Върховният административен съд (ВАС) с едно свое определение даде зелена светлина пред исковете на граждани срещу Националната агенция за приходите (НАП), с които се търси обезщетение за вреди, причинени от безпрецедентния теч на лични данни, но бяха прекратени или спрени от Административния съд София-град (АССГ) (пълния текст на определението виж тук).

ВАС се произнася по конкретен казус на жена, претендираща 1000 лв., но съжденията в мотивите, с които разпорежда разглеждането на иска ѝ да продължи, могат да служат като обосновка и по останалите дела, които АССГ спря или прекрати. Основните мотиви, с които част от съставите на първата инстанция отказаха да гледат делата, са два и ВАС констатира, че те се дължат на формулировките в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Разпоредбата, довела до неправилното, според ВАС, тълкуване, е на чл. 39 от ЗЗЛД (виж карето). Тя регламентира, че човек, чиито лични данни са неправомерно изтекли или използвани може да „обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК)“. А след това (в ал. 2) заявява, че в това производство може да търси обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни.

Именно това своеобразно обвързване, което законът изглежда, че прави на двете процедури – обжалване на действия на администратора и иск за вреди, накара някои съдии да прекратят исковете на граждани срещу НАП. Причината – те не бяха оспорили никакво действие или акт на приходната агенция, а претендират само обезщетение. По същество те няма и как да оспорят действие или акт, тъй като констатацията на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) за теча от НАП е, че той се дължи на бездействие, т.е. на неизпълнение на задължението за предприемане на мерки за адекватна защита на данните за милиони българи в сървърите на агенцията.

Втората пречка пред исковете на пострадалите от теча на данни, заради която някои дела са спрени, отново е в чл. 39, но а неговата четвърта алинея. Тя регламентира, че човекът, чиито лични данни са обработвани неправомерно, не може да сезира съда за това, докато има висящо производство за същото нарушение пред КЗЛД. Тя издаде акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, с което глоби НАП с 5,1 млн. лв. и двете обаче са обжалвани и не са влезли в сила. Това според някои съдии е пречка пред разглеждането на исковете за вреди от теча на данни.

И двата аргумента са послужили за основание на АССГ да прекрати делото на жената, която иска обезщетение от 1000 лв. за неправомерното изтичане на личните ѝ данни от НАП.

В определението си съставът на ВАС с председател Здравка Шуменска и членове Донка Чакърова (докладчик) и Емил Димитров обаче ги отхвърля категорично и разпорежда на АССГ да продължи с разглеждането на делото.

Ефективна съдебна защита без обвързване  

Основният аргумент на върховните съдии е, че Общият регламент за защита на данните се прилага директно, а той дава на всеки право на ефективна съдебна защита, когато са били нарушени правата, гарантирани от него.

„Според чл. 79, § 1 и чл. 82, § 1 от Общия регламент относно защитата на данни без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с настоящия регламент като ако е претърпял материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на настоящия регламент, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди“, подчертава ВАС.

И заявява: „Следователно разпоредбите на чл. 38 и сл. и чл. 39 от ЗЗЛД не следва да се тълкуват като установяващи право на защита и право на обезщетение на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, защото тези права произтичат от пряко приложимото общностно право. Тяхното съдържание трябва да бъде възприемано само като национална правна уредба на производствата, в които тези права да се реализират“.

ВАС посочва, че в ЗЗЛД производството пред комисия е регламентирано подробно за разлика от съдебното производство, за което в този закон няма специални процесуални правила. „По своите характеристики чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД представлява препращаща правна норма, с която се установява един единствен процесуален ред за отговорността на всички администратори на лични данни независимо от тяхната правосубектност и притежавани качества (публични органи или частноправни субекти). Според чл. 39 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК като в това производство субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни. Тази разпоредба не се различава от общите правила, съдържащи се в АПК относно защитата срещу актове, действия или бездействия на административни органи, включително и тези по Глава единадесета на АПК „Производства за обезщетение“, обясняват върховните съдии.

И припомнят, че според чл. 203 АПК правото на обезщетение се упражнява по правилата на АПК, а ако администраторът на лични данни е и административен орган или длъжностно лице на държавата и общините и според тези по ЗОДОВ.

„На практика чл. 38 от ЗЗЛД има за цел да уеднакви правилата за упражняване на правото на съдебна защита и право на обезщетение на физическите лица от обработване на личните им данни от всички администратори на лични данни без значение от тяхната правосубектност (държавен орган, длъжностно лице или частноправен субект). Този подход е оправдан и обясним с изискването за предоставяне на ефективно средство за защита, защото създава яснота и предвидимост за физическите лица, но явно представлява затруднение при тълкуването на закона с оглед несинхронната регламентация на отговорността на държавата и общините за вреди“, пише ВАС.

В определението си той прави анализ на съотношението между правилата в АПК, ГПК, ЗОДОВ и специални закони, като ЗЗЛД, които регламентират обезщететяването на вреди причинени на гражданите от различни администрации. И заявява: „Налага се извод, че в действителност съществува само един общ процесуален ред за разглеждане на искове за обезщетение на вреди, причинени от органи на държавата и общините при или по повод изпълнение на административна дейност. В зависимост от конкретната проява на тази дейност е установен различен ред за защита срещу индивидуалните, общите или нормативни административни актове, действия или бездействия, но имуществената отговорност за настъпили вреди от тези актове (ако те представляват непозволено увреждане) се упражнява чрез предявяване на осъдителен иск, подлежащ на разглеждане от административните съдилища по реда на АПК с препращане за неуредените въпроси към ЗОДОВ и ГПК. В този смисъл нормата чл. 39 от ЗЗЛД не създава специален начин на обезщетение по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, за да бъде игнорирано приложението на описаните общи правила“.

Върховните съдии припомнят, че целта на осъдителния иск е съдът да установи със сила на пресъдено нещо, че „в полза на ищеца срещу ответника съществува неудовлетворено гражданско притезание и да допусне принудителното му удовлетворяване“. И подчертават, че именно затова чл. 204, ал. 4 от АПК предвижда, че незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението – защото именно това са обстоятелствата, които определят дали притезанието съществува.

„Възможността в отделен процес самостоятелно да иска установяване на тази противоправност не може да бъде разглеждана като процесуална пречка за предявяване на самостоятелен осъдителен иска за обезщетение. В този смисъл разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД не следва да бъде разглеждана като препятстваща упражняването на право на иск, а като допълнителна процесуална възможност за съединяване на претенцията със защитата по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД“, пише ВАС. И специално подчертава: „Всяко различно тълкуване, включително и по мотивите в обжалваното определение, не кореспондира със задължението по Общия регламент за защита на личните данни лицата да разполагат с ефективно средство за защита, включително и да бъдат обезщетени за твърдените от тях претърпени вреди от обработване на личните им данни“.

Ефективна съдебна защита без изчакване

По отношение на тълкуването на някои съдии, че исковете на граждани срещу НАП трябва да изчакат влизането в сила на акта за установяване на административно нарушение, издаден от КЗЛД, ВАС отново припомня, че по регламент „субектът на данни разполага с право на ефективна съдебна защита независимо от наличните административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган“.

И подчертава, че жената, чието дело е прекратено, не е сезирала КЗЛД за изтичането на нейните лични данни. Затова според ВАС „на още по-голямо основание, не е възможно да ѝ бъде отречено правото да предяви осъдителен иск за обезщетение само защото не е поискала и установяване на твърдяното от нея нарушение“.

„Наличието на други административни/съдебни производства без нейно участие не могат да обусловят процесуална пречка за ефективно упражняване на нейното лично право на достъп до съд, гарантирано от Общия регламент за защита на личните данни“, заявяват върховните съдии и заключават, че мотивите на АССГ за недопустимост на делото ѝ противоречат на закона.

 

 

 

16
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
много добре
много добре
19 февруари 2020 16:51
Гост

Някои мислят само как да спънат делата. Други, които разбират какво значи право на ефективна защита от съд – пишат такива определения. Отдавна не бях чел такъв акт на ВАС, че дори няма правописни грешки, от които изобилстват решенията там

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2020 12:30
Гост

Масовият български съдия все още не е свикнал на подобно тълкуване и е добре, когато попадне на върховни съдии, които смело прилагат правото на ЕС. Да кажем имената, че да стимулираме и други. Здравка Шуменска, Донка Чакърова и Емил Димитров – само така!

един състав пролет не прави
един състав пролет не прави
19 февруари 2020 12:26
Гост

За съжаление един състав пролет не прави. Кой знае какво ще стане с другите прекратени и спрени дела

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2020 14:55
Гост

Има опасност да потънат в отводи, най-вече заради сложността на материята и липсата на практика или с други думи – на малко съдии им се занимава.

обнадежден
обнадежден
19 февруари 2020 12:23
Гост

Определението следа да бъде адмирирано, защото ВАС ясно и категорично дава превес на регламента пред националните норми, нещо което няма тенденция да прави. Ефективна съдебна защита по европейски! Браво!

добре
добре
19 февруари 2020 12:22
Гост

Този състав на ВАС отсрамва решението, за което наскоро бе осъден да прати 1 млн. лева обезщетение. Много добро определение, браво

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2020 12:14
Гост

Дори граждани да успеят да осъдят НАП, сигурно ще увеличат бюджета на данъчните, така че пак да си взимат бонусите и големите заплати.

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2020 12:12
Гост

Ако няма реални последствия за администратори на лични данни като НАП, то каква ще е мотивацията им да спазват регламента и закона?

Суверена- Народ
Суверена- Народ
20 февруари 2020 22:32
Гост

Ето каква.При предявяване на иска за обезщетение срещу НАП солидарно привлечете ръководителя като представляващ и в лично качество, както и предявете иска при режим на евентуалност ,срещу дуржавста.Има два варианта: или МФ , или прокуратурата, ще бъдат принудени да предяви регресен иск срещу представляващият НАП,ако съдът не го осъди в лично качество.Успех.Може и в обратен ред : иск срещу държавата само за щети.А тя да си му мисли после.Можем заедно да предявим иск за огромна сума срещу ДТ от 10 лв.Или да се присъединим преди приключване на пренията.И пак успех.Да пребъде правото на ЕС.Да видим после дали партийците ще се… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2020 12:11
Гост

НАП трябва да си плати за бездействието, а не потърпевшите да плащат за него.

DPO
DPO
19 февруари 2020 12:10
Гост

Браво, браво браво на ВАС, смело решение.

Кирилов
Кирилов
19 февруари 2020 12:09
Гост

А сега и ние да започнем да предявяваме искове. А не само нападжиите.

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2020 13:28
Гост

Да, има лъч надежда. И все пак е важен крайния резултат.

Анонимен
Анонимен
19 февруари 2020 12:07
Гост

Това бе поредното безумно определение на Административен съд София-град.

анонимен
анонимен
19 февруари 2020 12:25
Гост

Не бих казала, че е поредното безумно определение. Според мен в много отношения АССГ се справя доста по-добре от ВАС. Прави впечатление, че младите съдии повече четат и се стараят от тези горе. Така че приемам твърдението ви за необосновано

Геро
Геро
19 февруари 2020 13:29
Гост

Може би, ако вашите лични данни бяха изтекли, щяхте да разберете.