Какъв е порокът на съдебно решение с вътрешно противоречиви и неразбираеми мотиви? Кога неяснотата му води до нищожност, а кога до неправилност? На тези въпроси отговори състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение за развитие на правото (пълния му текст виж тук).

То е постановено по дело за обезщетение за изгорял автомобил, който се запалил от късо съединение в паркирано такси, което само се придвижило до другата кола, ударило я челно, a огънят се пренесъл и я унищожил. Като в тази връзка ВКС дава и разяснения за това кога един иск за вреди, причинени от вещ, трябва да се квалифицира по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и кога по чл. 50 от него.

Нищожно или неправилно

Нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по чл. 251 ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 ГПК, заявяват съдиите Светла Цачева (председател на състава), Албена Бонева (докладчик) и Боян Цонев.

И посочват, че е възможно неяснотата в съображенията на съда, изложени в акта му, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което е нарушение на съдопроизводствено правило – чл. 236, ал. 2 ГПК (Разпоредбата изисква от съда към решението си да изложи мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда).

„Когато неразбираемостта и противоречието в мотивите е резултат на формално-невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия, противоречат на опита и/или научното познание, тогава е налице необоснованост на решението. В тези случаи – на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на необоснованост, щом е ясно или установимо, какво е постановил съдът по искането, с което е сезиран, решението е неправилно, а не нищожно“, обяснява ВКС.

И завява, че неразбираемата воля на съда, неясните и противоречиви мотиви не могат да обусловят недопустимост на съдебния акт, защото те нямат отношение към процесуалните предпоставки за съществуването или упражняването на правото на иск.

Една кола се самозапалва и унищожава друга. Кой плаща?

Решението, заради което се наложи ВКС да разясни до какъв порок водят неясните и противоречиви мотиви, е на Русенския окръжен съд (пълния му текст виж тук). През ноември 2017 г. той отменя решение на районния съд в града, с което е уважен иск за обезвреда на собственик на „Форд фокус“, в който челно се ударило такси, собственост на ответника по делото, в резултат на което първият автомобил е изгорял. Причината за пожара било късо съединение в електрическата инсталация на таксито, при което то самоволно се е придвижило напред, блъснало се в колата на ищеца и така пожарът се разпространил и върху нея.

Собственикът на опожарената кола е завел иск срещу този на таксито, като е заявил две правни основания – чл.50 ЗЗД и чл.45 ЗЗД. Подал е и евентуален иск против застрахователя на таксиджията.

Изяснявайки делото, Русенският окръжен съд, е направил извод, че в случая са налице елементите от фактическия състав на чл. 50 ЗЗД – вреда, произлязла от вещ, без върху последната да е въздействано от физическото лице – собственик на тази вещ, тоест при липса на виновно човешко поведение. И посочва, че има основания за ангажиране отговорността на собственика на лекия автомобил, причинил вредите, в резултат от самозапалването му.

След това посочва, че претенцията е за покупната цена на колата, а тя няма как да бъде пряка последица от деликта, но вместо да се заеме да я определи като равностойността на веща към момента на унищожаването ѝ, като назначи експертиза, окръжният съд заявява, че ищецът не е успял да докаже размера на продажната цена, а и след инцидента продал опожарения автомобил на вторични суровини, срещу което е получил някаква сума. И стига до извода, че той не е доказал размера на вредите, които е претърпял и отхвърля иска на това основание.

После Русенският окръжен съд посочил, че в случая няма как да се приложи чл. 45 ЗЗД, тъй като липсват елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Така искът за обезщетение на собственика на опожарената кола е отхвърлен и на двете основания, на които е заявен – чл. 45 и чл. 50 ЗЗД. Съответно съдът отхвърля и този срещу застрахователя на таксиджията.

ВКС за правилата на логиката и съдебните решения

„Въззивното решение не е нищожно. Мотивите са вътрешно противоречиви, но волята на съда – да отхвърли иска, е ясна, а съображенията – установими, макар и изведени без да са съобразени с правилата на формалната логика, опита и научното знание“, заявява ВКС.

Като посочва, че в случая става дума за необоснованост – порок на неправилното съдебно решение.

„Въззивният съд прави смешение на понятия не само според вложеното в материалноправните норми, но и в общоприетия им смисъл; не прави разлика между конкретна имуществена вреда и начина, по който се определя размерът ѝ, между причина и следствие“, пишат върховните съдии.

И се заемат да обясняват базисни понятия: „Обосноваването представлява логическа операция, в чиято основа лежат трите основни действия на мисленето, а именно тези на просто схващане или представяне (на предмети и явления чрез понятия), на отсъждане (че определено свойство е присъщо или не е присъщо на един или група предмети и явления) и на извличане на извод (че едно положение на нещата следва с необходимост да се приеме за факт въз основа на дадено допускане). Казаното значи, че съдът трябва да гради своите фактически и правни изводи въз основа на формално-валидните умозаключения – неговите изводи и заключения трябва да са логически следствия от дадени условия (предпоставки)“.

В решението си ВКС припомня, че съдът е този, който квалифицира материалните права, чиято защита са потърсили страните, а и дори да изследва приложимостта на повече от една норма, за да се произнесе по спора, това не значи, че се касае за повече от една претенция. „В случая, искът е един, а под коя материалноправна норма следва да се подведе, съдът определя с оглед установените по делото факти“, пишат върховните съдии.

Кога искът е по чл. 50 ЗЗД и кога по чл. 45 ЗЗД

Те отделят специално внимание в решението си, за да обяснят кога искът ще е по чл. 50 ЗЗД и кога по чл. 45 ЗЗД:

„Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ/животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя. В този смисъл, отговорността е налице и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите, вкл. когато не е съществувала техническа възможност за пълното ѝ обезопасяване.

Ако причинените от вещ вреди на трети лица, не са резултат на свойствата на вещта, а са свързани с неправилното й съхраняване, или други човешки действия, отговорността е по чл. 45, съответно 47, 48 и 49 ЗЗД.

Когато вредите са причинени в резултат на дефект на стоката и увреденият е потребител, отговорността не се подчинява на правилата на деликта по ЗЗД, а на Закона за защита на потребителя“.

ВКС специално припомня, че в Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС е изяснено, че: когато вредите са настъпили в резултат едновременно на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице, тогава отговорността се дължи на две основания – чл. 50 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД; когато вредата е причинена поради свойствата на вещта, но и от виновното поведение на изпълнителя на определена работа, неговата отговорност ще е по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а отговорността на този, който му е възложил работата – по чл. 49 ЗЗД, щом деянието, причинило увреждането, съставлява изпълнение на възложената работа или е по повод на същата; ако възложителят е същевременно и собственик на вредоносната вещ или тя се е намирала под негов надзор, отговорността му ще се основава едновременно на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.

След като дават всички тези разяснения върховните съдии Цачева, Бонева и Цонев заявяват, че в случая на опожарения автомобил искът следва да бъде квалифициран по чл. 50 ЗЗД.

Така стигат до въпроса за размера на вредите, които ищецът изчислява на 6000 лв. – за колкото е купил колата си.

Но преди да отговори с колко всъщност трябва да бъде обезщетен ВКС отново решава да изясни някои основни постановки.

Като първо обяснява, че имущественото обезщетение се равнява на сумата, с която реално се е намалил патримониумът на ищеца в резултат на деянието и съдът не е обвързан от начина, по който страните – ищец, ответник и трети лица, определят намалението. Освен това ВКС припомня, че с оглед данните, съдът може да приеме, че е налице частично увреждане и да присъди суми за поправка на вещта, а не обезщетение, представляващо паричната ѝ равностойност.

„При причинено увреждане на вещ, съдът установява вида на повредата и, ако тя е до степен вещта да не може да бъде ползвана по предназначение, тогава имуществото на собственика се е намалило с пазарната ѝ стойност, определена по цени и в състоянието ѝ към датата на увреждането. При положение, че части от вещта могат да се ползват, включително като материали, тяхната пазарна оценка в състоянието им към увреждането, се приспадат от дължимото обезщетение. По същия начин се постъпва и, когато увредената вещ или части от нея са продадени, вкл. и при предаването им за вторични суровини – получената цена се приспада от пазарната оценка на вещта“, пише ВКС.

И така стига до конкретния казус с опожарената кола. Като завява, че това, че собственикът ѝ претендира цената, на която е я купил, нито определя предмета на иска, нито задължава съда. „Необосновано и в противоречие с материалния закон въззивният съд приел, че искът е неоснователен, защото покупната цена на автомобила не била вреда, „произлязла от автомобила на ответника“. Вредата – унищожаване на автомобила, собственост на ищеца, е произлязла от самозапалването на вещта – собственост на ответника. Имуществената оценка на увреждането не се равнява на покупната цена на моторното превозно средство“, пише ВКС.

И констатира, че по делото никой не е изчислил каква е пазарната цена на изгорялата кола към момента на унищожаването ѝ в пожара. Това се дължи на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд, заявява ВКС.

И пак решава, че е добре да припомнят основни положения с решението си: „Винаги, когато съдията няма необходимите специалния знания, поради което не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, следва да ползва експертното становище на специалист в съответната област“.

Нещо повече – върховните съдии посочват, че съдът в доклада си след като установи, че фактът е спорен и релевантен, трябва да допусне служебно съдебна експертиза и без искане на страна, като определи задачата и избере специалист с нужните знания и умения и укаже кой, в какъв размер и в какъв срок следва да внесе депозит и т.н. Въззивният съд също трябва да назначи служебно експертиза, ако „има оплаквания за необоснованост и/или за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради което спорният факт е останал неустановен“.

Но понеже нито първата, нито втората инстанция са постъпили така и не е определена цената на колата към момента на пожара, ВКС не може сам да пререши делото. Затова го връща на Русенския окръжен съд с изрични указания да назначи експертиза.

10
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Петър
Петър
15 май 2019 16:54
Гост

Разграничение между напълно неразбираеми мотиви (когато решението е нищожно) и формално-неразбираеми, противоречащи на логика, научни познания и т.н. (тогава е неправилно). Ами да, логичен извод на съда. От това следва, че хипотеза на нищожно съдебно решение е практически почти невъзможна. Защото е много трудно да напишеш абсолютно неразбираем текст. Много по-лесно е да напишеш просто глупав текст.

непримиримите
непримиримите
07 май 2019 11:21
Гост

Много интересно, а защо Кети Маркова-ВКС съдия до м.май 2012г. не върна делото на ВТОС с указания , след като и беше ясно, че няма в кориците да делото няма /а и вс.състави отказваха, а са били задължени да назначат трасологична експертиза на задната част на л.а. опел-тигра??Ех, пари пари, вие сте над закона, макар, че бог бави, но никога не забравя умишлените „грешки“, а, Кети Маркова ще плати това, макар, че няма потомство, дано нея да я удари..!

съдия
съдия
03 май 2019 16:19
Гост

Да бе да, само се придвижило таксито. Явно пияния бакшиш е имал роднина в полицията да го оправи и оттам е почнал целия калабалък

Анонимен
Анонимен
03 май 2019 12:12
Гост

До къде стигнахме- ВКС да обяснява базисни понятия на колегите си.

съдия
съдия
03 май 2019 16:21
Гост

Това не е ВКС а едим оъделен състав, решението няма задължителен характер, за какво въобще са го изтипосали тук тъй ли нямаше нещо по-пикантно

Анонимен
Анонимен
04 май 2019 11:29
Гост

Споделям мнението Ви.

Анонимен
Анонимен
03 май 2019 11:37
Гост

Интересно как Русенския окръжен съд ще определи цената на колата? Въпреки назначената експертиза.

съдия
съдия
03 май 2019 16:22
Гост

По талон и свидетелски показания, близко е до ума

Анонимен
Анонимен
03 май 2019 11:36
Гост

В конкретният случай застрахователят трябва да поеме поне част от разходите на ищеца.

Анонимен
Анонимен
03 май 2019 11:35
Гост

Едно такова решение, естествено е неправилно при липса на мотиви. В противен случай съдебният акт би бил невалиден