От какво се ръководи съдът, когато определя по справедливост обезщетението за надлежана присъда. На този въпрос отговори състав на Гражданската колегия на Върховния касационен съд по казус на мъж, осъден на три месеца затвор, който е освободен с 34 дни закъснение (пълния текст на решението виж тук).

Ищецът днес е на 27 години, но когато влиза в затвора е на 20 години. Присъдата му е за кражба от жилище на вещи за близо 8000 лв. Преди това е осъждан два пъти, включително като непълнолетен, за кражби от коли, но присъдите са били условни и на пробация. При третия случай съдът вече определя 3 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Вместо да излезе от затвора на 24 март 2012 г., мъжът е освободен чак на 27 април 2012 г., т.е. лежал е 34 дни повече, което е 1/3 от присъдата му.

Затова той завежда иск срещу прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Претендира обезщетение от 10 000 лв. Софийският градски съд определя компенсация от 3000 лв., но апелативният съд я намалява на 1000 лв. Така делото стига до ВКС.

За 29 дни повече в затвора – 3000 лв., за 34 дни – 1000 лв.

Състав на Гражданската колегия с председател Светла Цачева и членове Албена Бонева и Боян Цонев е допуснал делото до касационно обжалване, защото е установил, че е налице противоречива съдебна практика.

В решението са цитирани серия от актове на съдилищата, с които се присъждат обезщетения за надлежани присъди. Като във всички случаи компенсациите са по-високи от тази на осъдения за кражба. Например през 2014 г. за 5 дни повече в затвора Софийският градски съд е определил обезщетение от 300 лв. През 2012 г. ВКС за случай на надлежана през 2007 г. с 26 дни присъда е присъдил 2000 лв. А Апелативният съд във Велико Търново е постановил, че мъж, който през 2003 г. е останал 29 дни повече в затвора, трябва да получи 3000 лв.

От какво се ръководи съдът при тази „по природа трудна дейност“

„Оценяването на морална вреда, освен в случаите когато размерът на обезщетението е определен от закона, по природа е трудна дейност, често налагаща на този, комуто се пада, да извърши проучвания на съдебната практика, за да се постарае да оцени, сравнявайки своя случай с подобни дела, вредите и лихвите, които могат да се присъдят за това“. Този коментар от решение на Европейския съд по правата на човека е цитирал Върховният касационен съд, като дава разяснения от какво се ръководи съдът, когато определя обезщетенията за надлежана присъда.

„Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство“, пише ВКС.

И припомня, че когато прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 Закона за задълженията и договорите, за да определи паричния еквивалент на неимущественото увреждане, съдът извлича справедливия размер на компенсацията от обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства.

„Тези обстоятелства във всички хипотези на чл. 2 ЗОДОВ са вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването“, изброяват върховните съдии.

Освен това посочват, че паричният еквивалент на увреждането се определя към датата на деликта, изхождайки от общественоикономическите условия в страната към онзи момент. „А присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер, като размерът на присъденото обезщетение също така, не може да служи като източник за неоснователно обогатяване“, посочва още ВКС.

Върховните съдии изрично подчертават: „Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези“.

Тези критерии се прилагат за всички хипотези на чл. 2 от ЗОДОВ – от незаконно подслушване, обвинение или арест до надлежана присъда.

В случаите, когато става дума за обезщетение за изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер (чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ), ВКС сочи, че от значение са още условията в мястото, където е изпълнявано наложеното наказание „лишаване от свобода“, режимът, отношението на затворническата администрация, данни за психически или физически тормоз и дискриминация, осъществявани от служители или от други затворници, предприемане на адекватни мерки при данни за подобни деяния и пр.

За 34 надлежани дни – 3400 лв. 

След като разясняват как трябва да се подхожда при определяне на обезщетението за надлежана присъда, върховните съдии заявяват, че в случая на осъдения за кражба, който е останал 34 дни повече в затвора, справедливото обезщетение е 3400 лв.

ВКС взема предвид, че когато влиза в затвора мъжът е на 20 години, криминално проявен, с множество осъждания, които продължават и след това. Свидетели са разказали, че е имал проблеми с другите затворници – оплаквал се е, че го тормозят, бил е бит и искал да излезе, буйствал, казвал, че не може да стои затворен и цялата обстановка му влияе зле. След изтичане на срока на присъдата, започнал да се чуди защо не го освобождават и започнал да мисли, че няма да излезе. Роднините му дълго не били наясно защо не е освободен и какво трябва да се прави.

„Нормално е да се приеме, че по време на целия престой в затвора лицето е изпитвало неудобства, чувствало се унизено, а също така е било притеснено, накърнило се е социалното му общуване. За периода след срока по наложеното с присъда наказание, тези негативни преживявания се запазват, като за тях се дължи обезщетение, защото вече задържането и ограничаването на личната свобода са противоправни. В случая са установени и обстоятелства, сочещи на морални, физически и емоционални увреждания над обичайните“, пише ВКС.

Той подчертава, че за да определи обезщетението съобразява възрастта на пострадалия към април 2012 г., личността му и начина на живот, вида на деликта, продължителността на противоправното задържане в затвора, неблагоприятното отражението върху неговите емоции и психика, чувствата на несигурност и притеснение и не на последно място – разрешенията в съдебната практика при сходни случаи.

Стъпвайки на данните на Националния статистически институт за 2012 г. (среден годишен доход 4327 лв., средногодишен разход – 4058 лв. и висока годишна инфлация от 4,2%), върховните съдии определят, че на мъжа се полагат 3400 лв. с лихвите от деня на освобождаването му преди почти 7 години. Прокуратурата е осъдена и да плати хонорара на адвоката му, който за трите инстанции на делото по ЗОДОВ е общо 1088 лв.

7
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
съдеБен цинизъм
съдеБен цинизъм
15 януари 2019 14:40
Гост

Безобразно, безумно ниско обезщетение. И 1 час повече в затвора следва да се компенсира с подобаващо. Предлагам виновните лица да „надлежи “ да ги набутате в пазарджишкия затвор, а после им дайте 3000 лв-да видим дали е справедливо. А да,-спомнете си-незаконно обвинен прокурор, без да е задържан, и без да е пращан в затвора беше обезщетен със 150 000 лв. Съдебната система все повече се гаври с хората, без власт. 150 000 не са източник на неоснователно обогатяване-според съда-но ако става дума за прокурор, но 10 000 лв-което е мижава претенция за незаконен престой в затвора били неоснователно обогатяване.

Лаик
Лаик
15 януари 2019 9:13
Гост

За това най-тежко нарушение на човешките права обезщетенията са много ниски. Неправомерното лишаване от свобода не трябва да е толково евтино и маловажно, независимо от личността на пострадалия.

Анонимен
Анонимен
15 януари 2019 10:31
Гост

абсолютно основателна констатация, колега. масово се пише, че понеже били рецидивисти, какво толкова им се е случило, като са полежали седмица-две повече и хоп – смешни компенсациии. надлежаното наказание обаче е признак на тотално безхаберие на затворническите власти и прокуратурата и значи, че просто не могат да следят елементарни срокове, а води до погазване на най-висшата ценност – свободата. дайте, който е пропуснал срока за освобождаване да влезе и той малко на топло, за половината срок и да видим дали друг път ще забравя да освободи затворник

Анонимен
Анонимен
15 януари 2019 8:57
Гост

Логично е, че при надлежана присъда неминуемо ще се стигнее до разстройство на здравето.

Анонимен
Анонимен
15 януари 2019 8:55
Гост

Да си вършат стриктно работата и да освобождават затворниците навреме. Така няма да се налага да плащат.

Анонимен
Анонимен
15 януари 2019 8:58
Гост

Поредният гаф на прокуратурата.

неанонимен
неанонимен
15 януари 2019 14:42
Гост

Всъщност-виновниците не плащат нищо, плаща данъкоплатеца. А би следвало виновницете 1. да платят и лично 2. също да получат съответното наказание. Още повече,че текст за незаконно лишаване от свобода има…