В разрез със закона Правилникът за издаване на българските лични документи изисква нотариално заверено изрично пълномощно, ако гражданинът не подаде заявлението лично, а действа чрез адвокат. Затова Върховната административна прокуратура (ВАП) е подала протест, с който иска отмяна на шест аналогични разпоредби от него.

Атакуваните текстове от правилника са – чл. 18, ал. 1, изр. второ (за издаването на лична карта), чл. 22, ал. 1 изр. второ (за паспорт), чл.24, ал.2 (за дипломатически или служебен паспорт), чл. 25, ал. 1 изр. второ (за моряшки паспорт), чл. 33, ал.1, изр. (за свидетелство за управление на МПС), чл. 46, ал. 2 изр. второ (бежанци или чужденци получили убежище).

Всички оспорени разпоредби предвиждат, че заявление за издаване на лични документи може да се подаде и от друг, а не лично, но с нотариално заверено изрично пълномощно. В Закона за българските лични документи (ЗБЛД) обаче подобно изискване няма. В чл. 17, ал. 5 от него са изброени случаите, в които гражданинът може да не се яви лично за подаване на заявление за издаване на български лични документи. Условията са три:

  • да няма промяна на името, единния граждански номер /личния номер или личния номер на чужденец/, пола, гражданството, или не са настъпили съществени и трайни изменения на образа на лицето,
  • да са му снети необходимите биометрични данни до 59 месеца от датата на подаване на заявлението;
  • да е предвидено в закон.

„Всъщност това означава, че лицето може да подаде заявление чрез представител, което се установява и от разпоредбите на правилника“, сочат от ВАП и изтъкват, че тази норма от Закона за българските лични документи е в корелация с чл. 18, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), чл. 32, т. 1 и чл. 33, ал. 1 от Гражданския процесуалния кодекс (ГПК), чл. 24, ал. 1, т. З и чл. 25 ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА).

От прокуратурата са направили сравнение между предвиденото в правилника и в двата кодекса, и в ЗА. И са установили, че ако АПК предвижда, че „пред административните органи гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации“, то когато става дума за упълномощаване на адвокат няма подобно изискване.

Единственото изискване за адвокатското пълномощно е да е писмено, но не и нотариално заверено.

Върховната административна прокуратура изтъква още, че в ЗБЛД (чл. 17, ал. 6) е регламентирано, че е необходимо нотариално заверено изрично пълномощно за получаването на личен документ, но не и за подаването на заявлението за издаването му.

3
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
23 февруари 2018 14:06
Гост

Kakvi zaverki?! Tova 6e padne

САК
САК
23 февруари 2018 16:42
Гост

Никога не бил си помислила, че някой ще иска нотариална заверка на пълномощното ми

Петьо
Петьо
23 февруари 2018 16:43
Гост

Адекватен ход на прокуратурата