Стажът на магистрат, който е напуснал системата преди 1998 г., а после пак се е върнал, не се зачита за обезщетението за продължителна работа в съдебната власт, което може да достигне 20 заплати. Това прие Върховният касационен съд (ВКС) в решение за развитието на правото по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (пълния текст на решението виж тук).

Съдията, който става шеф на затвор и се пенсионира като прокурор

Повод върховните съдии да тълкуват правото на обезщетение на магистрат, който е „влизал“ и „излизал“ от съдебната система, включително преди приемането на ЗСВ през 1994 г., е казусът на Никола Кърпаров.

Той „влиза“ за първи път в съдебната система през 1979 г. като младши съдия в Пловдив. Три години по-късно вече е съдия в районния съд в града, където работи 9 години, 9 месеца и 21 дни. Подава оставка и от 1992 г. до 2012 г. е началник на затвора в Пловдив. При напускането си получава 20 брутни заплати за прослужени 20 години на тази длъжност.

През март 2014 г. Кърпаров се връща в съдебната система като прокурор в районната прокуратура в Пловдив. През декември 2017 г. се пенсионира.

Въпреки наличието на над 15 години стаж в съдебната система, той не получава обезщетение по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ. Затова завежда дело срещу прокуратурата и претендира за 46 578 лева.

Позицията на съдилищата в Пловдив

Първо районният, а след това и окръжният съд в Пловдив отхвърлят иска на Кърпаров. Те отбелязват, че въпреки стажа си, той няма как да получи 15 заплати, защото към 1991 г., когато за първи път напуска системата, законът не е предвиждал магистратите да получат обезщетение при освобождаване от длъжност. То е регламентирано в първия ЗСВ едва през 1998 г., когато е приет нов чл. 139г, който гласи: „При прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране съдията, прокурорът и следователят, който е работил през последните десет години в системата на съдебната власт, има право на обезщетение в размер брутното трудово възнаграждение за двадесет месеца“ (какво предвижда действащият текст от закона за обезщетенията виж в карето).

Обезщетението по чл. 225 ЗСВ е еднократно, като при отчитане на еднократността следва, че при повторно освобождаване от съдебната система се дължи разликата за допълнително прослужените след първото освобождаване години с приспадане на съответния брой получени брутни възнаграждения. Доколкото при първото му освобождаване право на обезщетение не е било налице, а при последващото освобождаване ищецът не е имал повече от 10 години в органите на съдебната власт, претендираното обезщетение не му се следва. Дори да се приеме, че обезщетение се дължи в размер на 15 брутни възнаграждения поради 15 години стаж като съдия и прокурор, следва да се отчете получаването от ищеца на обезщетение с гратификационен характер в размер на 20 брутни възнаграждения при предходното му освобождаване от длъжност“, заявява окръжният съд в Пловдив, визирайки парите, които Кърпаров е получил заради работата си в затвора.

Какво каза ВКС

Делото стига до ВКС и състав с председател и докладчик Бойка Стоилова и членове Велислав Павков и Ерик Василев го допуска до разглеждане, за да отговори на два въпроса. Първият е за това дали за изплащането на обезщетението при напускане се изисква стажът по чл. 164 от ЗСВ да е придобит само при действието на съдебния закон, или се отчитат и годините преди приемането на този нормативен акт.

Краткият отговор на ВКС е, че стажът на магистрат, който е напуснал системата преди приемането на разпоредбата в ЗСВ (чл. 139г), с която през 1998 г. се регламентира за първи път обезщетението за прослужени над 10 години, не се зачита при определянето на компенсацията за продължителна работа, когато той отново се върне на работа в съдебната власт.

За да решат това, върховните съдии първо посочват, че: „Гратификационно обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за 20 месеца за съдии, прокурори и следователи е предвидено за първи път (доколкото съгласно чл.81 ал.3 ЗУС от 1976г. (отменен със ЗСВ от 1994 г.) съдиите, чиито трудови правоотношения са прекратени, са се ползвали от правото по чл. 222 КТ на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца или за шест месеца, в зависимост от продължителността на работата при същия работодател, предпоставка за което е да е било придобито право на пенсия за изслужено време и старост) с чл. 139г ЗСВ (отм.) (в редакцията му по ДВ бр.133/1998г.) – поради пенсионирането им, ако са работили през последните 10 години в системата на съдебната власт“. А с измененията на разпоредбата впоследствие  – през 2002 г. и 2003 г., условията за получаване на обезщетение не са обвързани с придобиването на право на пенсия и са като тези по чл. 225, ал. 1 по действащия ЗСВ от 2007 г.

„Видно е, че предпоставка за възникването на право на обезщетение при освобождаване от длъжност е наличието на най-малко 10 години магистратски стаж. Посочените разпоредби от ЗСВ (отм.) и ЗСВ са материалноправни, поради което и по силата на чл. 14, ал. 1 ЗНА имат действие занапред – от влизането им в сила, както и по отношение на заварени (висящи) към същия момент правоотношения. Разпоредбите нямат обратно действие, защото не е предвидено изрично и в двата закона съобразно изискването на чл. 14, ал.1 ЗНА преуреждане с тях на юридически факти (свързването им с различни правни последици в сравнение с тези по отменения закон), несъществуващи вече към момента на влизането им в сила“, заявява ВКС.

И посочва, че чл. 164 от ЗСВ, в който са уредени изискванията за стаж за съдия, прокурор и следовател, не води до друг, различен извод. Върховните съдии изреждат всички длъжности, стажът на които се зачита по ЗСВ и заявяват: „Тук се включва и стажът, придобит на такива длъжности (по незаварени правоотношения), в т.ч. съдийски, и преди влизането в сила на Конституцията на РБ от 1991 г., предвиждаща организацията на съдебната власт, в която освен съдилищата за първи път се включват и прокуратурата и следствените органи, и преди влизането в сила на законите за съдебната власт. В този случай не се преуреждат минали юридически факти – юридическият стаж е такъв и по действалите до приемането на КРБ, и по действалите след това правила. С оглед на това не е налице обратно действие на разпоредбите на чл. 164 ЗСВ, поради което при преценката за продължителността на юридическия стаж, необходим за заемане на длъжност съдия, прокурор или следовател, се взема предвид и юридическия стаж до влизането в сила на КРБ и на ЗСВ (отм.)“.

ВКС обаче отхвърля тезата на съдилищата в Пловдив, че получаването на обезщетение за продължителна служба по друг закон – в случая този за МВР, е пречка човек да получи такова и заради работата си като магистрат.

Изплащането на гратификационно обезщетение, предвидено в чл. 252 ЗМВР (отм.), не е пречка за изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ. Основанията на двете обезщетения са различни и се дължат при наличие на предвидените за всяко от тях в законите конкретни предпоставки. Това следва и от същността на такова плащане – израз на благодарност за продължителна служба и за проявена лоялност от работника/служителя към работодателя“, казва ВКС и отхвърля жалбата на Никола Кърпаров.

17
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
30 октомври 2020 11:08
Гост

Ужас

Daniel
Daniel
30 октомври 2020 11:06
Гост

Както пише колегата по-долу, ози ВСС го лигавят много сериозно

Анонимен
Анонимен
30 октомври 2020 10:46
Гост

Няма как да претендираш за пари, когато законът въобще не е предвиждал такива големи обезщетение. Малко нахално ми се струва

Анонимен
Анонимен
30 октомври 2020 11:07
Гост

ФаКТ!

Емилиева
Емилиева
30 октомври 2020 11:07
Гост

Така си е

Анонимен
Анонимен
30 октомври 2020 11:19
Гост

Е, той е длъжен да се пробва. Обаче наистина е доста нагъл.

Ивайло
Ивайло
30 октомври 2020 10:43
Гост

Прави ми впечатление, че този състав на ВСС го богопомазаха. Всякакви привилегии им дадоха, ама за каквото се сетиха в НС, това им дадоха. И за десерт беше кариерният бонус. Та се чудя насреща какво ли получават

Анонимен
Анонимен
30 октомври 2020 11:05
Гост

Сети се сам

Анонимен
Анонимен
30 октомври 2020 11:05
Гост

Познай какво може да получават насреща. Вероятно някакви протекции за бизнеса си и за тях самите

Анонимен
Анонимен
30 октомври 2020 11:21
Гост

Естествено. Няма безплатен обяд.

Daniel
Daniel
30 октомври 2020 11:06
Гост

И да се чудиш и да не се чудиш работата е ясна. Колелото се върти в България.

Димо
Димо
30 октомври 2020 11:23
Гост

Да, депутатите са изключително загрижени за благоденствието им.

123
123
30 октомври 2020 10:42
Гост

Не знам за тези случаи, но сега ще има едно яко раздаване на кинти, след като промениха закона и такива като Магдалинчев, Диков и Имова ще вземат още пари.

Stratiev
Stratiev
30 октомври 2020 11:07
Гост

Сефте да се раздават пари

Красимира
Красимира
30 октомври 2020 10:41
Гост

Всеки да си прави сметката кога и как ще напуска, за да вземе някой лев 🙂

Анонимен
Анонимен
30 октомври 2020 11:08
Гост

И сега ще започнат едни големи сметки…

Йосиф
Йосиф
30 октомври 2020 11:19
Гост

Само да не са без кръчмар.