При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост? Това е въпросът, на който трябва да дадат отговор Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд по новообразуваното тълкувателно дело №5/2019 г.

Предмет на делото е чл. 147 от Закона за задълженията и договорите. Той гласи: „Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това“.

Тълкувателното дело е образувано по предложение на трима съдии от Търговската колегия на ВКС – Емилия Василева, Костадинка Недкова и Анна Баева.

По спор на банка с поръчители за това дали финансовата институция е предявила иска си срещу главния длъжник в срок от шест месеца от падежа на главното задължение, те са установили, че има противоречива практика за това откога тече този срок, когато за него е уговорено да се изплаща на отделни вноски с различен падеж (пълния текст на определението виж тук).

Една част от върховните съдии застъпват становището, че шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД тече от датата на падежа на всяка вноска. И ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащане на тази част от главното задължение. Мотивите им са, че не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на вноски, чиито падежи вече са настъпили. „Ако кредиторът не се грижи за интересите си и бездейства – нито води иск срещу главния длъжник за вноските с вече настъпили падежи, нито обявява на последния предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили падежи, шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 ЗЗД тече за всяка отделна вноска от съответната дата на настъпване на падежа ѝ“, заявяват тези съдии.

Те посочват, че ако кредиторът не завежда иск срещу главния длъжник, но му обяви предсрочната изискуемост, срокът по 147, ал. 1 ЗЗД ще тече от датата на достигане на това волеизявление до длъжника, но само по отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази дата. По отношение на вноските с настъпили падежи, той тече от датата, предвидена в договора за всяка от тях.

Други върховни съдии пък са на мнение, че „законът регламентира прекратяване на поръчителството, поради бездействие на кредитора по договора след падежа на главното задължение, но не с падежа на отделни анюитетни вноски”.

Има и решения, в които се приема, че шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на дълга. Но не се прави разграничение по отношение на това дали вноските са настъпил или ненастъпил падеж към момента на обявяване на предсрочната изискуемост, ако има вече падежирани вноски към настъпване на предсрочната изискуемост, които се явяват основание за обявяването ѝ.

17
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
без страх
без страх
31 октомври 2019 20:01
Гост

Що за приумица е тази в някои съдебни актове на ВКС, с която приемат 6-месечният срок, в който банките могат да ангажират отговорността на поръчителя да тече от падежа на всяка не погасена от длъжника вноска. Че дългът е цял, но разсрочен във времето до датата на погасяването му изцяло както е уговорено в договора- от… до.
Съзирам уклон в услуга на кредитора, в случая Банката, пренебрегвайки бездействието му овреме да предяви иск срещу длъжника чрез снабдяването си със ЗНИ- респективно с ИЛ за целия не погасен дълг (чл.417 ГПК). Ахххх, лоби, лоби…. Удобно, нали!
Нямам друго обяснение.

без страх
без страх
31 октомври 2019 19:42
Гост

Добре, че се сетиха да уеднаквят най сетне практиката на отделните състави на Върховните.

Едно време
Едно време
31 октомври 2019 14:12
Гост

А помните ли едно време, когато банките нямаха толкова много пари, нямаше и големи депозити, признаваха за поръчители само държавни служители, защото работата и доходите им са малко по-сигурни. Даже Светият синод беше в списъка на институциите, от които може да има поръчител…

Естествено
Естествено
31 октомври 2019 15:19
Гост

Икономиката е в разцвет, нормално е да се улсожнят отношенията.

Несъгласен
Несъгласен
31 октомври 2019 15:19
Гост

Не е тя в такъв разцвет, просто банките се сетиха да скубят всички, не само по-заможните.

Пич
Пич
31 октомври 2019 14:03
Гост

Крайно време е да бъде променен законът в частта за поръчителите, защото в момента обслужва само банките и е изцяло в техен интерес. Поръчителите се оказват най-беззащитни и прецакани.

Диего
Диего
31 октомври 2019 14:06
Гост

Самите банки поставят условия за определен брой поръчители, защото така си връзват гащите. Но това принуждава кредитополучателите да търсят, а често и да изнудват поръчители, за да вземат кредит. Според мен трябва да има други обезпечения, поръчителите са отживелица.

Иванов
Иванов
31 октомври 2019 14:09
Гост

Цялата работа може да се разреши просто – ако кандидат за кредит не отговаря на условията, банката да не му отпуска заем и да не търси поръчители. Обаче банките искат да дават пари и после да си ги връщат двойно и тройно и затова още я има странната фигура на поръчителя.

Несъгласен
Несъгласен
31 октомври 2019 15:21
Гост

Съгласен съм, че банките са готови на всичко, но не мисля, че поръчителят е отживелица, в крайна сметка защо да се лишим от тази правна опция.

Анонимен
Анонимен
31 октомври 2019 13:32
Гост

Трябва много ясно да се определят условията за прекратяване на поръчителството. Колко хора изгоряха заради такива „приятели“. Първо ти се моли, че спешно му трябват пари, а после ти му оправяш бакиите.

Мисли му
Мисли му
31 октомври 2019 15:22
Гост

Затова се поръчителства само на доверени хора, не наляво и надясно

Анонимен
Анонимен
31 октомври 2019 13:28
Гост

Малко ме съмнява кредиторът да бездейства и да не предяви иск срещу главния длъжник.

Анонимен
Анонимен
31 октомври 2019 13:29
Гост

Да, те 1-2 дена преди месечната вноска ми пълнят телефона с SMS-и с предупреждения за лихви, та ще изпуснат да предявят иск.

Анонимен
Анонимен
31 октомври 2019 13:30
Гост

Съмнява те, но се случава относително често, особено при банки.

живот и право
живот и право
31 октомври 2019 13:25
Гост

Добре, де преставяте ли си го на практика да се предявява иск за всяка вноска, за да не загубиш поръчителя?! Просто ненормално! Трябва малко и житейска логика!

Анонимен
Анонимен
31 октомври 2019 13:39
Гост

точно така тук се гледа бездействието на кредитора, може ли да се приеме за бездействие това, че е пропуснал за една падежиртала вноска и да предяви иск? безумно – важното е главният дълг!

Разбира се
Разбира се
31 октомври 2019 15:23
Гост

Предявяването на иск за всяка вноска ще бъде свръхвреме и свръхразход за всеки нормален кредитор, пък бил той и банка.