Върховният касационен съд (ВКС) се самоосъди да плати солидарно с Пловдивския окръжен съд (ПОС) 42 000 лева обезщетения за неимуществени вреди от забавено правосъдие.

Пострадалите са седмина наследници на земеделски имот от над 30 декара, за който са водили съдебна битка почти 10 години с фирма „Сокогаз“, която пък е собственост на олимпийския шампион по борба в миналото, депутат от БСП, общинар и настоящ кметски наместник Георги Мърков. Допълнителен проблем пред възстановяването на имота е, че там е имало изградена и газстанция.

Делото за ревандикация на реситуирания имот срещу „Сокогаз“ собствениците завеждат през далечната вече 2002 г. Само за две години казусът е приключен на две инстанции в полза на ищците. След още две години обаче ВКС отменя решението и връща делото на окръжния съд в Пловдив.

От 2006 г. до 2008 г. там са проведени нови 13 заседания, а междувременно „Сокогаз“ подала молба за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС по отношение на установителната част на иска. Следват още близо две години, в които върховният съд да се произнесе по тази молба, като касационното дело е насрочено след година и четири месеца и едва в началото на 2010 г. ВКС оставил молбата без уважение.

Тогава делото продължило по същество в Пловдив с нови 4 заседания, за да се стигне до юни 2010 г., когато окръжният съд за втори път потвърждава решението на първата инстанция за връщането на имота на собствениците. Съдът обаче постановява, че „Сокогаз“ може да го задържи, докато му бъдат изплатени разходите по изграждането на газстанцията. И двете страни обжалвали пред ВКС, но делото било насрочено чак за 15 ноември 2011 г., като това било и единственото заседание. Окончателното решение е произнесено на 6 април 2012 г. и с него имотът окончателно е върнат на собствениците, а по отношение на правото на задържане до изплащане на разходите за газстанцията решението на предишната инстанция е обезсилено.

След това собствениците, а вече и наследниците им, тъй като един от тях е починал след края на делото, подали жалби до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург за това, че е било нарушено правото им на разглеждане на делото в разумен срок. Съдът обаче е приел, че жалбата е недопустима, защото не са били изчерпани средствата за защита в България.

Изключение е само един от собствениците – К. И., която също завежда дело в Страсбург още преди края на делото за връщането на имота, но в нейния случай се стига до споразумение с държавата, която се съгласява да я компенсира с 2900 евро и именно този размер се явява критерий за българските съдилища, които след това обезщетяват останалите собственици и наследници.

Седмината пострадали първо подават заявление в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), по което министърът на правосъдието е определил, че за претърпените неимуществени вреди им се дължи обезщетение от общо 10 000 лева или по 1430 лева на човек.

Всички отказват и завеждат дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу ВКС и окръжния съд в Пловдив.

Те се гледат в Пазарджик и по тях всеки от ищците е обезщетен с по 6000 лева. Делата са две, тъй като двама от тях са завели отделно исковете си, но при касационните обжалвания накрая са обединени от ВКС.

Именно по делото с двамата ищци Окръжният съд в Пазарджик е категоричен, че срок от 9 години, 8 месеца и 26 дни, безспорно е неразумен и се дължи основно на процесуалното поведение на ОС-Пловдив и ВКС, свързано с насрочването на делата и събирането на доказателствата, както и решаването на въпроса с отвода на един и същ съдия и пред двете инстанции, който също е станал причина за общото забавяне на делото.

В решението на състава ОС-Пазарджик с председател Минка Трънджиева и докладчик Венцислав Маратилов се казва още, че 13 заседания за събиране на доказателства не е добър атестат за процеса в Пловдив, а възраженията на ВКС, че е претоварен, не са основателни.

„Фактът за претовареност или свърхнатовареност на ВКС на РБ е ноторно известен и не може да бъде отминат, но от друга страна – всяка страна, която е сезирала съда с искане да ѝ бъдат защитени личните имуществени права, респективно да получи съдействие от съда, не се интересува от това колко е натоварен този съд, в какви срокове решава делата, дали тези срокове са инструктивни или не.

Страната иска да получи правосъдие и то не кога да е, а да го получи по възможност сега и веднага.

В крайна сметка, дори да се приеме, че е било възможно исковото производство примерно да приключи в рамките на 3 до 4 години, срок от близо 10 години, в който всъщност е приключил исковият процес, в никакъв случай не може да се квалифицира като разумен, доколкото образно казано надвишението е близо 3 пъти“, пише съдът в Пазарджик.

Един от доводите на ВКС, изтъкнат по време на делото, е, че интересът на ищците бил незначителен, защото делото не било трудово, за пенсия, за родителски права или за обезщетение от наказателно дело, злополука и др., поради което не трябвало да се присъжда обезщетение. По този повод съдиите в Пазарджик пишат, че да се приеме, че интересът на страната зависи само от предмета на делото, означава да се въведе дискриминационно положение и е начин да се противопоставят интересите на една страна на другата. Отделно, Конституцията изрично регламентира, че правото на собственост и наследяване се гарантира и защитава от закона, а частната собственост е неприкосновена.

„Следователно всеки един български гражданин, който претендира да е собственик, има значим интерес да защити това свое признато от Конституцията право, което автоматично води до признаване на значим интерес за всеки един правен субект, който защитава правото си на собственост“, се казва в решението.

По отношение на размера на обезщетенията от по 6000 лева, съдът припомня, че още през 2012 г. К. И. е обезщетена по споразумението с държавата с 2900 евро. Според магистратите това означава, че заради променените икономически показатели, обезщетението сега би трябвало дори да е по-голямо.

Делото приключва окончателно преди месец, когато върховните съдии Албена Бонева (председател), Боян Цонев (докладчик) и Любка Андонова оставят в сила и двете осъдителни решения, като осъждат ВКС и ОС-Пловдив да платят и по 1500 лева разноски на седмината ищци.

Върховните съдии споделят изводите, че именно ВКС и ОС-Пловдив са отговорни за неразумната продължителност на процеса. Относно спора значим ли е залогът по делото, за да се търси обезщетение, върховните съдии са категорични, че решението на съда в Пазарджик е правилно, тъй като неприкосновеността на собствеността е гарантирана от Конституцията, „още повече, че праводателите на част от ищците не са и доживели неговото приключване, предвид което продължителността на производството е обременило емоционално всички ищци“.

Относно аргументите за свръхнатовареността на ВКС, върховните съдии също казват, че те са несъстоятелни.

„Съдилищата носят отговорност за вреди по исковете по чл. 2б от ЗОДОВ като процесуални субституенти на държавата, която следва да вземе навременни и ефикасни мерки за справяне с този проблем и да организира съдебната система по начин, който да може да осигури разглеждането на всяко дело в разумен срок. Ако такива мерки не са взети или са неефективни, държавата, респективно – процесуалните ѝ субституенти, не могат да бъдат освободени от отговорност при надхвърляне на разумния срок“, се казва в решението.

По отношение на размера на обезщетенията, върховната инстанция добавя само, че несправедливо би било единствено ако бъдат занижени.

21
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
advokat
advokat
10 май 2020 7:48
Гост

Исторически казусът е представен половинчато, неграмотно.

Защо просто не са пуснали да се върти едно сосно обезщетение – това е мотивът да се плати или изпълни обезщетение. Сега – какво – аз не знам толкова некадърно дело – виждаш, че ти се бави – обезщетение за неизползване на имота, така един беше пропищял орталъка, че му няма парите – накрая му казах – лихва (щраф лихва – мораторна) – виждал ли си в такъв размер – колко щеше да получиш от парите си ако бяха в Банка . 1 процент, сега взимаш поне 12 %.

Умълча се.

данъкоплатец
данъкоплатец
08 май 2020 11:44
Гост

Много добре. Ако можеха и да се самобръкнат в джобовете и да възстановят на данъкоплатците съответните сума, би било отлично. Ама друг път!

Киро
Киро
08 май 2020 11:31
Гост

А тези дела се проточват много особено ако са срещу депутати, както в случая. Дали е съвпадение?

Гери
Гери
08 май 2020 11:32
Гост

Надали. Имал си газстанция нашият там. какво от това!

123
123
08 май 2020 11:14
Гост

А най-противното е да чакаш 8-10 месеца, за да ти кажат на две-три странички корифеите, че делото се връща на долната инстанция.

Серафим
Серафим
08 май 2020 11:14
Гост

Според мен това е пшравилно нещо. Няма как иначе да се случат нещата. Да се самосъдят. Като са толко умни.

Ники
Ники
08 май 2020 11:25
Гост

Не им е за първи път да се бавят с актовете си. Крайно време беше да се самоосъдят.

Цицеров
Цицеров
08 май 2020 11:14
Гост

По-бавно от българския съд няма. Дори ледник се движи по-бъзо на година…

Мадлен
Мадлен
08 май 2020 11:13
Гост

А нещо ще се промени ли след всичко това или пак ще си влачат купища дела?

Гергана Т
Гергана Т
08 май 2020 11:13
Гост

Поредния пример за неадекватна работа на държавни органи

Димитрова
Димитрова
08 май 2020 11:12
Гост

Малко и е. Може и още да се съди.

Равиоленска
Равиоленска
08 май 2020 11:11
Гост

Според мен така се руши доверието в системата. Знаем за нея, че тя е тромава и бавна.

Тошков
Тошков
08 май 2020 11:11
Гост

Точно де. То само това има в тая система. Мизерия и бавно разпределенеи и вземане на решение.

Lalov
Lalov
08 май 2020 11:11
Гост

Не не това е безобразие. НЕ може да се виси 10 години за решение. Какво чакат? Някой д апочине та да дадат имота после на друг ли ?

Вуйчо Ваньо
Вуйчо Ваньо
08 май 2020 11:09
Гост

Изводът е: завеждайте ги тези дела като млади!

Мики
Мики
08 май 2020 11:26
Гост

И се пазете от Коронавируса, за да доживеете да си видите решението.

Fredy
Fredy
08 май 2020 11:07
Гост

Хубав сигнал към ВКС, където сроковете ги нямат за нищо. Безумие е заради едно заседание, дело да виси във върховния съд повече от година. Какъв сигнал давате на останалите съдилища? А на хората, които чакат всеки ден решението? Така се руши доверие и оправданието с натовареността не издържа.

Spiro
Spiro
08 май 2020 11:12
Гост

Точно защото са толкова бавни и ми става смешно, като пуснат репортаж по новините как мъкнат едни колички с класйори по дела по съдъ. Направо трагедия.

Анонимен
Анонимен
08 май 2020 11:18
Гост

Трима от ВКС се опитват по този начин да дисциплинират колегите си. Дали ще се получи обаче?

Билияна
Билияна
08 май 2020 11:28
Гост

А тълкувателните им? Точат се с години. Чакай после върховните да ти уеднаквяват практиката.

bobi
bobi
08 май 2020 15:49
Гост

Само-осъждането на ВКС е правен абсурд.ВКС е прав даже когато греши.Такъв е духът на закона-пример ГПК, с.решение противоречащо на Конституцията подлежи ли на отмяна или ТР на ВКС противоречащо на Конституцията. Необходим е Съд на Отмяната,извън ВКС, санкциониращ неспазването основните начала на правото,КРБ,кодексите и …