Възстановяване на помощните атестационни комисии към съдилищата, които да подпомогнат ресорната комисия към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет при оценка на работата на магистратите. Само кадровици да оглавяват помощните комисии на съвета. Периодично атестиране да се провежда само по изключение, а извънредното да се намали. Кадровият орган да има оперативна самостоятелност в преценката дали да отстрани временно от длъжност обвинен магистрат.

Това са само част от предложенията за промени в Закона за съдебната власт, които днес ще бъдат обсъдени на съвета за реформа към Министерството на правосъдието (пълния текст на проекта виж тук).

Основните изменения в съдебния закон се отнасят до процедурите за атестиране, за които и магистрати, и членове на съвета казват, че много бавят конкурсите.

Затова се предлага да се създаде допълнителен чл. 39а от ЗСВ, с който на практика се връщат помощните атестационни комисии (ПАК). Те ще подпомагат работата на Комисията за атестирането и конкурсите към СК на ВСС. Т.нар. ПАК ще се избират към съответните съдилища на случаен принцип за всяка конкретна атестация. Комисията ще се състои от трима редовни и един резервен член, които трябва да отговарят на следните условия – да са придобили несменяемост, да имат оценка „много добра“ от последната атестация и да не са били наказвани с понижаване в ранг, в длъжност, освобождавани като ръководители или пък уволнявани. Председателите на съдилища не могат да влизат в състава на ПАК. Ако има някаква пречка да се сформира комисия от съответния съд, тогава съставът се допълва с членове от горестоящия съд от същия район.

Към районните, административните, военните и в Специализирания наказателен съд няма да се избират ПАК.

При атестиране на съдия или председател на районен съд, се формира помощна атестационна комисия в съответния окръжен. За СРС тя ще бъде в градския съд.

При оценяване на работата на магистрат или председател на окръжен съд ПАК ще е в съответния апелативен. Същият е принципът и за военните магистрати.

За административните магистрати помощната комисия ще е от Върховния административен съд, а за всички апелативни – във Върховния касационен съд.

Магистратите от върховните нива няма да подлежат на периодично атестиране, същото важи и за онези, които са навършили 60 години. Има едно изключение и то е когато се влоши качеството им на работа или решат да кандидатстват за административни ръководители, тогава ще бъдат извънредно атестирани, но не се посочва кой точно ще го извършва.

Помощните атестационни комисии ще представят на Комисията за атестирането и конкурсите към СК на ВСС предложения за комплексни оценки, а тя на свой ред е длъжна да извърши цялостна проверка и едва след това да предложи на колегията решение.

Предлагат се два варианта за компенсация на труда на членовете на „малките“ комисии. Според единия ПАК ще бъдат постоянно действащи като на членовете им ще бъде намален процентът на натовареност, а работата им в комисията ще се отчита при атестирането. А според втория вариант комисиите ще се формират ad hoc, а членовете им ще получават допълнително възнаграждение за това.

За магистратите, които са част от състава на КАК, също има два варианта. Първият е да не се откъсват напълно от работата през мандата си като членове на комисията, а да работят с намалена натовареност, като участието им в КАК ще се взима предвид при изготвяне пък на тяхната атестация. Другият вариант е те да получават допълнително възнаграждение за работата си в комисията.

Наред с това се предлага членовете от професионалната квота в КАК да се занимават само с атестиране и нищо друго.

В проекта е залегнала разпоредба, според която председатели на комисии към ВСС може да бъдат само изборни членове на съвета. Всъщност единствената комисия, която в момента не се оглавява от кадровик, е КАК. От създаването ѝ членовете посочват за председател човек от професионалната квота. Миналата година Даниела Марчева предложи промяна в правилата за работа и поиска винаги член на съвета да е председател. Според нея така КАК би работила по-оперативно и предложенията ще бъдат прокарвани по-бързо, но мнозинството в Съдийската колегия не се съгласи.

Без предварително атестиране

С проекта се предлага и ограничаването на видовете атестиране, които в момента много затрудняват работата по конкурсите. Така например предварително атестиране ще се прави само и единствено ако след третата година от назначаването магистратът кандидатства за по-висок ранг или в конкурс.

Наред с това се предлага младшите магистрати да не се атестират предварително, а на втората година от назначаването им, техният наставник да изготвя доклад за работата им.

В мотивите се казва, че след промените в ЗСВ от 2016 г. драстично са се увеличи видовете атестации, които на практика се изработват по едни и същи критерии. Напомня се, че са предвидени предварителни атестации за младшите съдии и за съдиите след първоначално назначаване, периодични атестации, атестации за придобиване на статут на несменяемост и извънредни атестации. И защото са задължителни и има повторяемост при оценяването на магистрати през определени периоди от време – през 2, през 3 и през 5 години, изгубват своето значение и се вливат времево и по предметна материя в атестациите за придобиване на статут за несменяемост. „Това е така, защото атестация след навършване на втората година от работата на младшите магистрати  или такава след навършване на третата година при първоначално назначените не би дала пълна, реална и  точна картина на техните квалификация, способности и умения преди петата година от тяхната работа. Именно на петата година от работата им се провежда задължително атестиране за придобиване на статут за несменяемост, когато се изследват цялостно качествата и постиженията им за по-дълъг период, в който се включва и периодът за предварително атестиране. Тогава, когато е натрупана пълна и цялостна информация от инстанционния контрол и магистратите са поели самостоятелен път на развитие, без опеката на наставниците или на по-старшите съдии, тази информация е убедителна и достоверна“, се казва в мотивите към проекта.

В тази връзка се редуцират и извънредните атестации като в чл. 203 се отменят първите две алинеи, които в момента регламентират в какви конкурси какви атестации се извършват.

Участието на магистратите в поредни кариерни конкурси не би следвало да се предпоставя винаги и безусловно от задължително извънредно атестиране, при положение че са получени последователно две поредни много добри или добри атестации след придобиване на статут на несменяемост, се посочва в мотивите. И се обяснява: „Сега режимът на атестиране се очертава освен с формализъм, но и с надхвърляне на необходимата цел – да се изгради трайна обективна представа за работата на магистрата през цялата му кариера. Не случайно в Становище № 855/2016 на Венецианската комисия за промените в ЗСВ относно атестирането се изтъква, че е важно с честотата и броя на атестациите „да не се застрашава независимостта на отделния магистрат и като цяло на съдебната система“.

Новости и при конкурсите

Промени се предлагат и по отношение на конкурсите. Така например кандидатите за младши магистрати вече няма да са задължени да предоставят препоръки от юристи.

Освен това се променя и начинът на оценяване. Вече няма да се пише една сборна оценка от казуса и теста по европейско право, а ще има две оценки. За да премине към устния изпит, кандидатът трябва да изкара поне 4.50 на казуса и пак 4.50 на теста. Според мотивите еднакво важно е назначените младши магистрати да имат задълбочени знания както по отношение националната ни правна система и законодателство, така и в областта на правото на ЕС и правата на човека и заради това идеята е да има две оценки.

Друго предложение се отнася до класирането. При еднакви оценки на кандидатите за младши магистрати и за първоначално назначаване в момента се взима предвид оценката от дипломата. Идеята е по-напред в класирането да отиде онзи, който има по-висок общ успех от следването си в съответния юридически факултет. „Въвеждането на допълнителен обективен критерий, който отразява представянето на кандидатите за продължителен период от време, ще способства  за разрешаване на ситуации, в които кандидатите имат еднакъв общ успех от държавните изпити“, гласят мотивите.

В момента, когато съдия иска да стане прокурор или обратното, той трябва да държи писмен изпит по конспект. Предлага да се въведе минимална оценка от 4.50, за да бъде класиран за съответната длъжност. По този начин ще се избегне възможността при липса на голяма конкуренция да бъдат назначени кандидати, които не са постигнали висок резултат, се казва в мотивите.

И още – имуществени декларации и такива за наличието на интерес ще подават само онези кандидати, които бъдат класирани на обявените места, а не всички, както е сега.

Редакция се предлага и в чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, който урежда повишаването на магистрати по вече приключен конкурс. Прецизира се моментът, от който започва да тече 9-месечният срок за подаване на заявления за повишаване при свободно място. Началният момент е от датата на приемане на първото решение на съответната колегия, с което е повишен класиран магистрат, независимо от последваща отмяна на същото в случай на обжалване.

Предлага се промяна и при принципа за уседналост. Според сегашния чл. 191, ал. 1 от ЗСВ, за да участва в конкурс, магистратът трябва да има поне три години прослужено време на заеманата длъжност. Въпросната разпоредба се чете по различни начини от предходния и сегашния състав на ВСС. Първите приеха, че става дума за длъжност в органа, от който се кандидатства в конкурс, а вторите – за длъжност на съответното ниво.

В проекта е залегнала тезата на този състав на ВСС, т.е. магистрат трябва да има поне три години на районно ниво, а не в СРС, например, за да се яви на конкурс.

Предлага се и редакция на чл. 169, ал. 5 от ЗСВ, с която се предвижда административните ръководители и техните заместници да не се преназначават на по-висока позиция след края на мандата им, а на заеманата преди избора, защото така няма да се заобиколи конкурсното начало.

Изцяло нова уредба за отстраняването на магистрати

В проекта е залегнало изцяло нов чл. 230 от ЗСВ, който регламентира отстраняването на магистрати, които са привлечени като обвиняеми. Текстът е в съответствие на решението на Конституционния съд, който неотдавна каза, че Висшият съдебен съвет трябва да има възможност за преценка дали да отстрани един магистрат или не, а не действа в условията на обвързана компетентност.

Предлага се чл. 230 да придобие следния вид:

Чл. 230. (1) Когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство. Искането за временно отстраняване от длъжност се прави от главния прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор и се мотивира.

(2) Съответната колегия връчва на съдията, прокурора или следователя препис от искането по ал. 1 не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което то ще бъде разгледано, като преди вземането на решение му предоставя възможност да бъде изслушан или да даде писмено становище.

(3) Колегията се произнася с мотивирано решение, което подлежи на обжалване по реда на чл. 323.

(4) Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебната фаза на наказателното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. При изтичането му, независимо от това дали наказателното производство е било спирано, отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска възстановяване на заеманата длъжност. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 323.

(5) За периода на временното отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата.

(6) При промяна в обстоятелствата преди приключване на наказателното производство отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска от съответната колегия на Висшия съдебен съвет да го възстанови на заеманата длъжност. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 323.

(7) В случаите, когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест във връзка с повдигнатото обвинение, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката. Органът, постановил мярката за неотклонение, уведомява за това незабавно съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(8) При отмяна или изменение на мярката за неотклонение в по-лека от посочените в ал. 7, в тридневен срок от отмяната или изменението, главният прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор може да направи мотивирано искане за продължаване на временното отстраняване, ако не е изтекъл срокът по ал. 4, изречение първо. Искането се разглежда от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по реда на ал. 1-3 в срок до 14 дни от получаването му. До произнасянето на колегията съдията, прокурорът или следователят се счита за отстранен от длъжност. Ако искането на главния прокурор не бъде уважено, съдията, прокурорът или следователят се възстановява на заеманата длъжност от датата на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(9) При всички случаи общият срок на отстраняване във досъдебната фаза на наказателното производство по ал. 7 и 8 не може да бъде по-дълъг от този по ал. 4.“

Макар текстът да е подробно разписан и в съответствие с решението на КС и становището на Венецианската комисия от 2016 г., не е ясно дали въобще ще остане в закона. Наскоро правосъдният министър Данаил Кирилов заяви, че ще предложи чл. 230 ЗСВ изцяло да отпадне, а магистратите да бъдат отстранявани от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

Прецизиране на давностните срокове по дисциплинарните производства

Промени се предлагат и по отношение на дисциплинарните производства. При определяне на наказанието вече ще се взема предвид и индивидуалната натовареност на засегнатия магистрат, както и натовареността в съда или прокуратурата, в която работи.

Изменение се предлага и за момента, от който започва да тече 6-месечният срок за образуване на дисциплинарно производство – това ще е от узнаването за нарушението на един от органите или хората, които могат да правят предложения за образуване на дисциплинарка. Срокът не се прекъсва и не тече отделно за всеки от тях. За узнаване в момента се приема публичното оповестяване на деянието. Предлага се това да бъде променено на „разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт“.

Когато сроковете са изтекли, дисциплинарно производство не се образува, а вече образуваното се прекратява. Същото правило ще важи и при прекратяване на правоотношението със засегнатия магистрат.

Всеки вносител на предложение трябва да представя всички доказателства, които имат общо със случая. Ако не е посочил в какво се състои нарушението, тогава ВСС не образува дисциплинарка, а указва за вносителя в 7-дневен срок да го направи.

В момента ръководителите може да налагат наказание „забележка“. Ако по време на обсъждането на материалите съответният началник установи, че магистратът е за по-тежко наказание, той изпраща предложение за това до съвета, който продължава дисциплинарното производство, като се смята, че то е образувано със заповедта на ръководителя.

В тридневен срок от приемането на решението дисциплинарният състав го представя на председателстващия съответната колегия на Висшия съдебен съвет за насрочване на разглеждането му. Предложението за наказание се разглежда от съответната колегия в 30-дневен срок от внасянето, а не както е сега – в 14-дневен.

С промените се дава и по-висок ранг – на апелативен съд, на Административен съд София-област. Това е така, защото с промените на АПК съществено се разширява неговата компетентност. А и така ще се постигне равнопоставеност с другите съдилища в столицата на окръжно ниво, които имат ранг на апелативен съд.

9
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Няма време
Няма време
05 юли 2019 10:42
Гост

Кирилов само се мотае с намерението си да отправя въпрос до КС. На всички е ясно какъв ще е отговорът и че, е необходимо да се изменят КРБ, ЗСВ… Даже от ЕК му го казаха. Губиш ни врмеето и протакаш, Данаиле.

Анонимен
Анонимен
05 юли 2019 9:39
Гост

Правилна е позицията за изменение на разпоредбата на чл.169,ал.5 ЗСВ за да се връщат административните ръководители на заеманата позиция, но защо обаче това не се прави и за инспектората, където се прие разрешение в обратната посока?

Анонимен
Анонимен
04 юли 2019 12:30
Гост

ВСС май накрая ще прокарат идеята си само те да оглавяват КАК. Дали това не е свързано със слуха, че членове на съвета са били изхвърлени от предишен председател на комисията при опит да лобират за определени съдии.

Папи
Папи
04 юли 2019 13:52
Гост

Колега, не следите заседанията на ВСС, а създавате слухове. Публично беше обяснено, че идеята член на ВСС да е председател на КАК е заради отказа на бившия вече председател на КАК да вкара като допълнителна точка спешно предложение на друга комисия във ВСС, защото този председател не искал да си затормозява дневния ред, а и нали не носи отговорност като член на ВСС.

ewy
ewy
04 юли 2019 12:16
Гост

Аман от тия помощни комисии – за какво плащаме на ВСС , на КАК , на инспекторат , на НИП – само лапане и накрая пак ангария на редовите магистрати ….

Анонимен
Анонимен
04 юли 2019 10:19
Гост

Сегашният начин на атестиране наистина е формален, което не води до реален резултат, както и изграждане на реална представа.

Анонимен
Анонимен
04 юли 2019 9:50
Гост

Хайде пак ще има ПАК-овете. Дали някой е направил сметката колко струват командировките на членовете на КАК и колко ще струва пътуванията на ПАК-овете или на магистратите. Според мен атестирането трябва да е централизирано, но да се опростят процедурите, защото сега няма да има никакви гаранции, че оценяването ще става обективно. На местно ниво си се знаят и като нищо ще има прояви на субективно отношение.

Анонимен
Анонимен
04 юли 2019 9:47
Гост

Текстът на чл. 230 е добър. Но според в случая Кирилов е прав и отстраняването на магистратите трябва да върви по НПК – така както за всички, така и за тях.

Анонимен
Анонимен
04 юли 2019 9:46
Гост

Да им имам мащабните промени! От тук от там – по малко. Мастодонтът КАК не работи и това е факт. Но не заради хората там…