Тълкувателно решение, което на практика дава право на администрацията в определени хипотези да подменя сбърканите си касационни жалби, раздели съдиите във Върховния административен съд (ВАС) и близо една трета от тях, начело с председателя Георги Чолаков, обявиха, че тълкуването на колегите им, постигнало мнозинство, ще доведе до погазване на основни принципи на административния процес и ще създаде недопустима привилегия за администрацията (пълния текст на тълкувателното решение виж тук).

Казусът пред Върховния административен съд

Оспорва се административен акт. Пред първата инстанция издателят му се представлява от юрисконсулт. Тя се произнася и срещу решението е подадена касационна жалба, подписана от същия юрисконсулт с валидно пълномощно, но не от името на издателя на акта, а на юридическото лице, от което той е част. Това юридическо лице обаче не е страна по делото пред първата инстанция, не отговаря и на условията за право на касационно обжалване (по чл. 210 АПК). Каква е тази жалба – нередовна или недопустима? Т.е. има ли подателят ѝ право да я поправи, или тя трябва да бъде оставена без разглеждане.

Този въпрос зададе на Върховния административен съд (ВАС) преди повече от две години бившият главен прокурор Сотир Цацаров. Той даде серия от примери, в които е поставян пред съда, като най-типичният случай е, когато делото е срещу кмета на общината, а касационната жалба е подадена от юрисконсулт не от негово име, а от това на общината (юристът има пълномощно да представлява и кмета, и общината).

Позицията на мнозинството – формална неточност на титулната страница, водеща до неяснота

Отговорът, възприет от мнозинството от върховните съдии, гласи: „Касационна или частна жалба, подадена чрез процесуален представител (по закон или по пълномощие), който има представителна власт както за административния орган, издал административния акт, така и за юридическото лице, в структурата на което се намира органът, издал акта, от името на субект, който не е участвал като страна в първоинстанционното съдебно производство, извън случаите на чл.210, ал.2 АПК, е нередовна“.

Преди да стигнат до този извод върховните съдии излагат серия от базисни съждения, по които са на едно мнение с колегите си, подписали тълкувателното решение с особено мнение.

В решението се подчертава, че следва ясно да се разграничават функциите на юридическото лице от тези на административните органи в структурата им, които по силата на нормативен акт са носители на определени права и задължения и поради това са процесуално легитимирани страни в съдебното производство по оспорване на издадени от тях административни актове. И се посочва, че при конституиране на страните по делото в първата съдебна инстанция съдът дължи привличането като ответник на конкретния административен орган, издател на оспорения акт, а не на юридическото лице, към което принадлежи той.

След това ВАС напомня, че право на касационна или частна жалба има този правен субект, който е бил страна в първоинстанционното производство и съдебният акт е неблагоприятен за него (чл. 210, ал. 1, вр. чл. 228 АПК). „Друг правен субект, ако не е бил страна в първата инстанция, извън случаите на чл. 210, ал. 2 и ал. 3 АПК, не разполага с процесуална легитимация за обжалване на първоинстанционния съдебен акт“, заявяват върховните съдии. И добавят, че когато жалбата е подадена чрез процесуален представител, наличието на представителна власт е условие за редовността ѝ.

Тогава те си поставят въпроса следва ли в случаите, които обсъждат, жалбата да се оставя автоматично без разглеждане като недопустима.

„За разлика от предпоставките за допустимост, условията за редовност на жалбата са свързани с нейния характер на материализиран вид на волята на определен правен субект да сезира съда с определено искане“, пише в решението и се подчертава, че законът изброява задължителните реквизити на жалбата, „за да се идентифицират ясно субектите и предметът на процеса, както и да се установи недвусмислено волята на определен субект съдът да разгледа заявеното оспорване“.

Неяснотата от чие име подава жалбата процесуалният представител, който има представителна власт както за административния орган, страна в първоинстанционния процес, така и за юридическото лице, в структурата на което се намира този орган, е пряко свързана с недвусмисленото установяване на правния субект, който сезира съда с оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Тази неяснота, без съмнение, прави жалбата нередовна и задължава сезирания съд да даде възможност на подателя на жалбата да отстрани тази нередовност, заключава мнозинството от върховните съдии.

И заявява, че само при редовно процесуално действие може да се извърши преценка за неговата допустимост.

Тълкуването на ВАС, което вече е задължително за съдилищата, е, че когато жалбата е подадена от юрисконсулт (или адвокат), който може да представлява и административния орган, и юридическото лице, от което той е част, за съда не е ясно дали тя е подадена от ненадлежна страна, за да може да я приеме за недопустима (въпреки че в самата жалба ясно е посочено, че тя е от името на юридическото лице, което не е страна в процеса). Като пречка за тази яснота е посочена именно широката представителна власт на процесуалния представител.

„Такава яснота може да се постигне единствено като жалбата се остави без движение, за да се уточни ясно от чие име е подадена“, заявява ВАС в решението си.

И пише: „При оставяне на касационната или частна жалба без движение на основание чл. 213а, ал. 1 или чл. 213а, ал. 6, т. 1 АПК, на подателя ѝ следва да се укаже да отстрани нередовността по отношение на неяснотата от чие име е подадена жалбата. Това не означава, че съдът указва кой е легитимираният да обжалва правен субект. Така би било, ако съдът служебно приеме, че жалбата е подадена от името на легитимираната страна. При потвърждаване на процесуалното действие по обжалване от името на нелегитимиран субект, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а при посочване като жалбоподател на легитимирания правен субект, взел участие в първата инстанция като страна – да бъде приета за редовна и допустима на това основание“.

Според върховните съдии при законното представителство също може да възникне неяснота от чие име е жалбата. Въпрос на техника при попълване на титулната част на жалбата е уточнението от чие име е подадена тя, пишат те.

И заявяват: „Ето защо, ако такава касационна (частна) жалба направо бъде оставена без разглеждане като подадена от субект без процесуална легитимация, решаващият извод относно процесуалната легитимация на обжалващия се прави, без да е ясно кой точно правен субект е жалбоподателят. Така в „процеса относно процеса“ се прави крайно заключение без яснота по фактите“.

В тълкувателното решение посочването като подател на жалбата на юридическото лице, което няма процесуална легитимация е определено като „формална неточност при изписване на титулната част на касационната (частната) жалба“ и мнозинството във ВАС заявява, че то „не може да има за последица толкова тежка санкция като отказ от правосъдие“.

Особеното мнение – съдът няма да действа като безпристрастен арбитър

27 върховни съдии – Георги Чолаков, Йовка Дражева, Емилия Миткова, Диана Добрева, Светлозара Анчева, Анна Димитрова, Георги Георгиев, Виолета Главинова, Мариета Милева, Тодор Тодоров,Илиана Славовска, Николай Гунчев, Даниела Мавродиева, Бисер Цветков, Мадлен Петрова, Калина Арнаудова, Росен Василев, Весела Андонова, Росица Драганова, Весела Павлова, Емилия Иванова, Юлия Тодорова, Емил Димитров, Любка Петрова, Мария Николова, Таня Комсалова и Александър Митрев, не споделят тази теза и заявяват, че жалбата със сбъркан подател трябва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

„Липсата на активна легитимация означава липса на право на касационно оспорване, затова е непоправима и има отношение към недопустимостта на касационната жалба. Значението на процесуалната легитимация следва от нейното естество да бъде принадлежност на правото на жалба. Ако тя липсва, липсва право на жалба в полза на лицето, което сезира съда и затова съдът няма право да разгледа и да разреши спора по същество, а е длъжен да прекрати делото на основание чл. 215, т.1 от АПК. Няма основание да се остави касационната жалба без движение и да се дават указания за отстраняване на непоправимо процесуално действие“, заявяват те.

И подчертават, че упражняването на касационно оспорване става с писмено, външно демонстрирано волеизявление чрез лицето, което има право да го формира. „Вътрешната воля, която не е изразена в писмена форма пред съда, е ирелевантна. Съдът не е длъжен да предполага, че има несъответствие между външно изразеното волеизявление и намеренията на лицето, подписало жалбата. Затова няма задължение да оставя жалбата без движение и да дава указания на подателя за формиране на волеизявление от името на друго лице“, изтъкват 27-ината.

Те посочват, че жалбата ще е нередовна, ако например въобще няма подател или информацията за него е непълна, а не когато той ясно е посочен, както е в хипотезите, които обсъждат.

Намираме, че даването на възможност в такива случаи за уточняване на подателя на касационната/частната жалба, на практика има за последица заменяне на лице без активна легитимация с друго, което е активно легитимирано“, заявяват върховните съдии на особено мнение.

Те подчертават, че неслучайно пълномощните са с широка представителна власт, защото издалият ги е наясно с различните хипотези, в които те ще послужат. И категорично отхвърлят тезата на мнозинството, че в случая има неяснота, която пречи на съда да прецени кой правен субект го е сезирал.

„Да се приеме наличието на „неяснота“ на волеизявлението в посочените хипотези означава, че съдът презумира такава винаги, когато едно и също лице е упълномощено да представлява различни правни субекти. Такава законова презумпция обаче няма. Юридическата грешка, допусната от процесуалния представител, не може да бъде поправена чрез заменяне на активно нелегитимирана страна с активно легитимирана под формата на уточняване на подателя, защото такава възможност не е предвидена със закон“, пише в особеното мнение.

В него 27-ината върховни съдии изброяват серия последици от тълкуването на мнозинството, които според тях водят до погазване на основни принципи на административния процес.

„От мотивите на тълкувателното решение се налага извод, че „широкият обем на представителна власт“ винаги ще „пречи на сезирания съд“ да определи подателя на жалбата, а волеизявлението от името на активно нелегитимирано лице се преценява като „формална неточност при изписване на титулната част на жалбата“. Това разбиране се отклонява от смисъла на закона“, изтъква те.

Друг проблем е, че с даване на указания за промяна на подателя на жалба съдът нарушава принципа на диспозитивното начало.

Третият е, че „съдът вместо да осигури равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, прави подсказващи констатации извън правомощията си и без наличие на законово основание по чл. 212, ал. 1 и чл. 213 от АПК, приема касационната/частна жалба за нередовна“. И така дава възможност на подателя да промени волеизявлението, за да изхожда то от активно легитимирано лице.

„Нарушени са принципът на законност, закрепен в чл. 4, ал. 3 от АПК и принципът за равенство, закрепен в чл. 8, ал. 1 от АПК, защото съдът не действа като безпристрастен арбитър в отношенията между страните. Касационният съд няма право да дава указания извън хипотезите на процесуалния закон с цел подателя на жалба да преосмисли волеизявлението и да промени жалбоподателя“, заявяват 27-ината върховни съдии.

И не на последно място – по указание и със съдействието на съда вместо първоначалния жалбоподател, който няма активна легитимация, в касационното производство встъпва активно легитимирано лице, но извън преклузивните срокове. Нарушен е принципът на оправданите правни очаквания, защото ответната страна е очаквала процесът срещу нея да не се развие при липса на активна легитимация за касатора, се заявява в особеното мнение.

И изрично се подчертава: „…законите трябва да се знаят и изпълняват, както от лицата, които упражняват властнически правомощия, така и от избраните от тях процесуални представители и да формулират волеизявленията си съответно на изискванията на процесуалния закон и конкретните материални и процесуални правоотношения по конкретното дело“.

Принципът на служебното начало в съдебната фаза на процеса не може да се противопоставя на задължението на съда да осигури равенство на страните. Съдебното производство не може да се развива на всяка цена, особено ако цената за това са компромиси с основни принципи на административния съдебен процес“, пишат върховните съдии на особено мнение.

Те стигат до извода, че всъщност с тълкувателното решение се дава недопустима привилегия на администрацията, защото „няма практика да се оставя без движение касационна жалба, подадена от името на физическо лице (извън хипотезата на чл. 210, ал. 2 от АПК), което не е участвало като страна по делото, и съдът да му дава възможност да преосмисли волеизявлението си дали всъщност не изхожда от името на друго физическо лице, което е участвало по делото“.

С решението си ВАС дава задължително тълкуване и на още една хипотеза, по която върховните съдии са единни в мнението си: „Касационна жалба, подадена от административен орган, който е делегирал правомощията си за издаване на административен акт на друг подчинен на него административен орган, срещу решение на административен съд, постановено в производство с участието на органа, на когото са делегирани съответните властнически правомощия и делегацията не е прекратена, е недопустима“.

61
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
МАРИН МАРИНОВ
МАРИН МАРИНОВ
26 януари 2022 13:08
Регистриран

НАМИРАМ ТЪЛКУВАТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ, В ЧАСТТА СИ НА ТОЧКА 1 ОТ ДИСПОЗИТИВА ЗА НЕПРАВИЛНО, ТЪЙ КАТО СПОДЕЛЯМ ВИЖДАНИЯТА НА ОСОБЕНОТО МНЕНИЕ ПО ТОЗИ ВЪПРОС, ТЪЙ КАТО НЯМА КАК ДА Е НАЛИЦЕ НЕРЕДОВНОСТ НА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА КОГАТО В СЪЩАТА СЕ ПОСОЧВАТ ТРИТЕ ИМЕНА НА ПОДАТЕЛЯ (ИДЕНТИФИКАЦИЯТА). В МОТИВИТЕ НА ТЪЛКУВАТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ ЯСНО СЕ ПРИЕМА ПО ТОЧКА 1, ЧЕ СЕ КАСАЕ ЗА ПОДАДЕНА КАСАЦИОННА ЖАЛБА ОТ НЕНАДЛЕЖНА СТРАНА. КОГАТО СЕЗИРАНЕТО Е НАПРАВЕНО ОТ НЕНАДЛЕЖНА СТРАНА Е НАЛИЦЕ ЛИПСА НА АКТИВНА ПРАВНА ЛЕГИТИМАЦИЯ, А НЕ НА НЕРЕДОВНОСТ НА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА. НЕРЕДОВНОСТ НА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА ЩЕ Е НАЛИЦЕ Е ЕДВА ТОГАВА КОГАТО НЕ Е ПОСОЧЕНА… Покажи целия коментар »

Червено лицемерие
Червено лицемерие
26 януари 2022 11:31
Гост

Значи, пълномощното на „неграмотния“ юрисконсулт е допустимо пред първоинстанционния административен съд, независимо, че например същия съд не прави разлика между оспорена заповед издадена от определено административно ведомство и друга заповед на подчинено поделение на същото ведомство. Поради тази „високоинтелигентна“ преценка на първоинстационния административен съд, „неграмотния“ юрисконсулт със същото пълномощно се явява на касация и изведнъж пълномощното му се оказва самостоятелно „неграмотно“, защото юрисконсулта вече по презумпция е също неграмотен. Тричленния състав на ВАС, който преди промяната в АПК преди 3г. не разглеждаше дела за простосмъртни го „отрязва“ на основание „органът, издал акта, от името на субект, който не е участвал… Покажи целия коментар »

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
30 януари 2022 14:24
Регистриран

Има логика.Съгласна съм.Но…що не се прави привидно простата разлика между притежател на материалното право и това на процесуалните права,които НЕ СЕ припокриват.Съдиите обичат да умуват,да се обосновават дълго и без смисъл,като не използват ясни ,кратки и точни съждения.Така си се мислят за важни.А ПРАВОТО е създадено за обикновените люде,които искат да го разбират!,Този спор е за друго : липсва равнопоставеност между физ.лица и администрация.ВАС не прилага норми с директен ефект на Конституцият чл.6 и чл. 57 от които се извеждат равни права за всички субекти. ВАС нарушава и основни постулати от правото на ЕС – нац.съд в е ч е.… Покажи целия коментар »

Съдия
Съдия
26 януари 2022 11:04
Гост

Съгласна съм изразеното особено мнение по това ТР, жалба, подадена от ненадлежна страна, си е била винаги и следваше да се остане недопустима.

Ad nauseam
Ad nauseam
26 януари 2022 3:02
Гост

Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.

Без ВНС. На референдум.

Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.

АМИН

Много са умни и красиви
Много са умни и красиви
26 януари 2022 2:47
Гост

Съдиите на властта.

Бай Ганьо
Бай Ганьо
25 януари 2022 17:35
Гост

ВАС не е точно съд, и трябва да стане просто една колегия във ВКС – има НК, има ГК, защо да няма и АК – наказателен и граждански процес са много по-различни от граждански административен. Тези тъпаци във ВАС не разбират какъв автогол обаче си вкараха – отивам като адвокат по-дело, със “широки пълномощия“ – след това, на базата на това малоумно ТР, ще кажа че съм имал право и на жалба, от името на другите лица, които представлявам, ама холан, объркал съм се, и не съм подал от тяхно име жалба, а само от името на едно от тях,… Покажи целия коментар »

Закриване на ВАС , и създаване на ВС от 12 съдии
Закриване на ВАС , и създаване на ВС от 12 съдии
25 януари 2022 20:37
Гост

Да, и ВС -обединен трябва да се състои от общо 12 съдии.
За сравнение- ВС на Бразилия е от 11 съдии и гледа всякакви дела-наказателни, граждански административни. нямат клониран ВАдмС. Значи можело.

Ало ало
Ало ало
26 януари 2022 2:50
Гост

Съдът не ти е виновен! Както Специализираният.

Виновни са съдиите. При това положение не се закрива съда, а се сменят съдиите. Има достатъчно мъдри юристи. И почтени от тези вечните и върховни съдии.

trtrtrt
trtrtrt
26 януари 2022 11:07
Гост

ВАС и изобщо административното правосъдие си е добре решено като отделно обособено. Проблематиката е коренно различна от гражданското и наказателното производство, разпръсната е неимоверно, постоянно се изменя и е изключително обемна ипротиворечива. Трудно се обхваща от хора, които се занимават изцяло с тази материя. Какво остава да се върши „между другото“ от граждански или наказателни съдии. Все повече се задълбочава тази характеристика. И не случайно в редица други държави административното правораздаване си се реализира отделно от общото. Проблем е в подбора на кадри – връзки, предимно. Като се добави и непозволено влияние – картинката става много неприятна. Но същото е… Покажи целия коментар »

rtrtrt
rtrtrt
26 януари 2022 17:06
Гост

Абсолютно.

Ходи го обяснявай на ССБ и съдебните реформатори.

Те си действат по заданието от Козяк.

Това е положението.

Анонимен
Анонимен
25 януари 2022 14:42
Гост

Честито отново.ВАС и ВКС се напълниха с гении и нормотеворци, от доста им берем срамовете и плодовете.

Анонимен
Анонимен
25 януари 2022 20:38
Гост

Отдавна ви казвам,че съдебната система трябва да бъде закрита и реучредена, при лустрация на сега инсталираните.

В Грузия го направиха. Значи можело.

ПиХ
ПиХ
25 януари 2022 14:23
Гост

Айде, айде, да не бъдем чак такива формалисти и да режем глави за печатни грешки.
Органът и администрацията в крайна сметка преследват една и съща цел, от едно и също място, с едни и същи хора. Правото трябва да решава същинските проблеми, не да ги заобикаля.

Любител
Любител
25 януари 2022 16:21
Гост

Не е формализъм и не е печатна грешка. Администрацията може и да подпомага органа, но все пак общината и кмета и административно са два различни органа на власт. Ама нали си ги назначават по роднински, какво да се прави, няма да тръгнат да уволняват некадърника заради грешките му я, нали и той трябва деца да храни.

Кукуригу
Кукуригу
27 януари 2022 20:50
Гост

Съгласна съм с ПиХ.
„Ама те са различни“ е аргумент срещу това становище, та дрънка. Ми различни са, нали затова има порок на жалбата.

Михаил
Михаил
25 януари 2022 13:34
Гост

Абсурдно решение! Поздравления за колегите с особено мнение.

Станимир
Станимир
25 януари 2022 13:04
Гост

Правно неграмотни юрисконсулти! Да не ти се налага да се надяваш на услугите им.

Анонимен
Анонимен
25 януари 2022 12:46
Гост

Пленум на върховен съд да вземе очевидно противозаконно решение!?! Може да предложат до МС промяна в закона за местното самоуправление по силата на фикция да се счита, че подадената от общината жалба е жалба от компетентния орган, но не и да нарушават директно и умишлено закона. Що за правова държава сме!

Станчо
Станчо
25 януари 2022 13:35
Гост

Не сме! Добо утро.

Анонимен
Анонимен
25 януари 2022 11:50
Гост

Чиста подмяна на жалба и то с любезните указания на съда и след изтичане на срока.

Анонимен
Анонимен
25 януари 2022 11:32
Гост

Крайно некоректно заглавие, с което определено ме губите като читател.

Анонимен
Анонимен
25 януари 2022 11:48
Гост

Кое е некоректно? Като гледам в особеното мнение е казано в прав текст. Аз поне си дадох труда да изчета ТР и освен, че съм в потрес от съжденията за неясноти и титулни страници, друго не мога да кажа

Евгени
Евгени
25 януари 2022 10:26
Гост

Един от най-добрите, независими и коректни съдии във ВАС, Асен Поппетров, при който съм имал множество дела, вече го няма в системата, от 2003г. Сега е над 80-годишен, но с голямо изкушение и вълнение бих чул неговото мнение по множество административно-процесуални въпроси, но за жалост -сегашните не тачат много мненията на бившите правни корифеи.

адвокат от САК
адвокат от САК
25 януари 2022 9:54
Гост

“…„Неяснотата от чие име подава жалбата процесуалният представител,…“ Хайде, стига- дотам ли са стигнали нещата…Всичко сочи, че скоро в правното ни пространство ще се появят БАКАЛАВРИ по право- иначе не мога да си обясня това ТР..

Мики
Мики
25 януари 2022 13:35
Гост

То, като гледам какви магистри излизат, жалка картинка.

Шумковски
Шумковски
25 януари 2022 9:43
Гост

Да, да. Имаме едн такава „юристка“ в офиса. Дори нямам идея защо я сържат още, вероятно защото може да навреди на началството.

AnimalMan
AnimalMan
25 януари 2022 9:42
Гост

Но чалгията ни доведе до тук.

Каменов
Каменов
25 януари 2022 9:42
Гост

Като се знам какъв съм инженер, ме е страх да ида на лекар

адвокат от САК
адвокат от САК
25 януари 2022 9:57
Гост

Тогава си скъсай дипломите- да не мислиш, че всички са като теб- “калинки“ в следването си…Отивай да работиш като дограмаджия или шпакловчик и не ни занимавай с некадърността си…Впрочем- най-добре стани политик- хора с твоя “бекграунд“ и “ квалификации“ правят точно това.

Mavri
Mavri
25 януари 2022 9:41
Гост

Простащината стигна до тук

Лазар
Лазар
25 януари 2022 13:36
Гост

Не вървят добре нещата. Поредната излагация на ВАС.

Павлов
Павлов
25 януари 2022 9:41
Гост

Да се надяваме, че това са единични случай

Анонимен
Анонимен
25 януари 2022 9:41
Гост

Ми той ВАС направо си действа като юрисконсулт на администрацията, защото да си назначават. Хем викате бяха се пенсионирали съдиите от времето на социализма? Манталитетът да се пуска фъндък на държавата трябва да бъде изкоренен, иначе няма да има истинско административно правосъдие!

Проскубания бухал
Проскубания бухал
25 януари 2022 10:28
Гост

Не е вярно. Тая дъвка е от много време, но фактите сочат друго.

Анонимен
Анонимен
25 януари 2022 11:11
Гост

Къде са тези факти, които сочат друг, че нещо не ги виждам?

Проскубания бухал
Проскубания бухал
25 януари 2022 11:19
Гост

Помислете кои дела срещу бюджетна организация за немалко пари се печелят от частни дружества със специализирана правнорегулирана дейност.

Цветанов
Цветанов
25 януари 2022 13:37
Гост

И аз. Явно нама такива.

Вуйчо Ваньо
Вуйчо Ваньо
25 януари 2022 9:39
Гост

E, добре де, защо тогава и жалбата от административен орган, който е делегирал правомощията си за издаване на административен акт на друг подчинен на него административен орган, не е нередовна?

Lalov
Lalov
25 януари 2022 9:37
Гост

Откачам, като чуя за нещо такова

Шумковски
Шумковски
25 януари 2022 9:36
Гост

Партиите искаха тъп народ и го постигнаха. А той е толкова тъп, че се засяга, като му кажеш, че е тъп

Анонимен
Анонимен
25 януари 2022 9:36
Гост

Най-опасното е, че това става след изтичането на преклузивния срок за жалба! Нередовна била?! Ще е недредовна ако е написал, че е от името на „Тъмна гора“ ЕООД, а то било ООД. Тогава да се уточни, ама при напълно сбъркан жалбоподател, хайде холан

Olq
Olq
25 януари 2022 9:35
Гост

Това е срамно!

OMG
OMG
25 януари 2022 9:35
Гост

Значи, пишат, че подават жалба от общината и съдът, видиш ли, се чуди. Ако напишат, че жалбата е от кмета, няма да се чуди. По тази логика трябва да се вкарат в параграф 22 и никога да не са убедени кой е касаторът.

123
123
25 януари 2022 9:38
Гост

-Писал си, че си Пешо. Да не си Гошо?
– Добре, де, Гошо.
– Гошо, значи, добре. Ама преди беше Пешо. Откъде да знам сега, че си Гошо и къде е Пешо?

И ей така до безкрай може.

Христова
Христова
25 януари 2022 9:35
Гост

Ужас

Хахахах
Хахахах
25 януари 2022 9:33
Гост

ВАС е превзет от шестаци … неграмотници с пагони на раменете.
Чест прави на Чолаков, като председател, че е бил против, т.е. с особено мнение.
ВАС става за посмешище …

Анонимен
Анонимен
25 януари 2022 9:33
Гост

Не виждам какво му е толкова скандалното на решението на мнозинството. В гражданския процес отдавна се практикува подобно разрешение. Ако постъпи жалба от нелегитимирано лице, съдът най-малкото трябва да го попита какъв му е правният интерес от обжалването преди да я върне. Ако се окаже техническа грешка или недоглеждане, страната ще се усети и ще я коригира. Поправената жалба има действие от подаването ѝ, така че не може да се говори за подмяна на страни. Иначе за поголовната неграмотност нямам какво да кажа.

много е ясно
много е ясно
25 януари 2022 9:39
Гост

скандалното е, че в гражданския процес и двете страни имат това право, а с тълкувателно се дава само на държавата и общината, а ти нямаш това право. ей това му е скандалното!

Анонимен
Анонимен
25 януари 2022 9:42
Гост

Възприетите с тълкувателните решения постановки не важат само за конкретна страна. Решението е принципно и не виждам пречка същото разрешение да се прилага и за частноправни жалбоподатели, когато са допуснали подобна грешка. За съжаление неграмотността не ходи само по общините и държавните учреждения.

Анонимен
Анонимен
25 януари 2022 9:44
Гост

Ми чети диспозитива и виж дали важи, пък тогава говори за неграмотност. Цивилистите много взехте да го разбирате административния процес, ама не ви се получава

Анонимен
Анонимен
25 януари 2022 9:52
Гост

Е, и? Диспозитивът е съответен на поставения за тълкуване въпрос, който касае конкретно административния орган. Разрешението, че жалбата е нередовна, а не недопустима, е принципно.

Анонимен
Анонимен
25 януари 2022 9:56
Гост

Следователно ти не можеш да го разширяваш. Тук говорим за подател с пълномощно и за двамата жалбоподатели, за които се куми ВАС. Няма как при частно лице жалбоподател да влезеш в тази хипотеза. Тук се изписа доста за примера с Пешо и Гошо, да не се повттарям

Анонимен
Анонимен
25 януари 2022 10:02
Гост

Няма смисъл да се повтаряме, наистина. По-нататъчнят спор е безпредметен.

Еленко
Еленко
25 януари 2022 14:41
Гост

Само че ние сме в административния процес и съществува чл. 215 от АПК. Нещо повече, Липсата на активна легитимация означава липса на право на касационно оспорване, затова е непоправима и има отношение към недопустимостта на касационната жалба. Значението на процесуалната легитимация следва от нейното естество да бъде принадлежност на правото на жалба. Ако тя липсва, липсва право на жалба в полза на лицето, което сезира съда и затова съдът няма право да разгледа и да разреши спора по същество, а е длъжен да прекрати делото на основание чл. 215, т.1 от АПК.

Анонимен
Анонимен
25 януари 2022 15:20
Гост

Нормата на чл. 215 АПК не съдържа правило, което да е уникално за административния процес спрямо останалите процесуални закони. Липсата на активна процесуална легитимация винаги означава липса на право на жалба и е непоправима, независимо дали се касае за административен, граждански или наказателен процес. Това, което е поправимо, е допуснатата от страната грешка в индивидуализацията на жалбоподателя, ако такава грешка е налице. Именно затова съдът следва да е сигурен, че се касае за липса на легитимация, а не за нередовност на жалбата. Но дори да оставим настрана въпроса за процесуалните задължения на съда при проверката на жалбата, считам, че процесуалната… Покажи целия коментар »

Еленко
Еленко
26 януари 2022 14:25
Гост

Това е всичко друго, но не и технически пропуск. Нещо повече, подаването на жалба от името на страна, която не е активно легитимирана показва тотално непознаване, в случая на административния процес.

срам
срам
25 януари 2022 9:31
Гост

Грешка в титулната страница – хахахахахаха, аз ако подам жалбата от името на Пешо, вместо на Гошо, ще ми я оставят като недопустима, а юрисконсултът пообъркал лекинко от чие име е неговата – ми да се поправи човекът. Пълен срам

рабфак
рабфак
25 януари 2022 9:29
Гост

Както е казал поетът – Той не знае дроб да дели, ще учи висше образование. Не знае от чие име да подаде жалбата, ще ми представлява държавата. Браво на 27 съдии!

Анонимен
Анонимен
25 януари 2022 9:29
Гост

Пак се изложиха. Голяма идиотия е това ТР. Поощрява неграмотността

ЧСИ, нотариуси и др.
ЧСИ, нотариуси и др.
25 януари 2022 11:24
Гост

Отдавна съм се убедил, че административните съдилища са адвокати на държавата, респективно неграмотната администрация. В повечето случаи.