Проф. Вълчев, предстои Юридическият факултет да открие една епидемична академична година. Ректорът на СУ даде известна свобода на факултетите по отношение на организирането на занятията. Какво реши ЮФ – ще ходят ли студентите на лекции и упражнения или ще се обучават дистанционно?

В сегашната ситуация висшите училища са изправени пред необходимостта да избират между най-общо три варианта за започване на учебната година – изцяло присъствено (ако могат да спазят ограниченията, следващи от заповедите на министъра на здравеопазването), изцяло неприсъствено (стига да преценят, че това не снижава драматично качеството на образованието) и различни хибридни форми, съчетаващи присъствено и неприсъствено обучение.

Преди да започне кризата с вируса различни говорители по въпросите на образованието се надпреварваха да обясняват как светът върви към дистанционни форми на обучение и как този процес е еднопосочен, бърз и необратим. През последните месеци обаче мнозинството от хората се убедиха, че човекът не е просто продължение на своя компютър или смартфон, че той се нуждае от нормално общуване в нормална социална среда, че смисълът на израза „Ходя на работа“, респективно „Ходя на лекции”, не се свежда до светване на екран и включване на микрофон, докато си още по пижама.

Така или иначе, кризата с вируса не е преминала, което налага съобразяване на начините на провеждане на обучението както с общата правна рамка, така и с очакванията и притесненията на хората. Преди няколко дни ние в ЮФ на СУ проведохме първото от доста време насам присъствено заседание на Факултетния съвет. На него се обединихме около едно принципно разбиране за предимствата и недостатъците в различните начини на провеждане на занятията във факултета.

Накратко то изглежда така: неприсъственото обучение, независимо от начина на неговата организация, е компромис с качеството на преподаване и с честността на изпитване, въпреки че част от временно въведените практики на преподаване и изпитване по време на неприсъствените занятия са успешни и препоръчителни и при присъствени занятия писмени изпити, стандартизирани тестове, казуси и др., по-активна комуникация със студентите в дигитална среда, по-системно даване на текуща работа, извършване на текуща проверка от асистентите.

При такова принципно разбиране, въпросът беше да потърсим решение, което позволява максимален брой присъствени занятия без да се нарушават заповедите на министъра на здравеопазването. Въпросът за техните правни характеристики, в това число и юридическата им валидност, оставям на страна, въпреки че той също беше поставен на заседанието на ФС. Беше прието предложението, изработено от деканското ръководство и ръководителите на катедри, което изглежда така: лекциите по задължителните дисциплини ще се провеждат присъствено, а лекциите по избираемите и факултативните дисциплини, както и семинарните занятия, популярно наречени упражнения, ще се провеждат неприсъствено.

Тъй като част от колегите основателно поставиха въпроса да се потърсят възможности за присъствен елемент и при семинарните занятия, ФС реши, че ръководителите на семинарни занятия могат да провеждат присъствени консултации, като предварително заявят нужната им аудитория.

Ето така ще започнем, а ако епидемичната обстановка се развие в някаква посока, надявам се към затихване, своевременно ще коригираме тези решения.

А иначе – тържествено откриване на учебната година в ЮФ ще има само за първокурсниците и то ще бъде на 1 октомври в 272 аудитория от 11 часа. Същинското провеждане на занятията ще започне в понеделник, на 5 октомври.

Как решавате проблема със залите?

Причината да приемем решението, което преразказах, е тъкмо в аудиториите. При съществуващите рестрикции за присъствени занятия, изискващи дистанция и ограничения в пълняемостта на помещенията, е лесно да се пресметне, че ЮФ разполага с ограничен брой аудитории, в които да се провеждат занятия. Това наложи и едно по-сложно разпределение на часовете, което за мнозина колеги включва и съботния ден.

Миналата година завърши с дистанционно обучение. Като дългогодишен преподавател как оценявате този опит?

Предстои на следващото си заседание ФС да направи анализ на изтеклия семестър и последвалата го изпитна сесия. Затова ще кажа само моето мнение, а то е, че не се справихме достатъчно добре. Причините за това за разнообразни и заслужават по-сериозен коментар. Мненията на различни участници в образователния процес също са разнопосочни. И главна причина за това е досегашната липса на утвърдени стандарти за работа в електронна среда. Просто казано, какво трябва да направиш, за да се приеме, че коректно си изпълнил ангажиментите си като преподавател – да качиш лекции, да предложиш за обсъждане статии, да дадеш казуси, да говориш пред екран, да се запишеш как говориш пред екран, да изработиш презентации, всичко това в някаква комбинация, нищо от това, а нещо съвсем различно и т.н. И кое от тези неща наистина е от полза за студентите, респективно кое, макар и формално да отговоря на декларираните очаквания, всъщност не им е от кой знае каква полза. Но тези въпроси стоят по сходен начин и при присъственото обучение. Неприсъствените занятия само ги направиха по-видими.

Тази година ще е прецедент за ЮФ на СУ и в друго отношение – за първи път в историята вратите му ще прекрачат първокурсници, които не са положили приемен изпит. Това предизвика и негативни реакции, беше организирана дори подписка срещу приема с резултати от матурите. Можете ли да кажете какви хора всъщност приехте, падна ли качеството на студентите в ЮФ?

Ако някой твърди, че качеството на приетите тази година студенти при нас се е влошило заради начина на приемане, той или не познава фактите, или е злонамерено необективен.

Нека обаче да започна с нещо по-общо, което ми се вижда важно. В годините, когато аз кандидатствах в ЮФ на СУ, общият дял на децата, продължаващи образованието си във висши училища в България беше около 30%. Днес той е над 70%. Така че масовизацията на висшето образование, правилна или не като политика, не може да няма и съответни последици, основната от които е по-ниско поставената летва на входа на висшите училища. От тук следват поне два въпроса. Първият е дали тази летва е поставена ниско и при входа в юридическите факултети. А вторият – дали и в каква степен това се отнася за ЮФ на СУ. Да ги разгледаме един по един.

Както е известно, през последните няколко десетилетия лавинообразно възникваха нови юридически факултети, като към даден момент техният брой беше станал двуцифрен. Въпреки че Наредбата за ЕДИПВОСПКЮ сякаш задава общи изисквания за прием – изпити по История на България и по Български език, на практика всеки юридически факултет организира собствения си прием в зависимост от броя на желаещите да се запишат – колкото по-малко са те, толкова по-елементарни, до степен на абсурдност в някои случаи, са изпитите.

Тази липса на еднакъв вход става още по-контрастна, когато към това прибавим и липсата на еднакъв изход. Въпреки наименованието “Държавен изпит”, в действителност юридическите факултети провеждат практически напълно децентрализирани изпити, чиито резултати са много меко казано несъизмерими. Това лесно може да се види при съпоставка с резултатите от изпитите, които юридическите гилдии провеждат – адвокатски и магистратски. Те наистина поставят завършилите при относително равни условия и затова резултатите от тях казват много. Накратко – мисля, че е време следващото правителство, което и да е то, да се занимае сериозно с въпросите за входа и за изхода от юридическото образование в България.

Сега за последната кандидатстудентска кампания в нашия факултет. Първо – нека да припомня, че отпадането на вътрешните кандидатстудентски изпити не беше някакъв каприз или хрумване, а се наложи поради епидемичната обстановка. Предложението тези изпити да се провеждат дистанционно и тогава, а и сега, ми се вижда като изоставяне на всякакво приличие и на най-елементарното изискване за честност.

Второ – както вече споменах, изобщо не мисля, че подборът на студенти е влошен. Напротив, мисля, че едни от най-подготвените и мотивирани деца станаха наши студенти. От справките, които направихме, може да се види, че през последните години резултатите от матурите са били доста добър индикатор за резултатите, които децата след това получават и на приемните изпити. Разминаването е минимално, но като оставим настрана статистическата грешка, то дава основание за размисъл в друга посока – доколко е коректно хората, които провеждат кандидатстудентски курсове и дават частни уроци на кандидат-студенти да бъдат след това и оценители на кандидатстудентските изпитни работи, пък били те и анонимни. Според мен матурите са относително справедлива оценка и доказателство за това е стабилността в списъка на училищата с най-добри резултати по Български език и литература.

И трето – за пръв път ЮФ на СУ приемаше студенти при равни условия с другите юридически факултети и резултатите са повече от показателни. Например за „Право”, редовното обучение, държавна поръчка, имахме 3903-ма кандидати за 330 места, или по 12 кандидати за едно място. Още по-интересни са числата за задочното обучение. Там също имаше огромен брой желаещи – 1208 за 35 места при държавната поръчка, или 34 души за едно място. Освен това, за пръв път задочното обучение стана възможно наистина за онези, към които е по замисъл насочено – хора, които вече са по-напред по своя житейски път, които работят, които имат вече семейства. Средната възраст на приетите в задочно обучение е по-висока от предходни години, но пък балът за прием е наистина впечатляващ – само няколко стотни под максималния бал от 24.

Въз основа на този опит, бихте ли оставил резултатите от зрелостните изпити да пресяват кандидат-студентите в ЮФ и в бъдеще?   

Това е, разбира се, въпрос на държавна политика. Според мен, коректното му поставяне изглежда така. Ясно е, че в съвременния свят висшето образование е в някаква степен икономическа дейност. Но поне по отношение на регулираните професии държавата не бива да се оттегля толкова назад, колкото се е оттеглила понастоящем. Каквото и да бъде решението за приема – с вътрешни изпити или без, с оценките от един или от повече матуритетни предмети, то трябва да осигурява еднакъв вход в юридическите факултети и да бъде съчетано със също така еднакъв изход от тях. В противен случай ние ще продължим да се смеем със свито гърло на онази шега, която се приписва на покойния акад. Балевски (по онова време преподавател в МЕИ): „Като гледам какви инженери се дипломират, ме е страх да  отида на лекар”.

През последните години в българските висши училища и в частност в СУ се създадоха голям брой магистърски програми. ЮФ като че ли остава малко встрани от тази тенденция. Така ли е?

И да, и не. Ние твърдо не желаем да се присъединим към появилата се напоследък практика чрез магистърски програми да се осигурява натовареност на преподаватели поради по-малкия брой студенти в специалностите, в които те преподават. Както надявам се стана ясно, ЮФ е много далече от подобен проблем.

Що се отнася до това едни от най-добрите и уважавани преподаватели по право и по международни отношения да бъдат включени по-активно в преподаване, насочено към по-широка аудитория – то ние сме относително активни. ЮФ на СУ традиционно предлага няколко магистратури, най-популярната от които е тази по Право на ЕС. Тази година стартира и нова магистърска програма „Защита на основните права“, с ръководител моя колега доц. Мартин Белов. Тя е насочена както към юристи, които искат да задълбочат своите познания в областта на правно-философското и теоретично осмисляне на правата и тяхното юридическо закрепване и практическа защита, така и към хора, които имат бакалавърска степен в други области – политически науки, администрация, икономика, комуникации и др., които търсят надграждане на придобитото от тях образование. Всеки, който има интерес към нашите магистърски програми, може да намери информация на сайта на ЮФ.

 

29
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Мария
Мария
24 септември 2020 11:00
Гост

Като студент в ЮФ на Пловдивския университет мога да споделя, че провежданото дистанционно обучение е пълна пародия. Преподавателите гледат само как да отбият номера, не се водят почти никакви онлайн лекции, а ни се изпращат „материали“ по имейлите, които в най-добрия случай са просто някакви сбити преразкази на учебника на преподавателя. Нивото е просто потресаващо, но смееш ли нещо да кажеш! Чудя се вече за какво ми е университета като мога и сама да си купя учебниците и книгите и да си ги чета вкъщи. 🙁

78910
78910
23 септември 2020 22:16
Гост

Да се твърди, че е безмислено да се учи право, означава, че в тази държава вековните ценности за общуване между хората и за защита срещу произвола на институциите са неприложими и глупостта надделява над разума. Без правова държава сме това което сме в момента като организация на обществото.

Ангелов
Ангелов
23 септември 2020 15:30
Гост

Не трябва ли обратното, лекциите онлайн, а упражненията присъствено?

Жаки
Жаки
23 септември 2020 22:37
Гост

Явно това ще затрудни преподавателите.

Георги
Георги
23 септември 2020 12:41
Гост

Разбирам, че в качеството си на декан се опитва да защитава имиджа на институцията, която представлява, но нека погледнем истината в очите – СУ и в частност неговия ЮФ са си под критиката. Останалите осем факултета също не покриват някакви обективни критерии за качество и количество на студентите (а и на преподавалатели). Правото си остава най-масовата, обезценена и безперспективна специалност в България и това е факт, не ми се тръшкайте. Единствено Българска филология може да й се опъне по нелепост, но пък БФ не е масова и обезценена. Да, има едни заможни юристи, които биха искали да предадат бизнеса на… Покажи целия коментар »

LSSAH
LSSAH
23 септември 2020 13:35
Гост

Аз съжалявам, че мога само един плюс да дам. Толкова е вярно, че чак боли. Най-голямата грешка в живота ми беше, че записах право. А и продължавам да недоумявам защо продължава да е топ 5 на специалностите и всички места за се запълват.

Анонимен
Анонимен
23 септември 2020 13:55
Гост

Невъзможно е в страна като България, където известни мафиоти на ежедневна база си правят гавра и със законотворчеството, и с правораздаването, положението с юридическото образование да бъде различно. За жалост, „тиня“ и „цирк“ най-точно описват ситуацията…

Гешев
Гешев
23 септември 2020 9:07
Гост

Смях в залата.. И какво ако има изпит по История на България??? Някои научават темите и отговорите преди изпита! По държавните се пускат преписвачи… В модерните към днешна дата времена по ушите си бутат бръмбари, слушалки и тн! Защо не заглушават сигналите в стаята по време на изпит? Накрая някой, който се е скъсал да учи го късат за сметка на някой боклук /идиот, който ще завърши ей така…. Жалка история!
Не се правете на голяма работа, защото всички сте супер зле!

Анонимен
Анонимен
23 септември 2020 10:50
Гост

А в университетите – какво – стават на шпиони, Джеймс Бонд ряпа да яде квесторите да следят за преписвачи… Хайде стига, в цял свят матурата значи нещо

Анонимен
Анонимен
23 септември 2020 8:46
Гост

Подкрепям Вълчев. Много е пич

Анонимен
Анонимен
23 септември 2020 14:41
Гост

Въобще не е така. А и беше един от най-слабите министри.

Анонимен
Анонимен
23 септември 2020 8:46
Гост

Категорично смятам, че нивото на образованието ни в цялата страна трябва да се подобри, а и в частност в СУ

Анонимен
Анонимен
23 септември 2020 14:42
Гост

По-добре е, отколкото в НБУ.

Анонимен
Анонимен
23 септември 2020 8:45
Гост

По света завършват по-малко от колкоото са влезли. Само тук е на опаки

Някой
Някой
23 септември 2020 9:08
Гост

Радвай се, защото и ти си се облагодетелствал от това

Анонимен
Анонимен
23 септември 2020 14:43
Гост

Зависи къде е.

Анонимен
Анонимен
23 септември 2020 8:44
Гост

Ох и там приемането става само като минеш покрай сградата

Анонимен
Анонимен
23 септември 2020 8:44
Гост

ИСкам да знаете, че точи човек е крайно ерудиран

Саливерстров
Саливерстров
23 септември 2020 8:43
Гост

Абе секи случай липсата на лекции също не е оправдание и е компромис с качеството. Така например в НБУ редовно ги няма лекторите и не се провеждат лекции, поне в департамент Изящни изкуства

Stratiev
Stratiev
23 септември 2020 8:43
Гост

Искам да кажа само това, че нещата са доста сериозни и не бива да се правят компромиси със здравето на хората, но и с образованието разбира се

Филипа
Филипа
23 септември 2020 8:42
Гост

Дане са малко по-нормални нещата сега, защото сравнено с пролетта си бе направо леш

Анонимен
Анонимен
23 септември 2020 8:41
Гост

Дано повишът нивото на обучение

избор?
избор?
23 септември 2020 8:21
Гост

Да видим значи програмата, явно ще има дни за пред компа и дни за ходене на училище. А не може ли да се предават на живо лекциите за тези, които ги е страх от ковида? Бременни, болни? Добре е да има избор

naked truth
naked truth
23 септември 2020 8:15
Гост

Големият проблем са държавните изпити и Вълчев си го казва ясно. По цял свят, ако използвам неговите думи, не входът е тъй важен, а изходът. Нали не мислите, че критериите на ДИ в ЮЗУ и в СУ са едни и същи?! Не са, защото ако са, в единия ВУЗ няма да завършат половината студенти

дядо ви адвокат
дядо ви адвокат
23 септември 2020 8:17
Гост

тъй, тъй, но вездесъщият проф. Герджиков като премиер само забрани задочното, което лично аз намирам за много глупав ход и думите на Вълчев за приема тази година го потвърждават. това не е шкартото на студентите, а това е начинът да се учи и работи едновременно – честно и спокойно. Умно момче е Вълчев

Анонимен
Анонимен
23 септември 2020 8:44
Гост

И дали Инструментът щеше да стане докторант в СУ, ако имаше еднакви критерии не само за вход и изход, а по принцип

Naked lie
Naked lie
23 септември 2020 14:21
Гост

ЮФ на СУ лежи на стари лаври, навремето нямаше база за сравнение… Сега вече е различно – едни и същи преподаватели преподават навсякъде.

Анонимен
Анонимен
23 септември 2020 8:12
Гост

Така и не разбрах за какво беше това брожение с приема с матури. СУ пак обира каймака. Друг е въпросът, че ако се запази тази практика, вече всички трябва да са предупредени отначало и да се включи и матурата по история.

Гешев
Гешев
23 септември 2020 8:12
Гост

Яко слушалки по изпитите, моето момче! Всички преписват като луди, а вие се правите на ударени!