Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) се превърна в политически инструмент – политиците говореха много повече от експертите. Политизирането на този инструмент създаде допълнителни съмнения в неговата обективност и реално желание за сътрудничество. За да бъде успешен предлаганият нов общоевропейски механизъм за върховенство на закона, трябва да има обективност на критериите и да се елиминира възможността за двойни стандарти“.

Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова, която откри в Европейския парламент в Брюксел конференция на тема: „12 години Механизъм за сътрудничество и проверка в България: Равносметка“. Форумът беше организиран от евродепутата Емил Радев, който е заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. На конференцията присъстваха председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков, главният прокурор Сотир Цацаров, избраният за негов приемник на поста, но все още не встъпил Иван Гешев, представляващият Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев и евродепутати.

В последния си доклад за напредъка на България от 22 октомври т.г. Европейската комисия препоръча Механизмът за сътрудничество и проверка да бъде прекратен спрямо България. Предстоят становищата на Европейския парламент и Съвета.

Всички изказвания на форума днес бяха концентрирани именно в това – да отпадне мониторингът по МСП на Европейската комисия, защото страната ни вече е изпълнила всички препоръки по всички показатели. Същевременно участниците се обединиха около мнението, че би било по-справедливо въвеждането на общ мониторинг за спазването на върховенството на закона във всички държави в Европейския съюз. Идеята за този нов механизъм беше обявена през лятото от Европейската комисия.

По думите на Илияна Йотова въвеждането на общ преглед на проблемите с върховенството на закона е станало задължително, особено през последните години. Тя припомни, че през 2013 г. общоевропейски доклад за нивата на корупцията е показал, че проблеми има във всички страни. И допълни: „Намерението такъв доклад да се изготвя на две години обаче не се осъществи. Вместо ЕК да излезе с пакет от законодателни инициативи, представи План за действие за укрепване на върховенството на закона„.

Вицепрезидентът беше категорична, че отпадането на мониторинга върху България не бива да се обвързва с приемането на предложения от ЕК общоевропейски механизъм за върховенството на закона. „Затрудненията, които среща още при първото обсъждане, могат да изтеглят решението за България напред във времето. Това би довело до ново обезкуражаване, тъй като наблюдаваните критерии са изпълнени, но отново ставаме зависими от нови решения“, посочи Илияна Йотова.

Организаторът на конференцията евродепутатът Емил Радев посочи, че често през годините препоръките към България са били противоречиви. „Едва през 2017 г. ЕК посочи 17 ясни и конкретни препоръки“, заяви той. По думите му това е позволило те да бъдат изпълнени и е довело до последния доклад, в който не се отправят изисквания към България. „Затова се надявам ЕК в най-скоро време да вземе решение за прекратяване на механизма“, заяви той.

Евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки сам заяви, че мнението по отношение на механизма е доста крайно. „То е, че подобен механизъм освен, че е излишен, представлява и дискриминация спрямо България“, каза той.

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков определи механизма за сътрудничество и проверка като неоправдан. „Българското административно правосъдие не разкрива специфики, обосноваващи подобен индивидуален мониторингов надзор. Нещо повече – именно българското административно правосъдие показва резултати, категорично опровергаващи необходимостта от подобен механизъм“, заяви той. И припомни, че самата Европейска комисия винаги е отчитала високата му ефективност.

Главният прокурор Сотир Цацаров направи кратка ретроспекция на ефекта от мониторинга. Той заяви, че от 2007 г. докладите са били коректив и стимул, тогава са били положени основите на важни реформи за укрепване на върховенството на закона. „Немалка част от тях нямаше да се случат, ако Механизмът за сътрудничество и проверка не действаше“, посочи Цацаров. И каза, че след това оценката на МСП, като процес, може да се раздели на три основни периода.

Първоначално имало начален положителен период, в който препоръките били стимулиращи. После дошло време на забавяне на реформите, като самите доклади били лишени от конкретика. „Имаше много повече verification и по-малко cooperation. МСП беше безжалостно употребяван за вътрешни цели, като имаше не особено голяма воля за реформи“, коментира Цацаров.

Но, по думите му, януари 2017 г. бележи началото на период на усилена работа. „Най-силната от началото. Формулирани бяха 17 конкретни препоръки, последваха оценки за всеки показател и отчитането на всеки от тях. Временно беше прекратено наблюдението по три показателя“, напомни той.

Третият период, според него, е най-труден за прогнозиране, защото сега трябва да се отговори на въпроса какво предстои.

На 22 октомври т.г. ЕК ни каза, че напредъкът е достатъчен за изпълнение на ангажиментите. Дали това означава край на МСП, предстои да разберем“, заяви главният прокурор.

Той уточни, че България е поела няколко ангажимента, които изпълнява. Единият е за промените в Закона за съдебната власт, с които се премахва декларирането от страна на магистратите на членство в организации. Другият е за отпадане на процедурата за отстраняването от длъжност на обвиняеми съдии и прокурори в ЗСВ и минаване по реда на НПК, като за всички други граждани. И третият ангажимент е въвеждането на механизъм за разследване на тримата големи в съдебната система. Тук Цацаров напомни, че правителството е поело ангажимент да се съобрази с препоръките на Венецианската комисия, които трябва да бъдат готови на 5-6 декември.

На финала той коментира намерението на ЕК да въведе механизъм за спазване на върховенството на закона за всички държави членки на Европейския съюз. По думите на Цацаров това е равна мяра, справедлива оценка и вече пълноправно членство, защото България не е най-проблемната страна в тази насока. „Нито сме най-грешни, нито втора категория“, заключи той.

Избраният за негов приемник на поста Иван Гешев заяви, че процесът на реформа у нас е необратим и че се показват стабилни резултати. „Прокуратурата осъзнава, че въпреки всички усилия, следва да продължи да работи с неотслабващи темпове, за да бъдат изпълнени всички задачи“, каза Гешев.

По думите му поредна стъпка в тази насока е и създаването на национален механизъм за мониторинг в областта на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенство на закона, който, изтъкна Гешев, ще работи след приключване на мониторинга.

Заместник-главният прокурор каза още, че трябва да се запази постигнатият до момента напредък. А според Гешев той се състои в следното: модел за оптимизиране на съдебната карта, усилия за въвеждането на електронно правосъдие, изключителни успехи в работата по организираната престъпност след създаването на специализираните съд и прокуратура, изработена цялостна система за борба с корупцията по високите етажи на властта. В този ред на мисли той отбеляза повдигането на обвинения „на лица от политико-олигархични кръгове с големи финансови възможности“. И продължи, че през последните две години успехите са особено видими. Примерите, които даде, са за предявени „искове за замразяване на имущество за около три млрд. лева, резултат, с който може да се гордее всяка една страна в ЕС“. И още успехи – противодействие на контрабандата и незаконното производство на цигари като е била прекратена дейността на много фабрики, предотвратяване на „щета на фиска за 700 млн. лева“.

Гешев отчете, че само за 2019 г. наполовина са намалели телефонните измами, като вече са внесени в съда дела срещу хора, занимаващи се с тази престъпна дейност. Зам.-главният прокурор уточни, че темата е особено чувствителна за България, тъй като жертви са възрастни хора.

Той изтъкна, че има много добро взаимодействия по линия на международното сътрудничество и даде пример с международна операция, наречена „Brown“ – срещу нерегламентирани парични преводи, по т.нар. метод „хавала“, целящ финансиране на тероризма.

На финала Гешев се спря на въпроса за отчетността и отговорността на главния прокурор у нас. Той повтори позицията си, че това е пропагандна политическа теза, която не е вярна и даде за пример годишните доклади, които обвинител №1 внася всяка година във ВСС и Народното събрание. По думите на Гешев главният прокурор носи отговорност като всеки български гражданин.

Наред с това и той засегна въпроса за механизма за разследване на тримата големи в съдебната система като поясни, че прокуратурата ще съдейства за неговото въвеждане на експертно ниво. А по повод обявеното от президента Румен Радев намерение да започне консултации за конституционни промени във връзка със статута на главния прокурор, Гешев заяви, че държавното обвинение ще участва в такава дискусия. Но направи следната уговорка: „Не разбрах точно какви са границите на този дебат, какво точно да бъде дебатирано. Ако говорим за мястото на прокуратурата, то то може да бъде променено само с Велико Народно събрание. Когато рамките бъдат определени, видя какви са идеите на президента и в случай, че прокуратурата бъде поканена, ще каже становището си“.

Евродепутатите Андрей Ковачев, Александър Йорданов и Асим Адемов, както и представляващият ВСС Боян Магдалинчев също застъпиха тезата, че Механизмът за сътрудничество и проверка трябва да отпадне.

16
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Кошмар
Кошмар
03 декември 2019 9:24
Гост

Ох, на тоя Гешев ще му слушаме тъпотиите още 7 години, така ли? Емиграция му е майката.

Много вълнуващо
Много вълнуващо
03 декември 2019 9:22
Гост

На Цацаров равносметката ще му е положителна – нищо не му се случи, че и кариера направи. Виж, Гешев сигурно не е щастлив, че аха-аха да отпадне, ама май ще пребъде мониторингът.

Анонимен
Анонимен
03 декември 2019 9:12
Гост

А би трябвало главният прокурор носи отговорност ЗА всеки български гражданин. Ама нейсе.

Анонимен
Анонимен
03 декември 2019 9:10
Гост

Поразходили се да видят свят и да се хвалят колко сме добри в спазването на препоръките.

Анонимен
Анонимен
03 декември 2019 9:10
Гост

Гешев отново недоразбрал. Него ще го назначат и той пак ще е в неведение.

Анонимен
Анонимен
03 декември 2019 9:04
Гост

Добре, че ЕК установи напредъка на България, та да отпадне мониторинга. Още една сбъдната мечта на Дани Кирилов.

Simo
Simo
03 декември 2019 9:05
Гост

То пък един напредък. Чистим си имиджа само за пред европейците. Иначе избираха главен прокурор, който се състезаваше със себе си.

Анонимен
Анонимен
02 декември 2019 17:59
Гост

И каква е равносметката – не ни кефи махайте го

анонимен
анонимен
02 декември 2019 17:51
Гост

Цацаров ще успее ли да се яви утре в 9.00 на изслушването. И по-важното – ще се е наспал ли, за да отговаря на въпроси на депутати

Анонимен
Анонимен
02 декември 2019 17:55
Гост

то какви въпрос? всичко е ясно 😉

shame
shame
02 декември 2019 17:48
Гост

от тези събития ме хваща срам повече отколкото от механизма

анонимен
анонимен
02 декември 2019 17:46
Гост

Хаха. Не са поканили Лозан Панов, защото ще им смрачи седянката.

анонимен
анонимен
02 декември 2019 17:48
Гост

Ще им я разтури направо. Европейците ще вземат да му повярват и оптимистичните слова на Цацаров и отрочето му ще отидат в канала

европейско празнословие
европейско празнословие
02 декември 2019 17:59
Гост

Бъзикът настрана, но има ли въобще някой който намира смисъл в тези доклади. Абсолютно празнословие. Европейско празнословие

сценки край фонтана
сценки край фонтана
02 декември 2019 17:45
Гост

Това от т нар ПР събития на бг евродепутатите, на които само наште убавци си ходят. Не съм привърженик на този механизъм, намирам го за откровена тъпотия, но подобни сценки…

анонимен
анонимен
02 декември 2019 17:43
Гост

Събрали се едни глави и се жалят колко е вреден МСП. Вместо да се вайкат, да бяха свършили малко полезна работа. Я някоя и друга кметица да проснат на паважа, някое и друго олигархче да бяха окопчали, а те си скубят косиците. Живи да ги ожалиш.