Камарите на нотариусите и на частните съдебни изпълнители нямат право да образуват производства за конфликт на интереси, нито с решения да установяват такъв. Това заяви Върховният административен съд (ВАС) и отмени текстове от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси.

От решението (пълния му текст виж тук) на състава с председател Георги Георгиев и членове Тодор Тодоров и Стела Динчева (докладчик) става ясно, че с наредбата е дописан законът и на двете камари на юридическите професии са дадени правомощия каквито нямат.

За отмяната на някои разпоредбите от наредбата е настоявал бизнесмен. Той твърди, че не само камарите на нотариусите и ЧСИ, но и който и е друг извън Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) няма право да издава решения за установяване на конфликт на интереси.

Жалбоподателят заявява, че наредбата противоречи на целта на закона, тъй като той цели централизирането и консолидирането на органите, които извършват проверка на лица заемащи висши публични длъжности. Той се позовава на антикорупционния закон, който (в чл. 74) посочва, че комисията се произнася с мотивирано писмено решение за наличието на конфликт на интереси.

В наредбата, която урежда в детайли производството по установяване на конфликт на интереси, обаче това право е дадено и на „органа по избора или назначаването, Съвета на нотариусите или Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители, а за кметовете на кметство – на постоянната комисия“.

„Единствено КПКОНПИ е компетентен орган да издава решение за установяване на конфликт на интереси. Налице е пряко противоречие между закона и процесната наредба, тъй като със същата се разширява кръгът на лицата, които имат право да установяват конфликт на интереси“, твърди жалбоподателят и настоява съдът да отмени текстовете от наредбата, с които това правомощие е дадено на други органи, извън КПКОНПИ.

ВАС се съгласява частично с доводите в жалбата – само по отношение на Камарите на нотариусите и на ЧСИ.

В решението си върховните съдии припомнят, че нотариусите, съдиите по вписванията и държавните и частните съдебни изпълнители са задължени да подават декларации за имущество и интереси пред органа по избора или назначаването им. И първо анализират цялата процедура по назначаване на един нотариус – конкурс, обявен от министъра на правосъдието, после негова заповед за вписване в регистъра на камарата, после решение на съвета на камарата. ВАС е изследвал и правомощията на Съвета на нотариусите по закон и е установил, че няма такова, свързано с конфликта на интереси (чл. 65 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност). „Видно от този текст Съветът на нотариусите няма правомощие да образува, отказва да образува или прекратява производството, така както е разписано в чл.22, ал.1 от Наредба за организация и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси, нито има правомощието да се произнася с мотивирана заповед, съответно решение за наличието или липсата на конфликт на интереси по чл.26, ал.1 от наредбата“, пише в решението. И ВАС постановява: „Правомощията на Съвета на нотариусите са изрично предвидени и лимитативно определени в ЗННД и увеличаване и разширяването на тези правомощия с подзаконов нормативен акт е недопустимо като противоречащо на закона“.

Изводите му са аналогични и за Камарата на ЧСИ.

ВАС обаче отхвърля твърденията, че по закон единствено КПКОНПИ може да води производствата по установяване на конфликт на интереси. Като посочва, че за повечето задължени да подават декларации висши държавни служители наистина е така, но в §2 от антикорупционния закон са изброени и други категории лица (кметове на кметства, служители в различни администрации, включително и в тази на съдебната власт, нотариуси, ЧСИ и тн.), за които в закона е казано, че подават декларации пред органа по избора или назначаването и той установява конфликта на интереси. „Т.е. не е налице противоречие между разпоредбата на чл.22, ал.1 от наредбата и чл.74, ал.1 от ЗПКОНПИ, тъй като законът предвижда освен пред комисията по чл.7, ал.1 от ЗПКОНПИ декларации в определени случаи да се подават и пред други органи, а именно пред органа по избора или назначаването, както и пред постоянната комисия на съответния общински съвет за кметовете на кметства, които са и органите, които установяват конфликт на интереси. Организацията и редът за извършване на проверката на тези декларации, както и за установяване на конфликт на интереси на тези лица се уреждат с наредба на Министерския съвет, която именно е процесната наредба“, завява ВАС.

Решението не е окончателно.

5
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Мисъл
Мисъл
02 юли 2019 11:58
Гост

И само КПКОНПИ има право да се самопроверява. Видяхме какво стана с апартаментгейт. Хубаво е да има централизация на властовите функции дотолкова, доколкото се бори бюрократичният хаос. Обаче никога не бива да има по-малко от два органа, които да могат да установяват някакво противоправно поведение, в случая конфликт на интереси, за да може да има контрол дали реално се изпълнява това задължение и дали единият орган не злоупотребява с властовите си правомощия.

Анонимен
Анонимен
02 юли 2019 10:47
Гост

В случая наредбата не само допълва закона, но и противоречи на целта му. Бизнесменът е в пълното си право.

Анонимен
Анонимен
02 юли 2019 11:35
Гост

Тя в крайна сметка дава нови правомощия на двете камари, което не е редно.

Анонимен
Анонимен
02 юли 2019 10:27
Гост

с новия закон само чистачките не подават декларации. в съдебната система останаха те и призовкарите. ненужна бумащина и воайорство – да те видят какво имаш, за кого си женен. а резултат – никакъв

хмхм
хмхм
02 юли 2019 10:21
Гост

Хм, много интересно какъв правен интерес има този бизнесмен да оспорва наредбата?1!, който очевидно ВАС е признал