Има ли от две години съдебната власт инспекторат? Какво ще стане, ако не бъде избран нов Висш съдебен съвет (ВСС)? Какви са последиците от отказа не на кой да е, а на най-висшия орган в държавата – Народното събрание, да изпълни задълженията си и да избере членове на конституционноустановени органи?

Отговор на тези изключително съществени за функционирането на съдебната власт въпроси за първи път се очаква да даде Конституционният съд (КС).

Той е сезиран от Пленума на Върховния административен съд (ВАС) с единодушно гласувано искане за задължително тълкуване на основния закон, с което да се сложи край на споровете каква е съдбата на колективните органи, след като изтече мандатът на членовете им, но все още не са избрани нови.

Въпросите на върховните съдии са поставени заради възникналата криза с Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), но както ВАС заявява в искането си до КС, „подобна хипотеза би могла да възникне и по отношение на други постоянно действащи органи, чиито изборни членове са с определен мандат“, намеквайки за предстоящия избор на нов ВСС.

Както е известно, мандатът на главния инспектор Теодора Точкова и на членовете на ИВСС изтече преди две години. Оттогава се смениха няколко легислатури и нито една от тях не избра нови инспектори. Извън проблема с краткия живот на двата „летни“ парламента на 2021 г., основната трудност е постигането на предвиденото в Конституцията мнозинство от 2/3 от народните представители. От действащото Народно събрание досега не е даван знак, че се водят сериозни преговори между политическите сили за консенсус около 10 кандидатури за инспектори и една за главен инспектор.

Въпреки края на мандата си, членовете на настоящия ИВСС не са освободили постовете си (един поиска да се върне в прокуратурата, но му беше отказано, защо – виж тук) и все повече съдии поставят под въпрос валидността на актовете им (повече за вижданията на съдилищата виж по-долу).

Затова днес Пленумът на ВАС поиска КС да разтълкува текста от Конституцията, уреждащ статута на ИВСС – чл. 132а, във връзка с разпоредбите ѝ, които прогласяват България за парламентарна република, правова държава с върховенство на Конституцията и разделение на властите и независима съдебната власт. И постави два въпроса:

„1. Прекратяват ли се с изтичане на мандата им правомощията на главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет или същите продължават да изпълняват своите функции до избирането от Народното събрание на нов главен инспектор, съответно инспектори?

2. Конституционно допустимо ли е преустановяване за неопределено време на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет поради изтичане на мандата на главния инспектор и инспекторите и бездействие на Народното събрание, задължено по Конституция да избере главния инспектор и инспекторите?“.

„Основният правен проблем е застрашената правна сигурност“, заявява ВАС в искането си до КС. И обяснява, че казусът с ИВСС е довел до разнородни тълкувания и колебания в актовете на съдилищата.

„Поставя се под съмнение валидността на много актове на ИВСС за периода от изтичане на мандата на главния инспектор и инспекторите до настоящия момент, а и занапред“, сочат върховните съдии. И изреждат серия от съдебни актове, в които заради изтеклия мандат се отменят наказателни постановления на главния инспектор, отказва се разкриване на банкова тайна (необходимо за проверката на имуществените декларации на магистратите), за нищожен е обявен акт на ИВСС във връзка със защитата на личните данни. Както „Лекс“ писа, съдия дори сезира прокуратурата, че главният инспектор извършва самоволно действия извън кръга на службата си (повече виж тук).

Не само съдът, но и Съдийската колегия на ВСС е поставила под въпрос дали ИВСС може да продължи да изпълнява правомощията си и да предлага съдии за дисциплинарно наказание. Ето какво разказва ВАС в искането си: „С решение по т. 8.1. и т. 9.2. от протокол № 12 от заседание на съдийската колегия на ВСС, колегията отказа да образува дисциплинарни производства по две предложения на ИВСС за налагане на дисциплинарни наказания, с мотива, че изтеклият мандат на главния инспектор и инспекторите „поставя под въпрос законосъобразността на приетите от ИВСС решения“. Съдийска колегия на ВСС приема, че „в конкретния случай предложението е направено от орган извън рамките на неговата времева компетентност“.

Върховните съдии припомнят, че всъщност историята с ИВСС се повтаря и още първият главен съдебен инспектор Анна Караиванова остана на поста си дълго след изтичането на мандата ѝ, заради невъзможността на парламента да избере нов шеф на инспектората. Тогава тя подаде оставка, а и самият ВАС излезе с решение, което фактически стабилизира актовете на ИВСС от периода след края на мандата ѝ (пълния му текст виж тук). То обаче няма общозадължителна сила и сега, когато целият състав на ИВСС продължи да работи след изтичането на мандата на членовете му, много съдии отхвърлиха виждането, застъпено от ВАС през 2013 г.

Пред КС върховните съдии сочат, че е налице правен проблем и интерес от решаването му, който се засилва „от обстоятелството, че в подобна ситуация могат да се окажат и други, предвидени в основния закон постоянно действащи органи, чиито членове са с конституционно определен мандат, а съставът им се конституира чрез избор или назначаване от друг/други държавни органи“.

И подчертават, че тълкуването ще е от значение и за начина, по който Народното събрание осъществява конституционните си функции и правомощия.

КС се е произнасял за мандатите на различни длъжности в съдебната власт – за тримата големи, за другите административни ръководители. Той прие, че председателите на върховните съдилища и главният прокурор не могат да останат и ден на поста си след изтичането на 7-годишните им мандати. А за шефовете на съдилища и прокуратури – че може да са изпълняващи функциите, докато ВСС избере нов ръководител. КС се е произнасял и че е недопустимо собствените му членове да остават на поста си до избора на нови.

ВАС обаче изтъква, че всички тези решения са неотносими към ситуацията с ИВСС (а и с друг колективен орган като ВСС, при който мандатът на всичките му членове изтича едновременно), защото при нея няма кой да изпълнява функциите след изтичането на мандата.

„Конституционният съд не е разглеждал в досегашната си практика проблемите, които поставя колизията – изтекъл мандат на всички членове на органа, бездействие на конституиращия/конституиращите орган/органи и нуждата от осигуряване на континюитет в дейността на конституционноустановен постоянно действащ колективен орган, чието функциониране ще бъде невъзможно и поради това преустановено за неопределено време, излагайки на сериозен риск функционирането на цяла една система от държавни органи, водейки до невъзможност за изпълнение на конституционни и законови правомощия на органи на държавна власт, като по този начин би се създала правна несигурност и хаос и биха се засегнали по непоправим начин редица обществени отношения, което обуславя и правния интерес от исканото тълкуване“, пишат върховните съдии.

И заявяват, че при противоречие между две конституционно защитими ценности – мандатността и непрекъснатото функциониране на конституционноустановени органи, когато те не могат да се съвместят, възниква въпросът на коя от двете следва да се даде приоритет.

В искането се напомня, че нито в Конституцията, нито в Закона за съдебната власт има уредба за хипотеза, при която мандатите са изтекли, но Народното събрание не е избрало главен инспектор и инспектори, което е длъжно да направи не по-рано от 6 месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на техния мандат. „Необходимо е да се отбележи, че липсва нормативна уредба, регламентираща изискване за наличие на формален акт при приключване на мандата, както и относно възможността за продължаване на изпълнението на правомощията на ИВСС след изтичане на индивидуалните мандати на членовете му. Разбираемо, конституционният и обикновеният законодател не са уредили в конституционните и законови текстове хипотези, при които се оказва, че мандатът на главния инспектор и инспекторите от ИВСС е изтекъл, но Народното събрание, което следва да конституира новия състав на този постоянно действащ орган не е изпълнило конституционните си задължения по избирането на неговите членове. И това е така, защото немислима от конституционноправна гледна точка е ситуация, при която създаден с Основния закон орган на държавна власт, се оказва лишен от възможност да функционира, тъй като друг държавен орган не изпълнява конституционните си задължения“, пише ВАС.

И добавя, че върховният законодател и Конституционният съд по правило се ръководят от разбирането, че не може да се презумира недобросъвестност на държавен орган, но на практика сме свидетели именно на това – мандатите на главния инспектор и инспекторите на ИВСС отдавна са изтекли, но конституиращият орган бездейства.

Както изтъква ВАС, в случая КС трябва да даде превес на една от двете конституционни ценности – мандатността и непрекъснатостта във функционирането на орган на държавна власт. Този въпрос отдавна занимава конституционалистите. Миналата година по повод на 30-тата годишнина на Конституцията конституционният съдия Красимир Влахов в статия за „Лекс“ постави именно проблема с мълчаливо удължения мандат на ИВСС. Анализирайки практиката на КС, той написа: „Ако може да се обобщи, принципът, който се извежда от проведеното задължително тълкуване на Основния закон, е, че установените в Конституцията мандати не могат да бъдат удължавани нито изрично – с акт на конституиращия орган, нито мълчаливо – с продължаване на фактическото изпълнение на функциите след изтичане на установения срок. Обстоятелството, че по една или друга причина не е избран или назначен заместник, а същевременно липсва конституционно или законово основание за определяне на временно изпълняващ тези функции, по никакъв начин не може да обуслови извод за наличие на материална компетентност да се упражнява власт извън времевите параметри на овластяването (да не говорим, че пренесено на плоскостта на определени висши държавни длъжности, такова разбиране би могло при определени обстоятелства да отвори пътя към диктатура)“ (цялата статия можете да си припомните тук).

Самият КС също е поставен в трудна ситуация от Народното събрание, което от няколко месеца, въпреки напомнителните писма на председателката Павлина Панова, не попълва състава му и той работи с 10, вместо с 12 членове.

Фактът, че парламентът не избира нито ИВСС, нито членове на КС, поставя въпроса и дали до 3 октомври 2022 г. ще има избор на нов състав на Висшия съдебен съвет. Съдебната власт вече насрочи събранията, на които съдиите, прокурорите и следователите трябва да изберат своите представители. Магистратите обаче излъчват само 11 членове на ВСС, а другите 11 трябва да избере Народното събрание и отново мнозинството е 2/3 от депутатите. Ако при предстоящото си тълкуване на Конституцията КС даде превес на принципа на мандатността, това може да има дисциплиниращ ефект върху депутатите за постигане на консенсус за избора на нови ИВСС и ВСС, защото в противен случай ще предизвикат тежка криза във функционирането на съдебната власт.

20
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Мартинка
Мартинка
28 април 2022 14:46
Гост

Хайде, да ги сменят, че имам да подавам 2-3 жалби….

Белогъзков
Белогъзков
27 април 2022 13:05
Гост

Санким се оправят

Лозан
Лозан
27 април 2022 13:05
Гост

Дано да не се допусне тежка криза във функционирането на съдебната власт.

Анонимен
Анонимен
27 април 2022 13:05
Гост

Всичко зависи от решението на КС.

Лазар
Лазар
27 април 2022 13:07
Гост

За да няма колебания в актовете на съдилищата.

Анонимен
Анонимен
27 април 2022 13:14
Гост

Е колко тежка криза пък да се допусне? Може ли с решение на КС или с акт на съдебен изпълнител да принудим НС да си свърши работата, т.е. да избере членове на ВСС, инспектори и главен инспектор към ИВСС и съдии в самия КС? Очевидно, че не. Затова се басирам, че ще измислят решението в смисъл, че ако няма нови избрани членове, се продължава мандата на старите до избора на нови. Кризата може да дойде само при решение на КС в смисъл, че с края на мандата членовете на ВСС и ИВСС, автоматично се прекратяват и пправомощията им. Но не… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
27 април 2022 13:02
Гост

Отговорът и на двата въпроса е положителен, като Народното събрание (т.е. ние избирателите ще бъдем наказани за неразумния си избор) ще отговаря за вредите, произтекли от неговото бездействие.

Анонимен
Анонимен
27 април 2022 13:34
Гост

Какви вреди бе? На кой и за /от/ какво? Не цитирай сляпо решения на белазелков, нямащи общо с реалността и постановени при други хипотези, които са изцяло частноправни.

Теколски
Теколски
27 април 2022 13:00
Гост

Дано не се стига до там

Милена
Милена
27 април 2022 12:59
Гост

А така, решете и този казус. Че сън не ни лови.

Анонимен
Анонимен
27 април 2022 12:57
Гост

За мен не е нужно съдебните инспектори да чакат избора на нови.

Кики
Кики
27 април 2022 12:54
Гост

Много важни въпроси за решаване.

Драгомир
Драгомир
27 април 2022 12:55
Гост

Какво ли ще стане, ако не бъде избран нов Висш съдебен съвет?

Хършев
Хършев
27 април 2022 12:58
Гост

Леко мазало

Daniela
Daniela
27 април 2022 13:00
Гост

Няма да е и леко!

Demirev
Demirev
27 април 2022 12:59
Гост

Е как да няма бе, нали ако не се избере нов, старият ще трябва да решава за Гешев. А това ги ужасява.

Анонимен
Анонимен
27 април 2022 13:03
Гост

По-скоро да изберат, обаче да е съвсем различен от този сегашния.

Анонимен
Анонимен
27 април 2022 14:55
Гост

Ще си караме със стария.

Милена
Милена
27 април 2022 12:59
Гост

Изключително. Да се намираме на работа.

Хенри
Хенри
27 април 2022 13:00
Гост

Абе не са и маловажни