Как се прекратява ЕООД, когато неговият собственик и управител е починал, а наследниците му бездействат? На този въпрос да даде отговор в тълкувателно решение Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) предлагат трима върховни съдии (определението им виж тук).

Състав с председател Татяна Върбанова и членове Боян Балевски и Петя Хорозова е установил, че в самия ВКС няма единно мнение по въпроса дали в тези случаи прекратяването може да се извърши по искане на прокуратурата.

Пред тях е висящ случай, при който заличаването на ЕООД с починал собственик е инициирано от прокурор. Първите две инстанции – Софийският градски съд и Софийския апелативен съд, прекратяват делото, тъй като са на мнение, че държавното обвинение няма това правомощие.

Двете съдилища констатират, че сестрата на починалия собственик на фирмата се e отказала от наследството, а в устава на дружеството няма разпоредба, която да урежда тази хипотеза. Затова според тях трябва по аналогия да се приложи правилото на §5а, ал.2 на преходните и заключителни разпоредби на Закона за търговския регистър, който уреждаше кой може да подаде искане за ликвидация на търговец, който не се е пререгистрирал. Първите инстанции застъпват тезата, че в случай на смърт и липса на наследници ЕООД се счита за прекратено по силата на закона, тъй като чл.157, ал.1 ТЗ предвижда, че дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. И така стигат до извода, че всъщност целената промяна вече е постигната – дружеството е прекратено и следователно за прокуратурата липсва правен интерес да предяви иск за същото.

СГС и САС признават, че прокурорът не е сред лицата, които могат да подават заявление за вписване на обстоятелства в Търговския регистър, но посочват, че предвид празнотата в закона, легитимацията му може да се изведе от аналогични разпоредби. И изтъкват, че това, че законът не посочва срок, в който наследниците могат да заявят продължаването на дейността на дружеството на починалия, не следва да се разбира като пречка за прекратяването и ликвидацията му.

От Софийската градска прокуратура обжалват пред ВКС и се позовават на чл. 155, т. 3 от Търговския закон (пълния текст на разпоредбата виж в карето). Тази разпоредба дава право на прокурора да поиска от съда прекратяване на дружество, ако в продължение на три месеца то няма вписан управител. Прокуратурата е на мнение, че ако при смърт на собственика, който е и управител, наследниците бездействат и не назначават друг управител, иск по чл. 155, т. 3 ТЗ е допустим. И сочи, че всъщност по въпроса има противоречива практика на самия ВКС.

Върховните съдии Върбанова, Балевски и Хорозова също са установили, че колегите им застъпват различни виждания.

В определение от 2018 г. състав с председател Тотка Калчева и членове Вероника Николова и Кристияна Генковска приема, че при бездействие на наследниците иск на прокурора за прекратяване на ЕООД е допустим. Те изтъкват, че в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ правото да подаде заявление за прекратяване принадлежи единствено на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на ЕООД. „Следователно при твърдение за настъпила смърт на едноличния собственик на капитала и управител на ЕООД и за липса на данни лицата, които имат правен интерес от това, да са поискали установяване на настъпило прекратяване на дружеството по чл.157, ал.1 ТЗ, респ. вписване на същото обстоятелство по партида на дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта, прокурорът като надлежно легтитимирано от закона лице има правен интерес да предяви иск по чл.155, т.3 ТЗ“, заключават тези върховни съдии (пълния текст на определението им виж тук).

Колегите им Елеонора Чаначева, Росица Божилова и Васил Христакиев през 2019 г. (пълния текст на решението им виж тук) обаче застъпват различно мнение. В решението си те заявяват: „Липсва правен интерес от предявяване на конститутивен иск по чл.155, т.3 ТЗ при законово прекратяване на дружеството със смъртта на едноличния собственик на капитала, на основание чл.157, ал.1 ТЗ и доколкото е неустановимо осъществяването на някое от визираните в тази разпоредба условия – предвидено друго (в учредителния акт на дружеството или друг последващ акт на едноличния собственик на капитала) или манифестирано от наследниците на починалия желание за продължаване на дейността на дружеството, като постановеното по този иск решение се явява недопустимо“.

Констатирайки това противоречие, Върбанова, Балевски и Хорозова предлагат Търговската колегия на ВКС да отговори с тълкувателно решение на въпроса: „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?“.

17
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
26 февруари 2020 21:36
Гост

Нали в правото винаги има изключения, ако вземат, че уеднаквят практиката, ще вземе да рухне цялата правна система.

адвокат
адвокат
26 февруари 2020 12:03
Гост

Имах такъв казус преди години и СГС се произнесе неблагоприятно за клиента. Затова браво на прокуратурата ! Иначе има можем да чакаме до второ пришествие уеднаквяването на съдебната практика.

навреме
навреме
26 февруари 2020 11:44
Гост

След умирането на ЕТ и бумът на ЕООД, този въпрос е много логичен и резонен и да ме прощавате за черния коментар, но животът следва естествения си ход и след 30 години свободна стопанска инициатива е нормално тепърва да се увеличават случаите на починали собственици на бизнес. Та, този път ВКС ще даде навременен отговор, а не както е обичай да тичаме след батаците.

безобразие е най-слабата дума за кашата, сътворена
безобразие е най-слабата дума за кашата, сътворена
26 февруари 2020 15:31
Гост

Отговорът на този въпрос чака от повече от 15-20 години. ВКС най-сетне се сети да го мъдрува.

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2020 11:02
Гост

Прокуратурата цъфнала, та вързала. А сега пък да иска от съда прекратяване на дружество.

Георгиев
Георгиев
26 февруари 2020 10:59
Гост

Отново дупки и неопределени срокове в нормативната ни уредба. А после иди, че уеднаквявай практика.

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2020 11:00
Гост

В конкретният случай има пропуски и в устава на дружеството.

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2020 11:41
Гост

че в чие ЕООД е регламентирано какво става след смъртта на едноличния собственик? аз поне такъв устав не съм чел.

Фирмаджия
Фирмаджия
26 февруари 2020 10:35
Гост

По-скоро данъчните имат интерес от прекратяване на фирмата, за да си съберат парите.

мнение
мнение
26 февруари 2020 10:34
Гост

Според мен прокуратурата няма място в гражданския процес, нито пък в търговския.

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2020 10:57
Гост

Те и някои хора нямат място в прокуратурата, ама…

Фирмаджия
Фирмаджия
26 февруари 2020 10:33
Гост

Не мога да разбера какъв интерес има прокурора да поиска прекратяване. Тук няма престъпление и как изобщо информацията за смъртта на собственика стига до прокуратурата?

предложение
предложение
26 февруари 2020 10:33
Гост

Малка законодателна промяна ще реши въпроса – само трябва да сложат срок, в който наследниците да обявят какво правят. Ако след изтичането на този срок няма изразена тяхна воля, тогава ЕООД се прекратява по силата на закона.

разсъждения по картинка
разсъждения по картинка
26 февруари 2020 10:31
Гост

Всъщност има много логика и в двете тези. На пръв поглед много по-състоятелна е тази за прекратяване по силата на закона. Но при нея възниква същественият въпрос за липсата на срок, в който наследниците да предприемат действия и точно тук по-силна става тезата, че прокурорът може да се намеси и той да поиска прекратяването, за да може, ако щете, това да стане стимул за наследниците, ако искат да продължат дейността. А в случаи като разглежданите – с отказ от наследство е безспорно, че без негова намеса няма как да се прекрати и ликвидира ЕООД

ltd.
ltd.
26 февруари 2020 10:32
Гост

аз пък казвам – колкото по-малко намеса на прокуратурата в гражданския оборот, толкова по-добре

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2020 10:33
Гост

Така така, ама ТЗ вече е дал правомощия в тази връзка и те са с определена полезност. Кому е нужно поради празнота в закона – липсата на срокове за наследниците, да се държат едни несъществуващи ЕООД-та в същия този оборот. А точно аргументът, че няма назначен управител в тримесечния срок, всъщност следва целта на законодателя

Анонимен
Анонимен
26 февруари 2020 14:49
Гост

тъй, тъй, право думаш