Състав на Върховния административен съд (ВАС) поиска Конституционният съд (КС) да се произнесе за разпоредба от Закона за водите (ЗВ), защото се усъмни, че тя погазва правото на равни условия за бизнес, гарантирано от основния закон (пълния текст на определението виж тук).

Върховните съдии Галина Солакова, Мариета Милева и Бранимира Митушева е трябвало да се произнесат дали текстове от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване противоречат на Закона за водите. Единият от тях – чл. 4, ал.1, възпроизвежда директно разпоредба на ЗВ – чл. 194, ал. 4, т. 1. И предвижда, че таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища се определя на базата на разрешения обем за изземване.

Съставът на ВАС е установил, че възприетата в чл. 194, ал. 4, т. 1 ЗВ база за определяне на таксата се различава от предвиденото във втората алинея на същата разпоредба, според която „таксата за водовземане от повърхностни и от подземни води се определя на база на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление“.

„Следователно при определяне на таксите за право на ползване на водите законодателят възприема диференциран подход, който се основава на вида на извършваната дейност (водовземане или ползване на воден обект за изземване на наносни отложения), като в първия случай таксата се определя върху реално получен (отнет) обем, а във втория се основава на прогнозен, вероятен обем, който може да не бъде достигнат. По този начин при осъществяване на правото на ползване на водите стопанските субекти са поставени при различен правен режим, тъй като тези, на които е разрешено да ползват воден обект за изземване на наносни отложения дължат такса, чийто размер не зависи от дейността на стопанския субект и от реалното ползване на водния обект, въпреки че съгласно чл. 192, ал. 1 ЗВ икономическото регулиране на ползването на водите се основана на принципите на възстановяване на разходите за водни услуги, за околна среда и ресурс и за заплащане при замърсяване, а според чл. 192 ал. 2, т. 3 и чл. 192а от закона определените такси за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, са елемент от възстановяването на ресурсните разходи и на разходите за околна среда и осигуряващи приноса на различните водоползватели към възстановяването на разходите за водни услуги“, заявяват Солакова, Милева и Митушева.

Те подчертават, че Конституцията изисква законите у нас да създават и да гарантират на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност.

„Възприетият от законодателя подход при определяне на таксата за право на ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав поставя стопанските субекти, които осъществяват тази дейност, в неравноправно положение спрямо останалите ползватели на водите и поражда съмнение на съответствието на чл. 194, ал. 4, т. 1 ЗВ с принципа за еднакви условия за стопанска дейност на гражданите и юридическите лица, установен с чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България“, заявяват върховните съдии.

И затова сезират КС.

17
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Dimo
Dimo
17 юни 2021 13:14
Гост

Напълно съм съгласен, че трябва да има еднакви правни условия за стопанска дейност.

Stamat
Stamat
17 юни 2021 13:15
Гост

В противен случай отново ще играе двойният аршин.

Ласло
Ласло
17 юни 2021 13:06
Гост

Тази разпоредба от Закона за водите е противоречива сама по себе си.

7777
7777
17 юни 2021 12:35
Гост

Този ли беше законът с рекорден брой законопроекти за изменение и допълнение? Мисля, че бяха стотици.

Анонимен
Анонимен
17 юни 2021 12:12
Гост

Признавам, че съм предубеден, но да не се окаже, че като по едно друго дело на състав на ВАС в КС и това стига до там, защото жалбоподателите са роднини на колеги 😉

Hristov
Hristov
17 юни 2021 13:08
Гост

Нищо чудно! Не за първи път ще проявят субективизъм.

Анонимен
Анонимен
17 юни 2021 12:06
Гост

Не знам дали на мен така ми се струва, но след като белгийска фирма осъди на втора инстанция ВАС (вярно, ВКС реши друго), във ВАС редиците са били стегнати и напоследък често има преюдициални питания и сезиране на КС. Явно е имало ефект от решението на САС 🙂

Анонимен
Анонимен
17 юни 2021 12:09
Гост

А на мен ми се струва, че откакто Гайдов стана първо фаворит, а после заместник на Чолаков, нещата във ВАС още повече се сго…ха. Нищо добро не ни чака в този съд, започва да се конкури със специализирания съд.

5-ко
5-ко
17 юни 2021 13:09
Гост

Най-лошото е, че в последно време решенията са им като по калъп. Имам чувството, че само леко пипат диспозитива.

вятър иде
вятър иде
17 юни 2021 12:11
Гост

Съгласен съм с вас, колега. По едно време да пробиеш с преюдициално във ВАС беше невъзможно, ако не мине пред АССГ, си гледаш работата. Сега се усеща вятърът на промяната.

има по-важни въпроси
има по-важни въпроси
17 юни 2021 11:47
Гост

Ох боже, не че няма основание за сезиране на КС, като чета изложеното в статията, но ми се иска ВАС да се замисли по по-общественозначими въпроси, поставени пред него и да сезира за тях КС. Например за това може ли ИВСС да продължава да изпълнява функциите си след края на мандата? Или пък ако счете, че вече са изяснени от КС, направо да обявява актовете му за нищожни.

Анонимен
Анонимен
17 юни 2021 11:52
Гост

на теб това ти е важно, на мен не ми дреме

Кики
Кики
17 юни 2021 13:11
Гост

Да, но на много други имм дреме.

Анонимен
Анонимен
17 юни 2021 12:05
Гост

ВАС няма никога да каже, че инспекторите са с незаконен мандат и никога няма да им отмени актовете. Те са скачени съдове, колкото и Чолаков да не харесва Точкова.

12345
12345
17 юни 2021 12:11
Гост

То няма много актове на ИВСС след края на мандата на сегашните инспектори.

Фичо
Фичо
17 юни 2021 12:34
Гост

То така става хептен блага работа – само заплата и обеди с прелюдии към вечери.

Hari
Hari
17 юни 2021 13:12
Гост

И то не каква да е заплата.