При ревизия данъчните нямат право да обявят, че с граждански договор се прикриват трудови правоотношения, това може да направи само Инспекцията по труда. Това обяви Върховният административен съд (ВАС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).

Диспозитивът му гласи: „При установяване на данъчни и осигурителни задължения на работодатели в ревизионно производство по ДОПК, органите по приходите не разполагат с правомощия инцидентно да обявяват (констатират) съществуването на трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори по ЗЗД, когато работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, тъй като такава компетентност имат само и единствено контролните органи на Инспекцията по труда, по реда на чл. 405а КТ“.

Както „Лекс“ писа, тълкувателното дело беше образувано преди година, след като беше констатирано противоречие в практиката на ВАС. В част от решенията се приемаше, че квалифицирането на граждански договор като трудов е преюдициален въпрос по отношение на определяне с ревизионен акт от органите по приходите на задължения за осигуровки, но едва след като инспекцията по труда установи това по специалния ред на чл.405а от КТ, данъчните могат да определят задължения за осигуровки и данъци за довнасяне. Органите по приходите обаче не са компетентни да обявяват за трудови правоотношения такива по граждански договори инцидентно в ревизионното производство, твърдят тези съдии.

В други се застъпваше виждането, че в рамките на правомощията си за установяване на данъчни и осигурителни задължения с ревизионни актове, органите по приходите могат да констатират инцидентно, че с привиден граждански договор е прикрито фактическо трудово правоотношение. В подкрепа на тезата си те излагаха и аргументи за съотношението между прикрито и привидно правоотношение и че привидните договори са нищожни и всеки може да се позове на тази нищожност.

В тълкувателното решение по същество се възприема първата теза и ВАС категорично заявява, че данъчните нямат право инцидентно да обявяват, че с граждански договор е прикрито трудово правоотношение.

За да достигнат до този извод, върховните съдии се опират на принципа за компетентност на административните органи. Те подчертават, че никой орган в държавата няма обща компетентност, а само специфична, която се отличава от тази на другите. И разясняват, че има три начина за придобиване на компетентност от административен орган – нормативно (правомощията са регламентирани в закон), по заместване при отсъствие на титуляр или с делегиране на правомощия.

„Всеки орган според структурата или администрацията, в която е ситуиран, решава определен кръг от материалноправни въпроси, който се различава от кръга въпроси, които решават останалите административни органи, като това е неговата материална компетентност“, заявява ВАС

Той констатира, че единствената разпоредба, в която е регламентирана компетентност за обявяване съществуването на трудово правоотношение е чл. 405а, ал. 1 КТ. Тя е изрична и с нея тази компетентност е предоставена на контролните органи на Инспекцията по труда.

„Съгласно чл. 400 КТ други държавни органи могат да осъществяват общ или специализиран контрол за спазване на трудовото законодателство, но когато са оправомощени за това със закон или акт на Министерския съвет. Сред конкретните правомощията на органите по приходите по чл. 12 ДОПК, не е регламентирано правомощието да обявяват съществуването на трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори“, посочва ВАС. И подчертава, че след като не съществува изрична норма в КТ, ДОПК, КСО, ЗИТ или в друг нормативен акт, която да предоставя същото това правомощие на приходните органи за целите на ревизионното производство, то следва, че те нямат право да го упражняват.

„Предвид посочения по-горе принцип на административната компетентност, съгласно който всеки орган има правото и задължението да извършва само това, което му е изрично разрешено със закон, не би могло да се сподели становището, че след като не съществува нормативна забрана за приходните органи да квалифицират дадено правоотношение като трудово, то същите разполагат с това правомощие за целите на ревизионното производство“, обясняват върховните съдии.

В тълкувателното решение се сочи и как протича процедурата по Кодекса на труда – с постановление Инспекцията по труда обявява спорното правоотношение за трудово, като съществуването му може да се доказва с всички доказателствени средства. Това постановление след това подлежи на съдебен контрол на две инстанции. А въпросът за характера на правоотношението се счита за окончателно разрешен едва след влизане в сила на административния акт, приключващ производството по чл. 405а КТ, издаден от компетентния за това орган към Инспекцията по труда.

„Възприемане на становището, че и друг административен орган, в хода на друго административно производство, разполага с правомощието инцидентно да обявява съществуването на трудово правоотношение, би било в пряко нарушение на принципа на административната компетентност, би означавало да се допусне незаконосъобразно изземване на чуждо правомощие, както и вероятност от противоречиво разрешаване на един и същ въпрос от различите органи“, заявява ВАС.

В тълкувателното решение се разяснява, че за характера на правоотношението между ревизираното и трето лице, приходните органи имат две възможности. „Първата възможност е да зачетат волята на страните по правоотношението и да го приемат за гражданско, тоест такова каквото е обективирано в представения при ревизията договор, след което да пристъпят към установяване на дължимите данъчни и осигурителни задължения. Втората възможност е при възникнало съмнение, че е налице прикрито трудово правоотношение, да отнесат въпроса до контролните органи на Инспекцията по труда, на които единствено принадлежи тази преценка и едва след влизане в сила на акт, постановен по реда на чл. 405а КТ, с който се обявява за съществуващо трудовото правоотношение, приходните органи могат да приложат правилата, отнасящи се за него“, обясняват върховните съдии.

Тълкувателното решение е подписано с особено мнение от съдиите Теодора Николова, Милена Златкова, Илияна Дойчева, Донка Чакърова, Мариета Милева, Галина Карагьозова, Даниела Мавродиева, Благовеста Липчева, Пламен Петрунов, Аглика Адамова (един от докладчиците по тълкувателното дело), Мария Николова и Полина Якимова.

37
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Платен ВАС
Платен ВАС
08 ноември 2022 12:31
Гост

С две думи държавата си го слага ан..лно. На всички е ясно че адвокатските колегии които защитават големите фирми са дали това становище с цел да се избягват данъци и вноски. Пореден държавен ПОЗОР !!! Лошото е че и обикновения човек ще пострада. С граждански до 700 лв няма стаж…няма здравно …няма нищо !!!

НАП
НАП
31 октомври 2022 19:36
Гост

Вие внимавайте да не попаднете на публичен изпълнител към НАП, че лошо!

Пхахахахаха
Пхахахахаха
31 октомври 2022 19:36
Гост

Самозабравили се съдии са тези с особеното мнение
Самозабравили се съдии са тези с особеното мнение
28 октомври 2022 10:40
Гост

Прочетох особеното мнение и се ужасих !!!! Доста объркано и смесване на различни материи само и само да „защитават“ фиска. Тези хора, които са го писали и подписали са си сбъркали професията, просто не са за административни съдии, а за прокурори или данъчни. Какъв е този уклон за защита на държавата и „фиска“ не разбирам. Какъв е този всеобхватен контрол на НАП и защо се наместват в трудовото право, а не се ограничат в административното. И малко така да попитам- не е ли обидно да се позовават на разсъжденията на районен съдия от програма „предизвикай правото“, което навежда на едни… Покажи целия коментар »

Магдалинчо отдавна пенсионер, но все още на заплат
Магдалинчо отдавна пенсионер, но все още на заплат
28 октомври 2022 9:53
Гост

Еееее най- стене върховен съд да напише нещо човешко и в защита на гражданите и ЮЛ. Най- стене да си изпълни мисията/ функцията по съществуване да брани гражданите от административен контрол и произвол да всевъзможните органи. Трябва строг контрол о ограничения на овластените и самозабравили се органи и техните чиновници. А тези съдии, които са с особено мнение да се позамислят малко и да почетат дано им просветне, че задачата на административните съдилища е да бранят гражданите , а не държавата. Тя е с достатъчно властнически правомощия, че да има нужда от тяхната защита. И такива съдии се питам дали… Покажи целия коментар »

Проскубания бухал
Проскубания бухал
27 октомври 2022 14:48
Гост

„Никой орган не разполага с обща компетентност, а само със специфична за него, която се отличава от компетентността на другите органи.“

Това изречение ми идва малко в повече, написано в тълкувателно решение на ВАС.

Многознайко
Многознайко
27 октомври 2022 19:49
Гост

Идва ви в повече, защото най-вероятно хабер си нямате от публично право. В теорията не просто няма полемика, а това е урвърдена и много вярна постановка. Никой орган не разполага с обща компетентност, защото всекомпетентен орган няма. Всеки държавен орган е компетентен да извършва само онова, което законът изрично му възлага и в този смисъл компетентността винаги е изрична и специална. Но при вас объркването явно идва от там, че сте чели само „синия“ учебник по АП, където пише, че има органи с обща и със специална компетентност. Очевидно обаче не сте разбрали критерия, въз основа на който авторите на… Покажи целия коментар »

Проскубания бухал
Проскубания бухал
27 октомври 2022 22:22
Гост

Хубаво се опитвате да демонстрирате знания извън базовите и да, разбирам смисъла на казаното. Хайде сега да се уточним за законови правомощия ли говорим или за компетентност? Последната е обща в качествен ( вида на обществени отношения) или количествен смисъл ( има ли нормотворчески функции) Дори и органът да няма преки правомощия да предприеме дадено действие, защо да не може косвено да го извърши чрез възлагането му на подчинен орган? Например МС взема решение министърът на здравеопазването да издаде дадена заповед.

А тъй
А тъй
27 октомври 2022 22:46
Гост

Смятам, че въпросът за общата и специалната компетентност отдавна е изяснен както в теорията, така и в практиката, че да се повдигат разни спорове.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
27 октомври 2022 23:30
Гост

Щом е изяснен, прекратяваме спора…. и спираме да мислим.

Anonimen
Anonimen
27 октомври 2022 14:46
Гост

А кога ще се повдигне въпроса за съставяне и приемане на Данъчен кодекс. Материята на данъчното право е твърде обемна и хаотична и трябва да бъде кодифицирана, както във всяка нормална европейска страна. Смятам, че трябва да има и отделен Финансов кодекс, в който да се кодифицират публичните финанси. Примерно прихващането и давността във финансовото право няма нищо общо с прихващането и давността в гражданското право.

Хммм
Хммм
27 октомври 2022 14:20
Гост

В унито по финансово и данъчно право точно обратното ни казваха на лекции, че органите по приходите могат да налагат санкции и за неизправности свързани с трудовите отношения.

Цветан
Цветан
27 октомври 2022 13:50
Гост

Колко ли учреждения ще хванат с фалшиви договори.

Филип
Филип
27 октомври 2022 13:52
Гост

Няма да се засилят да проверяват без подаден сигнал.

Врътки стават тука
Врътки стават тука
27 октомври 2022 13:48
Гост

С новите промени в ДОПК, вече за всеки юрист на длъжност „инспектор по приходите“, „публичен изпълнител“или „експерт“ в Националната агенция по приходите му се зачита за юридически стаж и някои се възползват от това, изкарат 8 години в НАП и после кандидатстват в магистратските конкурси за назначаване на Окръжно ниво.

Щерев
Щерев
27 октомври 2022 13:45
Гост

Много хора работят допълнително и за това подписват граждански договори. Не виждам нищо лошо в това.

Чавдар
Чавдар
27 октомври 2022 13:38
Гост

Добре е, че са предвидили приходните органи да имат две възможности.

Анонимен
Анонимен
27 октомври 2022 13:35
Гост

Един „данъчен“ ли е – бягай! Да знаеш, че не е дошъл за добро. Да не говрим, че 1/2 от т. н. – данъчни в НАП са с юридическо образование, което е недопустимо да погазват законовите разпоредби. Колко от инспекторите са отваряли и прочитали Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а Кодекса на труда, а ЗМД, ЗДДФЛ и т.н.? Има много некомпетентни в НАП. Заели мястото по втория начин, за да си изкарват комплексите върху хората, я някой подкуп и така! Ужас е като цяло!

-----------
-----------
27 октомври 2022 13:30
Гост

Това тълкувателно решение е май за бааалъъциии. Не им влиза в работата на НАПаджиите да проверяват трудовите правоотношения Затова си има Инспекция по труда

Кокошка
Кокошка
28 октомври 2022 1:37
Гост

А за осигуровките какво мислите? Имат ли право данъчните да ги проверяват? Защото има разлика между осигуровките по трудови правоотношения и осигуровките (ако ги има) при извънтрудови правоотношения? 🙂
Е те за това е тълкувателното решение.

Адв.
Адв.
27 октомври 2022 13:27
Гост

Съветвам всяко лице, на което му предстои ревизия, задължително да си наеме адвокат, който да присъства по време на ревизията. А ако има внезапна ревизия, първо да изчакат да дойда адвокатът, тогава да ревизират, че понякога тия си правят каквото си поискат. Погазват законите и правилата. Абсолютен произвол. Особено когато ги хванеш в комплексирано състояние…

Юрисконсулт
Юрисконсулт
27 октомври 2022 13:22
Гост

Исках са работя като инспектор по приходите в НАП, ТД-София. Явих се на конкурса. Не вярвах, че за 20 места ще се състезаваме над 700 човека. Лошо ми стана. Исках да си тръгна, ама ме досрамя. Взех теста, но не се явих на устната част – интервюто.

Мики
Мики
27 октомври 2022 13:41
Гост

Сладка работа. Нормално е да има такъв наплив.

Кани
Кани
27 октомври 2022 13:20
Гост

Ами да се надяваме, че това решение ще донесе благоприятни резултати

Andreev
Andreev
27 октомври 2022 13:20
Гост

Много ясно

Николаев
Николаев
27 октомври 2022 13:20
Гост

На хората не им се занимава до последна инстанция да се занимават и често просто пишат каквото иска НАП и това е. А че нямали договори си е техен проблем

:))
:))
27 октомври 2022 13:20
Гост

Обикновените инспекторите на НАП са с голямо самочувствие. В ДОПК и ЗНАП ясно е записано, че данъчните трябва да подхождат с уважение и да не накърняват правата на ревизираните лица, както и при процеса по принудително вземане. Ама кой да чете. :)))

Хари
Хари
27 октомври 2022 13:19
Гост

Нормално е в случая да има правомощия Инспекцията по труда.

Ялмъз
Ялмъз
27 октомври 2022 13:18
Гост

Явно в хода на ревизия се е стигнало до съд. Щом се е стигнало до съд явно има данъчни, които превишават правомощията си. Иначе е пределно ясно, че ако имаш проблем с работодателя и нямаш договор, то няма да се обърнеш към НАП.

Челингиров
Челингиров
27 октомври 2022 13:17
Гост

Много ясно, че НАП няма право, макар понякога служители на НАП да си позволяват.

Чужденец
Чужденец
27 октомври 2022 13:19
Гост

Е то е ясно това за служителите. Те също доста често се гаврят и с кръчмарите. Били данъчни и онези са принудени да им се мазнат, за да не почне данъчния да се гаври с ресторанта му. Но такива често биват и уволнявани де.

Haralampiev
Haralampiev
27 октомври 2022 13:16
Гост

Е то е ясно това. НАП няма да се занимават с това дали между работник и началник има или няма договор. Това са глупости. НАП си имат коренно различни функции.

Попов
Попов
27 октомври 2022 13:15
Гост

Ами добре, да знаят данъчните. Да не се бъркат и за тези неща

Христов
Христов
27 октомври 2022 13:23
Гост

Да не ти се налага да се разправяш с тях.

Kalimanska
Kalimanska
27 октомври 2022 13:15
Гост

Имам приятел данъчен и го бях питал за точно същото нещо, дали може те да предприемат нещо ако си без договор и подадеш сигнал при тях, че шефа ти прави измами. И той ми каза, че те не могат да се занимават с липсата на договор. Инспекция по труда си се занимава с това. Незнам какво е това решение сега, но е сякаш са открили топлата вода.

Виктор
Виктор
27 октомври 2022 13:26
Гост

Колко години имам без трудов стаж… Никой не провери работодателката ми. Накрая като ме освободи само ми плати там някакви мижави осигуровки.

Людмил
Людмил
27 октомври 2022 13:14
Гост

Поне да дават сигнал на Инспекция по труда