Висшият съдебен съвет (ВСС) е надлежният ответник по иск за обезщетение по чл. 225 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) на изборен член на съвета с прекратен мандат и спорът е трудов. Това заяви Върховният касационен съд (ВКС) в решение за развитие на правото по казус на бившия член на ВСС Незабравка Стоева.

През 2019 г. Стоева предяви иск за 106 072 лв. срещу ВСС като твърди, че той ѝ дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ, каквото магистратите получават, когато напускат системата или се пенсионират и имат повече от 10 години стаж в нея.

Незабравка Стоева има 6 прослужени години като младши и районен съдия в Благоевград до юни 1992 г., когато е била освободена. Към онзи момент тя не е имала 10 години стаж в системата, нито пък законът е предвиждал подобни обезщетения при напускане.

След това повече от 15 години е работила извън съдебната власт като адвокат, преподавател и председател на общинския съвет в Благоевград.

През юни 2008 г. тя беше един от кандидатите, избрани да попълнят тогавашния състав на ИВСС до края на мандата му в началото на 2012 г. След това Стоева беше избрана и за член на ВСС от парламентарната квота, а след края на мандата му през 2017 г. не се е връщала в съда, а започна работа в Националния институт на правосъдието.

Пред Софийския районен съд (СРС) Стоева декларира 8 години и половина стаж от двете мандатни длъжности, към които прибавя 6-те години в съдебната система. Tя казва, че при освобождаването ѝ през 1992 г. не е получила обезщетение и смята, че ѝ се дължат 14 брутни заплати, на колкото изчислява общо прослужените си години.

СРС приема, че искът на Стоева правилно е насочен към ВСС, но го отхвърля като твърди, че тя няма право на такова обезщетение. Съдът отбелязва, че Незабравка Стоева не е полагала труд в съд, прокуратура или следствие на магистратска длъжност, като правоотношението със съответния орган на съдебната власт да е било прекратено след приключване на мандата ѝ като член на ВСС. Затова не ѝ се следва обезщетение като последица от осъществяването на функциите на магистрат, заключава СРС.

Решението обаче е обезсилено изцяло от Софийския градски съд (СГС), който връща делото отново на първата инстанция. Според съдиите Красимир Мазгалов (председател на състава), Силвана Гълъбова (докладчик) и младшия съдия Ивелина Симеонова, искът е трябвало да бъде насочен към районния съд в Благоевград, където Стоева е работила до 1992 г. СГС твърди, че ВСС не се явява работодател съгласно чл. 61, ал. 2 от Кодекса на труда, а по-горестоящ орган и районният съд е трябвало да укаже на Стоева да конституира като ответник по делото съда в Благоевград, а не да гледа делото срещу съдебния съвет (повече за двете решения виж тук).

Незабравка Стоева обжалва решението на градския съд пред ВКС като поиска върховните магистрати да отговарят на серия от въпроси. Този, на който върховните съдии приемат да отговорят, гласи: „Надлежен ответник ли е Висшият съдебен съвет (ВСС) по иска за обезщетение по чл. 225 от Закона за съдебната власт, предявен от изборен член на ВСС след изтичане срока на неговия мандат?“.

Какво казва Върховният касационен съд

Отговорът, който дава ВКС, е следният: „Висшият съдебен съвет е надлежен ответник по иска по чл. 225 от ЗСВ, предявен от изборен член на ВСС с прекратен мандат, когато ищецът обосновава качеството си на кредитор по вземането с твърдения, че към освобождаването си от тази длъжност законът му признава право на еднократното парично обезщетение, но ВСС не го е платил. Спорът е трудов (чл. 229 ЗСВ), искът е подсъден на районен съд като първа инстанция (чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 ГПК), а за него чл. 61, ал. 2 КТ не се прилага“ (относимите разпоредби виж в карето).

За да стигне до този отговор, ВКС най-напред обяснява, че Конституцията признава право на защита на всеки, когато са нарушени правата и законните му интереси, като тази защита се предоставя от органите на съдебната власт. И посочва, че съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

ВКС приема, че Висшият съдебен съвет е надлежен ответник по иска по чл. 225 от ЗСВ на изборен член на ВСС с прекратен мандат.

За надлежната легитимация на ВСС като ответник по този иск нямат значение заявените в исковата молба обстоятелства, че преди да встъпи на длъжността, от която е бил освободен като изборен член на ВСС (поради изтичането на мандата или поради предсрочното му прекратяване), ищецът е заемал други длъжности, стажът за които законът зачита като стаж по чл. 225 ЗСВ. Те се отнасят към изискването за стаж като една от материалните предпоставки за възникването на вземането по иска (от значение са за правопораждащите юридически факти) и са обясними, включително защото е обективно невъзможно изискването за стаж повече от 10 години ищецът да е осъществил все като изборен член на ВСС. Мандатът на изборните членове на ВСС е 5 години (чл. 130, ал. 4 КРБ), а върховният закон не допуска изборен член на ВСС да бъде преизбран веднага в следващ състав на ВСС, независимо от това колко време е участвал в него и на какво основание е прекратено неговото участие“, посочва ВКС.

Върховните съдии изтъкват, че в случая не се прилага чл. 61, ал. 2 от КТ и това е така, защото ВСС е конституционно създаден орган, специфичен колективен административен орган на съдебната власт, чиято основна цел е да осигурява независимостта ѝ.

По Конституция той е създаден като специфичен съдебен орган с точно определени административни и организационни правомощия, от които става ясно, че не е правосъден, а висш административен орган. Следователно правният статут на ВСС, който произтича пряко от върховния закон, изначално изключва възможността ВСС да е „по-горестоящ“ спрямо който и да е от другите органи на съдебната власт, а за иска по чл. 225 ЗСВ, чл. 61, ал. 2 КТ не се отнася. Съгласно чл. 229 ЗСВ, спорът по този иск е трудов и в родовата компетентност на районен съд като първа инстанция (чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 ГПК)“, посочва ВКС.

И приема, че решението на СГС е неправилно и връща делото на друг състав за ново произнасяне.

 

24
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Законодателю, отмени привилегиите за инсталираните
Законодателю, отмени привилегиите за инсталираните
11 януари 2022 21:58
Гост

Всички хора в държавата да съдят държавата -защото са подложени на дискриминация*. Другите хора не получават обезщетение при напускане на работа или изтичане на договор! Инсталираните в съдебната система са явно по-по-най, и ползват противоконституционни привилегии-например за въпросните до 20 заплати обезщетение при напускане на работа. Никъде в частния сектор , като напуснеш работа не ти плащат обезщетение за награда,че си напуснал, или че ти е изтекъл договора. Привилегиите на база служебно положение са противоконституционни! Къде го има това-100 000 лв награда,че не работиш някъде, алоооу? Че то далавера да напуснеш . * Но не и в БГ съд, няма… Покажи целия коментар »

Аспарух
Аспарух
11 януари 2022 15:27
Гост

На народа му писва и рано или късно ще има масово изчистване на кадри на съдебната система, но ще е болезнено.

ВСС Незабравка
ВСС Незабравка
11 януари 2022 14:03
Гост

Пари, пари и пак пари.

Следва трудоустрояване в НИП, поради липса на алтернатива.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Христов
Христов
11 януари 2022 13:20
Гост

Не виждам защо ВКС трябва отново да оправя бакиите на Висшият съдебен съвет.

Защото
Защото
11 януари 2022 17:08
Гост

Защото това им е работата.
За това са си подали молбите, до един.
Затова получават всеки месец 4 цифрени доходи от нашите данъци.
Затова получиха миналия месец 5 цифрени премии, ей така, на калпак

Любенова
Любенова
11 януари 2022 9:32
Гост

Става сложно

Опенхов
Опенхов
11 януари 2022 9:31
Гост

Да видим. Пак се омазаха.

Стоил
Стоил
11 януари 2022 13:22
Гост

Отвсякъде. За кой ли път.

Цветков
Цветков
11 януари 2022 9:31
Гост

Любопитен казус. Вярвам не е единствен.

Щерев
Щерев
11 януари 2022 13:23
Гост

Със сигурност.

Серафим
Серафим
11 януари 2022 9:30
Гост

Ами полагат и се, да. И рябва да си ги получи. Защото държавата не ще обеднее.

Sanjeta
Sanjeta
11 януари 2022 9:30
Гост

Пред Софийския районен съд (СРС) Стоева декларира 8 години и половина стаж от двете мандатни длъжности, към които прибавя 6-те години в съдебната система. Tя казва, че при освобождаването ѝ през 1992 г. не е получила обезщетение и смята, че ѝ се дължат 14 брутни заплати, на колкото изчислява общо прослужените си години.

Ох….Господи…

Тити
Тити
11 януари 2022 13:25
Гост

Пълен абсурд.

Севделина D.
Севделина D.
11 януари 2022 9:28
Гост

Ами разбира се, че ВСС е за съдене.

Цветков
Цветков
11 януари 2022 13:27
Гост

Те са си направо за разпускане. Да не гоеорим, че са политически зависими отвсякъде.

Анонимен
Анонимен
11 януари 2022 8:56
Гост

Това е поредният случай, в който първата инстанция знае повече от втората. СГС яко се е оплел. Гледам дори самата Незабравка вярно се е ориентирала, но не и СГС

типично ссб
типично ссб
11 януари 2022 8:57
Гост

председател на състава Мазгалов

Нанджи
Нанджи
11 януари 2022 9:29
Гост

Да!

Gerova
Gerova
11 януари 2022 9:28
Гост

Объркани са по рождение.

Кирилов
Кирилов
11 януари 2022 13:29
Гост

По- лошото е, че не се ориентират с течение на времето.

Цветков
Цветков
11 януари 2022 9:31
Гост

Не е трудно предвид за коя втора инстанция говорим

Анонимен
Анонимен
11 януари 2022 11:14
Гост

Тоя състав като е видял, че страна по делото е Незабравка и са решили да я посечат. А можеха просто да потвърдят решението на СРС, което считам, че е правилното в случая. Крайният резултат е същия.

Анонимен
Анонимен
11 януари 2022 12:34
Гост

В СГС кънти от незнание. То да беше само това решение, да кажеш, че е заради ищеца. Като не знаят и като няма с какво друго да лъснат, щото нямат и човешки качества, партизанщинки.

Анонимен
Анонимен
11 януари 2022 12:46
Гост

По някога драги втората инстанция е Бог ,ама ся кво правим с индекса на първата инстанция- е това е въпросът ? ритане на ……….. или дърпане на ……….. за втората говорим де