Дължимите, но неплатени авансово от взискателя такси в изпълнителното производство, се ползват с привилегия от първи ред, а вземането на общината за такса смет – не е привилегировано. При оспорване на разпределението, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и следи служебно само за включването на присъединени по право взискатели. След отмяна на разпределението, съдът сам извършва ново и го връща на съдебния изпълнител само ако вземанията не са достатъчно конкретизирани.

Това постановиха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), което слага край на споровете в практиката, свързани с разпределението в изпълнителното производство.

Както „Лекс“ писа, ВКС беше сезиран за тях от Висшия адвокатски съвет (ВАдС), който установи противоречията във вижданията на окръжните и апелативните съдилища (повече за искането виж тук, а за становището на адвокатурата по тълкувателното дело, което на практика е възприето от ВКС тук).

Правомощията на съда при оспорено разпределение

Първата група проблеми, по които днес се произнесе ВКС, са свързани с различното виждане на съдиите за собствените им правомощия, когато трябва да се произнесат по оспорено разпределение, извършено от съдебния изпълнител – дали проверяват служебно цялото разпределение и имат ли право сами да извършат ново, когато го отменят.

Сега ВКС заяви: При проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

Окръжният съд, след отмяна на обжалваното пред него разпределение, изготвено от съдебен изпълнител, респ. апелативният съд, след отмяна на решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение, решава въпроса по същество, като сам извършва ново разпределение. Когато липсва достатъчна конкретизация на вземанията, включени в разпределението, съдът, след отмяната му, връща делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение“.

За да достигнат до тези изводи, върховните съдии разясняват разликите между производството за обжалване на разпределението – по чл. 463 ГПК, и това за обжалване на действията на съдебния изпълнител (СИ) – по чл. 435 ГПК.

Те посочват, че когато се обжалват действия на СИ, съдът действа като контролно-отменителна инстанция, защото не може сам да ги извърши след това, но при разпределението не е така.

И сочат в какво може да се изразява незаконосъобразността на разпределението:

  • в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях;
  • неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД;
  • неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване;
  • грешка в пресмятането на сумите.

„С оглед очертания кръг от въпроси, с които може да бъде сезиран съдът при обжалване на разпределението, за разлика от производството по чл. 435 и сл. ГПК, при уважаване на жалбата срещу разпределението съдът не е необходимо да връща делото на изпълнителния орган, тъй като може да измени извършеното от съдебния изпълнител разпределение въз основа на дадените от съда отговори на повдигнатите в жалбата въпроси“, пише ВКС и заключава, че когато се произнася по разпределението, съдът действа като въззивна инстанция.

Опирайки се на диспозитивното начало, върховните съдии подчертават, че съдът не следи за всяка незаконосъобразност и не проверява цялото разпределение, а е ограничен от оплакванията в жалбата. Произнасянето извън тях е недопустимо. „Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК“, напомнят те. И подчертават, че жалбоподателят не е легитимиран и да брани чужди права.

„…само ако уважаването на жалбата води до необходимост от промяна на цялото разпределение, то следва да бъде изменено изцяло. Ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата“, пише ВКС.

Той специално се спира на привилегиите и посочва, че за спазването на чл. 136 ЗЗД, съдът не следи служебно. „Привилегията е процесуално право на кредитора, функционално свързано с вземането му, тъй като обезпечава неговото удовлетворяване. Ето защо, предвидените в чл. 136, ал. 1, т. 1-6 ЗЗД привилегии създават за съответните кредитори право на предпочтително удовлетворяване, но единствено от волята на взискателя зависи дали да защити това свое процесуално право, като вкл. е допустим и отказ от него“, се напомня в решението.

ВКС посочва, че уважаването на жалбата, невинаги води до необходимост от промяна на цялото разпределение. И дава следните практически разяснения: „Когато уважаването на жалбата води до промяна на признати с разпределението привилегии, това води по необходимост до промяна на разпределението в следващите редове. Ако обаче няма жалба относно разпределението в предходни редове, в тази част разпределението не може да бъде променяно, защото то не е предмет на жалбата.

Уважаването на жалбата на един взискател не може да доведе до определяне от съда на по-благоприятен ред (по-предна по ред привилегия) на удовлетворяване за друг взискател, който не е упражнил правото си на жалба относно нея. Ето защо, ако вземането на взискател е включено в разпределението като хирографарно – чл. 460, изр. 2-ро ГПК, въпреки, че се ползва с привилегия, но няма жалба от този взискател, привилегията му не следва да бъде взета предвид при разглеждане на жалба от друг кредитор. Ако кредитор оспорва правилното приложение на чл. 460, изр. 2-ро ГПК и чл. 136, ал. 3 ЗЗД за удовлетворяване на хирографарните кредитори по съразмерност, не може да се преразглежда разпределението по привилегиите в предходните редове, доколкото то не е оспорено, тъй като съдът ще излезе извън предметния обхват на жалбата, като това би могло да доведе и до влошаване на положението на жалбоподателя при липса на друга жалба“.

Така ВКС достига до извода, че когато се произнася по законосъобразността на разпределението, съдът е ограничен само до оплакванията в жалбата и ако тя е основателна, може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаването ѝ и доколкото по необходимост рефлектира върху правата на други взискатели по разпределението.

В тълкувателното решение специално се разяснява какво се прави, когато СИ не е включил в разпределението присъединен по право кредитор (ипотекарен кредитор и такъв с публично вземане). Първо ВКС посочва, че съдът следи служебно дали това е направено. А след това казуистично разглежда различните хипотези:

„Ако обаче присъединен по право кредитор е включен в разпределението, но неправилно е изчислена припадащата му се сума, при липса на жалба от този взискател, съдът не следи служебно за тази незаконосъобразност. Доколкото съответният изпълнителен способ е приключил, присъединеният по право кредитор не може да упражни правата по чл. 501 ГПК, нито да участва като наддавач в публичната продан, тъй като описът и проданта вече са извършени.

Когато съдът установи, че в разпределението не е участвал присъединен по право кредитор, и същият е подал жалба срещу разпределението, той следва да го включи в разпределението, без да се връща делото на съдебния изпълнител, тъй като това само би забавило процеса, без да може този взискател да упражни други права в него, извън тези, които може да упражни с жалбата.

В случаите, когато невключеният в разпределението присъединен по право взискател не е подал жалба срещу разпределението, съдът служебно връща делото на съдебния изпълнител за ново разпределение с цел обезпечаване на участието на страната в процеса“.

За неплатените авансово такси на съдебния изпълнител и такса смет

Един от най-спорните въпроси по тълкувателното дело беше ползват ли се с привилегия от първи ред авансово дължимите от взискателя, но незаплатени от него такси в изпълнителното производство.

„Вземанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума“, приеха Гражданската и Търговската колегии на ВКС.

Деветима върховни съдии – Геника Михайлова, Теодора Гроздева, Маргарита Соколова, Десислава Попколева, Гълъбина Генчева, Светлана Калинова, Геновева Николаева, Соня Найденова и Владимир Йорданов, обаче са подписали тълкувателното решение с особено мнение. Според тях има значение дали става въпрос за такси на ЧСИ или ДСИ. И посочват, че несъбраните авансово такси ЧСИ се явява хирографарен кредитор и се удовлетворява съразмерно съгласно чл. 136, ал. 3 ЗЗД. А вземането на ДСИ е публично и за него държавата е присъединен по право взискател и се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД.

Както стана ясно, възприетото виждане в тълкувателното решение е съвсем различно, като мнозинството е категорично, че принципът и за ЧСИ, и за ДСИ трябва да е един и същ, защото иначе ще се стигне до неравнопоставеност, включително и до нелоялна конкуренция.

„Законодателят последователно провежда принципа за равнопоставеност на страните в изпълнителното производство, независимо дали същото се провежда от ДСИ или от ЧСИ – и в двата случая то се развива по един и същи процесуален ред и при еднакви по размер такси по изпълнението, които се събират от ДСИ и ЧСИ. Това предполага тези такси да са и под еднакъв правен режим при събирането им от длъжника (когато той отговаря за тях) – независимо и от това дали те са авансово дължими или не, тъй като и в двата случая те се събират от органа по принудителното изпълнение (ДСИ или ЧСИ) и съставляват „цената“ на принудителното изпълнение, и в частност – необходими разноски за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят, изтъква мнозинството.

В тълкувателното решение се отхвърля тезата на някои съдии, че подобно на исковото производство и в изпълнителното, на възстановяване подлежат само реално платените разноски. „Ако се възприеме становището, че с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват само вземанията на взискател, който е заплатил авансово дължимите такси, необходими за осъществяването на съответния изпълнителен способ, този принцип на равнопоставеност би бил съществено и недопустимо нарушен. В такъв случай публичните вземания за всички дължими държавни такси (авансови, субсидирани, пропорционални), които ДСИ следва да събере от длъжника (когато последният отговаря за тях), би следвало да се ползват с общата привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД (тъй като съгласно чл. 458 ГПК държавата е винаги присъединен по право взискател); а частните вземания на ЧСИ за същите по вид и размер такси не би следвало изобщо да се ползват с право на предпочтително удовлетворение, нито да попаднат дори в реда на хирографарните вземания (тъй като ЧСИ, като орган по принудителното изпълнение, не би могъл да се конституира едновременно и като взискател и да участва в качеството си на такъв в разпределението в същото изпълнително производство – чл. 19, ал. 3 ЗЧСИ, във вр. с чл. 22 ГПК) и би следвало да се съберат едва след удовлетворяването на всички взискатели (чл. 79, ал. 2, вр. с аргум. от чл. 433, ал. 2 ГПК). Това от своя страна би довело до значителна неравнопоставеност между страните (както на взискателите, така и на длъжниците) – в зависимост от това дали принудителното изпълнение се осъществява от ДСИ или от ЧСИ“, обясняват върховните съдии.

Като изтъкват, че това ще доведе до нелоялна конкуренция на финансираните от бюджета ДСИ спрямо ЧСИ. „Наред с това и в двата случая – както за възстановяването на разходите чрез постъпления в държавния бюджет, така и за възстановяването на разходите на ЧСИ и за получаването на дължимото възнаграждение от последния, шансовете биха били значително намалени, ако вземанията (публични или частни) за таксите (авансови, субсидирани, пропорционални) по изпълнението към длъжника (когато той отговаря за тях) бъдат изключени и не биха се ползвали с първата по ред специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. При възприемане на това становище в множество случаи секвестируемото имущество на длъжника би било изчерпано вследствие осъществените от съдебния изпълнител способи за изпълнение, и предоставената публична услуга по осъществяване на принудителното изпълнение би останала невъзмездена, се посочва в тълкувателното решение.

Затова ВКС посочва, че критерият дали вземането за дължими, но неплатени авансово от взискателя такси, се ползва с привилегия от първи ред, трябва да е не дали таксите са вече внесени или не, нито видът и характерът на вземането – частно или публично, а дали тези такси са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят.

И така заключава, че тези такси са привилегировано вземане на съдебния изпълнител по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.

Що се отнася до т. нар. такса смет, върховните съдии са единодушни: Вземането на общината за таксата „битови отпадъци“ не се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД“.

ВКС напомня, че привилегиите по чл. 136 ЗЗД  са изключения от общото правило на чл. 133 ЗЗД, че кредиторите имат еднакво право да се удовлетворят от цялото имущество на длъжника. И трябва да се тълкуват стриктно и недопустимо чрез разширително тълкуване на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД към изрично посочените там изключения – привилегированите вземания за конкретни по вид данъци, да се добавят други публични вземания. Ако действителната воля на законодателя бе с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД да се ползват не само вземанията за данъци за продадения имот, а и вземанията за таксата „битови отпадъци“, той не би използвал единствено понятието „данъци“ (подобен законодателен подход е използван например в разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, където данъците, митата и таксите са изрично посочени, и то наред с общата формулировка „публичноправни вземания на държавата и общините“)“, заявяват върховните съдии. И подчертават, че данъкът върху недвижимите имоти и таксата „битови отпадъци“, макар и да са публични общински вземания и задължението за заплащането им да е свързано с конкретен имот, съществено се различават.

21
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
ВС на РСФСР най-точно и автентично тълкува ГПК!
ВС на РСФСР най-точно и автентично тълкува ГПК!
23 ноември 2022 7:36
Гост

Политнекоректен коментар: Българския ГПК е тежко заимстван от руския ГПК. Проверете-почти всичко е същото, дори и терминологията ни е пълна с русизми в закона, процедури, институти-включително и нововъведението зап оведно по 410 го има и в Руския кодекс(но нямат подобно на по 417…), доказателствено право, охранителни производства(пак русизъм-„охранително“) изпълнителен процес-същия, ама напълно същия, разликите са минимални и потвърждават твърдението-че нашия ГПК е руския ГПК. Та затова-предлагам при тълкуване на ГПК да се ползва автентичното тълкуване на Върховния съд на Руската федерация. Все пак нашия закон е реципиран, преведен, заимстван, тежко повлиян от руския, и е редно да се ползва автентичното… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2022 7:37
Гост

Каорекция-държавата вече се казва Руска федерация, не РСФСР.

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2022 10:43
Гост

Това че Русия е реципирала германския граждански процесуален закон, не означава, че България го е реципирала от Сатрапията. По същия начин – България е реципирала германския граждански процесуален закон, чрез австрийския. Ако погледнете ГПК на Китай и на Япония, също ще откриете изключително много сходства с българския ГПК – простичко е, те са реципирали от Германския граждански процесуален законник!

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2022 12:58
Гост

Руският ГПК не е реципиран от германския, а от френския – още от царско време. С тази разлика, че е реципиран от Наполеоновия ГПК, който отдавна не действа във Франция, а има нов. Франсетата не го харесват, защото е старомоден, но за братушките е екстра. За това са с 1 век назад, а покрай тях и ние, защото сме преписали техния.

Моканина
Моканина
22 ноември 2022 17:06
Гост

Боже, колко мъка има на тоя свят, боже!

Проскубания бухал
Проскубания бухал
22 ноември 2022 16:40
Гост

Не съм съгласен много с решението частта за привилегиите на неплатените авансови плащания, но нали от ВКС гледат „голямата картина“ и търсят някаква си справедливост под формата на изравняване, а не детайлно граматическо тълкуване на закона. Каквото, такова сега – хубаво или лошо, да му мислят длъжниците, само МаяМа що не се появи с някое протестче, нали тя е радетел за облекчаване на бремето на имащите да плащат пари за сметка на алчните“събирачи“ на вземания.

Чиколино
Чиколино
22 ноември 2022 16:45
Гост

Абе гледат точно детайлно граматическо тълкуване на закона

Jeremy
Jeremy
22 ноември 2022 16:46
Гост

Така е. МаяМа ще се появи, когато наближат следващи избори. Сега се пази. Нали насъска и вярното си куче Вапцаров да прави протест пак срещу Златен век в Лозенец, но засега го бави, защото изборите са далеч. Като стане лято ще изпълзи

Мичурин
Мичурин
22 ноември 2022 16:47
Гост

Напълно съм съгласен с вас. Браво

Адвокат
Адвокат
22 ноември 2022 16:27
Гост

Окръжните съдилища гледат с лека досада, да не кажем буквално – на всякакви жалби срещу ЧСИ, защото сигурно са скучна дейност. Писал съм, брисал съм, все тая. Нали е независим орган съдът и това е – дано сега като има решение на ВКС, което кой дава гаранция дали ще го спазват. На Окръжен приключва епопеята.

Иванова
Иванова
22 ноември 2022 16:45
Гост

И мойте наблюдения са абсолютно същите. Не разбирам защо е така

Щерев
Щерев
22 ноември 2022 16:21
Гост

Въобще не ме учудва, че има съдии на особено мнение.

Чочо
Чочо
22 ноември 2022 16:24
Гост

Важно е дали става въпрос за такси на ЧСИ или ДСИ.

Пипяза
Пипяза
22 ноември 2022 16:44
Гост

така си е

Киро
Киро
22 ноември 2022 16:44
Гост

И мен!

Филип
Филип
22 ноември 2022 16:16
Гост

Определено е добре, че се уеднакви практиката.

Лидия
Лидия
22 ноември 2022 16:43
Гост

Много радващо е, така е

Чавдар
Чавдар
22 ноември 2022 16:15
Гост

Eстествено, че съдът не може да следи за всяка незаконосъобразност и не проверява цялото разпределение.

Чиколино
Чиколино
22 ноември 2022 16:43
Гост

Много ясно

Сичеон
Сичеон
22 ноември 2022 16:10
Гост

Най- накрая да се изяснят противоречията във вижданията на окръжните и апелативните съдилища.

Demirev
Demirev
22 ноември 2022 16:43
Гост

Време беше да се изясни противоречието