Дори изначално да не са били налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а след това изпълнителният лист по нея да е бил обезсилен, това не води до недопустимост на иска на кредитора по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Това постанови състав на Върховния касационен съд (ВКС) след като две съдилища прекратяват делото на банка, като приемат, че искът ѝ е недопустим, тъй като не са били налице предпоставките тя да получи заповед по чл. 417 ГПК за вземането си.

Върховните съдии Татяна Върбанова (председател на състава), Боян Балевски и Петя Хорозова (докладчик) обаче разпореждат делото по иска на банката да продължи.

Ако не са били налице предпоставките за издаването на заповед по чл. 417 ГПК, това може да доведе до отмяна разпореждането за незабавно изпълнение и до обезсилване на изпълнителния лист, но не и до недопустимост на исковия процес по чл.422 ГПК, заведен в срок от кредитора – заявител, подчертават те в определението си (пълния му текст виж тук).

Казусът най-общо е следният. Банката подава заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и такава е издадена. Впоследствие обаче разпореждането за незабавно изпълнение е отменено, а издаденият изпълнителен лист е обезсилен. Причината за това е, че всъщност банката търси вземане, което ѝ е цедирано от фирма и в този случай не са налице предпоставките да получи заповед по чл. 417 ГПК. Тя предявява иск по чл. 422 ГПК, но Окръжният съд в Смолян отказва да го разгледа. Като приема, че банката няма активна процесуална легитимация да го предяви, тъй като той е продължение на проведеното заповедно производство, което тя изначално не е имала право да инициира. Апелативният съд в Пловдив потвърждава определението за прекратяване на дело.

Банката обжалва пред ВКС и пита дали когато въпреки липсата на предпоставките на чл.417 т.2 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и кредиторът е предявил в срок иска по чл.422 ГПК, той е допустим. Позовавайки се и на тълкувателно решение №4/2013 г., тя поставя и въпроса дали след като е предявен иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането и впоследствие разпореждането за незабавно изпълнение бъде отменено, разглеждането на делото по иска следва да продължи.

ВКС отговаря първо на втория въпрос и заявява: „Съгласно част от мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение (т.5г), установителният иск по чл.422 ГПК не се влияе от резултата от обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 ГПК“.

И подчертава: „Липсата на предпоставки по чл.417 т.2 ГПК, въпреки която е издадена заповед за изпълнение, може да доведе до отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист, но не и до недопустимост на исковия процес по чл.422 ГПК, заведен в срок от кредитора – заявител“.

Върховните съдии обясняват, че указанията, дадени в т.4г от ТР № 4/2013 г. (че частният правоприемник на кредитора по чл.417 т.2 ГПК също трябва да притежава посоченото в разпоредбата особено качество, за да има легитимация да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение по този ред) се отнасят до първата фаза от заповедното производство и с тях не се отричат правата на цесионера – банка.

„В исковото производство специфичните предпоставки за допустимост на иска по чл.422 ГПК се състоят в съответствието между заявеното и признато в заповедното производство вземане (част от него) и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и в идентичността на страните (респективно надлежно възразилите ответници и легитимираните правоприемници). Важат и общите правила за допустимост на исковия процес, включително относно активната процесуална легитимация“, разясняват съдиите Върбанова, Балевски и Хорозова. И цитират практика на ВКС, която подкрепя изводите им.

Освен това подчертават, че след последните промени в чл.415 ГПК, заявителят следва да предяви иска си за вземането дори съдът да е отказал да издаде заповед за изпълнение, поради което правото му на иск не може да бъде отречено на основанията, изтъкнати от съдилищата в Смолян и Пловдив.

Затова ВКС връща делото на Окръжния съд в Смолян, за да го разгледа.

18
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Ами да
Ами да
12 декември 2019 10:27
Гост

Ами какво да кажа – логично и очаквано.

анонимен
анонимен
09 декември 2019 10:09
Гост

Супер. Трябва й на банката установителен диспозитив за парично вземане …..

Анонимен
Анонимен
07 декември 2019 14:39
Гост

Хаааа такаааа… „Къде го чукаш, къде се пука“..? Ето откъс от коментар на решение на ВКС: „…Казусът най-общо е следният. Банката подава заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и такава е издадена. Впоследствие обаче разпореждането за незабавно изпълнение е отменено, а издаденият изпълнителен лист е обезсилен. Причината за това е, че всъщност банката търси вземане, което ѝ е цедирано от фирма и в този случай не са налице предпоставките да получи заповед по чл. 417 ГПК…“ Тоест, това е опит на колекторите да не „минават“ процедура по чл. 410 където може да се обжалва, съответно „да не им… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
07 декември 2019 9:40
Гост

И Районен и Окръжният съд в Смолян са си собствена губерния. Те системно не прилагат тълкувателната практика на ВКС. Добре че периодично излиза по някое дело подсъдно и на ВКС, че да се върнат малко на земята. Само не мога да разбера защо ВСС си затваря очите?

анонимен
анонимен
06 декември 2019 14:50
Гост

Не сте ли забелязали, че в 99% от случаите банките печелят делата в съда. А да ги осъдиш тях – 2%. И не можело да се пише срещу тях, защото видите ли, ще сринете някоя. Това е голямо безумие. Те имат прекалено много права, така да се каже.

Анонимен
Анонимен
06 декември 2019 14:52
Гост

А те колко хора сринаха. Най-големите обирджии са банките.

Въпрос
Въпрос
12 декември 2019 10:27
Гост

Банките у нас са мафиотски структури. Какво друго очавкате от рекетьори?

отказана заповед и иск
отказана заповед и иск
06 декември 2019 14:40
Гост

За мен основният аргумент срещу безумните определения е безспорно е, че след като при отказ да се издаде заповед по 417 ГПК имаш право на иск, на още по-силното основание, след като ти е била издадена, както в статията го наричат неправилно, пак ще си имаш

Анонимен
Анонимен
06 декември 2019 14:44
Гост

Съгласен!

аз пък не
аз пък не
06 декември 2019 14:51
Гост

Аз пък не възприемам тази логика. Това е естественото продължения на заповедното производство при възражение. Тук изначално не е трябвало да има заповед, значи да си заведе обикновен установител иск за вземането, а не по 422. същата работа

интересно
интересно
06 декември 2019 14:37
Гост

Интересно! Макар че бих почел за практика за банките цеденти, които сега нищо не събират сами вземания, а прехвърлят всичко

Анонимен
Анонимен
06 декември 2019 14:36
Гост

Разбира се, че не е недопустим! Да си го гледат по същество и да се произнасят по основателността.

сак
сак
06 декември 2019 14:35
Гост

Големи съждения, голяма работа пада в провинцията. Четете ТР и си оправете практиката

Анонимен
Анонимен
06 декември 2019 14:54
Гост

Затова им се пишат тези ТР. За да се тълкува противоречивата практика.

логично
логично
06 декември 2019 14:32
Гост

Заповедта по чл. 417 ГПК щом се отмени разпореждането за незабавно изпълнение си става заповед по 410 и естествено, че имаш право на иск по 422. Какъв е проблемът?

Анонимен
Анонимен
06 декември 2019 14:34
Гост

В случая не говорим, че не са били налице предпоставките по 411, а просто че банката няма право на бързата писта за цедирано вземане. Така че работата е ясна.

Анонимен
Анонимен
06 декември 2019 14:14
Гост

Правилно. А сега Окръжният съд в Смолян да си свърши работата както трябва.

Анонимен
Анонимен
06 декември 2019 14:16
Гост

А иначе банката наистина няма активна процесуална легитимация да предявява иска.