Влезлите в сила постановления за възлагане на недвижими имоти не подлежат на отмяна, прие мнозинството от съдиите в Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).

17 върховни съдии обаче застъпват позицията, че влезлите в сила постановления за възлагане на недвижим имот подлежат на отмяна, когато за молителя не съществува друг път за защита и са подписали решението с особено мнение. Те са Елеонора Чаначева, Веселка Марева, Дияна Ценева, Геника Михайлова, Десислава Попколева, Бранислава Павлова, Мими Фурнаджиева, Веска Райчева, Албена Бонева, Ваня Атанасова, Майя Русева, Велислав Павков, Николай Марков, Росица Божилова, Вероника Николова, Анна Баева и Кристияна Генковска.

„Не подлежат  на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления по чл.496 ал.1 ГПК за възлагане на недвижими имоти“, гласи обаче диспозитивът на тълкувателното решение, приет от Гражданската и Търговската колегии.

Преди да стигне до този извод мнозинството от върховните съдии анализира същността на постановлението за възлагане като акт, с който приключва публична продан на недвижими имот при индивидуално съдебно изпълнение.

И заявяват, че „следва да бъде споделено разбирането на процесуалноправната теория и на практиката за публичната продан – като едностранен акт на принудително изпълнение на съдебния изпълнител, който има характеристиката на принудителна продажба“. „Този извод се налага поради това, че съдебният изпълнител действа като орган на принудително изпълнение, който прехвърля имота на длъжника независимо от неговата воля, правото на собственост се придобива след плащане на цената въз основа на влязлото в сила възлагателно постановление и публична продан не може да бъде развалена, поради евикция или скрити недостатъци“, посочват върховните съдии.

Те напомнят, че постановлението за възлагане подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК. „След като постановлението влезе в сила, публичната продан може да се оспорва по исков ред (чл. 496, ал. 3 ГПК). Недействителността на публична продан може да се установява чрез самостоятелен установителен иск, чрез позоваване от  ищеца, възражение от ответника в друго производство (т. 3 от ТР № 4/11.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС), а трето лице, което твърди свое право на собственост върху имота – предмет на проданта, разполага с петиторна защита. Тези изводи произтичат пряко от действащата правна уредба, определяща обхвата на защита, даден от законодателя и очертаващ правните последици от проведена публична продан и съответно влязло в сила възлагателно постановление“, се посочва в тълкувателното решение.

От всичко изложено ВКС стига до извода, че възлагателното постановление е акт на несъдебен орган, овластен от закона само с правомощия по принудително удовлетворяване на установени по определен процесуален ред притезателни права, но не и с правораздавателни правомощия, поради което неговите актове не могат да бъдат приравнявани с тези, постигнати в резултат на упражняване на възложена на съда правораздавателна функция, с оглед съвсем различното им естество“.

И заявяват, че след като решението по чл.435, ал.3 ГПК не подлежи на отмяна по реда на чл.303 ГПК, на още по-голямо основание на такава не следва да подлежи и самото изпълнително действие, законосъобразността, на което е предмет на такова решение.

ВКС изтъква, че отмяната има за цел да преодолее неправилно формираната сила на пресъдено нещо на съдебен акт, когато пораждането ѝ е резултат на основанията по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК и възстановяване висящността на исковото производство. „Тази цел определя приложимостта на отмяната като извънреден способ за контрол по отношение на конкретни актове. От изложеното следва, че приложното поле на отмяната включва съдебни актове, характеризиращи се с конкретен правен ефект – сила на пресъдено нещо в трите му проявления (правоустановяващо, праворегулиращо и преклудиращо). Следователно, за да бъдат относими към разглежданото производство, актовете трябва да бъдат постановени от съд, в правораздавателно производство и да пораждат сила на пресъдено нещо. Не е необходимо да има законово правило, което да установява посочените характеристики на актовете, конкретно да определя, като подлежащи на отмяна съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, тъй като този обхват на производството е обусловен от неговата цел, посочена по-горе и се извежда по тълкувателен път“, се посочва в тълкувателното решение.

В него се подчертава, че отмяната не може да бъде универсален извънреден способ за контрол, който да се прилага по отношение на всеки съдебен акт или както е в случая на акт, който не се постановява от съда.

„Процесуалните средства, предвидени от законодателя за защита на правата на страните, участващи в публичната продан, както и на трети лица са достатъчно широк кръг от възможности и правните субекти, чиито интереси могат да бъдат накърнени от издаването на незаконосъобразно възлагателно постановление, са обезпечени“, посочва ВКС и заявява, че ако бъде преценено, че тези защити са недостатъчни, те може да бъдат разширени, но само от законодателя, а не по тълкувателен път.

Върховните съдии изтъкват като аргумент за позицията си и правните последици, които би имало допускане на отмяна по отношение на влезлите в сила постановления за възлагане.

„Прилагането на отмяната би създало предпоставки за удвояване на контрола върху законосъобразността на атакуваното постановление на съдебен изпълнител, като освен възможността за обжалване по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, ще създаде възможност за отмяната му по реда на чл. 307 ГПК. При позитивен изход на процеса по чл. 307 ГПК, предвид неговите особености – възобновяване на действията пред съдебен изпълнител, при неограничените възможности за пролонгиране на производството назад във времето (сроковете по чл. 305 ГПК), процесът пред съдебен изпълнител може да се върне към момент, в който изпълнителното производство е приключило или е във фаза, при която страната няма да има интерес от отмяната, пишат те.

И заключват, че след като постановлението за възлагане не е акт на съда, не се постановява в правораздавателно производство и няма ефектите на съдебно решение, не следва да подлежи на отмяна по реда на чл. 303 сл. ГПК.

18
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Некои съображения
Некои съображения
21 май 2022 6:48
Гост

В България има два Върховни съда-основен и клониран. В двата Върховни съда са инсталирани стотици върховни съдии(съдиите във Върховните съдилища са повече от силите за специални операции на армията, алоооооу), с огромни заплати-над 7 пъти над професорската в БАН, която е около 1200 лв месечно(бонуси-няма, пари за дрехи-не, осигуровки-сам си плащаш, 13 заплата-ц, няма такава). Не коментираме и огромната администрация, назначена по роднински принцип-ето в клонирания Върховен съд за какво роднинство иде реч https://www.actualno.com/society/blizo-50-rodnini-rabotjat-vyv-vyrhovnija-administrativen-syd-news_654258.html За сравнение-Върховния съд на Бразилия е от… 11 съдии. Гледа всякакви дела. Населението на Бразилия е над 40 пъти повече от българското. Наличието на стотици върховни… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
23 май 2022 10:38
Гост

Отивай в Бразилия тогава и не се връщай. Щом ти харесва там повече

Анонимен
Анонимен
20 май 2022 15:38
Гост

Постановлението за възлагане не е съдебен акт, за да се отменя по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Възприемането на становището, че подлежат на отмяна, щеше доведе до тотална правна несигурност за купувачите на публична продан, а и в България, почти всеки загубил имот от съдебен изпълнител, щеше да се пробва на тая отмяна, ако бяха решили друго. Така, че това ТР е много правилно.

Фики
Фики
20 май 2022 15:05
Гост

Много разочароващо решение.

Кадиев
Кадиев
20 май 2022 15:04
Гост

Поздравления за колегите, които са подписали решението с особено мнение.

Анонимен
Анонимен
20 май 2022 14:42
Гост

Много подобни хипотези стоят висящи, понеже след премахването на надзора за тях невинаги е налице основание по чл. 303 ГПК.

Иванова
Иванова
20 май 2022 14:40
Гост

Честито!

Тити
Тити
20 май 2022 15:07
Гост

Най накрая да излязат с тълкувателно по този важен казус.

Малина
Малина
20 май 2022 14:39
Гост

Поздравления

Кановски
Кановски
20 май 2022 14:39
Гост

Радвам се, че са стигнали до решение

Любенова
Любенова
20 май 2022 14:39
Гост

Отне им време, но е хубаво, че стигнаха до извод

Мавродиев
Мавродиев
20 май 2022 14:38
Гост

„Тази цел определя приложимостта на отмяната като извънреден способ за контрол по отношение на конкретни актове.

Така е

Кирчев
Кирчев
20 май 2022 14:37
Гост

Как не ги е срам толкова време да им отнеме да стигнат до този извод

Рори
Рори
20 май 2022 15:08
Гост

Те по принцип се бавят много с решенията си.

Джилев
Джилев
20 май 2022 14:37
Гост

Определено съм съгласен

Милен
Милен
20 май 2022 14:37
Гост

Ами за мен са прави

Чочо
Чочо
20 май 2022 15:09
Гост

Така е.

Попов
Попов
20 май 2022 14:36
Гост

Екстра