Дни след като отговори на 9 въпроса, свързани с производството по несъстоятелност, Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) образува ново тълкувателно с други три. Те бяха поставени през октомври от Висшия адвокатски съвет.

От адвокатурата предложиха те да бъдат присъединени към дело №1/2017 г., но Общото събрание на Търговската колегия единодушно е приело, че то трябва да приключи по въпросите, за които е образувано. Както „Лекс“ писа, решението по него беше обявено миналата седмица.

Така за новите питания е образувано ново дело №2/2018 г. на колегията. За докладчик e определена Костадинка Недкова, а в комисията, която ще изготви проекта на тълкувателното решение, влизат и Вероника Николова, и Николай Марков.

Два от въпросите, по които ще се произнесе Търговската колегия, възникват, когато производството по несъстоятелност се прекратява, тъй като наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски по делото.

Висшият адвокатски съвет е установил, че в самия ВКС съставите застъпват различни позиции за това дали в тази хипотеза непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват или не. Част от върховните съдии приемат, че тези вземания и права се погасяват и когато производството е било прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ.

Други обаче са на обратната позиция, като от адвокатурата цитират решение на състав от Гражданската колегия на ВКС. Според членовете му прекратяването на производството по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ няма погасителен ефект за неупражнените права и непредявените вземания. „В случаите на чл. 632 ТЗ постановяването на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност само по себе си не е достатъчно условие кредиторът да предяви вземанията си, без възможността да се изготви списък на вземанията от синдик, поради което и длъжникът не може да възразява, че вземането на кредитора е непредявено в производството по несъстоятелност”, твърдят върховните съдии Марио Първанов, Маргарита Георгиева и Ерик Василев. А от адвокатурата са установили, че тяхното разбиране е възприето и от други съдилища, включително и административни.

Затова по искане на ВАдС сега Търговската колегия на ВКС ще отговори с тълкувателно решение на въпроса: Погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по и. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, в която кредиторите да са имали възможност да предявяват вземанията си?“.

Друг въпрос, станал предмет на новото тълкувателно дело, е дали се погасяват публичните вземания срещу едноличен търговец, за когото производството по несъстоятелност е прекратено поради недостатъчно имущество дори за покриване на началните разноски в процеса.

Едноличните търговци са в центъра и на третия въпрос, който адвокатурата иска да получи разрешение с тълкувателно решение. Той гласи: Когато длъжник в производството по несъстоятелност е едноличен търговец, погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права в  производството по несъстоятелност, които не са възникнали във връзка с търговската дейност на едноличния търговец?.

Според преобладаващото разбиране в производството по несъстоятелност на едноличния търговец се удовлетворяват всичките му кредитори, а на осребряване подлежи цялото му имущество – както придобитото в резултат на търговската му дейност, така и личното, включително и половината от притежавано в условията на съпружеска имуществена общност.

В отделни съдебни решения обаче се среща и разбирането, че заличаването на ЕТ след приключването на производството по несъстоятелност не погасява задълженията, поети от него като физическо лице. В тях се развива следната теза: „Заличаването на едноличния търговец не означава заличаване на физическото лице. Признаването на търговско качество на физическото лице разширява правоспособността на физическото лице, позволявайки му да бъде страна и по търговски правоотношения в пределите на собствения му персоналитет, като физическото лице отговаря имуществено и за задълженията на търговеца. Обратното обаче не може да се сподели че търговецът отговаря за задължението на физическото лице и че при заличаване на търговеца се погасяват задълженията на физическото лице. Заличаването на търговеца не е погасило задължението на физическото лице, а само е ограничило правоспособността му“.

4
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
5-ко
5-ко
17 декември 2018 11:55
Гост

Търговският закон (най-обширният от Нормативната ни уредба) има нужда от някои промени, за да не се стига до такива противоречия, които бавят правораздаването.

Анонимен
Анонимен
17 декември 2018 10:34
Гост

Много сложен казус. Дано по-скоро колегите уеднаквят практиката, че като ги гледам с каква скорост действат…

Анонимен
Анонимен
17 декември 2018 10:28
Гост

Едноличният търговец в никакъв случай не бива да се отъждествява с физическото лице.

Анонимен
Анонимен
17 декември 2018 10:26
Гост

Естествено, че когато наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски по делото, то ще се прекрати. Но с ЕТ нещата стоят по-различно.