че ги въведохме неформално. Понеже вярвам, че произходът, семейните или приятелски връзки не бива да бъдат нито основен повод за кариерно назначение, нито причина някой кадърен човек да бъде спрян за развитие, за да не каже някой, че е назначен заради еди кой си.
Трябва да има ясни правила и ограничения, за да се ангажират в администрацията най-подходящите и отговорните, а не онези, които трудно си намират работа, поради липса на други качества, освен това, че са „човек на някого“.
Не казвам нищо ново, но не може в една администрация да се кадрува на фамилни и приятелски принципи, защото това създава вредни зависимости. Опитът ми показа, че хората, които влизат в системата заради своите лични качества, се развиват много по-успешно. Единственият принцип за подбор на кадри трябва да бъдат резултатите от конкурс. Убедих се, че е възможно и се оказва успешно за развитието на системата.
Знаете, че ВСС работи по проекти, свързани с електронното правосъдие. Окръжният съд във Варна създава ли електронни папки по делата, какво съдържат те и готов ли е веднага да се присъедини към портали и електронни системи?
От години в Окръжен съд-Варна се развиват процеси по дигитализация на делата, на електронизация на услугите, на въвеждане на технологиите във външната и вътрешната комуникация. Който е имал досег със съда във Варна, знае, че по гражданските и търговските дела има възможност да се снабдява с материали на електронен носител от години. Много по-бързо е и има сериозен финансов и екологичен ефект.
Онова, което е ново и направихме за пръв път през 2015 г., е да създадем пълна електронна папка на наказателните първоинстанционни дела, което беше част от управленската ми стратегия преди пет години. Не ми е известно това да е въведено другаде, а не изисква много усилия или средства. Благодарение на координацията с колегите от Окръжната прокуратура във Варна, вече получаваме досъдебните производства и внесения обвинителен акт и на електронен носител, което доведе до значително улеснение за страните, адвокатите и всички, които ползват съвременните достижения на техниката. Така, освен хартиеното дело, получаваме и електронен вариант, което открива много нови възможности за достъп до делата.
През 2018 г. тази система беше въведена и в Районен съд-Варна, като желанието ни е до края на годината да се въведат тези практики и в другите две районни съдилища от региона – Девня и Провадия. С това на практика ще имаме възможност за пълен електронен носител и по въззивните наказателни дела, с което изцяло ще се завърши системата на дигитализация по всички дела – граждански, търговски, наказателни и фирмени.
На този етап сме обезпечени технически и имаме готовност да се присъединяваме към различни електронни системи, при спазване на съответните изисквания за сигурност на информацията.
7
Коментирайте
Welcome. Please log in to Minnesota State University Moorhead’s D2L Brightspace to view your courses. Please click here for a System Check before you login. https://tractorsinfo.com/mnsu-d2l-brightspace-login/
Има толкова кадърни и можещи юристи в тая наша бедна съдебна система. Колко хубаво би било да се издигат хората не чрез кадруване отвън, а според способностите си. Толкова качествени идеи има човекът, чуйте го!
Така си е: който си върши работата качествено без да се оплаква и то с много усилия остава незабелязан.
Абсолютно е прав. Не може да се изисква бързина и ефективност на производството, при положение, че няма необходимата материална база.
Блестящ ръководител и колега. Не напразно го избраха за втори мандат.
Лошото е, че една птичка пролет не прави. Има невероятни идеи, но е нужно да получи съответната помощ за своите начинания.
Thanks for sharing such great information, the post you published have some great information which is quite beneficial for me.
NCSECU Login