Кого конституира съдът като страна в процеса, ако първоначалният ищец или ответник почине в хода на делото. На този въпрос отговори в определение състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател и докладчик по делото Дияна Ценева и членове Бонка Дечева и Ваня Атанасова.

Гражданският процесуален кодекс (чл. 227) предвижда, че „когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника“. До ВКС обаче стига спор за това кой трябва да бъде конституиран като ищец на мястото на починала жена, която е завела ревандикационен иск за имот в Банкя.

Случаят е оплетен и специфичен, появяват се две завещания, но в края на краищата и трите съдебни инстанции, произнесли се кои трябва да са страните по ревандикационния иск, ги определят безпротиворечиво по един и същи начин (пълния текст на определението виж тук).

Пред ВКС обаче е поставен въпросът как трябва да процедира съдът при смърт на ищеца, като една от страните твърди, че при конкуренция на права между претендиращи да са правоприемници на починалата страна по силата на различни завещания, той трябва да конституира всеки от тях, като се произнесе по материалноправната им легитимация с решението по делото.

Според върховния съд това не е правилният подход. Първо в определението си той разяснява базисните положения. „Когато страна – физическо лице почине в хода на делото, съдът следва да конституира нейните правоприемници, определени по правилата на ЗН. Наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, затова когато починалата страна е оставила общо завещание (чл. 16, ал. 1 ЗН), като страна по делото се конституира назначеният с него универсален наследник, който измества наследниците по закон. Когато предмет на делото е право, което е предмет на завет (чл. 16, ал. 2 ЗН) починалата страна се замества от заветника“, пишат в определението си съдиите Ценева, Дечева и Атанасова.

А на въпроса какво се случва, ако починалата страна се е разпоредила със същото имущество с няколко завещания, ВКС отговаря, че тя се замества в процеса от лицето, облагодетелствано с най-късно съставеното завещание.

„В тази хипотеза преценката на съда е ограничена до проверка за валидността на завещателните актове от външна страна и до това кой от тях е последващ“, подчертават върховните съдии.

И подчертават, че с определението на съда за конституиране на правоприемниците на починалата страна не се разрешава правен спор между тях. „Така само се констатира осъществяването на предвиден от закона факт, пораждащ процесуално правоприемство“, заявява ВКС.

Затова изрично посочва, че споровете между хората, които претендират да са универсални или частни правоприемници на починалата страна, за валидността на завещанието, на което някоя от тях основава правата си, подлежат на разрешаване в отделно исково производство.

15
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анализатор
Анализатор
16 септември 2019 19:51
Гост

Така е – по цивилизованите дърцави, бабички в климактериум не са върховни съдии, а гледат внуци, сапунки,или ако имат пари – правят дискретен секс с атлетични негри,,,,туй обаче пишат решения

Анонимен
Анонимен
16 септември 2019 21:20
Гост

Това решение на ВКС е голяма излагация. За кой ли път ли?

Ужас
Ужас
16 септември 2019 14:35
Гост

Искрено се надявам някой от правната комисия в НС да чете какво измислят съдиите от ВКС и да внесат законодателни промени, така че да изчистят празнотите в закона и да се пресече тоя тълкувателен подем!

Магистрат
Магистрат
16 септември 2019 14:32
Гост

Още едно блестящо решение на ВКС. За мен е чест, че работя в тази система!

Абсурд
Абсурд
16 септември 2019 14:33
Гост

Колега, четете ли изобщо какво пише в мотивите на съдиите?

Анонимен
Анонимен
16 септември 2019 21:22
Гост

Излишна гордост! Особено след това неразумение-решение.

Колега
Колега
16 септември 2019 14:32
Гост

Съдът ако не разглежда служебно определени въпроси, които имат преюдициално значение за разглеждания спор, как изобщо ще постанови решение, чиято сила на пресъдено нещо да бъде неоспорима?

Въпросче
Въпросче
16 септември 2019 14:30
Гост

Как така се получава, че съдът ще конституира произволни хора, претендиращи права върху наследството, без оглед на валидността на правните основания, от които черпят тези права?

123
123
16 септември 2019 13:10
Гост

Практиката е била винаги константна – за тези случаи, защо отново трябва да се „твори“?! При спор между законен наследник и наследник по завещание, респ. и заветник, когато предмет на спорното право представлява завещаната вещ или право, се достига до т. нар. процес относно процеса, като се конституират законните наследници и наследниците по завещание, респ. заветниците – в това производство се решава спорът кой е надлежен правоприемник на починалата страна по чл. 227 ГПК и по отношение на кое лице трябва да продължи съдебният процес, като решението разпростре всички аспекти на СПЕ. И като се установи кой е конкретния правоприемник… Покажи целия коментар »

сак
сак
16 септември 2019 11:23
Гост

Последиците от този само констатиран факт обаче може да са !!! ВКС, че това, което е написала страната, че се конституират всички с претенции е безумие, но такъв процес безспорно трябва д абъде спрян

недоразбрал
недоразбрал
16 септември 2019 11:01
Гост

Тоест при практиката с фалшивите завещатия истинския наследник по закон няма да бъде страна по виисящото дело, трябва да си заведе дело за нищожността на завещанието, често това се случва след наказателния процес, и става галимация. Напълно мислимо е мошенникът да придобие имота за 10 години като недобръсъвестен владелец

Анонимен
Анонимен
16 септември 2019 11:06
Гост

хем не ти е предмет на делто, хем на практика вероятността спорът да е за най-сочният имот от наследството е много голям и съдът ей така си решава кой е правоприемникът… По-сериозно колеги!

Анонимен
Анонимен
16 септември 2019 21:24
Гост

Именно за това трябва да се направят сериизни промени в нормативната ни уредба.

дялан камък
дялан камък
16 септември 2019 10:49
Гост

А не трябва ли, питам аз, да се спре делото докато не приключи преюдициалният спор за правоприемството?

Анонимен
Анонимен
16 септември 2019 10:54
Гост

Не, гледат си го и после ще си играме на обезсилване, ако се окаже, че в процеса е участвала ненадлежна страна… Харчим си едни пари и си въртим дела