Губи ли държавата правото си да заведе дело за конфискация на незаконно придобито имущество, ако е надвишен срокът за проверка на произхода му? По този въпрос ще се произнесе Гражданската колегия на Върховния касационен съд с тълкувателно решение.

Предмет на първото за годината тълкувателно дело на Гражданската колегия са разпоредби от трите закона за конфискация на незаконно имущество, действали от 2005 г. до днес. А точното питане по него гласи: „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), съответно по  чл. 27   ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.)  и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок?“

Тълкувателното дело е образувано по искане на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), както и по предложение на тричленен състав на ВКС. Както тримата върховни съдии – Борислав Белазелков, Борис Илиев и Димитър Димитров, така и комисията, са установили, че самият ВКС тълкува противоречиво въпроса за характера на сроковете за приключване на проверката за незаконно имущество – дали са инструктивни, или преклузивни.

Определението, с което Белазелков, Илиев и Димитров предлагат Гражданската колегия да излезе с тълкувателно решение, е по дело по най-стария закон за конфискация на престъпно имущество. Той предвиждаше, че проверката за произхода на имуществото и средствата не може да продължи повече от 10 месеца, а по изключение този срок може еднократно да бъде удължен с три месеца.

По следващия закон – този за отнемане на незаконно придобитото имущество, който действа от 2012 г. до началото на тази година, пък проверката продължава до една година, с еднократна възможност за удължаването ѝ с още 6 месеца. В актуалния Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество са регламентирани същите срокове.

Коментирайки първия закон за конфискация на престъпно имущество, тричленният състав на ВКС констатира, че е налице противоречива практика. Той посочва, че някои състави приемат, че неспазеният срок за проверка (по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) не е абсолютна процесуална пречка за възникване на правото на иск на комисията. Според тези магистрати срокът е инструктивен, а за причинените вреди от неспазването му държавата дължи обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съдиите Белазелков, Илиев и Димитров посочват, че същото становище – че срокът не е преклузивен, техни колеги са застъпили и при приложението на втория закон за конфискация. „Срокът не започва да тече от възникване на субективното право на държавата на гражданска конфискация, не подлежи на спиране или прекъсване и не погасява самото субективно материално право, нито спазването му е процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) за неговата реализация“, твърдят те.

Други състави на върховния съд обаче застъпват точно противоположното становище. Според тях, когато комисията, днес КПКОНПИ, не е взела решение за предявяване на иск за отнемане на имуществото в рамките на срока на проверката, цялото производство приключва и е недопустимо да се развие исково такова пред съда. „Правомощията на Комисията и нейните органи спрямо проверяваното лице са вече преклудирани; преклудирано е и материалното право на държавата за отнемане на имущество от това лице и от останалите лица, които могат да бъдат ответници по иска“, твърдят тези съдии.

Един от известните казуси, възникнали покрай разнопосочното тълкуване на съдилищата за характера на сроковете за приключване на проверките за незаконно имущество, е този за конфискация на 3,6 млн. лева срещу осъдения на доживотен затвор Георги Вълев от групата за убийства, известна като „Килърите“. Както „Лекс“ писа, наскоро то беше възобновено от Апелативния съд във Велико Търново, след като първоначално беше прекратено от окръжния съд в града.

Проектът на решение по тълкувателното дело, което трябва да сложи край на споровете, е възложен на комисия от трима върховни съдии – Емил Томов, Светла Бояджиева и Велислав Павков, който е докладчик.

5
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
02 октомври 2018 17:45
Гост

А тези тримата, дали случайно не са на абонамент в сградата срещу Руската Църква? Те колко тълкователни решетия не са спазили ??? И това в чия полза ? На обикновения човек или на разносвачите на куфарчета? Писаното остава, помияри!

Петров
Петров
27 юли 2018 12:54
Гост

Може просто да променят срока за предявяване на иск.

Възмутен
Възмутен
27 юли 2018 12:51
Гост

Щом имуществото е незаконно трябва да се конфискува! Какво има да мъдрят за срокове. Само ни усложняват живота.

Анонимен
Анонимен
27 юли 2018 12:33
Гост

Редно е държавата по всяко време да може да заведе дело за конфискация на незаконно придобито имущество.

Петя
Петя
27 юли 2018 12:37
Гост

Въобще не съм съгласна с мнението на съдиите Белазелков, Илиев и Димитров.