Състав на Върховния касационен съд (ВКС) постанови решение, в което преосмисля критериите за това кога един договор е нищожен и кога унищожаем поради липса на воля при сключването му. В решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) той дава ново виждане за съотношението между основанията по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 31, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), когато се твърди, че договорът е бил сключен от човек, който поради слабоумие е в трайна неспособност да разбира или да ръководи правните си действия, които изискват умствена пълноценност и точно в такова състояние е сключил сделката (пълния му текст виж тук).

Съставът, председателстван лично от шефката на Гражданската колегия Светла Димитрова, и с членове Геника Михайлова (докладчик) и Даниела Стоянова установява противоречия в практиката по въпроса на самия върховен съд. Той обаче не предлага образуването на тълкувателно дело, тъй като има колизия от една страна между решения по чл. 290 ГПК и от друга с решение по чл. 218а от стария ГПК. След постановяването на решението на Димитрова, Михайлова и Стоянова обаче вече ще е налице противоречие между решения по чл. 290 ГПК и това ще даде възможност на Гражданската колегия да излезе със задължително тълкуване.

Повод ВКС да преосмисли виждането си кога една сделка, сключена при отсъствие на воля, е нищожна и кога унищожаема е делото на мъж от Бургас. Той от раждането си страда от умствена изостаналост. Заедно с брат си и сестра си наследява апартамент в града. През 2005 г. обаче подписва пред нотариус пълномощно на сестра си, с което се съгласява неговата част от имота да бъде ипотекирана в полза на едноличен търговец.

През 2016 г. мъжът се обръща към районния съд в Бургас с иск за унищожаване на упълномощителната сделка и за прогласяване на недействителността на договора за ипотека. И първата инстанция, и окръжният съд в града квалифицират иска му по чл. 31 ЗЗД, тъй като приемат, че в случая става дума за унищожаема, а не за нищожна сделка и тъй като тя може да се атакува в тригодишен срок, а при завеждането на делото са минали вече 11 години, отхвърлят иска.

В случая и двете инстанции следват преобладаващата практика на ВКС, според която, за да се квалифицират сделките, сключени при липса на воля, като унищожаеми или нищожни, критерият е дали става въпрос за съзнавано, или несъзнавано отсъствие на воля. Върховните съдии Димитрова, Михайлова и Стоянова обаче не са съгласни с него.

„Съзнавано“ и „несъзнавано“  

„Приема се, че „разликата между нищожността на сделката поради липса на съгласие и унищожаемостта поради неразбиране на значението на действията е в субективния момент – в първия случай липсата на воля е съзнавана (мислена уговорка, шега или насилие, когато е налице пълна липса на валидно съгласие за сключването на договора), а във втория – неосъзната. Този разграничителен критерий е базиран на правната теория, но търпи критика“, заявяват те.

И открояват три проблема. Първият е, че правото не дефинира понятията съзнавано и несъзнавано отсъствие на воля.

„Второ, те не могат да се свържат към никой от елементите, които характеризират волеизявлението, а липсата на поне единия от тези елементи е във фактическия състав на чл. 31, ал. 1 ЗЗД – „ … не е могло да разбира …“ (интелектуалния) „ … или да ръководи действията си.“ (волевия)“, посочват върховните съдии.

Най-същественият проблем обаче е, че използването на този критерий води до несправедливи резултати. „Той поставя във втората група случаи (на „несъзнавано отсъствие на воля“) дееспособното лице, което към сключването на договора не е било в състояние да разбира и/или да ръководи действията си, а състоянието му е трайно (причината е в душевна болест или старческо слабоумие). При т.нар. „съзнателна липса на воля“ дееспособното лице, а и неговите наследници по закон, разполагат с неограничена във времето възможност да предявят иска по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД. За разлика от дееспособното, но слабоумно лице, за което неспособността да разбира или да ръководи действията е трайна и характерна“, обяснява ВКС.

И изтъква, че резултатът е, че човек, който трайно не може да разбира действията си, на практика има само 3 години от сключването на договора, за да поиска той да бъде развален, защото критерият „съзнавано“/„несъзнавано отсъствие на воля“ води до квалифициране на иска му по чл. 31, ал. 1 ЗЗД.

„Едва ли законодателят разчита, че в този период лицето, което макар и дееспособно, е в трайна невъзможност да разбира или ръководи действията си, ще изпадне в състояние на т.нар. „светъл момент“. При някои душевни заболявания „светлите моменти“ са изключени (напр. олигофрения, дебилност), а при другите са внезапни и краткотрайни (напр. при старческото слабоумие). Едва ли законодателят разчита и на това, че в 3-годишния срок на погасителната давност заинтересувано лице или прокурор ще иницира и проведе успешно производство за поставяне под запрещение, за да е възможно искът по чл. 31, ал. 1 ЗЗД да бъде предявен от настойника или със съдействието на попечителя. Действието на решението за поставяне под запрещение е конститутивно, не установява от кога е могло лицето да се постави под запрещение, а успешното провеждане на иска по чл. 5 ЗЛС е без значение за сключените договори преди влизането му в сила (ППлВС № 5/ 13.02.1980 г.). Още по-малко може да се приеме законодателят да е разчитал, че в тези случаи ответникът по иска ще съобрази неравностойното положение на съконтрахента си, ще го пожали и по морално-етични съображения ще спести възражението за погасителна давност или че всеки подобен случай може да се разреши на плоскостта на злоупотребата с право“, пише ВКС.

И констатира, че използването на критерия „съзнавано“ и „несъзнавано отсъствие на воля“ поставя сред адресатите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД значителна група дееспособни, за които съдебната защита чрез иск за унищожаване на договора по този текст от закона е обективно невъзможна или доста усложнена, доколкото изисква първо да бъдат поставени под запрещение.

„Тези лица, макар и дееспособни (по действащото ни право дееспособността се придобива по формален критерий – навършването на 18-годишна възраст) поради своите душевни заболявания са в неравностойно положение. Следователно провеждането на критерия „несъзнавана липса на воля“ води до нетърпимия правен резултат погасителната давност да (из)тече по отношение на физически лица, които са в невъзможност или са съществено затруднени да защитят правата си, засегнати от „унищожаемия“ договор, а да не тече за случаите на т.нар. „съзнавана липса на воля“, в която подадат все дееспособни лица, за които исковата защита не е изключена или затруднена“, заявяват Димитрова, Михайлова и Стоянова.

„Трайно“ и „кратковременно“

Затова те извеждат друг критерий, тълкувайки чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Според тях във формулировката на разпоредбата: „Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си“, чрез израза „при сключването му“ законодателят е показал какъв да е той.  „Той не акцентира върху релевантния момент за преценката дали договорът е при основание за недействителност. За всички този момент е един и същ – фактическият състав на основанието за недействителност следва да е осъществен към сключването на договора/към извършването на едностранната сделка. Следователно друг е замисълът на законодателя“, пишат Димитрова, Михайлова и Стоянова.

И обясняват следното: „Разграничителният критерий между основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД той обвързва с елементите, характеризиращи волеизявлението (интелектуален и волеви) и го свързва с това, дали тяхното отсъствие е временно, преходно (дееспособното лице само към/„при сключването“ на договора е неспособно да разбере и/или ръководи действията си) или е трайно, характерно (при дееспособните лица, страдащи от душевно заболяване или старческо слабоумие)“.

Така първата група случаи попадат в обхвата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, без значение каква е причината за временното и преходно състояние на неспособност. Тя може да е обективна – патологичен афект, сомнамбулизъм, хипноза, шок в следствие на травма, треска, нервна криза, а може и да е субективна – пиянство, консумация на наркотици или други упойващи вещества. Това обаче е без значение, тъй като каквато и да е, важното е, че след това ще настъпи възстановяване на способността за разбиране и ръководене на действията. Така трите години от сделката, с които човек разполага, за да иска прогласяването ѝ за недействителна, са достатъчни, за да излезе от временното състояние, което е изключило интелектуалния или волевия елемент при сключването ѝ.

„В приложното поле на основанието за нищожност по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД попадат всички останали случаи, в които лицето е дееспособно, но поради душевна болест или старческо слабоумие е в трайна неспособност за разбиране или ръководене на действията (душевна болест или старческо слабоумие)“, обясняват върховните съдии. И припомнят, че правото на този иск не се погасява по давност.

В решението се обръща специално внимание на втората алинея на чл. 31 ЗЗД, която предвижда, че „унищожението на такъв договор (при чието сключване дееспособно лице не е могло да разбира или да ръководи действията си- бел. ред.) не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор“. Т.е. има две алтернативни предпоставки, за да се упражни правото на иск от наследниците. Според Димитрова, Михайлова и Стоянова обаче изискванията на ал. 2 не са основание да се извлече друг критерий, освен този дали състоянието на неразбиране е трайно или временно. „Чл. 31, ал. 2 ЗЗД не придава допълнителни предпоставки към основанието за унищожаемост по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, нито обяснява фактическия му състав. В чл. 31, ал. 1 ЗЗД са всички юридически факти, които пораждат правото. Чл. 31, ал. 2 ЗЗД урежда допълнителните, алтернативни предпоставки то да премине към наследниците, когато наследодателят не го е упражнил приживе. Законодателят поставя по правило правото по чл. 31, ал. 1 ЗЗД в личната преценка на неговия носителя, а по изключение – на наследниците с цел да избегне злоупотреби, когато се упражнява от тях“, обясняват те в решението си.

И заключават:Унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние е преходна, кратковременна. Нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние е трайна (душевна болест или старческо слабоумие). Тези основания за недействителност се прилагат и за едностранните сделки (чл. 44 ЗЗД). Правото на иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД се погасява с 3-годишна давност. Тя започва да тече от деня на сключване на договора, респ. на извършване на едностранната сделка (чл. 32, ал. 2 ЗЗД). Правото на иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД не се погасява по давност“.

ВКС отменя решението на Окръжния съд в Бургас и прогласява за нищожно пълномощното, с което умствено изостаналият брат е дал право на сестра си да ипотекира жилището, а от там и ипотеката по отношение на неговия дял от имота не поражда действие.

27
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Юрист
Юрист
11 януари 2020 14:39
Гост

Напълно съм съгласен с Бай Иван. Жалко, че тази жена Геника излага другите членове на състава, които от етика ли, от мързел ли – не са писали особено мнение.

бай Иван
бай Иван
11 януари 2020 13:37
Гост

Продължение: Така че, решението е безумно слабо, но сспециално съм забелязал че творенията на Геника са такива – лекс и друг път е публикувал актове на този съдебен състав,и те винаги са такива – противоречиви, без опора в закона, с неясна логика – ако въобще има такава. Решението: да се “пипне“ ЗЗД -функционалната недееспособност (наркотици,алкохол, принуда,насилие,шокови състояния) – да се привърже към Унищожаемостта,и да се атакува в няакъв срок след елиминирането й, напр. сегашния 3-год. органичната недееспособност ( деменция, шизофрения, дебилност, алцхаймер, парконсон, т.н.) -да е с резултат Нищожност,и да се атакува безсрочно. Аналог има в НК, там се говори… Покажи целия коментар »

бай Иван
бай Иван
11 януари 2020 13:00
Гост

Сега,да се изкаже специалиста (т.е. аз),а вие си записвайте: 1.) Първо, бабите от ВКС, както винаги, са написали една глупост,която няма нищо общо с правото -изрично чл.27 ЗЗД си казва че сделки, скл. от недееспособните са унищожаеми,не нищожни,и някой по-долу доста добре го беше коментирал – що се отнася до поставянето под запрещение, то е само “юридическото оформяне“ на тази недееспособност,а не възниква като резултат от запрещението,както баба ви Геника гениално се е изхвърлила: абсолютна глупост е написаното че слабоумните били дееспособни,ако са навършили 18 г., цитирам: „Тези лица, макар и дееспособни (по действащото ни право дееспособността се придобива по… Покажи целия коментар »

Аз Аз
Аз Аз
11 януари 2020 10:24
Гост

Браво на съдиите!

МАРИН МАРИНОВ
МАРИН МАРИНОВ
10 януари 2020 20:03
Регистриран

ЗАКОНА НЕ Е СПАЗЕН. ЩОМ КАТО ИМА ПРОТИВОРЕЧИВА ПРАКТИКА ЗАКОНА ИМПЕРАТИВНО ТЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА СПРЕШ ДЕЛОТО И ДА ОТПРАВИШ ИСКАНЕ ЗА ТЪЛКУВАНЕ- АРГУМЕНТ НА ЧЛ.292 ОТ ГПК. ЗАКОНА НЕ ТИ ДАВА ПРАВО ДА ИЗБИРАШ ДАЛИ ДА ОТПРАВИШ ИСКАНЕ ЗА ТЪЛКУВАНЕ В ХИПОТЕЗАТА НА ПРОТИВОРЕЧИВА ПРАКТИКА , А ИМПЕРАТИВНО ТИ РАЗПОРЕЖДА ,ЧЕ ЩОМ КАТО Е НАЛИЦЕ ПРОТИВОРЕЧИВА ПРАКТИКА ОТПРАВЯШ ИСКАНЕ ЗА ТЪЛКУВАНЕ.

без страх
без страх
10 януари 2020 19:41
Гост

Никак не съм изненадана от задълбочените мотиви на Върховните съдии от този състав.

Де да бяха такива и някои други съдии от ВКС, та правната справедливост да е в конекситетна връзка с тълкувателната воля на Върховните съдии, които задълбочено анализират вложения от законодателя смисъл в относимата към казуса разпоредба на закона.

Изпитвам истинска душевна наслада да чета такива съдебни актове.
Адмирации към Върховните съдии Димитрова, Михайлова и Стоянова.

Юрист
Юрист
10 януари 2020 18:55
Гост

Целенасочено изопачаване на изключително ясни правни норми и половинвековна съдебна практика, за да се задоволи “женското” състрадание към ненормалния. Само че, ненормалния е равнопоставена страна, която не може да се ползва с повече симпатия отколкото към кредитора. Иначе правната сигурност отива по дяволите. Именно правната сигурност е в основата на цитираните правни институти. Просто на конкретния кредитор не му е провървяло – малшанс – попаднал е на съдии състрадателни жени и сега може и да не си събере обратно дадените в заем пари. Ще пие една студена вода, а ако е със слаби нерви може и той да стане слабоумен.… Покажи целия коментар »

АБЦД
АБЦД
11 януари 2020 10:40
Гост

Правна сигурност се гарантира и като не се защитава този с опорочената воля до край ! Иначе имотната мафия търси точно такова мислене – което не изследва равнопоставеността докрай. Равнопоставен е този, който докрай е равен пред съда с другия, с оглед индивидуалните им особености.

без страх
без страх
11 януари 2020 12:14
Гост

За каква правна сигурност нарушена според теб милееш, драги?

Защо не се запиташ каква ценностна система от добродетели е притежавал народа ни до наложения нов обществен строй на държавно управление, и каква е днес на голяма част от новопръкналите самозабравили се индивиди, които удобно и необезспокоявани от никого с позволени от закона средства преследват непозволени цели – типичен стил на имотната мафия, а????

Лечението на този тумор в обществото, при установена диагноза от състав на ВКС с докладчик съдия Геника Михайлова и съдиите Димитрова и Стоянова, е спешна АМПУТАЦИЯ.

Така разбирам аз върховенството на закона!

N il
N il
10 януари 2020 17:02
Гост

Разсъжденията на съда са задълбочени и насочени към практическия проблем на поставения правен въпрос – невинаги формалното следване на буквата на закона е най-правилният тълкувателен критерий. Хареса ми използваният подход – да се потърси действителната законодателна воля на създадените норми (напомня възможността на съда да изследва действителната воля на страните в сделките).

Данчо
Данчо
10 януари 2020 15:51
Гост

Много задълбочено и добре аргументирано решение! Поздравления за колегите от ВКС за отличната работа!

centara
centara
10 януари 2020 15:09
Гост

Много слаба аргументация от страна на ВКС. Робинхудовци в съдийски тоги. Разграничението между хипотезите на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 31, ал. 1 ЗЗД няма как да е на плоскостта „временно – трайно“, защото в чл. 31, ал. 2 ЗЗД изрично е посочено, че ако искането за поставяне на лицето под запрещение е направено преди смъртта на лицето, неговите наследници могат да атакуват сделката по ал. 1 от същия член. Това ясно показва, че чл. 31, ал. 1 включва и трайни състояния, защото само при такива състояния едно лице може да бъде поставено под… Покажи целия коментар »

АБЦД
АБЦД
11 януари 2020 10:37
Гост

и с това тълкуване ставате съучастник на имотните мафии, ако решавате делото…. „Правова държава без справедливост е равна на организирана престъпност“.

centara
centara
11 януари 2020 11:15
Гост

За защита на хората, които поради някакво заболяване или каквото и да е друго увреждане не могат да се грижат за собствените си работи има предвиден специален правен институт – поставяне под запрещение. Ако някой иска да се ползва от защитата, която законът дава на по-слабия, нека да си свърши своята част и да изпълни съответните изисквания. Обществените проблеми се решават с модернизиране на правната уредба, а не с извъртане на действащи закони. Да не говорим, че така ВКС здраво си подкопа авторитета, поне сред хората, които разбират от право.

поздравления
поздравления
10 януари 2020 13:30
Гост

Поздравления за Геника Михайлова! Решение като по учебник. Точно това очакваме от един върховен съд. Даденото от състава разрешение е справедливо и много по-обосновано.

геноцид
геноцид
10 януари 2020 14:16
Гост

Напълно подкрепям. Това е модерното отношение към хората с увреждания. Друго е геноцид!

Георги
Георги
10 януари 2020 13:23
Гост

Да, интересно е с какво тълкувателно ще излязат ВКС. Тази практика трябва да се уеднакви.

Анонимен
Анонимен
10 януари 2020 13:30
Гост

За съжаление много хора спекулират с психичните проблеми на близките си. Ама хорската алчност граници няма.

Анонимен
Анонимен
10 януари 2020 13:23
Гост

Отсъствието на воля не може да бъде съзнавано. Ако в момента на подписването на договора човекът е съзнавал какво прави, нямаше после да иска унищожаването му.

може
може
10 януари 2020 13:28
Гост

Разбира се, че може – мислена уговорка, шега или насилие, когато е налице пълна липса на валидно съгласие за сключването на договора -ВКС сам ти дава примери

киселец
киселец
10 януари 2020 13:06
Гост

Не разбирам логиката на критерия съзнавано/несъзнавано отсъствие на воля. Човек или страда от душевно заболяване, или не страда. Ако страда, то чрез медикаменти може да поддържа една прилична форма в някои случаи. В други човекът си е просто болен и няма спасение. Затова съм напълно съгласен с извода на ВКС и идеята му за разграничение.

Анонимен
Анонимен
10 януари 2020 13:27
Гост

По тази логика лицето може никога да не изпадне в „светъл момент“.

анонимен
анонимен
10 януари 2020 13:01
Гост

Това, че едно лице е дееспособно, не означа, че осъзнава какво прави. В тази връзка ми се струва, че решението на ВКС е много добре обмислено.

анонимен
анонимен
10 януари 2020 13:02
Гост

Именно. Надявам се, че сега вече ще образуват тълкувателно и решението ще бъде в смисъла, който е вложил този състав.

тълкувателното
тълкувателното
10 януари 2020 13:31
Гост

Е, явно натам вървят нещата. Все пак шефката на колегията ти е председател на състава. Ако сега не предложи образуване, не знам кога

анонимен
анонимен
10 януари 2020 12:49
Гост

Решението на ВКС е много логично и справедливо, по мое скромно мнение

Анонимен
Анонимен
10 януари 2020 21:17
Гост

Когато изобщо не може да изрази валидно воля, просто няма договор- говорим за незавършен фактически състав, а не за нищожен договор.