Шестмесечният срок, в който кредиторът трябва да предяви иск против длъжника, ако иска поръчителят да продължи да отговаря солидарно за задължението, започва да тече от настъпването на изискуемостта на целия дълг. Това приеха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).

Позицията на мнозинството от върховните съдии гласи: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост“.

16 от членовете на Гражданската и Търговската колегии – Боян Цонев, Албена Бонева, Бонка Дечева, Таня Орешарова, Емил Томов, Ваня Атанасова, Геновева Николаева, Веска Райчева, Драгомир Драгнев, Владимир Йорданов, Николай Марков, Десислава Добрева, Мадлена Желева, Васил Христакиев, Анжелина Христова и Галина Иванова, обаче са подписали решението с особено мнение. Те поддържат тезата, че в този случай шестмесечният срок започва да тече от датата на падежа на всяка отделна вноска, включително при предсрочна изискуемост за вноските с настъпил падеж. А за вноските с ненастъпил падеж, според съдиите на особено мнение, срокът по чл. 147, ал 1 ЗЗД тече от обявяване на предсрочната изискуемост.

Преди да даде задължителното си тълкуване ВКС припомня базисните постановки за поръчителството – че с този акцесорен и обезпечителен договор се поема задължение за целия дълг на трето лице, включително и за лихвите, неустойките и разноските. А поръчителството се прекратява, или при погасяване на главния дълг, или с настъпването на останалите общи или специални основания за това. Чл. 147, ал. 1 ЗЗД, която въвежда шестмесечния преклузивен срок (разпоредбата виж в карето), урежда именно едно от специалните основания за прекратяване на поръчителството по право. „Разпоредбата защитава интересите на поръчителя, който е приел да отговаря лично, с цялото си имущество и по правило безвъзмездно за изпълнението на чуждо задължение, и същевременно санкционира кредитора, ако той не упражнява своевременно правата си по обезпечението“, посочва ВКС.

Проблемът в практиката обаче възниква, когато трябва да се определи от кога тече срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, когато става дума за задължение, което се погасява чрез плащането на отделни вноски с различни, предварително уговорени падежи. И ВКС заявява, че отговорът следва от естеството на паричния дълг като единно и цялостно задължение.

В решението се напомня, че вноските по кредита не са периодични плащания, а се приема, че задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от кредитора (по аргумент от чл. 66 ЗЗД).

„…при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Поради липса на самостоятелно (извън това на главното задължение) основание за плащане на отделните вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД“, заявява ВКС.

В решението се изтъква, че и граматическото тълкуване на чл. 147 ЗЗД води на същия извод, защото в нея „падеж“, „главно задължение“, „иск“ се използват в единствено число. „От друга страна систематическото тълкуване на чл. 66 ЗЗД и чл. 147, ал. 1 ЗЗД е основание за извода, че както кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение, така той не е длъжен да търси по исков ред изпълнението на всяка разсрочена вноска от задължението, за да запази правата си срещу поръчителя“, посочват върховните съдии.

Те разясняват и какъв ще е ефектът, ако се приеме обратната теза – че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от падежа на всяка вноска.

„Ако срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД се прилага за всяка разсрочена вноска поотделно, може да се стигне до ситуация, в която поръчителят ще отговаря при по-облекчени условия или в по-малък обем от главния длъжник, без това да е уговорено в договора за поръчителство. Ако се приеме, че шестмесечният срок за предявяване на иска против главния длъжник тече от падежа на всяка погасителна вноска и че кредиторът е длъжен, за да запази правата си срещу поръчителя, да води отделен иск срещу длъжника за всяка вноска, приложното поле на поръчителството като вид лично обезпечение би било неоснователно ограничено, а функциите му – обезсмислени. Възможно е при дългосрочни договори погасителният план да съдържа голям брой вноски, включително такива, дължими през шест или повече месеци. В този случай кредиторът би бил принуден да води поредица от искове срещу главния длъжник, чийто брой може да е равен на броя на погасителните вноски, за да запази правата си срещу поръчителя, което би натоварило страните с неоправдани разноски“, се посочва в решението.

В него се изтъкват още два аргумента. Първият е, че не трябва да се поставя в по-неблагоприятно кредиторът, който е дал възможност на длъжника да се издължава на части. А вторият – че чл. 147, ал. 1 ЗЗД урежда изключение от акцесорния характер на договора за поръчителство и солидарността на поръчителя за задължението и затова разпоредбата не следва да се тълкува така, че това изключение да бъде разширено.

32
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
за кой ли път
за кой ли път
24 януари 2022 17:52
Гост

ВКС пак се изложи. От това вече никой не се учудва.

Бай Ганьо
Бай Ганьо
24 януари 2022 17:46
Гост

ТР е в угода на банките – ама щели да водят иск за всяка вноска: ами ще водят, като искат да ангажират отговорност на лице, което нищо не е получило от тях – именно затова, то има право по-бързо да се освободи от отговорността ти. Освен това, могат да обявят дълга за предсрочно изискуем, и да не водят дело за всяка вноска – ама те искат да цицат до безкрай Длъжника, и да им стои вечен длъжник.

ТОЧНО ТАКА!
ТОЧНО ТАКА!
24 януари 2022 16:21
Гост

Тълкувателни решения заместват закона.

Първата съдебно-прокурорска република в света. При такъв парламент. И такова законодателно управление.

Анонимен
Анонимен
24 януари 2022 15:14
Гост

Аз пък мисля, че това ТР е съвсем логично издържано и правилно. Поръчителят отговаря за ЦЕЛИЯ ДЪЛГ, а не за части от него, освен ако не е уговорено друго в договора за поръчителство, но на практика в България изключения не се допускат. Отговорността на поръчителя възниква най-често при предсрочна изискуемос на кредитите и е правилно от тогава да тече 6-месечния срок по 147 ЗЗД, а не за всяка вноска, тъй като тогава стават изискуеми и вноските с ненастъпил падеж, а което е вече платено, няма за какво да отговаря поръчителя.

Анонимен
Анонимен
24 януари 2022 18:15
Гост

Като отговаря само за целия дълг, ще го търсите, когато падежира целия дълг. То не може хем да се взисква всяка падежирала вноска, хем преклузивния срок да започва от изискуемостта на
последната…

Бай Ганьо
Бай Ганьо
24 януари 2022 19:44
Гост

Супер точно казано !

Съдия
Съдия
24 януари 2022 14:42
Гост

„При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски.“ – мотиви към т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. по тълк.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС. „Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание – договора… Покажи целия коментар »

Съдия
Съдия
24 януари 2022 15:00
Гост

За пълнота на абсурдното изложение: „Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.“ – мотиви към т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което след приемането на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк.д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, се правим, че не съществува (Решение № 10 от 25.02.2020г. по т.д. № 16/2019г. на ВКС, II т.о., ТК,… Покажи целия коментар »

uljп
uljп
24 януари 2022 15:07
Гост

Без значение дали е обявена предсрочна изискуемост /накрая на мотивите/, според мен означава, че и в двете хипотези- на предсрочна изискуемост на и падежирал изцяло кредит, срокът по 147 за поръчителя тече от изискуемостта на целия кредит- в зависимост от това, дали е предсрочно изискуем- от датата на предсрочната изискуемост, а ако е падежирал изцяло- от последната падежна дата.

Съдия
Съдия
24 януари 2022 15:18
Гост

Да, точно това означава. Когато съдът се произнася относно възникването и изискуемостта на вземанията, падежът на процесното задължение съвпада с падежа на всяка индивидуална вноска по погасителния план, а за предсрочно изискуемата главница – от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника. Когато, обаче, съдът се произнася по валидността на поръчителството, падежът на задълженията настъпва считано от последната погасителна вноска или от датата на обявяване на предсрочната изискуемост, като падежите на индивидуалните вноски нямат значение.

Мики
Мики
24 януари 2022 13:06
Гост

Най- накрая да уеднаквят противоречивата практика.

123
123
24 януари 2022 13:06
Гост

До сега не приемах за основателни твърденията, че ВКС дописва закона, но след това ТР трябва законодателят изрично да уреди, че преклузивният срок по чл. 147 от ЗЗД започва да тече от момента на изискуемост на съответното вземане, вкл. и при розсрочените погасителни вноски. Е, след това решение и погасителната давност ли ще тече от предсрочната изискуемост?! Абе, както се казва, проблемът на юридическото ни образование е, че не се изучава логика.

Чавдар
Чавдар
24 януари 2022 13:05
Гост

Подкрепям колегите, които са подписали решението с особено мнение.

Велизара
Велизара
24 януари 2022 12:57
Гост

Както и да го въртите аз повече на фирма за кредити няма да разчитам. Те са създадени за да правят врътки и да заплашват хора в нужда. Не виждам как ще се променят.

Щерев
Щерев
24 януари 2022 13:10
Гост

И банките са кожодери, обаче тези фирми направо прекаляват с безумните си лихви.

Божев
Божев
24 януари 2022 12:56
Гост

Тия с кредити трябва да се забранят със закон. Не да им нищим законите как да работят ма да бъдело честно.

Ужас
Ужас
24 януари 2022 13:11
Гост

Направо все едно си стискаш ръката с лихвар.

Анонимен
Анонимен
24 януари 2022 12:55
Гост

Абе не може да останат някакви си там 0,10 стотинки задължение, след като ти си отишъл да си платиш всичко до последната стотинка. Тия да ми смотаят някъде 0,10 стотинки и след 3 години да звънят и да търсят майка ми за 200 лв задължение. Тя жената вече не е сред нас, но тия искат 200 лв, защото имало там нящо си. Като аз изрично съм накарал служителката да ми напише на бележка, че нищо не изискват повече при връщане на цялата сума по кредита. Обаче тя се опитва и да се изплъзне. Казва „ами то ще се отрази в… Покажи целия коментар »

Ристевски
Ристевски
24 януари 2022 12:57
Гост

Да, на мен се е случвало нещо подобно.

Факт
Факт
24 януари 2022 13:12
Гост

Така е и със задълженията в НАП.

Опенхов
Опенхов
24 януари 2022 12:52
Гост

Стана страшна каша с тия кредити, но е добре, че Нинова реши да бори този проблем. Поне малко да им пари под краката на Изи кредити и всякакви подобни, който сипват хилядарки на Краси Радков и други да им правят рекламите, но кожодерстват.

Димчо
Димчо
24 януари 2022 13:14
Гост

Да, Корни добре ги подпука.

Минчо
Минчо
26 януари 2022 17:32
Гост

Подпукала е на баба ти хурката!

Този меко казано проблем може да се реши законодателно с изчистване и прецизиране на съставите за лихварство и нови такива в НК и естествено със смяната на съдиите. Понеже виж как се пазарува цял върховен съд!

Златимир
Златимир
24 януари 2022 12:48
Гост

Хубаво е, че се разшумя по тия теми. Кредита трябва да е при определени вноски с ясна лихва и да не се променя нещо по хиляда пъти.

Скрюч
Скрюч
24 януари 2022 13:16
Гост

А на със ситни букви да ми пишат, че може да променят лихвата по време на договора.

Gerova
Gerova
24 януари 2022 12:48
Гост

На мен много ми е интересно някой проверява ли ги тия сладури, дето лепят по стълбовете, че орпускат кредит до 5000 лв без поръчител и без да се има предвид кредитно досие. Тези някой проверява ли ги, защото вероятно са малцинства и правят глупости. После ще дойдат да те бият или да ти искат да им върнеш 7000 лв.

Димитриева
Димитриева
24 януари 2022 12:51
Гост

Именно!

Лизан
Лизан
24 януари 2022 13:18
Гост

Лоша работа.

Kan
Kan
24 януари 2022 12:51
Гост

Нали разбирате, че точно тези са хора, които грам не ги вълнува какво говори Нинова, правителството, юристите и тем подобни.

Хари
Хари
24 януари 2022 13:17
Гост

A, боят ти е в кърпа вързан.

Руменов
Руменов
24 януари 2022 12:44
Гост

Ма тука има не отпускане на кредит, а лихварство. Пуска ти някакви суми да връщаш, както му е на кеф на даващия кредит.

Анонимен
Анонимен
24 януари 2022 12:59
Гост

Глупости на търкалета