Четири важни въпроса за влизането в сила на присъдите и решенията, които от години занимават практиката, получиха отговор в тълкувателно решение на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) по дело №5/2017 г.

Един от тях е кога влиза в сила присъда (решение), когато с нея са осъдени или оправдани няколко подсъдими, за няколко деяния и съдебният акт е обжалван или протестиран частично – само по отношение на част от дейците и/или на част от деянията.

Отговорът на ВКС е – присъдата или решението във всички части и за всички подсъдими влизат в сила с постановяване на акта на въззивната инстанция, когато този акт е окончателен, а ако подлежи на обжалване – с постановяване на решението на касационната инстанция.

„Съдебният акт влиза в сила, когато средствата за неговото обжалване са изчерпани и когато процесуалните възможности за изменение или отмяна на акта – изцяло или частично, вече не съществуват. Окончателното произнасяне по жалбата или протеста определя момента на влизане в сила и в хипотезата на частично обжалване на съдебния акт“, посочва ВКС.

И обяснява, че това касае хипотезите, в които подсъдимите са били признати за виновни, но не следва да се прилага в случаите, в които някой от тях е бил оправдан изцяло. „Само по отношение на оправдан изцяло подсъдим, за оправдаването на когото не са подадени протест от прокурора или жалба от частния обвинител, присъдата влиза в сила след изтичане на срока за обжалване на акта на въззивната инстанция“, посочват върховните съдии.

В решението се казва още, че когато въззивният акт е обжалван само по отношение на гражданския иск, в частта за наказателната отговорност той влиза в сила след изтичане на срока на обжалването му.

ВКС подробно се мотивира как е стигнал до тези изводи, като прави анализ на правомощията на въззивната и касационната инстанция. Първо посочва, че исканията и съображенията в жалбата или протеста не са обвързващи и не определят пределите на въззивната проверка. Каквито и да са те, съдът е длъжен да изясни обективната истина и да приложи правилно закона. „Широките предели на въззивната проверка са очертани в нормата на чл. 314 от НПК. Ограниченията са свързани само със забраната за reformatio in pejus. Това ограничение не означава забрана за въззивната инстанция да провери присъдата и в необжалваната част, но препятства намесата ѝ, когато тя би довела до влошаване на положението на подсъдимия, без наличие на съответни жалба или протест“, пише в решението. В което върховните съдии стигат до извода, че подаването на въззивна жалба или протест поддържа висящността на целия процес, а страните пред втората инстанция са същите, както пред първата.

„За разлика от въззивната проверка, която е пълна такава по фактите и по правото, касационната се извършва само по отношение на обжалваната част на съдебния акт и само на основанията, посочени в касационната жалба, без да е налице  възможност да се променя фактическата обстановка. …Касационната инстанция не е оправомощена да се „намесва“ в необжалваната част на съдебния акт, като може да отмени или измени присъдата по отношение на необжалвал подсъдим, ако основанията за това са в негова полза“, напомня ВКС. Но заявява, че ограничаването на пределите на касационната проверка и възможността за частична отмяна на атакувания акт не дават основание да се приеме, че той влиза в сила частично по отношение на признатите за виновни подсъдими.

Стъпвайки на правилото, че присъдата представлява единство от мотиви и диспозитив, върховните съдии посочват, че има въпроси, които са взаимно свързани и независимо от заявеното в жалбата, присъдата не може да влезе в сила само за някой от тях. „При съучастие, при обвинение за престъпления, извършени в идеална или реална съвкупност, при обвинение за продължавано престъпление и др., не е възможно влизане в сила на отделни части от присъдата по различно време, в зависимост от това дали те са обжалвани от признат за виновен  подсъдим и от кого от няколко подсъдими. При съучастие е необходим общ и единен наказателен процес за всички съучастници и това е неизбежна последица от същността на този институт на материалното право, при който от обективна и субективна страна е налице такава фактическа връзка, че поведението и отговорността на който и да е от съучастниците е невъзможно да бъде изяснено, без се изясни поведението и отговорността на останалите“, се посочва в решението.

Друг въпрос, на който Наказателната колегия отговаря с тълкувателното решение, е кога влиза в сила присъдата (решението), ако въззивната жалба или протеста са оттеглени. Като хипотезите са различни според това дали оттеглянето е станало в срока за обжалване, след него, но преди делото да е пренесено в горната инстанция или когато вече е пред нея.

ВКС първо посочва кой всъщност трябва да се произнесе по оттеглянето. Независимо кога е направеното то – това е въззивният съд с определение, което подлежи на касационен контрол.

И в решението се казва, че присъдата или решението влизат в сила с влизане в сила на определението на въззивния съд, с което се прекратява въззивното производство.

Върховните съдии обаче заявяват, че макар тълкуването на НПК да води на тези изводи, тази уредба не съответства на изискването за процесуална икономия. „Процедурата на триинстанционен съдебен контрол при оттегляне на жалбата или протеста неоправдано забавя влизането в сила на присъдата или решението и ненужно удължава висящността на процеса“, пишат те. И правят предложение за промяна в закона.

De lege ferenda е редно да се осмисли ред на произнасяне при оттеглени жалба или протест, аналогичен на този по чл. 323 от НПК. С актуалната уредба на съдията от първоинстанционния съд е предоставено правомощието да контролира годността на жалбата или протеста, но не и по-малкото – да контролира редовността на оттеглянето им. При все това, процедурата по чл. 323 от НПК не може да бъде приложена по аналогия при оттегляне на сезиращите въззивния съд процесуални документи, доколкото правомощията на съдията от първостепенния съд са изрично прогласени и не могат да бъдат разширявани“, обяснява Наказателната колегия.  И затова предлага: „На съдията от първостепенния съд следва да се предостави правомощие да контролира редовността на оттеглянето на жалбата или протеста и когато констатира оттегляне, удовлетворяващо изискванията на закона, да постанови съдебен акт, с който да прогласи влизането в сила на присъдата и нейната изпълняемост от момента на оттегляне на жалбата или протеста, ако то е сторено след изтичане на срока на обжалване, а ако е преди този срок – от момента на неговото изтичане“.

Решението дава отговор и на въпроса кога влиза в сила присъдата (решението) в случай на връщане на жалбата или протеста.

Като тук хипотезите са три. ВКС заявява, че в случай на връщане на жалба или протест, подадени срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, на основание чл. 412, ал. 2, т. 1 от НПК присъдата или решението влизат в сила от момента на постановяване на съдебния акт. Ако обаче жалбата или протестът са върнати, защото са просрочени или са подадени от ненадлежна страна (независимо от това дали връщането на жалбата или протеста е било обжалвано или протестирано с частна жалба или частен протест и дали горната инстанция е потвърдила връщането на жалбата или протеста) присъдата или решението влизат в сила след изтичане на срока за обжалването им. Ако пък жалбата или протестът страдат от друг неотстранен в законовия срок недостатък, съдебният акт влиза в сила с влизане в сила на определението за връщането им.

Пункт от тълкувателното решение е посветен и на въпроса кога влиза в сила присъдата (решението), ако пред горната инстанция е било образувано въззивно производство, независимо от недостатък в жалбата или протеста, когато на това основание те са били оставени без разглеждане. „Ако жалбата или протестът са подадени срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, присъдата или решението влизат в сила от момента на постановяване на съдебния акт; ако жалбата или протестът са просрочени или са подадени от ненадлежна страна, присъдата или решението влизат в сила след изтичане на срока на обжалването им; ако жалбата или протестът страдат от друг неотстранен в законовия срок недостатък, съдебният акт влиза в сила с влизане в сила на определението или решението на въззивния съд“, заявява ВКС.

Решението е прието с няколко особени мнения. По различните му пунктове несъгласие с тезата на мнозинството в Наказателната колегия са изразили съдиите Даниела Атанасова, Антоанета Данова, Петя Шишкова и Спас Иванчев.

5
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Anonimen
Anonimen
21 май 2018 16:00
Гост

Адмирации за ВКС.

Anonimen
Anonimen
21 май 2018 16:02
Гост

Добре, че има особени мнения. Иначе за сетен път щях да изгубя вяра в този съд.

Петя
Петя
21 май 2018 16:04
Гост

Тази противоречива практика от години бави делата.

Юрист
Юрист
21 май 2018 16:06
Гост

Адмирации за „Лекс“, че ни съобщава бързо и качествено новини от огромно значение за практиката.

адвокат софия
адвокат софия
21 май 2018 16:16
Гост

изчетох решението, след това се върнах и видях кой е докладчикът. а нямаше нужда. класата на Лада Паунова си личи. може да се чете като учебник по процес